РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. О., 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520103647 по описа за 2023 година
А. П. П. заявява, че на 19.01.2023г. сключил с „Профи кредит България“ ЕООД
Договор за потребителски кредит №40014909968, въз основа който ответникът му
предоставил в заем 3000 лева, които кредитополучателят следвало да възстанови на 36
месечни вноски.
Съобразно раздел VІ от контракта, ищецът приел да заплати 3450 лева -
възнаграждение за допълнителни услуги, като общото задължение, формирано от главница,
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги възлизало на 8662.77 лева.
Излага доводи относно нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VІ
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40014909968, сключен на 19.01.2023г.,
предвиждаща заплащане сумата 3450 лева.
Намира същата за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. В съдебната практика
безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД е налице когато са нарушени правни принципи (изрично формулирани или проведени
чрез създаване на конкретни други разпоредби), като добросъвестност и справедливост, чрез
спазването на които се цели предотвратяване несправедливо облагодетелстване на страна в
граждански или търговски взаимоотношения. В случая, чрез уговорената клауза се стигало
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и
злепоставяне интересите на потребителя.
Поддържа, че клаузата е в противоречие и с разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.4 ЗПК и
чл.143 ЗЗП. Пояснява, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Допълнителните
1
услуги, визирани в договора по своята същност представлявали такси за усвояване и
управление на кредита. Въвеждането им водело да заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4
ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите. Счита, че разходите, свързани
с посочените услуги следва да намерят отражение и в ГПР, което кредиторът не сторил.
Предвидената клауза се явявала и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като възнаграждение било необосновано високо. С търсената сума се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Исканото
възнаграждение по същество съставлявало добавък към възнаградителната лихва и
представлявало сигурна печалба за кредитора, която увеличава стойността на договора.
Счита, че основната цел на оспорваната клауза е неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя
Заявява, че оспорваната разпоредба не е индивидуално уговорена по смисъла на
чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като се явява част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл е и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на „Профи кредит България“ ЕООД сумата 3450 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължима по Договор за
потребителски кредит №40014909968/19.01.2023г., предвид нищожността на клаузата на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Профи кредит България“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Твърди, че ищецът изявил желание да закупи предлаганите от кредитора услуги
„Фаст“ и „Флекси“, които не били задължителни. Редът за ползването им бил подробно
описан в ОУ, съставляващи неразделна част от контракта.
По своята същност първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит и към момента на подписване на договора вече била
предоставена и използвана от кредотополучателя. Кредиторът извършил всички необходими
действия за проучване кредитната способност на ищеца, подготвил нужните документи и
страните сключили договора в максимално кратки срокове, като ответникът предоставил
заемната сума непосредствено след подписване на договора.
Поддържа, че възнаграждението не е включено в ГПР, тъй като допълнителните
услуги не били задължително условие за сключване на договора, съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК. Това възнаграждение било дължимо от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит и не представлявало разход по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, т.е. не
следвало да бъде съобразено при формиране ГПР.
2
Пояснява, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите
на кредитора заради това, че отпуска потребителски кредит и като част от самата дейност по
кредитиране следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Възнагражденията
по закупения пакет допълнителни услуги не следвало да се възприемат като такса за
дейност, свързана с усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги
гарантирали на потребителя, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да
изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали
размерът на определен брой погасителни вноски, така, че да може да се фокусира върху
стабилизиране на своята платежоспособност, а не върху утежняване финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихви за забава по него.
Оспорва аргументите на ищеца досежно основанията за нищожност на атакуваните
клаузи. Навежда правни доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор и всички
негови клаузи са валидни и не са неравноправни.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на Договор за потребителски кредит №40014909968/19.01.2023г. със следните параметри:
3000 лева – главница; 49.29% - ГПР; 41% - годишен лихвен процент; срок на погасяване - 36
месеца; размер на вноска по кредита – 144.80 лева; сума за възстановяване – 5212.77 лева;
лихвен процент на ден – 0.11%.
В договора е отбелязано, че при кандидатстване си за потребителски кредит,
кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителни, незадължителни услуги,
посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“. Редът за използването
на тези услуги е описан в Общите условия. Постигнато е съгласие, че при погасяване изцяло
или частично на кредита преди уговорения срок, възнаграждението за закупената
допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо
в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“, дължи
възнаграждението за същата в пълен размер.
Съобразно раздел VІ от контракта, ищецът следвало да заплати: 1200 лева –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 2250 лева – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 36 вноски, всяка в размер на 95.83 лева
(общ размер на всяка погасителна вноска – 240.63 лева), като общото задължение възлизало
на 8662.77 лева.
Приложени са Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за
потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“ и „Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяна на информация за
потребителските кредити“.
3
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно и обективно.
Вещото лице е изчислило ГПР без включените допълнителни услуги в размер на 3450 лева –
49.29% и с включени допълнителни услуги – 139.03%. Пояснено е, че допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“ са включени в погасителния план към договора.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск за признаване установено, че ищецът
не дължи сумата 3450 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
дължима по Договор за потребителски кредит №40014909968/19.01.2023г., предвид
нищожността на клаузата.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като за ищеца е налице правен интерес
от установяване недължимостта вземането на ответното дружество, произтичащо от
договора за кредит. Между страните съществува спор относно действителността на клаузите
предвиждащи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители.
Съдът счита, че уговорените, като допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, клаузи са
неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В случая т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено
възнаграждение надвишаващо размера на предоставения заем, не попадат в приложното
поле на цитираната норма. Срещу тези такси (възнаграждения) не се дължи никакво
поведение от страна на кредитора – сумите се дължат за предоставени възможности на
4
потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията на погасителния си
план, както и за ускорено разглеждане на искането му. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени
действия, предприети от кредитора (арг.чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК).
Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на
клаузата – увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя
страна води до нарушение императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по
договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено води
до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за
плащане на това възнаграждение (чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на
това вземане.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че пакета за
допълнителни услуги, който не е съобразен при определяне ГПР, оскъпява кредита като
реалния ГПР възлиза на 139.03%, а не както е посочен в договора – 49.29%. В разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗПК законодателят е приел за нищожни клаузи от договор за потребителски
кредит, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона.
Изложеното води до извод за основателност на иска.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото. В случая се претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА, което съдът определя в размер на 800 лева.
Съобразно разпоредбата на сл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РРС сумите: 138 лева - държавна такса и 100 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Мотописта“,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В, че А. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.О., ул.“О.“№....
не дължи сумата 3450 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит №40014909968/19.01.2023г., поради нищожността на
клаузата.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адвокат
П. И. П. със съдебен адрес: гр.Х., ул.“К.“№....възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 800 лева.
5
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд – О.: 138 лева - държавна такса и 100 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.О. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
6