Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 1580 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда
на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Ц.В.П., действащ като ЕТ „В.-44-Ц.П.“ ЕИК ****,
с посочен адрес за кореспонденция гр. Варна, ***офис и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Б.“ ***депозирана чрез пълномощника адв. Д. против решение №
157/01.07.2020 г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване жалба с вх. №
37883-24/23.06.2020г. по описа на ТД на НАП-Варна, подадена от Ц.В.П., в това
число като ЕТ „В.-44-Ц.П.“, с адрес ***, срещу действия по открита процедура по
принудително изпълнение и насрочване на търг за продажба на недвижим имот на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради което се отправя искане за
неговата отмяна. Поддържа се неправилност на
действия на публичния изпълнител извършени във връзка с открита процедура по
принудително изпълнение и предстоящо насрочване на публична продажба и
провеждане на търг за продажба на недвижим имот-Магазин №1, с площ 21.1 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, ул. „Божур“ №8 на стойност 32 680лв. определена с
разпореждане за определяне на окончателна оценка от публичен изпълнител и
Постановление 55232/11.12.2010г. за налагане на обезпечителни мерки, с което е
наложена възбрана на гореописаният имот, поради несъразмерност и
незаконосъобразност на мярката. Твърди се, че предприетите от публичния
изпълнител действия сериозно накърняват имуществени права на жалбоподателя,
което е следствие от неправилното налагане на обезпечителните мерки с
постановлението в голям размер и в последствие бездействието на публичния
изпълнител, изразяващо се в отмяна на наложените обезпечителни мерки за част от
възбранените с постановлението имоти, при наличие на много по-малък размер на
задължението, като последицата от това бездействие е неправилната процедура по
принудително изпълнение и евентуалната продажба на посочения имот чрез търг.
Сочи, че в нарушение на приетото с влязло в сила решение по адм.дело
№280/2020г. по описа на Административен съд-Варна се предприемат действия срещу
жалбоподателя, които водят до вреди.
Позовава се на нормата на чл.195 ал.7 ДОПК, тъй като при налагане на
обезпечението същото трябва да съответства на вземането, което в настоящият
случай е малко над 6000 лв., а стойността на възбранения имот е 32 680лв.,
което е в нарушение и на чл.6 от АПК. Доколкото на 19.06.2020 г. на
жалбоподателя било връчено писмо изх. № С200003-160-0000147/17.06.2020 г. да
заяви дали извършената продажба да се счита за облагаема доставка, счита, че
това е действието, което е следвало да разгледа и по което е следвало да се
произнесе Директора на ТД на НП - Варна със своето решение, тъй като е обжалвал
именно действията по принудителното изпълнение и се искало тяхното спиране.
Счита, че органите на НАП е следвало да издадат ново постановление коригирано
съобразно Решение № 436 от 12.03.2020 г. на Административен съд - Варна и
съобразено с нормата на чл.208 от ДОПК, като на длъжникът се даде възможност за
обжалване на същото и след това да се предприемат действия по публична продан. По изложените съображения отправя искане обжалваното
решение да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора моли да бъде
отменено постановеното от директора на ТД на НАП-Варна решение като неправилно
и незаконосъобразно и преписката да бъде върната за произнасяне по същество.
Прави искане за присъждане на сторените разноски по представен списък.
Ответникът
по жалбата редовно призован не се явява, не се представлява. С писмено
становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. Поддържа, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли, като моли в полза на дирекцията да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 157/01.07.2020 г. Директора на ТД на НАП-Варна, на
основание чл. 267 ал.2 т.6 от ДОПК е оставил
без разглеждане поради липса на правен интерес от обжалване жалба с вх.
№ 37883-24/23.06.2020 година по описа на ТД на НАП-Варна, подадена от Ц.В.П., в
това число като ЕТ „В.-44-Ц.П.“, срещу действия по открита процедура по
принудително изпълнение и насрочване на търг за продажба на недвижим имот на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна.
По делото не е
налице спор и от приложените доказателства се установява, че в ТД на НАП-Варна е образувано изпълнително дело №
311-0014655/2011г. за просрочени публични задължения на Ц.В.П. в т.ч. като ЕТ „В.-44-Ц.П..
За обезпечаване на задълженията са били наложени следните обезпечителни мерки:
С постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № 55232- 1/12.11.2010г. е
наложена възбрана на три недвижими имота-магазин № 1, магазин № 2 и офис № 5,
находящи се в град. Варна, ул.Божур № 8, както и запор на постъпващи суми по
банкови сметки в ТБ „БАНКА ДСК“ АД. С постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № 55232-7/11. 12.2010г. е продължено действието на
предходното Постановление, с което е наложена възбрана на три недвижими имота-
магазин № 1, магазин № 2 и офис № 5, находящи се в гр. Варна, ул. Божур № 8,
както и запор на постъпващи суми по банкови сметки в ТБ „БАНКА ДСК“ АД.
