Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1810
30.10.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 1606 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на Н. Алексеева Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, против
Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на РУ- Малко Търново при ОДМВР-
Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и несъответствие с
целта на закона. В нея се сочи, че с влязло в сила определение от 09.07.2018 г.
по НОХД № 977/2018 г. на РС Хасково е одобрено споразумение, с което водачът на
автомобила Гюндоар Мехмедали е лишен от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което
същият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
считано от 18.12.2017 г. Изложено е, че след издаване на обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ последният се е явил в КАТ- Кърджали, където е било върнато
свидетелството му за управление на МПС. Твърди се също, че Мехмедали притежава
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в Турция. По същество се
иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично
и поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на заповедта.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваната заповед е наложена принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Инсигния“ с рег. № 34 NS 2000, собственост на
жалбоподателката Н. Алексеева Т.. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а,
б. „а“ от ЗДвП. В съобразителната част на същата се сочи, че на 02.07.2019 г.
около 20.30 часа, по ПП І-9, км. 317+1 в посока с. Звездец, описаният лек автомобил
е управляван от лицето Гюндоар Ахмед Мехмедали с ЕГН **********, след като свидетелството
му за управление на МПС е отнето по съдебен ред. Административният орган е
възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената
проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на
административно нарушение бл. № 333129 от 02.07.2019 г.
Жалбоподателката по същество не оспорва горните
констатации, но твърди, че проверката е извършена след изтичане срока на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, както и че водачът притежава
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено във Турция.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. е
издадена от компетентен орган- началник на РУ- Малко Търново, оправомощен със
заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Нарушението,
за което е приложена принудителната административна мярка, е извършено на
територията на Република България и следователно контролният орган е компетентен
да приложи същата, въпреки че превозното средство е с чужда регистрация
(аргумент от чл. 18б, ал. 10 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., в който
е предвиден ред за изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП по отношение на превозно средство с чужда регистрация).
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства- за срок
от 6 месеца до една година.
Според нормата на чл. 150а от ЗДвП, правоспособен е
този водач, който притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него превозно средство. От данните по делото е видно, че към момента на
проверката от служители на МВР Гюндоар Мехмедали не е притежавал свидетелство
за управление на МПС, тъй като същото е било отнето по съдебен ред- с влязло в
сила определение от 09.07.2018 г. по НОХД № 977/2018 г. по описа на РС-
Хасково. Ирелевантно е обстоятелството, че срокът на наказанието е изтекъл,
доколкото към посочения момент свидетелството не е било върнато и Мехмедали не
е могъл да удостовери по надлежен начин пред контролния орган качеството
правоспособен водач (според твърденията в жалбата едва след проверката той се е
явил в КАТ- Кърджали, където е получил свидетелството си). На посочената в
заповедта дата същият е управлявал МПС и не е разполагал с валидно свидетелство,
поради което и законосъобразно административният орган е счел, че превозното
средство е управлявано от неправоспособен водач. Ето защо и доколкото не са
ангажирани в настоящото производство доказателства в подкрепа на твърдението,
че Мехмедали притежава свидетелство за управление, издадено в Турция, съдът
приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, като в случая административният орган е
определил същата с продължителност, близка до минималната, установена в нормата.
Принудителната административна мярка е с превантивен
характер. Тя е наложена с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на
възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства
на целта на закона.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният
административен акт е постановен при съблюдаване на
административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в
жалбата основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се
отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Алексеева Т. с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***, против Заповед № 19-0299-000057 от 02.07.2019 г. за
налагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на РУ-
Малко Търново при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна
мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: