№ 3219
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110205961 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Е. Р. М., ЕГН **********, с адрес
****, против наказателно постановление №42-0000699/11.03.2022 г., издадено
от Директор на РД „АА“-София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.44, ал.1, т.5 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС; и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.44, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което
иска неговата отмяна.
Навежда доводи, че при съставяне на АУАН не е изяснена фактическата
обстановка. Счита, че отразеното в първия пункт на акта - че изпълнява
автобусна линия с маршрут Хасково-Солун с разрешително №00503/1, не
отговаря на действителността. В тази връзка сочи, че в автобуса са се
съдържали няколко разрешителни, но контролните органи иззели именно
1
описаното такова, вместо разрешително №000417, издадено на 15.02.2018 г.,
валидно до 15.02.2023 г., съгласно което изпълнява маршрут Катерини-
Хасково, с час на тръгване от Катерини в 06:45 часа и тръгване от Автогара
Сердика в 13:00 часа.
Навежда доводи, че в момента на проверката е представил списък на
пътниците, който прилага към жалбата. Отделно от горното счита, че
отразеното в първия пункт на АУАН – че изпълнява автобусна линия по
маршрут Солун-Хасково, противоречи на отразеното във втория пункт – че
няма такава линия. Навежда доводи за неяснота относно това за кои спирки,
намиращи се на територията на страната, не е имал разрешително. Относно
описаното в пункт втори на процесното НП отчита като безспорно
изпълнението на линия Катерини-Хасково, със спирка в гр.София, Автогара
Сердика, с час на тръгване 13:00 часа, но поради закъснение на извършената
проверка, автобусът е тръгнал в 13:30 часа, което не съставлява
административно нарушение, тъй като се дължи на причини, за които не носи
вина. Относно описаното в НП, че не притежава маршрутно разписание за
този час на маршрута и спирките, намиращи се на територията на страната
към разрешителното, навежда доводи, че представя към жалбата
разрешително, от което е видно, че има спирка София, Автогара Сердика.
Счита за неясно за кои следващи спирки, намиращи се на територията на
страната става въпрос, с което е нарушено правото му на защита. Отделно от
горното, навежда доводи, че разрешителните се издават от МТИТС, и на
АНО, като част от това министерство, следва да му е известно за издадените
разрешителни на дружеството, чийто автобус е управлявал.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли съда
да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително
навежда доводи, че наложените глоби в общ размер на 4000 лева са
непосилни за него, както и че само заема длъжността шофьор в посочената
фирма и няма вина за вменените му нарушения.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Директор на РД „АА“-
гр.София, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
направените възражения в жалбата. В писмото, придружаващо изпратената
преписка, освен доказателствени искания, прави и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият
2
надвишава предвидения минимален размер в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.03.2022 г., съгласно
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез АНО на
07.04.2022 г., съгласно посочената дата върху нея, доколкото липсва поставен
входящ номер върху същата, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен
срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното,
жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против жалбоподателя е
започнало със съставяне на АУАН, Серия А-2012, с бл.№317297 на 09.02.2022
г. от Д. С. Д., заемащ длъжността: инспектор при РД „АА“-София, в
присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне
на акта, за това, че на 09.02.2022 г., около 13:30 часа, на Автогара Сердика,
като водач на автобус „Мерцедес“, с рег.№**** от категория М3, извършва
международен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут от
гр.Хасково – Солун /GR/ - Хасково със заверено копие от лиценз на
Общността №********* до 31.12.2026 г. и разрешително №000503/1, валидно
до 01.03.2026 г., е установено, че:
1.Водачът извършва международен превоз на пътници по редовна
автобусна линия по маршрут Солун /GR/ - Хасково /БГ/, без изготвен списък
на пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.44, ал.1, т.5 от
Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС;
2.Водачът извършва международен превоз с маршрут Солун /GR/ -
Хасково /БГ/, в 13:30 часа тръгва от Автогара Сердика, без да притежава
маршрутно разписание за този час на маршрута и спирките, намиращи се на
територията на Република България към разрешително, с което виновно е
3
нарушил разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3 от Наредба №11/31.10.2002 г. на
МТС;
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – 09.02.2022 г., срещу негов подпис, като
саморъчно вписал, че има възражения, против направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, да представи в законоустановения 7-дневен срок писмени възражения
пред АНО, против съставения АУАН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, Директор на РД
„АА“-гр.София, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя две
административни наказания, както следва:
1.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП - административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.44, ал.1, т.5 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС;
2.На основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП - административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.44, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. Д., които съдът
кредитира като обективни и логични, изхождащи от лице, даващо показания
за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото; от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП;
известие за доставяне; заверени копия на Разрешително №000503/1;
маршрутно разписание на международна автобусна линия; ценоразпис по
редовна автобусна линия; на разпечатка от Приложение №3; дължностна
характеристика за заемане на длъжността инспектор в РД „АА“-гр.София;
Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., издадена от министра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; както и от приложените към
жалбата заверени копия от Разрешително №000417/2; маршрутно разписание
на международна автобусна линия; лист на пътниците.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
4
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално
и материално компетентни органи. Съгласно нормите на чл.59, във вр. с чл.60
от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС, контролът по прилагането на горната
наредба се осъществява от ИА „АА“, като за констатирани нарушения
контролните органи съставят АУАН, т.е. компетентността на актосъставителя
произтича от закона, съобразно заеманата длъжност – инспектор в РД „АА“-
гр.София, в уверение на което е представената длъжностна
характерика. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган, тъй
като със своя Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП и чл.189, ал.12 от
ЗДвП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават
НП, като сред тях е и директорът на РД „АА“–гр.София, който отдел е част от
структурата на ИА „АА“.
На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са
издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен
срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на
нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на
АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 09.02.2022 г., когато е
извършена проверка на жалбоподателя, в хода на която са установени
описаните в него нарушения, извършени на същата дата - 09.02.2022 г., т.е. в
тримесечния срок от откриване на нарушителя. НП е издадено на 11.03.2022 г.
т.е. в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени по тежест нарушения на
процесуалните правила, регламентирани в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се в липса на ясно описание на
нарушенията и на обстоятелствата, при които са извършени, обусловили
неправилното приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 44, ал.1
от наредбата предвижда, при извършване на превоз в автобуса да се намират
следните документи: по т.3 – разрешително за превоз, валидно за частта от
маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България, и
по т.5 - списък на пътниците. Съгласно чл.57, ал.1 от цитираната наредба,
лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за
5
международни превози на пътници и товари само водачи, които са
психологически годни, а съгласно ал.3 на същата разпоредба, лицето по чл.2,
ал.1 осигурява необходимите документи, определени в ЗАП и тази наредба.
Лицето по чл.2, ал.1 от наредбата е едноличният търговец или търговското
дружество, което има издаден лиценз на Общността и заверени копия на
лиценза за извършване на международен превоз на пътници и товари, издаден
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
или упълномощено от него длъжностно лице. Правният анализ на посочните
разпоредби навежда на еднозначен извод, че лицето, което следва да осигури
необходимите документи, включително и изброените в разпоредбата на чл.44,
ал.1, т.3 и т.5 от наредбата, е превозвачът. От направената в АУАН
констатация, че жалбоподателят е нает водач с месторабота „Арда Тур“ ООД,
и от факта, че разрешително №000503/1, валидно до 01.03.2026 г., е издадено
за извършване на редовен превоз по линия с автобус между държави-членки
на „Арда Тур“ ЕООД, следва извод, че превозвачът е „Арда Тур“ ЕООД.
Санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, предвижда да се
налага глоба от 2000 лева за първо нарушение на водач на МПС, без
издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, но тази санкция се налага само на водачи, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари. В настоящия случай, очевидно не се касае за водач, които извършва
съответния превоз за собствена сметка, а за превоз, извършван от нает на
работа водач, от името и за сметка на дружеството-превозвач „Арда Тур“
ЕООД. Следователно, макар и жалбоподателят да има качеството на водач,
последният не е адресат, нито на посечените като нарушени разпоредби от
наредбата, нито на пролижената санкционна разпоредба. Доколкото от
описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства става ясно, че като нает
водач от превозвача, жалбоподателят не е представил на контролните органи
документите по чл.44, ал.1, т.3 и т.5 от наредбата, направеното възражение в
жалбата, че е следвало да бъде санкциониран на основание разпоредбата на
чл.105, ал.3 от ЗАП, която предвижда да се налага на водач наказание глоба в
размер на 50 лева, който при проверка от контролните органи не представи
6
документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден
въз основа на този закон, се явява основателно. Този извод следва и от факта,
че от направеното описание на нарушенията в АУАН и НП не става ясна
причината, поради която процесните документи не са се намирали в автобуса
по време на превоза – дали защото превозвачът не ги е осигурил или по вина
на водача. Във всички случаи, обаче, наетият водач от превозвача не може да
носи административнонаказателна отговорност за нарушение, за
извършването на което закона предвижда наличие на вина на друг субект.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изцяло, като незаконосъобразно и неправилно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има
жалбоподателят. Същият не е направил изрично такова искане до
приключване на пренията и не ангажира доказателства за направени такива,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №42-
0000699/11.03.2022 г., издадено от Директор на РД „АА“-София, с което на Е.
Р. М., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл.44, ал.1, т.5 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС; и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.44, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТС, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
7
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8