РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Таня Недкова И.а (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20204000600344 по описа за 2020 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано на основание чл. 422 ал. 1 т. 5
от НПК по искане на осъдения З. М. И. чрез неговият упълномощен защитник
адвокат С.Л. от АК Русе за възобновяване на производството по НОХД №
1332/2019 г. на РС Русе и на ВНОХД № 385/2020 г. на Окръжен съд Русе.
В искането са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че
Русенският окръжен съд, в решението си от 27.07.2020 год. по ВНОХД №
385/2020 г. не е оценил доказателствените материали по делото в
съответствие с изискванията на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната
истина, поради което в действителност не е упражнил контролната си
функция върху процесуалната законосъобразност на съдебните действия на
първоинстанционния съд по установяване на релевантните факти, събирането
1
и проверката на гласните и писмените доказателства и тяхната оценка,
съобразно изискванията на чл. 14 от НПК, като тези пропуски били повлияли
негативно върху правилността на формирането на вътрешното убеждение на
съда. Въззивният съд не констатирал, че описаната в обвинителния акт
фактология не се доказвала при разглеждането на делото в Русенския районен
съд. Изводите в мотивите на първоинстанионния съд, въпреки тяхната
необоснованост, не били подложени на обстоен анализ съобразно чл. 107, ал.
3 от НПК. Изводите на районния съд били приети безкритично. Възприетата
във въззивното решение фактическа обстановка не била вярна и не
съответствала на действителността. Това се отнасяло най-вече за
твърдението, че подс. З.И. съзнателно подбудил Ю. Д., С. С. и С. У. да
потвърдят пред нотариуса неверни обстоятелства, макар за това да нямало
нито преки, нито косвени доказателства. Съдът не обяснявал по кое време,
при какви обстоятелства и с какви точно действия, думи, покани или по друг
начин било извършено престъпното деяние. Не били подложени на оценка и
анализ съобщените още по време на полицейската проверка факти, че имотът
е бил закупен от един от наследниците, че И. е бил посъветван от свид. адв.
А., че е възможно да се снабди с документ за собственост чрез
обстоятелствена проверка, че по времена нотариалното производство И.
представил официални документи от Община гр. Ветово, че имотът се водел
на неговата имотна партида, и че са заплащани данъци именно от И., и че не
са налице никакви индикации някой друг да претендира да е собственик или
да владее имота, нито пък друг субект да притежава документи за
собственост върху имота. Решението на РОС било постановено при повторно
обжалване на осъдителната присъда на РРС по НОХД № 1332/2019 год. При
обжалването на първоначалната осъдителна присъда на РРС по НОХД №
136/2019 год. същата била отменена с Решение от 25.06.2019 год. на друг
състав на РОС. В предходното решение на въззивния съд не се правела
разлика между гражданския спор за собственост по чл. 108 от Закона за
собствеността и престъплението лъжесвидетелстване. При повторното
разглеждане на делото не били събрани никакви нови доказателства. Не били
извършени по-различни процесуални действия по отношение на съобщените
от свидетелите сведения или от писмените доказателства по различни данни.
Липсвала различна оценка на същата фактическа обстановка. Указанията на
въззивния съд при първото връщане на делото не били изпълнени. Това
2
представлявало нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Деянието било несъставомерно и подсъдимите били наказани
несправедливо, независимо от вида и размера на наказанието. Обективното,
всестранно и пълно изследване на доказателствата, съгласно чл. 14 от НПК,
задължавало районният и окръжният съд, като втора първа инстанция, да
изследват всички доказателства и факти, визирани в обвинителният акт.
Оценката на доказателствения материал изисквала разглеждането на
различните по вид доказателства в тяхната логична последователност, както
обвинителните, така и останалите. Следвало да се има пред вид, че спорът за
собственост на процесния недвижим имот възникнал през 2014 год. След като
И. се снабдил с нотариален акт, подсъдимият З.И. завел ревандикационен иск
по чл. 108 от ЗС срещу претендиращият собствеността на имота свид. Ал. К.,
за което е било образувано в Гр.д. № 6059/2017 год. на РРС. Делото
приключило със съдебно Решение № 29/11.01.2018 год., с което И. бил
признат за собственик на терена. По това гражданско дело от ответната
страна посочили свидетели, които изразили позиции в полза на отв. К..
Същите свидетели били разпитвани и по досъдебното производство, както и в
основното производство пред РРС по наказателното дело. Посочило ги
обвинението. Сведенията, които свидетелите на обвинението съобщавали
били свързани с предмета на гражданското дело, а именно - налице ли е или
не давностно владение от страна на И.. Нито един свидетел не съобщавал
факти, свързани с предмета на наказателното дело, т.е. кога, при какви
обстоятелства, с какви думи или действия, подс. З.И. склонил останалите
подсъдими и свидетели по нотариалното дело да лъжесвидетелстват. В тази
връзка въззивният съд пропуснал да констатира, че мотивите в присъдата на
районния съд за престъпната дейност на И. били напълно произволни,
абстрактни и не се подкрепяли от нито едно доказателство по делото.
Гласните доказателства не били годни да обосноват съставомерност на
деянието, тъй като същите не се отнасяли към предмета на наказателното
дело. Следвало да се има предвид утвърденото разбиране в българското
право, че доказателствата представляват конкретни факти от обективната
действителност, но такива се явявали не всички факти, а само онези, които
били относими към фактическия състав на престъплението. Свидетелите по
гражданското дело, посочени от ответника К., и явяващи се свидетели на
обвинението, били силно пристрастни в полза на ответника. Техните сведения
3
се ограничавали до твърдението, че имотът е на К., и че не били виждали И.
да обработва мястото. Те нямали обективна възможност непрекъснато да
наблюдават имота, а от там и владеенето на подсъдимия да бъде изключено
като факт. Свидетелите не били способни да опровергаят изявленията на
свидетелите по нотариалното дело Ю. Д., С. С. и А. У. и твърденията на
подсъдимите по наказателното дело. Тези свидетели били от гр. Ветово,
живели в покрайнините на селището и имали визуална представа от
процесния имот. Познавали се с И. и били ангажирани от него в различни
случаи в прибирането на реколтата. Техните изявления в ДП и в съдебното
производство не били опровергани, а напротив. Проведените следствени
експерименти по време на разследването доказвали по безспорен начин, че те
познават очертанията на имота, както и насажденията, които се намират в
този имот и културите, с които бил засят, и живеят в този район. По тази
причина имали обективна възможност по-добре от останалите разпитани
лица да установят присъствието на И. или на други лица в имота. Същите
твърдели, че З.И. е обработвал имота. Никакви други доказателства не
опровергали това тяхно твърдение. Показанията на останалите свидетели, че
не са виждали И. да обработва имота, а това правели наследниците на П. П. -
свид. К. или синът му, нямали правно значение и не били относими към
предмета на делото. Тези свидетели съобщавали, че когато са минавали
покрай имота, не били виждали И. да го обработва. Техните представи
касаели само времето, когато понякога минавали в близост до имота.
Поземлените имоти не се обработвали ежедневно или целодневно, а в
зависимост от посевите и насажденията, само няколко пъти в годината.
Единствено свид. К. твърдяла, че имала денонощно наблюдение върху имота,
но не давала отговор на въпроса как е възможно това, след като била на
трудов договор към Община гр. Ветово и била на работа през светлата част на
деня, т.е. през времето, което има отношение инкриминирания период.
Показания на свидетелите на прокуратурата не били подложени на анализ за
тяхната достоверност. Съдът ги приел безкритично. Подсъдимите, които били
свидетели пред нотариуса, потвърдили наблюденията си. Техните изявления
не били опровергани от останалите доказателства по делото. Нито един от
свидетелите на обвинението не бил попитан, известно ли му е по някаква
причина и дали подс. З.И. е склонил останалите подсъдими да
лъжесвидетелстват пред нотариуса. Изложените в решението на въззивния
4
съд мотиви на последната страница сочели, че съдът не познавал изяло
фактите по делото. Като доказателство за вината на подсъдимите, в края на
решението РОС посочил, че Ю. Д. и С. С., в „стремежа си да подпомогнат
каузата на съпроцесника си заявили, че имотът е закупен от него". Съдът не
съобразил, че З.И. се е договорил с един от наследниците /Б./ и заплатил
първоначална цена от 600 лева с уговорката впоследствие да се реализира
изповядване на сделката пред нотариус. Съществували така наречените
продажби на недвижими имоти с „частен договор”, т.е без нотариално
прехвърляне, което било масова практика по отношение на селските имоти.
Неясно било защо въззивният съд възприел за доказано обстоятелство, че
имотът бил реституиран, след което бил обработван от П. П.. Такива
доказателства по делото нямало. Имота бил в чертите на стопанския двор на
ТКЗС, представлявал овощна градина, и след ликвидацията на ТКЗС останал
безстопанствен. Никой не направил искане за възстановяване на
собствеността на имота. Такова решение на поземлена комисия не
съществувало. Необосновани били съображенията в решението, че И. решил
да убеди останалите подсъдими да свидетелстват пред нотариус. Кога и при
какви обстоятелства, с какви думи или действия от решението не ставало
ясно. Не били събирани и доказателства в тази насока. Не се подлагали на
анализ доказателствата, че И. е заплатил определена цена, като по този начин
бил сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба. На това
основание същият имал правно основание да владее имота. Владеенето
можело да бъде реализирано и без правно основание. Не били анализирани
фактите, станали основание за образуване на досъдебното производство, а
именно писмените и устни оплаквания на И. до общината, МВР и
Прокуратурата за самоуправно нарушаване на владението, прекратяването на
преписката от страна на прокуратурата, незаконосъобразното разпореждане
впоследствие полицейската проверка да продължи, но само по отношение на
жалбата на П. П., без да бъде И. уведомен за прекратяване на неговата жалба,
като по този начин бил лишен от възможността за инстанционен надзор. Не
било обсъдено представеното от И. доказателство – видео заснемане на следи
от посегателство върху имота, изразяващо се в изкореняване на дръвчета, по
възрастта на които можело да се установи кога са посадени и да се направи
извод за времето на владеене на имота. Съдилищата не обсъдили факта, че
през 2015 год., една година след като И. се снабдил с нотариален акт по
5
обстоятелствена проверка през 2014 год., при същия нотариус, за същия имот
бил съставен друг нотариален акт за собственост, с разпитани трима
свидетели, като по това второ нотариално производство бил представен
документ от Община гр. Ветово, че имотът се води на З.И., който заплащал и
съответните данъци. Този факт нямал пряко отношение към предмета на
наказателното дело, но бил от съществено значение за обективността и
безпристрастността на доказателствата по делото, посочени от обвинението.
Изброените пропуски на въззивната инстанция представлявали съществено
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и довели до
опорочаване на атакуваните съдебни актове и несправедливо осъждане на
подсъдимия. Всеки оспорващ собствеността имал право да поиска
обезсилване на нотариалния акт по реда на гражданското
съдопроизводството. Оспорващите не се възползвали от това си право.
Вместо това била сезирана прокуратурата, за да реализира интересите на
оспорващите. Такива правомощия прокуратурата нямала.
Претендира се да бъдат отменени решението на РОС и присъдата на
РРС, като З. М. И. да бъде оправдан.
С протоколно определение от 01.03.2021 г. по делото са обединени
производствата по настоящото КНД № 344/2020 г. на ВТАС и КНД № 47/2021
г. на ВТАС, което е било образувано по искане за възобновяване на същите
дела от подсъдимите Ю. Ю. Д., С. С. С. и С. А. У., подадено чрез
упълномощеният защитник адв. Д. М. от АК Русе, като разглеждането на
делото да продължи в общо производство под № 344/2020 г. по описа на
ВТАС.
В искането на Ю. Ю. Д., С. С. С. и С. А. У., чрез защитника адв. Д. М.
от АК Русе са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Твърди се, че по
НОХД № 334/2018 год. на РРС, в разпоредително заседание защитникът
поискал на основание чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК делото
да бъде върнато на РРС за поправка в обвинителният акт, тъй като в него
били посочени три неверни обстоятелства, както следва: Б. М. К. притежава
процесния имот; Че този имот е възстановен на наследниците; Че има
сключен договор за аренда между П. П. и А. К. за срок от 15 години, което
6
искане не било уважено. Защитникът обжалвал с частна жалба пред РОС.
Окръжният съд се произнесъл, че тези факти следва да бъдат коментирани в
мотивите към присъдата и не са основание за връщане на делото на РРП в
хипотезата на чл. 249, ал. 2 от НПК. Във всички свои пледоарии и жалби
защитникът поискал тези три неверни обстоятелства да бъдат констатирани
от съда, както и да не се вземат предвид при изготвяне на мотивите.
Съдилищата цитирали тези обстоятелства въпреки това. Ако тези три
обстоятелства се махнели от мотивите към присъдата, нямало как да се
обоснове осъждане на четиримата обвиняеми. Наказателният съд не следвало
да се занимава с документи по възстановяване собствеността на земята, тъй
като това било правомощие на гражданският съд, пред който било образувано
дело за ревандикация. Наказателният съд следвало да събира доказателства
само по отношение на повдигнатото обвинение по чл. 290 от НК.
Постановената от РРС присъда, потвърдена от РОС, била неправилна и
необоснована, с едностранчиво обсъждане на събраните по делото
доказателства, като била изведена по-укоримата форма на вина - пряк
умисъл, но без наличието на каквито и да било гласни и писмени
доказателства. За да се приеме, че е извършено престъпление против
правосъдието по чл. 290 от НК било необходимо да се установи от
доказателствената съвкупност, че деецът устно или писмено съзнателно е
потвърдил неистина или затаил истина пред съд или друг надлежен орган на
властта - орган, овластен да разпитва свидетели в рамките на определено
производство и във връзка с правомощието му да установи истина за
определени факти. „Лъжесвидетелстване” при даване на показания имало
само ако свидетелят потвърди неистина, да свидетелства, че е възприел
определен факт, без той обективно да го е установил. Във фактическата
обстановка, първоначално отношенията между страните З.И. и А. К.
започвали като граждански спор с постановено на първа инстанция решение,
а впоследствие било образувано настоящото наказателно дело. С НА № 102,
т. V, д. № 723/29.07.2014 г. по описа на нотариус А. Ф. с район на действие PC
Русе, З.И. бил признат за собственик по давностно владение на Дворно място
с площ от 3000 кв.м., представляващо УПИ IX в кв. 173 по регулационния
план на гр. Ветово, незастроено, при граници: УПИ X, УПИ XIII,У ПИ XVII,
УПИ XVIII и от една страна улица. С НА 137, т. 1, д. № 110/ 18.02.2015 год.
по описа на същият нотариус А. Ф., П. П. била призната за собственик на
7
същият имот по давностно владение. С НА № 50, том VII, д. № 632/08.12.2015
г. на нотариус С. В. с район на действие РС Русе, имотът бил продаден на А.
К., внук на П. П.. На 16.04.2015 г., след като видял в дворното си място
трактор и съборена ограда З.И. подал до МВР жалба за самоуправство. В
неговия двор били А. и баща му И. К.. С постановление за отказ да се
образува досъдебно наказателно производство от 29.06.2015 г. преписка №
2369/2015 на прокурор С. И. при РРП била прекратена. Междувременно,
имало насрещна жалба от П. П., като по двете жалби на З. и на П., с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.10.2015
г. по преписка 1880/2015 г. се произнесъл прокурор Л. Д., като посочила, че
следва да се предяви ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. В
постановлението пишело, че „в хода на проверката не са събрани достатъчно
и безспорни доказателства лицата С. А. У., С. С. С., Ю. Ю. Д., И. А. К., С. А.
К. и Н. А.а Д. да са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а за лицата З. М. И.
и П. П. П. да са осъществили състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 3 от НК”. Същият абзац завършвал с констатацията: „за да е
съставомерно деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, лицата трябва писмено и
съзнателно да са потвърдили неистина или затаили истина, което в
настоящият случай не е така”. След три години разследване и водене и на
граждански дела на тримата подсъдими било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което
поставяло под въпрос задълбочения анализ и вътрешното убеждение на
прокурора, тъй като по същият казус имало две произнасяния със съвсем
различен краен резултат. По делото не съществували никакви доказателства,
сочещи осъществяване на фактическия състав на престъплението
лъжесвидетелстване. При индивидуализацията на наказанията съдът приел, че
от субективна страна и тримата подсъдими са действали при пряк умисъл -
съзнавали, че при нотариалното производство заявяват факти, които са
неверни, като предвиждали обществената опасност и искали настъпване на
общественоопасните последици от него. В мотивите на РРС на няколко места
било записано, че подсъдимите са потвърдили неистина, че З.М. е владял
явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик в
продължение на повече от 10 години, без някой да е оспорвал имота в тези му
граници за периода на десетте години давностно владение. Вярно било, че
8
никой не е оспорвал владението на З. за периода от 10 години. Той го държал
и обработвал като свой. Точно това било основанието да поиска
обстоятелствена проверка. Това било и основанието свидетелите да заявят, че
имотът е на З. и друг човек няма претенции върху него. Съдът не обсъдил
обстоятелството как свидетелите на П. П. и тя самата е владяла
необезпокоявано 10 години имота за същия период, в който З. е обработвал
мястото. Съда приел, че процесният имот е възстановен на наследниците на
К., а този имот не бил заявен за възстановяване, нито бил възстановен.
Невярна била констатацията, че през 2000 г. е сключен договор за аренда
между П. П. и А. К. за срок от 15 години. Според Закона за арендата в
земеделието, чл. 3, договорът за аренда се сключвал в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните и се вписвал в службите по
вписвания и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие.
Такъв договор нямало приложен по делото. Защитникът представил решение
от 11.01.2018 г. на V- ти гр. състав на РРС, с което се признавало за
установено, че на основание чл. 108 от ЗС, З. М. И. е собственик на дворно
място с площ от 3000 квадратни метра, представляващо урегулиран поземлен
имот IX в квартал 173 по регулационен план на гр. Ветово, незастроено, при
граници: урегулиран поземлен имот VIII, урегулиран поземлен имот X,
урегулиран поземлен имот XIII, урегулиран поземлен имот XVII, урегулиран
поземлен имот XVIII и от една страна улица, като осъдил А. И. К. да предаде
на З. М. И. владението върху описания недвижим имот. В мотивите към
присъдата не били коментирани другите документи, а също така и
поредността на вписване на сделките. По делото били разпитани две групи
свидетели, чиито твърдения били коренно противоположни и послужили за
издаването на различни констативни нотариални актове за придобиване по
давност в полза на различни лица. Кое твърдение е вярно следвало да бъде
предмет на задълбочена проверка от съда, тъй като било свързано със
засягане на значими обществени отношения. Въпреки, че първи по време
констативен нотариален акт си извадил З., това не се взело предвид от съда.
Не се обсъждали дадените от него и неговите свидетели показания. В
мотивите пишело, че съдът кредитира показанията на свидетелите по
обстоятелствената проверка на П., като нямало мотиви защо точно тях. Съдът
посочил само, че те били съседи. В действителност съседи на имота били
точно свидетелите на З. по обстоятелствената проверка. Ю. виждал от къщата
9
си това дворно място. Преди това тази земя била в ТКЗС. След като З. посял
люцерна там, ги викал да „вадят чукани” и плащал и на тримата. С. живеел от
30 години там. И на него З. му плащал да му работи. Това било много години
преди да се явят пред нотариус. С. работил и в ТКЗС и при И. К.. Не бил
виждал друг да обработва спорната земя. Синът му, един от свидетелите,
имал къща на улицата отсреща срещу парцела. Самият той имал парцели,
граничещи с това място. Проведени били три следствени експеримента. И
трите сочели, че обвиняемите знаят границите. В нотариалната преписка на
А. Ф. бил записан като собственик З. в молба-декларация на П. П.. Това
показвало, че много добре знаели кой е собственик на този имот. Игнорирани
били показанията на редица свидетели: Х. С., който казал: Земята работеше
З.; П. Т., който казал: Не съм виждал И. да обработва земи в този район. З. и
брат му виждам; С. Г., който казал: Виждам З. да работи там, не съм виждал
К.; М. Д., който казал: Мястото е оградено, З. го работи. В същото време
съдът заявил, че изцяло кредитира показанията на П. П. и нейните свидетели.
П. П. от години била раково болна жена, която ходела изцяло преведена с
помощни средства. Същата обяснила, че е болна и затова не е ходила в този
имот, а е ходил съпругът й. Казала, че и преди не е ходила, тъй като трябвало
да си гледа децата. Децата й били 1956 и 1957 год. набор. Мъжът й бил
работил там. Тази жена не можала да покаже нито З., нито поименно неговите
свидетели. Казала, че не е виждала тези хора. А това били съседите,
включително и З., който имал в съседство крави, в закупения от ТКЗС
птичарник. Не било ясно как при това положение в продължение на 10
години необезпокоявано е обработвала земята. Не било ясно защо от
насрещната страна не са плащали данък за земята. Данък за тази земя до
момента плащал единствено З.. Делото било решено при едностранчиво
обсъждане на доказателствата в подкрепа на П. П., като това водело до
променена фактическа обстановка и грешни правни изводи.
Претендира се Апелативният съд да отмени решението на Русенски
окръжен съд и присъдата на Русенски районен съд, като оправдаете
подсъдимите Ю. Ю. Д., С. С. С. и С. А. У., и тримата от гр. Ветово.
В съдебно заседание упълномощените защитници адв. С.Л. и адв. Д. М.
поддържат направените искания.
10
Осъдените лица З. М. И., Ю. Ю. Д., С. С. С. и С. А. У. не се явяват и не
вземат лично становище, независимо от предоставената възможност.
Прокурорът от ВТАП счита, че исканията следва да се оставят без
уважение като неоснователни. Намира, че не са допуснати посочените в тях
нарушения на материалния и процесуалния закон и излага мотиви в тази
насока.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в исканията основания за възобновяване на делото, в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
Исканията на осъдените лица З. М. И., Ю. Ю. Д., С. С. С. и С. А. У. за
възобновяване на наказателното производство са подадени в предвидения
шестмесечен срок чрез първоинстанционния районен съд. Същите са
допустими. Исканията са подадени от процесуално легитимирани страни по
чл. 420, ал. 2 от НПК и в предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет
на исканията е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от
НПК. Разгледани по същество са и основателни по следните съображения:
С Присъда № 7 от 20.01.2020 г. по НОХД № 1332/2019 г. Русенски
районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия З. М. И., роден на 03.12,1948 г. в град
Ветово, общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин, женен, със средно
образование, работи, нсосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю. Ю. Д. от град Ветово,
обл. Русе, С. С. С. от град Ветово, обл. Русе и С. А. У. от град Ветово, обл.
Русе като подбудител, подбудил Ю. Д. Д., С. С. С. и С. А. У., пред надлежен
орган на власт - нотариус А. Ф. - Нотариус № 629, вписан в регистъра на
Нотариалната камара с район па действие Районен съд - Русе, като свидетели
в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на
собственост на З. М. И. от град Ветово, обл. Русе по нотариално дело № 723
от 29.07.2014 г. по регистъра па съшия нотариус, устно и писмено, съзнателно
да потвърдят неистина, а именно, че З. М. И. е владял явно, постоянно,
непрекъснато и несъмнено с намерението на собственик в продължението на
повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с плот 3000 кв.
м.,представляващо УПИ-IX в квартал № 173 по регулационни план на град
11
Ветово, обл.Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХIII,
УПИ-XVII. УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за
периода на десетте години на давностно владение от страна на З. М. И. от гр.
Ветово, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК
и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ю. Ю. Д., роден на
17.07.1941 г., в град Ветово, общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин,
вдовец, с основно образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН *********** за
ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие със
С. А. У. от град Ветово, обл. Русе и С. С. С. от град Ветово, обл. Русе, като
съизвършители и подбудени от З. М. И. от град Ветово, обл. Русе, пред
надлежен орган па власт - нотариус А. Ф. - Нотариус № 629, вписан в
регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Русе,
като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на З. М. И. от град Ветово, по Нотариално дело № 723
от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че З. М. И. от град Ветово, обл. Русе е владял,
явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в
продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с
площ 3000 кв.м., представляващо УПИ-IX в квартал № 173 по регулационни
план ма гр. Ветово, обл. Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х,
УПИ-ХIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му
граници за периода на десетте години на давностно владение от страна на З.
М. И. от град Ветово, обл. Русе, поради и което и на основание чл. 290, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. С. С., роден на
01.09.1944 г. в град Ветово, общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин,
неженен, с начално образование, пенсионер, неосъждан, с ЕГН ***********
за ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с
Ю. Ю. Д. от град Ветово и С. А. У. от град Ветово, обл. Русе, като
12
съизвършители и подбудени от З. М. И. от град Ветово, обл. Русе, пред
надлежен орган на власт - нотариус А. Ф. - Нотариус № 629, вписан в
регистъра па Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Русе,
като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране
правото на собственост на З. М. И. от гр. Ветово, по Нотариално дело № 723
от 29.07.2014 г. по регистъра па съшия нотариус, устно и писмено съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че З. М. И. от град Ветово, обл. Русе е владял,
явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в
продължение на повече от десет години недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с
площ 3000 кв.м., представляващо УПИ- IX в квартал № 173 по регулационни
план на град Ветово, обл. Русе, незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х,
УПИ-ХIII, УПИ-XVII, УПИ- XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му
граници за периода на десетте години на давностно владение от страна па З.
М. И. от град Ветово, обл. Русе, поради и което и на основание чл. 290, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложил с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия С. А. У., роден на
02.03.1961 г. в град Ветово, общ. Ветово, обл. Русе, български гражданин, със
средно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН *********** за ВИНОВЕН
в това, че на 29.07.2014 г. в град Русе, обл. Русе, в съучастие с Ю. Ю. Д. от
град Ветово, обл. Русе и С. С. С. от град Ветово, обл. Русе, като
съизвършители и подбудени от З. М. И. от град Ветово, обл. Русе, пред
надлежен орган на власт - нотариус А. Ф. - Нотариус № 629, вписан в
регистъра на Нотариалната камара с район обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на З. М. И. от град Ветово, по
Нотариално дело № 723 от 29.07.2014 г. по регистъра на същия нотариус,
устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно, че З. М. И. от
град Ветово, обл. Русе е владял, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено,
с намерението на собственик, в продължение на повече от десет години
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с плот 3000 кв.м., представляващо УПИ-
IX в квартал № 173 по регулационни план на гр. Ветово, обл. Русе,
незастроено при граници: УПИ -VIII, УПИ-Х, УПИ-ХIII, УПИ-XVII, УПИ-
XVIII, без някой да е оспорвал имота в тези му граници за периода на десетте
13
години на давностно владение от страна на З. М. И. от гр. Ветово, обл. Русе,
поради което и на основание чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54
от НК го е ОСЪДИЛ на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението
на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
Осъдил е подсъдимите да заплатят в полза на ОД на МВР - Русе сумата
от по 47,58 лв. за разноски в хода на досъдебното производство.
С Решение № 81/27.07.2020 г. по ВНОХД № 385/2020 г. на окръжен съд
Русе е потвърдена Присъда № 7 от 20.01.2020 г. по НОХД № 1332/2019 г. на
Районен съд Русе. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за
наличие на заявените в исканията основания за възобновяване на делото в
пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено
следното:
В исканията за възобновяване на наказателното дело се релевират трите
касационни основания, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Великотърновският апелативен съд намира, че водещото сред
оплакванията е това за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Въпросите относно приложението на материалния закон и явната
несправедливост на наложените наказания следват оплакването по чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК, тъй като ако настоящата инстанция прецени, че същото е
основателно, е безпредметно да бъдат обсъждани другите две основания за
възобновяване на делото.
Според настоящият съдебен състав, изложените аргументи на защитата
във връзка с допуснатите съществени процесуални нарушения в редовното
инстанционно производство са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Въззивното решение е постановено при липса на мотиви, което
съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Съдържащите се такива в минимална степен
не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, съгласно която
разпоредба, при потвърждаване на присъдата съдът следва да посочи
14
основанията, поради които е отхвърлил доводите в подкрепа на жалбата.
Въззивният съд в решението си е възпроизвел мотивите на първата
инстанция, като е възприел използвания от нея подход да изложи същата
фактическа обстановка, съдържаща се в обвинителния акт, без да извърши
самостоятелен анализ и оценка на събраните по делото доказателства.
Съдържанието на въззивния съдебен акт се изчерпва с повторение на
приетата от районния съд фактология и повърхностно проучване на
доказателствената съвкупност, както и с възпроизвеждане на основните
правни изводи, достигнати от първостепенния съд. На лист 57 от въззивното
производство /съответно стр. 6 от решението/ се съдържа единствено
декларативно изявление, че изводите на първата инстанция са „в съответствие
с доказателствата по делото”. Наведените оплаквания от защитата пред
въззивната инстанция, които са направени и като възражения пред
първостепенния съд, не са обсъдени с мотив, че по този начин предметът на
доказване щял да се измести „към въпроса за собствеността”. Въззивният съд
има задължение да даде отговор на наведените оплаквания и доводи на
страните независимо дали ги счита за основателни или не. Същият следва да
отговори, когато са направени конкретни и обосновани оплаквания, а ако това
не е сторено, съществено се накърнява процесуалното право на подсъдимия
да узнае какви са точно съображенията на съда при отговора на всеки един от
въпросите по чл. 301 от НПК. В постановеното въззивно решение липсва дори
декларативно несъгласие с наведените доводи от защитата. От същата е
направено възражение, което се явява и оплакване пред въззивната
инстанция, относно съставомерността на инкриминираното деяние, свързано
предмета на престъпление. В допълнението към въззивната жалба против
присъдата на РРС /л. 23 – 27 от ВНОХД № 385/2020 г./ адв. М. възразява, че е
налице едностранчиво обсъждане на доказателствата, необоснованост на
извода за извършено престъпление при форма на вина „пряк умисъл”, липса
на анализ на свидетелските показания и противоречията между различните
свидетели, необсъждането на факта, че имотът не е възстановен или заявен за
възстановяване пред поземлената комисия, фактът, че е налице решение на
РРС по иск с правно основание чл. 108 от ЗС и неговото значение за правния
спор, необсъждане от страна на първата инстанция на събраните по делото
писмени доказателства, необсъждане на проведените три следствени
15
експеримента и изводите, които следват от тях, въпросът, кой е плащал
данъци за имота и какви изводи следват от отговора на този въпрос, изцяло
декларативното кредитиране показанията на свидетелите, доведени в
подкрепа на твърденията на П. П., липсата на редовно оформен договор за
аренда на земята. В отговор не са изложени никакви мотиви от въззивния съд
защо се приема, че това ще представлява решаване на гражданско правен
спор. Горното становище освен, че не е основание да се игнорират
възраженията на жалбоподателите, противоречи и на доводите, изложени от
РОС в Решение № 71 от 25.06.2019 г. по ВНОХД № 109/2019 г., с което
решение е отменена първата присъда по делото и същото е върнато за ново
разглеждане. В това решение се сочи, че в присъдата по НОХД № 334/2018 г.
първоинстанционният РРС не е направил анализ на доказателствения
материал, игнорирал е обясненията на подсъдимите, не е дал отговор защо
отхвърля показанията на свидетелите, които ги подкрепят и защо кредитира с
доверие свидетелите на обвинението, при обсъждането на показанията не е
коментирал значението на уважения на първата инстанция ревандикационен
иск от подс. И. против свид. Ал. К., фактът, че при проведените следствени
експерименти подсъдимите Д., С. и У. разпознават местонахождението на
имота, но вместо това безкритично се приемат за верни изявленията на свид.
Г. К., че тези подсъдими „не са могли да посочат процесния имот”,
формалното изброяване на доказатлствените източници, вместо анализ на
същите, липсата на отговор на правните съображения за изначална
несъставомерност на обвиненията.
Указанията на окръжния съд, додени с решението по ВНОХД №
109/2019 г. не са изпълнени и от следващия състав на РРС по НОХД №
1332/2019 г. В мотивите към постановената Присъда № 7 от 20.01.2020 г.
отново липсва обсъждане на фактите и обстоятелствата, посочени в
решението по ВНОХД № 109/2019 г. на РОС. Изявлението в мотивите, че
„съдът категорично приема, че всички лица, участвали в производството,
знаят кой е процесния имот и неговите граници” не кореспондира с
приемането на показанията на свидетеля Г. К., като изцяло верни. Същият
свидетел твърди, че Ю. Д., С. С. и С. У. на място, пред него, не могли да
кажат „къде започва и къде свършва” процесния имот. Липсва какъвто и да
било коментар в тази насока. Отново са игнорирани обясненията на
16
четиримата подсъдими и показанията на подкрепящите ги свидетели, като
становището, че не следва да бъдат кредитирани с доверие е изцяло
декларативно. Липсва обсъждане на каквито и да било писмени
доказателства, събрани по делото. Районният и окръжният съд приемат, че
има сключен аренден договор за 15 години между П. и К., без да подложат на
анализ доколко това писмено доказателство е редовно от формална страна.
Не се прави анализ на възникналите противоречия в свидетелските показания
и съпоставка между тях. Показанията на свид. Ч. се отхвърлят единствено
защото противоречали на показанията, които се „ползвали с вярата на съда” и
поради наличието на родствена връзка между този свидетели и подс. И.. За
подс. Д. се твърди, че работил в имота по-интензивно през 2003 г. и 2004 г.,
след което го посещавал само през лятото, поради което нямало как да
придобие възприятия. Не е ясно защо съдът прави този извод, след като
интензивната земеделска работа е именно през лятото. Заявено е, че подс. С.
не можело да наблюдава имота от пейка пред къщата си, само защото свид. Б.
казал, че това е невъзможно. Подобно съждение не следва да се възприема,
като сериозен анализ на доказателства. Районният и окръжният съд считат
заявеното от Д., С. и У. пред нотариуса за невярно, тъй като казали, че имотът
е „закупен”. Подс. З.И. твърди в обясненията си, че е платил парична сума за
имота на Б., макар и сделката да не била финализирана по съответния ред.
Съдилищата не са изследвали възможността подсъдимите Д., С. и У. да имат
предвид точно това плащане, което в техните представи да представлява
„закупуване” на имота. При такава хипотеза ще следва да се коментира дали
подсъдимите са искали да заявят такова невярно обстоятелство на тази
плоскост.
Правилно в искането за възобновяване на адв. Л. се обръща внимание,
че не е изследвана възможността на свидетелите, подкрепящи обвинението,
да наблюдават непосредствено извършваните действия в имота, в кой момент
е било възможно това, в каква периодичност, и особено заявената от свид. К.
възможност да наблюдава имота „през деня и през нощта”, след като през
деня е на работа в Община Ветово, а селскостопанските мероприятия се
извършват по това време. Действително, във фактическата обстановка,
представена от РРС, възпроизведена дословно и в решението на РОС се
твърди, че процесният имот е бил реституиран. От къде и въз основа на какви
17
доказателства се прави извод за реституция на имота, от съдебните актове по
делото не става ясно.
Тъй като обвинението съдържа твърдение, че Д., С. и У. са потвърдили
„устно” неистина пред нотариуса, не е изяснено какво е било конкретното
съдържание на техните изявления по нотариалното дело, доколкото свид. А.
Ф. казва, че „свидетелите точно тези думи не могат да ги кажат”. Писмените
изявления на тримата били пък на протокол, предварително подготвен от
адвоката. Въпреки, че в нотариалното дело този протокол /л. 119 от том I на
ДП/ се представя като изготвен от нотариуса, не е изследвано какви
субективни нагласи са имали подсъдимите при подписването, какво са
заявили след като нанесените в протокола изявления явно не са техни и какво
им е разяснено въобще за производството, в което участват, разбират ли
правните термини, които са представени като техни думи. Фактът, че
нотариусът е разговарял със свидетелите, използвайки „по-прости думи” не
дава представа за горните обстоятелства, които са част от изложената в ОА,
присъдата и въззивното решение фактическа обстановка.
Следва извода, че в постановената присъда по НОХД № 1332/2019 г. на
РРС не е изпълнено нито едно от указанията за изготвяне на мотивиран
съдебен акт, дадени с отменителното решение по ВНОХД № 109/2019 г. на
РОС. Решаващият състав по ВНОХД № 385/2020 г. на РОС, вместо да
установи това обстоятелство, заявено пред него изрично и от
жалбоподателите, и да отговори на възраженията на страните, се е задоволил
единствено с декларацията, че произнасянето с присъдата е в съответствие с
доказателствата по делото, оставяйки без проверка и анализ всички спорни
моменти по повдигнатите обвинения. Липсата на мотиви при поизнасянето с
решение на въззивната инстанция всякога представлява съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правото на подсъдимия да разбере за
какво и въз основа на какви доказателства е осъден. Невъзможно е да се
установи и как е формирано вътрешното убеждение на съда и дали то
съответства с установените обстоятелства по делото.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила предопределя
изхода на делото, тъй като има за последица отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, поради
18
което е безпредметно настоящият състав да обсъжда останалите оплаквания,
свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения ВТАС намери, че наказателното
производство следва да се възобнови, като се отмени постановеното въззивно
решение, а делото да се върне на Русенски окръжен съд за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 385/2020
г. по описа на Русенки окръжен съд.
ОТМЕНЯ Решение № 81/27.07.2020 г. по ВНОХД № 385/2020 г. на
Русенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19