По изп. дело №
**********/2011г. задълженото лице е подало молба с вх. № 37883/20.08.2019г. с
искане да бъдат отписани като погасени давност част от публичните задължения по
изпълнителното дело и да бъдат частично заличени поради свръхобезпеченост и
несъразмерност обезпечителните мерки наложени от ТД на НАП върху посочени
недвижими имоти. С Разпореждане с изх. № С190003-137-0009072/11.10.2019г.
публичния изпълнител е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност
събирането на публични задължения по изпълнителното дело № **********/2011г.
Разпореждането с изх. № С190003-137-0009072/11.10.2019г. било обжалвано и
потвърдено с Решение № 345/04.12.2019г. на директор на ТД на НАП-Варна. С
Решение № 436 от 12.03.2020г. по адм.дело № 280/2020г. Административен
съд-Варна отменя Решение
№345/04.12.2019 г. на директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалбата Ц.В.П. като ЕТ „В.-44-Ц.П.“, срещу действията на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, обективирани в Разпореждане № С190003-137-0009072/11.10.2019 г. на
публичен изпълнител, въз основа на молба № 37883/20.08.2019г. Отменено е било Разпореждане № С190003-137-0009072/11.10.2019 г.,
на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, и е върната преписката на публичния изпълнител за изпълнение на
дадените с задължителни указания. Съдът е приел, че Магазин 1 и Офис 2
на ул. ***, с обща стойност, според оценката извършена от публичния изпълнител,
от 43280 лв., изцяло обезпечават съществуващото задължение от 34955,31 лв.
Останалите запори върху банкови сметки и обезпечения върху недвижимо имущество
се явяват очевидно прекомерни и несъразмерни по смисъла на ДОПК. В изпълнение
на Решение № 436 от 12.03.2020г. на Административен съд Варна публичният
изпълнител предприел следното: с постановление за отмяна на наложени
обезпечителни мерки с №С200003- 024-0016193/28.05.2020г. е отменен запор
наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
55232-1/12.11.2010год. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
находящи се в Банка ДСК. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки с №С200003- 024-0016192/28.05.2020г. е отменен запор наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С170003-022-0024208/28.04.2017г.
върху налични й постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в 24 търговски
Банки. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с №С200003-
024-0016765/02.06.2020г. е отменена възбрана наложена с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 18641/28.03.2011г. върху недвижим имот:
Ателие № 1, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, местност Пелит тарла. С
Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с №С200003-
024-0018907/18.06.2020г. е отменена възбрана наложена с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 14655 /2011/000025/28.11.2014г. върху
недвижим имот Офис № 1, находящ се в гр.Варна, ***. С Постановление за отмяна
на наложени обезпечителни мерки с №С200003- 024-0016204/28.05.2020г. е отменена
възбрана наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№18641/28.03.2011г. върху недвижими имоти: 3/три/ паркоместа, магазин №2 и офис
№ 2, находящи се в гр.Варна, ***.
По изпълнителното
дело била проведена втора тръжна процедура, втори търг за недвижим имот:
Магазин № 1, находящ се в гр.Варна, ул.Божур №8. Публичният изпълнител посочил
в становище, че предстои насрочване на трети търг, като стойността на
недвижимият имот предмет на публичната продан ще бъде 50% от първоначалната
цена, както и че по изпълнителното дело няма издадено Съобщение за продажба за
недвижим имот: Магазин № 1, находящ се в гр.Варна, ул.Божур № 8, следователно
няма предприети действия за публична продажба и няма насрочен търг за продажба
на горепосочения недвижим имот. Жалбоподателят сочи, че приложеното писмо изх.
№ С200003-160-0000147/17.06.2020 г., с което е уведомен, че следва да заяви
дали извършената продажба да се счита за облагаема доставка е действие, по
което следва да се произнесе решаващия орган. В отговор на полученото писмо
подал заявление №27942/23.06.2020г., че желае продажбата да се счита за
облагаема доставка и съответно да бъде начислен ДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
В чл.268, ал.1 от ДОПК е регламентиран
съдебният ред за обжалване на решение на решаващия орган /по чл.267, ал.2 ДОПК/
постановено по жалба срещу действия на публичния изпълнител, като е предвидено,
че в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да
обжалва решението пред административния съд по постоянния адрес или седалището
на длъжника в 7-дневен срок от съобщението.
Оспорването пред съда е процесуално допустимо за разглеждане,
доколкото е насочено срещу Решение на решаващия орган, постановено при
условията на чл.267, ал.2 от ДОПК, а жалбата е подадена при спазване на
посочения 7-дневен срок от съобщаването на това решение и изхожда от надлежна
страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената
защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността
на обжалвания административен акт, приема оспорването за неоснователно.
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл.267,
ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при
постановяването на обжалваното решение. Решението е в изискуемата писмена форма
и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за
постановяването му.
Компетентността
на същия да издаде процесното решение произтича от законовата разпоредба на
чл.266, ал.1 от ДОПК, съгласно която действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил.
Решаващият орган се е произнесъл и при
спазване на предвидения в чл.267, ал.2 от ДОПК 14-дневен срок, считано от
датата на постъпване на жалбата, при което решението му е валидно постановено.
В
разпоредбата на чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК е предвидена възможността решаващият
орган да се произнесе с решение, с което да остави жалбата без разглеждане,
когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на
принудителното изпълнение, или когато оттегли жалбата.
Изложените в жалбата доводи биха
били относими в случай на извършени действия по принудително
изпълнение от страна на публичния изпълнител. В случая не са налице
данни за такива изпълнителни действия и писмо изх. № С200003-160-0000147/17.06.2020 г. не съставлява
действие подлежащо на оспорване. То не съдържа разпореждания
към длъжника, които да засягат негови права и законни интереси или да създават
за него задължения, поради което не е същинско действие по принудителното
изпълнение, което да бъде обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК.
От фактическа страна
Административен съд-Варна е приел в решение № 436 от 12.03.2020г. по адм.дело № 280/2020г., че
с молба №37883/20.08.2019г. от длъжника, са посочени два недвижими имота –
Магазин 1 и Офис 2 на ул. ***, с обща стойност, според оценката извършена от
публичния изпълнител, от 43280 лв., които е предложил за обезпечение на
задълженията си. В този смисъл е приел,
че Магазин 1 и Офис 2 на ул. ***, с обща стойност, според оценката извършена
от публичния изпълнител от 43280 лв., изцяло обезпечават съществуващото
задължение от 34955,31 лв. Останалите запори върху банкови сметки и обезпечения
върху недвижимо имущество, съдът е приел за явно прекомерни и несъразмерни по
смисъла на ДОПК. След отмяна на Разпореждане
№ С190003-137-0009072/11.10.2019 г., на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна са отменени запор наложен с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 55232-1/12.11.2010год. върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в Банка ДСК; запор наложен с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С170003-022-0024208/28.04.2017г. върху налични й постъпващи суми по банкови
сметки, находящи се в 24 търговски Банки; възбрана наложена с Постановление за
налагане на обезпечителни мерки № 18641/28.03.2011г. върху недвижим имот:
Ателие № 1, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, местност Пелит тарла; възбрана
наложена с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
№14655/2011/000025/28.11.2014г. върху недвижим имот Офис № 1, находящ се в
гр.Варна, ***; възбрана наложена с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки №18641/28.03.2011г. върху недвижими имоти: 3/три/ паркоместа, магазин №2
и офис № 2, находящи се в гр.Варна, ***.
Искане за издаване
на разпореждане с актуалните размери на задълженията не може да бъде отправяно
за първи път до съда в производство по обжалване на акт от вида на процесния. В
преписката не се констатира подобно искане да е отправяно до публичния
изпълнител и той да не се е произнесъл по него или да се е произнесъл с неблагоприятен
за жалбоподателя акт. Жалба срещу такъв мълчалив или изричен отказ не е била и
предмет на разглеждане от решаващия орган. Не се установява да е налице и
мълчалив отказ за отмяна на обезпечението, на замяна на обезпечителни мерки,
нито се установява искане с предложение за друго обезпечение на задълженията на
длъжника. Искане за спиране на принудителното изпълнение до публичния
изпълнител не се установява да е отправяно, вкл. такова по реда и условията на
чл.222а ДОПК, за да е било дължимо произнасяне. От друга страна не е преклудирана възможността на
жалбоподателят да сезира публичния изпълнител с конкретно искане, както и да
реализира правото си на защита с предвидените в ДОПК процесуални способи срещу действия
на публичен изпълнител.
С оглед на
гореизложеното жалбата на Ц.В.П.,
действащ като ЕТ „В.-44-Ц.П.“, против решение № 157/01.07.2020 година на
директора на ТД на НАП-Варна, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора
искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в
тежест на жалбоподателя, следва да бъде възложено заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните съображения и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.В.П. ЕГН **********, действащ като ЕТ „В.-44-Ц.П.“,
с адрес ***, против решение № 157/01.07.2020 година на директора на ТД на
НАП-Варна.
ОСЪЖДА Ц.В.П., действащ
като ЕТ „В.-44-Ц.П.“, ЕИК ****, адрес на управление гр. Варна, ул. „Б.“ ***да заплати на Териториална дирекция на НАП
– Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: