Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   гр.София,03.05.2019 г.

 

                      

 

            Софийски градски съд,  Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав в закрито заседание  в състав:

 

                             

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Г. ТАШЕВА

                                                                Мл.с. ПАВЕЛ ПАНОВ

При секретаря   и в присъствието на прокурора        като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч.гражданско дело №3105/ 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

            Производство е по реда на чл.274 ал.1 и чл.463 от ГПК.

 

               Съдът е сезиран с жалба на К.М.А. –присъединен взискател  по изп. д. № 20189250402673 по описа на ЧСИ рег. № 925 с район на действие СОС, срещу разпределение обективирано в протокол от 25.01.2019 г. ,предявено на 31.01.2019 г.

              Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на извършеното разпределение.

                Иска да се отмени разпределението и да бъде изготвено ново.

                 Постъпила е втора жалба от Г.Н.Ц.-взискател по делото,с която се излагат съображения за незаконосъобразност на разпределението.

                Постъпило е писмено възражение от взискателя Банка ДСК ЕАД

              ЧСИ, регистрационен номер 925 с район на действие СОС,заявява,че е изготвил разпределението съобразно указанията на СГС ,дадени с решението по обжалване на предходното разпределение.

              Частните жалби са подадени  в тридневния срок по ал. 2 на 462 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК, от  легитимирани страни и следва да бъдат разгледани по същество .

               Въз основа на изложеното в жалбата и приложените писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

               Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

               Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги, когато взискателите са повече от един.

           Банка ДСК ЕАД има качеството на ипотекарен кредитор по отношение собственика на недвижимия имот, предмет на публичната продан, а именно: Апартамент №132 от *******, находящ се в гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Дедеагач, със застроена площ от 94,61 кв. м. заедно с прилежащото му избено помещение №21, находящо се в сутерена на сградата с площ от 5, 40 кв. м., собственост на Р.А.Р.- Н., ЕГН **********.

           Банката е присъединен взискател по настоящото изпълнително дело (стар № 20167830400566 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 в Камарата на ЧСИ

Изпълнително дело №1467/2015 г. по описа на ЧСИ С.Я.е образувано за събиране на вземане по договор за ипотечен кредит, обезпечен с първа по ред договорна ипотека в полза на Банка ДСК ЕАД върху недвижимия имот, възложен на публична продан.

          В случая, ЧСИ И.Ч. е възложил имота на купувача А.Р.Р., предложил най - висока цена в размер 151 300 лв. В законоустановения срок същият е внесъл по сметка на ЧСИ сумата, след което е издадено Постановление за възлагане, влязло в законна сила.

       След влизане в сила на постановлението за възлагане, с Удостоверение, издадено по силата на разпоредбата чл. 456 (2) ГПК по изпълнително дело № 20167850400566 по описа на ЧСИ И.Ч. е присъединен К.М.А., взискател по изпълнително дело №20169210400459 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в Камарата на ЧСИ. с район на действие Софийски Градски Съд. Това производство е образувано срещу ипотекарния длъжник на Банка ДСК ЕАД, а именно Р.А.Р.- Н., ЕГН **********.

            На 10.03.2017 г. ЧСИ И.Ч.  е извършил разпределение на събраната сума от публичната продан, като  е признал привилегия на вземането в полза на присъединения взискател К.М.А. пред вземането на Банка ДСК ЕАД, обезпечено с ипотека.

          Разпределението е обжалвано от Банка ДСК ЕАД и с решение №8202/05.12.2017 г. и №6147/01.10.2018 г. по гр. д. 5421/2017 г. по описа на Софийски градски съд, разпределението по 20167830400566 по описа на ЧСИ И.Ч.  е отменено, като са дадени задължителни указания на ЧСИ да изготви ново разпределение при спазване изискванията на закона и привилегията на Банка ДСК ЕАД пред тази на К.М.А..

           На 25.01.2019 г.ЧСИ Р.Г.Ч./приемник на архива на ЧСИ И.Чолаков/ е извършила разпределение на постъпилата сума при спазване задължителните указания на съда и привилегиите на вземанията, като за Банка ДСК ЕАД е заделена сума в размер 142 758,55 лева, за взискателя по делото Г.Н.Ц. - 154 лева, а за присъединения взискател  К.М.А. - 2 339,72 лева.

             К.М.А. е кредитор на Р.Р.- Н. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. 601/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил за извършени подобрения, с които се е увеличила стойността на процесния имот, ипотекиран в полза на Банка ДСК. Както жалбоподателят излага в жалбата си, по делото е издадена обезпечителна заповед от 17.11.2015 г., с която е допуснато обезпечителна мярка „спиране на изпълнението" по изп. дело №2015844041467 по описа на ЧСИ С.Я.. С влязло в сила определение от 28.09.2016 г. по гр. д. 601/2015 г., ОС - Кюстендил е отменил наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението" по изп. дело №2015844041467 по описа на ЧСИ С.Я., тъй като спорът е решен и делото е приключило с влязло в сила решение.

             Вземането на К.М.А. не е привилегировано пред това на Банка ДСК ЕАД поради следното:

          В предл. 2 на т. 4 от чл. 136 (1) ЗЗД законодателят  е посочил, че ако вземането произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот. то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, а именно вземания, обезпечени със залог или ипотека. Безспорно е. че за да се ползва от привилегията на чл. 156 (1) т. 4 ЗЗД. К.М.А. задължително следва да упражнява право на задържане във връзка с признатото му вземане за подобрения.

           В изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20169210400459 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 не е налице съдебно признато право на задържане в полза на К.М.А., което последният да упражни за извършените и установени със сила на присъдено нещо разноски за подобрения в имота, с които стойността му се е увеличила.В съдебното решение, постановено по гр. д № 601/2015 г. на ОС - Кюстендил изрично е посочено, че с приемо - предавателен протокол К.М.А. е предал обратно владението на процесния имот на собственика и ипотекарен длъжник на Банка ДСК ЕАД - Р.Р.- Н. преди подаване на исковата молба в съда.

            Към момента на издаване на изпълнителния лист присъединеният взискател по изпълнителното дело К.М.А. не е упражнявал право на задържане по отношение на имота, в който е извършил подобрения. Правото на задържане е акцесорна претенция към тази за подобренията и може да се упражни само по съдебен ред. То не може да се заяви самостоятелно, защото липсва правен интерес от право на задържане, ако не е предявен иск, а в случай, че вече такъв е предявен и успешно проведен, възражението за право на задържане е преклудирано.

           Правото на задържане в полза на жалбоподателя е съдебно признато едва в последствие с нов изпълнителен лист от 2.1.2018 г„ издаден от РС Дупница по гр. д. 747/2017 г.. след като съшият е напуснал имота. По силата на издадения изпълнителен лист Р.А.Р.- Н. е осъдена да му заплати сумата от 2 000 лева, представляваща част от мораторната лихва върху сумата за „сторени подобрения в имота". Въпреки, че на К.А. е съдебно признато право на задържане, то се явява преклудирано и същият не може да го упражни, защото, както сам е посочил, е върнал владението върху имота на Р.Р.-Н.. Жалбоподателят не може да задържи владението върху имот, който отдавна не владее и сам признава този факт в исковата молба, като за това е подписан и протокол между страните.

Вторият изпълнителен лист, с който Р.Р.- Н. е осъдена да заплати на К.А. сумата от 2 000 лева, представляваща част от мораторната лихва

          За да бъде привилегировано вземането следва да произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот и за съшото да има съдебно признато право на задържане. Със съдебно признато право на задържане К.А. се сдобива едва по силата на изпълнителния лист, издаден по гр. дело №747/2017 по описа на РС Дупница за сумата от 2 000 лева, тоест 2 години след влизане в сила на съдебното решение по гр. д. 601/2015 г. по описа на ОС Кюстендил, в което ищецът и настоящ жалбоподател няма съдебно признато право на задържане. В изпълнителния лист, издаден за сумата от 2 000 лева, представляващи част от мораторната лихва има съдебно признато право на задържане в полза на К.А., но същото е непротивопоставимо и не може да донесе привилегия пред вземането на Банка ДСК ЕАД срещу Р.Р.- Н., защото с привилегия се ползват само разноски за запазване или подобрение на задържания имот, а в случая, изпълнителният лист е издаден само за част от мораторна лихва. Вземането на жалбоподателя не може да се счете за привилегировано и защото е заявено самостоятелно, а именно след приключване с влязло в сила решение на спора по гр. д. 601/2015 г. по описа на ОС - Кюстендил, К.М.А. е предявил съвсем нов иск, по силата на който е образувано гр. дело №747/2017 по описа на РС Дупница. Вземането не е привилегировано пред това в полза на Банка ДСК ЕАД, тъй като вече е предявен и успешно проведен такъв иск и възражението за право на задържане, съдебно признато едва в изпълнителния лист, издаден по гр. дело №747/2017 по описа на РС Дупница е преклудирано.

             Неоснователна е  жалбата на взискателя Г.Ц..

             Съдебният изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Спазвайки привилегиите на вземанията, за Банка ДСК ЕАД е заделена сума в размер 142 758,55 лева, пропорционално за взискателя по делото Г.Н.Ц. - 154 лева и за присъединения взискател и жалбоподател К.М.А. - 2 339,72 лева.А сумата 154 лв.е отразена в разпределението като такси към ЧСИ

            Обжалваното разпределение е законосъобразно и жалбите срещу него като неоснователни следва да се оставят без уважение,а разпределението да бъде потвърдено.

            По изложените съображения Софийски градски съд

        

                                                Р    Е   Ш     И :

         ПОТВЪРЖДАВА по  жалби на К.М.А. –присъединен взискател и Г.Н.Ц.-взискател по изп. д. № 20189250402673 по описа на ЧСИ рег. № 925 с район на действие СОС,  разпределение обективирано в протокол от 25.01.2019 г ,предявено на 31.01.2019 г.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването на страните.

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.  

 

                                                                      2.