РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер          261 803             21.12.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пловдив                                                           I брачен състав

На  двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година

В публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  21097                                                 по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.149 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК от Й.И. и Д.И., чрез техния законен представител А.Б. против С.И.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като р. н. ж. з. о. ***г. Когато ответникът з. д. р. и ж. в ***. Бащата идвал един – два пъти месечно да се види с децата. През *** ***г. се в. в. м. с.. Майката с децата били първоначално в *** ***, в последствие в а. п. н. б. д. у. и д. г. на децата. Й. била на ***г. и учила в *** клас. Закупували се за нея помагала, униформа, облекло. Й. ходела на м. т.. Имала нужда от о.. Също така били необходими средства за джобни, храна в стола. Д. била на *** години. Посещавала д. г.. За нея също майката осигурявала облекло, храна. Двете момичета ходели на д.. Заплащали се тренировки, екипи и други. Ответникът прекарвал един – два пъти месечно по 2-3 часа с децата. Рядко давал пари в брой суми по негова преценка, като общо сумата възлизала на около 200 лева месечно, която сума била недостатъчна за двете деца. Средствата на майката не били високи и изпитвала затруднения. Доходите на бащата били добри и имал възможност да заплаща издръжка. Прави се искане да бъде заплащана от бащата за напред издръжка в размер на 400 лв. месечно за Й. и 350 лева за Д..

В определения срок е постъпил писмен отговор. Ответникът сочи, че  е заминал да работи в *** *** от ***г. Твърди, че докато децата и майката живеели в предишното им жилище бащата регулярно купувал храна, предоставял в брой и в натура издръжка значително надвишаваща претендираната от ищцата. Идвал в *** средномесечно по два пъти и при всяко идване давал в брой поне по 200 лева на всяко от децата. Бил закупил телефони за момичетата, лаптопи, бюра, *** *** ***. Счита, че претендираната издръжка за минало време следва да бъде отхвърлена изцало. Относно издръжката занапред изразява съгласие да заплаща такава в размер на 250 лева месечно за всяко от децата. Сочи какви са неговите лични разходи месечно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Й.И. и Д.И. са дъщери на А.Б. и С.И..  

От разпита на В. Т. се установява, че детето на с. и Й. били връстнички, учели заедно. Родителите живели заедно в жилище, с. н. р. н. о.. През лятото на ***г. майката се п. в д. ж. п. н.. Живеела с децата. През ваканцията и по време на епидемията децата били в *** *** при р. на Б., които им помагали. Майката водела и вземала децата от училище. Купувала необходимите за тях неща. От ***г. бащата работел в ***. В началото идвал един – два пъти месечно да види децата. Към настоящия момент идвал изключително рядко. Ответникът не бил видял децата от извънредното положение до първия учебен ден. За децата били купени униформи. Имали джобни по 2 лева на ден. За стол се заплащало по 3.80 лева на ден. Момичетата посещавали д., танци, състезания, рождени дни. Й. имала п. с. з.. Носела о.. Д. имала нужда от л. н. з.. Приспособлението струвало 400 лева, като майката получила помощ, за да го закупи от р. с.. Детето имало г. д., който щял да се отрази на п. й в п. к., затова отскоро п. л.. Н. н. ж.о бил 270 лева. Бащата купил лаптопи за децата.

От показанията на с. Т. става ясно, че децата са при майка им. Бащата работи като *** *** *** в ***. Идвал в *** 2-3 пъти месечно, но не контактувал с децата. Заделял от заплатата си за децата. Допреди 3-4 месеца давал пари в брой, към настоящия момент по банков път. С. и ответникът к. ж. и си поделяли м.. И. бил купил лаптопи, бюра като останали при него. Имал желание да помага финансово, когато децата имат нужда. Контактът на бащата бил ограничен. Родителите трудно общували.

Съдът дава вяра и ползва показанията на двамата с..

Относно доходите на страните се установи, че двамата родители работят. Доходите на ответника са приблизително около 2000 лева, тези на майката под 1000 лева месечно. Двамата имат месечен р. з. н., който е сходен 270 лева и 300 лева. Основните грижи за децата се полагат от майка им. Поради по-високия доход и по-малкото участие в непосредствените грижи за децата, върху бащата следва да се възложи по-голям дял от издръжката на децата. Съдът приема, че месечно за всяко от децата е необходима сума от около 550 лева. Като тази сума включва храна, облекло, режийни разноски, разноски свързани със здравеопазването, образованието и извънкласните интереси на децата. От тази сума бащата следва да поеме 350 лева, а останалите да се поемат от майката. Ответникът има добра професия. Работи като *** *** в ***. Сам в отговора е заявил, че досега е осигурявал за децата си издръжка, която по размер значително надвишава претендираната от майката. Ето защо и исковете следва да бъдат уважени в размер на по 350 лева за всяко от момичетата, считано от подаване на исковата молба. За минало време съдът приема, че някаква помощ в посрещане на разходите по децата ответникът е осигурявал. За съжаление не ангажира писмени или гласни доказателства в степен, която да позволи съдът да приеме за доказан конкретен размер за месечни плащания на издръжка в едногодишния период до подаване на исковата молба. Издръжка ответникът е започнал да заплаща по банков път от месец юли 2020г., тъй като препис от исковата молба му е била връчена към края на месец юни 2020г. Поради това и съдът намира, че за минал период следва да бъде присъдена издръжка за всяко от децата в размер близък до минималната за страната, а именно по 160 лева, като за разликата до пълните претендирани размери, исковете следва да се отхвърлят. Съдът отчете наличието на някакво финансиране от бащата. Ищцата признава такова да е имало в размер около 200 лева месецно общо за двете деца.

С оглед изхода на производството ищцовата страна имат право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да заплати сумата от 279 лева, представляваща а. в..

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска в размер от 1008 лв. за периода на три годишните платежи върху присъдените издръжки.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Ето защо и съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: ********** *** да заплаща на всяко от децата Д.С.И., ЕГН: ********** и Й.С.И., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител А.З.Б., ЕГН: ********** *** месечна издръжка в размер на по 350.00 лева /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350 лева до пълната претенция от 400 лева за Й.С.И., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: ********** *** да заплати на всяко от децата Д.С.И., ЕГН: ********** и Й.С.И., ЕГН: ********** чрез тяхната майка и законен представител А.З.Б., ЕГН: ********** *** месечна издръжка в размер на по 160.00 лева /сто и шестдесет лева/, считано от 20.12.2018г. до датата на подаване на исковата молба – 20.12.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 160 лева до пълната претенция от 400 лева за Й.С.И., ЕГН: ********** и 350 лева за Д.С.И., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: ********** да заплати на А.З.Б., ЕГН: ********** сумата от 279 лева /двеста седемдесет и девет лева/, представляваща разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 1008 лева /хиляда и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.