Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124/8.3.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на втори март, през две хиляди двадесет
и първа година,
в публично заседание, в следния
състав:
Председател: Валентина
Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №535 по описа на ШРС за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по
чл. 422, ал. 1, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 240
от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, предявени от „О. К.“ АД, с ЕИК ***, чрез Адвокатско
съдружие “П.&П.“, ЕИК ***, срещу
Ц.Д.П. с ЕГН**********, адрес: ***.
Иска се да бъде признато за
установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 4030,78лв.
по договор за кредит № ***/***г., от която: 3 040,11лв. просрочена главница по
договора; 433,66лв. просрочена договорна лихва за периода от 25.02.2017г. до
25.11.2018г.; 227,96лв. лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до
25.11.2018г.; 329,05лв. законна лихва за периода от 25.11.2018г.-31.10.***г., както
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на вземането, за което е била издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/***г.по описа на ШРС. Ищецът твърди, че вземанията
му от ответника Ц.Д.П. произтичат от сключен на *** г. между същите страни
Договор за кредит № *** и Общи условия за потребителски кредити на “О. К.” АД
към договора. Сочи се, че съгласно договора, е предоставил на ответника
потребителски кредит за текущи нужди, целият в размер на 10 000 лв., който
последният се е съгласил да погаси, заедно с възнаградителна лихва, в размер,
съгласно договора, на месечни вноски, съгласно погасителен план, а при забава
на плащанията - да плати на кредитора законната лихва върху просрочените суми
за периода на забавата. Срокът на кредита е 120 месеца, с падеж на първа вноска
25.12.2008 г. и на последна- 25.11.2018 г. Страните са договорили годишен
лихвен процент: 14.35%, формиран от базисен лихвен процент (БЛП) за кредити в
лева на кредитора, плюс надбавка 4.75 пункта. Към момента на сключване на
договора за кредит, БЛП за кредити в лева на кредитора, е в размер на 9.6 % .
Кредитът е бил усвоен окончателно на ***г. по
реда и по сметките за усвояване, посочени в договора. Кредитополучателят е
изпаднал в забава на 25.01.2017 г. (деветдесет и осма вноска, съгласно
погасителен план). Съгласно чл. 7 от Общите условия, при неплащане в срок на
погасителна вноска, за срока на забавата просрочената част от кредита се
олихвява със законната лихва (по чл. 86 от ЗЗД). Размерът на непогасените
задължения на кредитополучателя по договор за кредит № *** от *** г. към датата
на подаване на заявлението, възлизали общо в размер на 4 030.78 лв., от които:
3 040.11 лв. - просрочена главница; 433.66 лв.-просрочена договорна лихва за
периода 25.02.2017г.- 25.11.2018 г.; 227.96 лв. - лихва за забава (наказателна
лихва) - върху просрочените плащания за периода 10,01.2018 - 25.11.2018г.;329.05
лв. - законна лихва за периода-25.11.2018г. - 31.10.*** г. (от които 287.97 лв.
върху главницата и 41.08 лв. върху просрочената договорна /възнаградителна/
лихва). От страна на
ищеца било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. № ***/*** г. и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение№ *** от ***.***г. Доколкото Заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок и след дадени от заповедния съд указания, ищецът е
предявил претенциите си по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В
предоставения на основание
чл. 131 от ГПК срок, назначеният особен
представител на ответника е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва изцяло исковите
претенции и по основание и по размер и счита, че претендираната сума от ищеца
не е дължима от ответника. Счита, че предявеният иск е недопустим. Заявява, че
съгласно задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции на т.18 от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. по тълк.дело
№ 4/2013 год. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността
кредиторът да получи предоставена главница по кредит, преди изтичане на
уговорен в полза на длъжника срок, налага позоваване на две предпоставки:
обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, достигнало до длъжника. Смята, че независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.З от ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта, преди подаването на
заявлението, да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия.
Твърди се, че съгласно трайно установената съдебна практика, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Заявява се, че в
настоящия случай няма представени доказателства, установяващи, че ищецът е
уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че
предявеният иск е недопустим. Договорът за потребителски кредит бил сключен с Ц.П.
на *** год., при действието на Закон за потребителски кредит /Обн., ДВ, бр.53
от 30.06.2006 год., отм., бр.18 от 5.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 год./ и
счита, че разпоредбите на този нормативен акт следва да се прилагат към него,
съгласно §5 от ПЗР на Закон за потребителския кредит /Обн., ДВ, бр.18 от
5.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 год./.Счита, че сключеният между страните
договор е недействителен на основание чл.14, ал.1 от ЗПК (отм.), тъй като не са
спазени изискванията на чл.7, т.6, т.7, т.9, т.11 и т.12 от ЗПК. Твърди се, че
в договора между страните не са посочени условията за прилагането на договорения
лихвен процент, както и размерът на възнаградителната лихва. Не става ясно и по
какъв начин се формира и изчислява базисният лихвен процент, като съгласно
клаузите на договора, ищецът е имал право да изменя същия едностранно, без да
се налага договаряне с ответника, което представлява неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП. Освен това счита, че договорената лихва е нищожна и защото
противоречи на добрите нрави, тъй като размерът й надхвърля в пъти законната
лихва, установена за периода за България. В чл.18 от договора не са посочени
ясно и конкретно свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от
потребителя, както и няма ясно и разбираемо описани клаузи относно правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита и условията, при които може да се
прекрати договорът. В съдебно заседание за ищеца не се явява представител,
депозирана е молба със становище по проекто-доклада, експертизата и по същество
на делото. За ответника се явява назначеният му особен представител и поддържа
отговора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***/***г.
по описа на ШРС се установява, че по заявление на „О. К.“ АД, с ЕИК ***, против Ц.Д.П. е
издадена заповед № ***/***.***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както
следва: сумата 3 040.11 лв. (просрочена главница по
Договор за кредит № *** от *** г.сумата 433.66
лв. - просрочена договорна лихва за периода 25.02.2017 г. до 25.11.2018 г.;сумата 227.96 лв. - лихва за забава (наказателна лихва върху просроченото
плащане) за периода 10.01.2018 г. до 25.11.2018г.;сумата 329.05лв. - законна лихва за периода 25.11.2018г. до 31.10.***г.
(от които 287.97лв. върху главницата и 41.08 лв. върху просрочената договорна
/възнаградителна/ лихва), ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – ***.*** г. г. до изплащане на вземането. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.Предвид единството
на настоящото и на заповедното
производство, съдът приема, че установителните искове са допустими.
Видно от приложения на л.7
от делото договор за кредит № ***, е, че на ***г. между ищеца по делото и ответника
е сключен договор за кредит за текущи нужди в размер на 10000лв., при годишен
лихвен процент 14,35%.Сумата се отпуска по сметка на кредитополучателя, като се
усвоява до 5 дни от датата на подписване на договора. За обезпечение,
кредитополучателят подписва запис на заповед. Изплащането на кредита е съгласно
приложен погасителен план, в който са посочени размерът, падежът и броят на
погасителните вноски.
Приложена по делото /л. 15/
е справка от ищеца, в която е посочено, че най старото просрочено задължение е
от 25.01.2017г., а падежът по погасителен план е на 25.11.2018г. Непогасените
задължения към падежа на кредита са 3040лв. главница, 433,66лв. договорна лихва
и 227,96лв. лихва за забава.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК. Активно
легитимиран да ги предяви е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото лице по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на
вземане по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. В тежест на
ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от валиден договор за кредит между
ищеца и ответника; условията
на договора; изпълнението, респ. неизпълнението на задължението на всяка
от страните по договора; датата на настъпване на изискуемостта на
претендираното главно парично вземане на ищеца по договора за кредит; размера
на паричните задължения за връщане на главница, плащане на претендираните
договорна лихва, наказателна лихва по договора за кредит към дата на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК и към датата на съдебното заседание; извършени
ли са до приключване на съдебното дирене в настоящото исково производство частични погасявания чрез плащане на претендираните от ищеца, за
установяване парични задължения, вкл. дата, размер на плащането и основанието
му (кое от отделните парични задължения е погасено частично); спазване
на изискванията от ЗПК
В случая
между страните не е спорно, че на ***г. е
сключен договор за кредит за текущи нужди в размер на 10000лв., при годишен лихвен
процент 14,35%. Изплащането на кредита е съгласно приложен погасителен план, в
който са посочени размерът, падежът и броят на погасителните вноски 120. За да
се приеме, че между страните е възникнало валидно правоотношение по делото,
следва да бъдат установени уговорените конкретни параметри на кредита, като
задължително условие за съдържанието му в съответствие с нормите на чл. 10 и
сл. ЗПК. От съдържанието договора и предвид основната дейност на ищовото
дружество, кредитът е предоставен на физическо лице за текущи нужди, т.е.
договорът не е сключен във връзка с търговска или професионална дейност на
кредитополучателя, поради което същият е потребител по смисъла на §13, т. 1 от
Закона за защита на потребителите и чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит/отм./.
От
вписания в Търговския регистър предмет на дейност на ищеца се установява, че
същият е „отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства; финансов лизинг; гаранционни сделки; придобиване на
вземания по кредити и друга форма на финансиране /факторинг, форфетинг и
други/; придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова
институция», т.е. ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от
Закона за кредитните институции.
С оглед
изложеното, сключеният между страните договор попада в приложното поле на
чл.5 от Закона за потребителския кредит (отм.), действал
към датата на подписването му и спрямо него се прилагат съответно разпоредбите
на чл. 6 до чл.14 от ЗПК, които както и тези на Закона за защита на
потребителите, имат императивен характер и за спазването им съдът следи служебно.
Съгласно чл. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на
потребителя се предоставя екземпляр от договора, като съгласно ал.1 кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския
кредит преди сключването на договора. Наспазването на изискванията на чл. 6 от ЗПК
(отм.) прави договора недействителен съобразно чл. 14 от същия закон.
Съгласно чл. 7 от ЗПК, действащ
към момента на сключване на процесния договор, договорът за потребителски кредит се изготвя
на ясен и разбираем език и съдържа:1. дата и място на сключване; 2.
име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на
търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес
на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница
на кредита); 5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или
начините за неговото определяне; 6. годишен процент на разходите по кредита,
които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото
изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента
на сключване на договора за кредит; 7. условията, при които посочените в т. 6
разходи по кредита могат да бъдат променяни; 8. условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на
погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; 9.
разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение
на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на
потребителя; 10. елементите на общата стойност на кредита, които не са включени
при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният
размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора;
когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на
тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; 11. свързаните
с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; 12.
(изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г.) правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, както и условията за прекратяване на договора; 13. обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията,
при които могат да бъдат освободени; 14. изискуемите застраховки и разходите по тях, ако
изборът на застраховател не е предоставен на потребителя. Липсата на някои от изброените реквизити на
чл. 7 от ЗПК (отм.) обуславя
недействителност на договора за кредит.
По делото бе назначена
съдебно –счетоводна експертиза, чието заключение не бе неоспорено и беше прието
от страните като компетентно.
Експертът заявява, че по отпуснатия кредит от
10000лв. са постъпвали суми в общ размер на 15 744,77лв. и с получените суми ищецът е погасил 6959,89 лв.
главница по договора, 8451,39лв. договорна лихва и 333,49 лв. наказателна
лихва. Последното плащане по кредита е с дата 10.01.2018г., със сума от 100лв.,
с която са погасени 29,48лв. главница и 70,52лв. наказателна лихва.
Съдът намира, че в
настоящия случай договорът за кредит от ***г. не съответства на чл.7 от ЗПК,
тъй като няма предвиденото в него съдържание, а именно в т. 6. годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи
кредита. Размерът му е изчислен от вещото лице и е определен
на 15,332%, по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, заключение неоспорено
от страните. Вещото лице заяви, че ГПР не е предвиден в договора и е изчислен по
параметрите в същия. В
настоящия случай не се установи и доказа от представените по делото доказателства, потребителят–ответник
да е бил уведомен за всички условия по потребителския кредит, преди
сключване на договора съобразно
чл. 6 ал.1 от ЗПК.
Освен
горното, съдът констатира, че по договора е предвидено обезпечение, отразено в чл.
10 на същия и посочено като :“ обезпечение
запис на заповед“ подписан от кредитополучателя“. Видно от приложено копие
на запис на заповед,/ стр. 16/ представена
по заповедното производство, сумата
на същата е 18 885,05лв.Съгласно т.VI от ОУ, неразделна част от процесния договор, кредитополучателят издава безусловен запис
на заповед на предявяване, без протест и разноски за стойността /главница плюс
лихва/ по кредита. Записът се авалира от поръчител, ако се изисква такъв. Съобразно т. 13. на чл. 7 от ЗПК, договорът
следва да съдържа обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени. Доколкото в договора не е
посочен
размерът на обезпечението и стойността му, то е налице нарушение и по този
текст от закона.
Съобразно чл. 14 от ЗПК (отм.), когато не са спазени
изискванията на чл.
6, чл.
7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и
чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен, а в ал.2
е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, и на основание
ал.2 на чл.14 от ЗПК (отм.) ответникът/кредитополучател дължи връщане само
на получената главница.
Същевременно, съобразявайки
извършените плащания от ответника по
договора, в общ размер от 15 744,77лв., съдът счита, че със същите получената по договора главница от 10 000лв.
е заплатена изцяло, поради което предявените искове се явяват неоснователни.
При този изход на
спора, разноските направени по делото от ищеца
в размер на 1659 лв./от които държавна такса по исково производство
190,98лв.,80,62лв. д.т. по заповедно производство, адвокатски хонорар 515
лв.,възнаграждение за вещо лице 250лв., възнаграждение на особен представител
622,40лв./ остават за негова сметка. Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „О. К.„ АД с ЕИК *** чрез Адвокатско съдружие “П.&П.“
ЕИК *** предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, срещу Ц.Д.П., с ЕГН**********, адрес: ***., за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца 4
030,78лв. по договор за кредит № ***/***г., от която сума: 3040,11лв. е просрочена
главница по договора; 433,66лв. просрочена договорна лихва за периода от
25.02.2017г. до 25.11.2018г.; 227,96лв. лихва за забава за периода от
10.01.2018г. до 25.11.2018г.; 329,05лв. законна лихва за периода от 25.11.2018г.-31.10.***г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателно изплащане на вземането, за което е била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред ШОС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: