Определение по дело №581/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2023 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700581
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 14 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  556./19.09.2023 г., гр.Монтана

 

В името на народа

 

            Административен съд - Монтана, IV-ти състав в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                            Административен съдия: Мария Ницова

 

 

като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 581 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 60 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

            Образувано е по молба от Н.Е.Д., ЕГН * чрез пълномощник - адвокат А.Й., вписана в регистър на адвокатите, Адвокатска колегия, гр. Видин, личен номер 1***. Адрес за връчване на съдебни книжа: гр. В**, ул. „Ц*** С*** В*** “  № 1, ет. * , офис 4, мобилен телефон: 0***, електронен адрес: ***, против разпореждане за допуснато предварително изпълнение по силата на закона, включено в заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово, с която на основание  чл. 27, ал. 1, чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 и т.2, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от от ЗЗДетето, е наредено да се настани временно детето Д*** Д*** Д., ЕГН * с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***,  с родители майка -  Н.Е.Д., с постоянен и настоящ адрес *** и баща - Д*** И*** Д*** (починал),  временно в семейството на роднини, в това на С*** И*** Д*** , ЕГН * - чичо по бащина линия и съпругата му С*** С*** Д., ЕГН * - чинка /съгласно местният им диалект/, двамата с адрес гр. Р*** , ул. „М*** С*** “' №*, ет. * , ап. * до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДетето.

            В молбата за спиране на допуснатото предварително изпълнение е посочено, че детето, както и сестра и Е*** , са въвлечени в дейности, които не са благоприятни за тяхното психическо здраве сега и за в бъдеще, излагат се множество основания, което не са в интерес на децата и, основното твърдение е, че няма причини то да бъде разделено от майка си. Моли се с оглед защита интересите на детето да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение.

            От ответника директор на дирекция „Социално подпомагане“, гр.Гълъбово, е представена административната преписка по издаване на заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. с включеното в нея разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60 от АПК.

            Съдът, след като прецени съдържащите се в административната преписка писмени доказателства,  вкл. представените и от дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, установи следното:

            От приложените по делото съдебни актове се установява, че Н.Е.Д.  е майка на детето Д*** Д*** Д.. Оспорващата, в качеството на майка на детето е адресат на тази заповед, както и на обективираното в нея разпореждане за предварително изпълнение по чл. 60 от АПК, с оглед на което за нея е налице правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК за оспорването му.

            Заповедта е връчена на 11.09.2023 г., като молбата за отмяна на допуснатото предварително изпълнение е подадена на  14.09.2023 г.,  директно до АС Монтана, т. е. се явява подадена в срока по чл. 60, ал. 5 от АПК и е допустима за разглеждане.

            Разгледана по същество, молбата е основателна.

            Предмет на съдебна проверка в рамките на настоящото дело е единствено законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово.

            Съгласно чл. 27а, ал. 1 от ЗЗДетето заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Обжалваното е по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 от АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно основание за спиране на предварителното изпълнение е възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда. Тя може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможния й размер, трябва да бъдат представени доказателства

            В тежест на жалбоподателя е да установи, че изпълнението на акта би му нанесло значителна и труднопоправима вреда, противопоставима на презумирания от закона обществен интерес /в случая интереса на детето/.

            Видно от представената административна преписка, вкл. и представената от дирекция“Социално подпомагане“, гр. Монтана,  се установява, че в двете дирекции работят по случаите на децата Д*** и Е*** Д*** ,  от началото на 2023 г. Няма спор по делото и се установява от приложените писмени доказателства, че малолетното дете Д*** Д*** Д. с ЕГН * е родено в гр.С*** З*** от брака на майка – Н.Д. и баща Д*** Д*** . Със съдебно решение по гр.д. № 3980/2020 г. по описа на РС С*** З*** бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие, като е било постигнато споразумение родителските права спрямо родените от брака две деца да се упражняват съвместно от двамата родители. Децата останали да живеят при бащата, а майката напуснала дома след около 6 месеца след развода и се установила да живее в гр. Монтана, където създала ново семейство. На 09.10.2022 г. бащата на децата Д*** Д*** починал и от този момент основни грижи за децата поели бабата и дядото по бащина линия. Майката взела децата за коледните празници на 2022 г. и тъй като имала намерение да вземе децата си оттеглила даденото пълномощно на бабата и дядото, което им е връчено на 09.02.2023 г. На 10.01.2023 г. в ОЗД/ДСП гр. Р*** е постъпил сигнал от бабата и дядото по бащина линия – Д*** и И*** Ж*** , че полагат основни грижи за малолетните деца в това число и за детето Д*** Д. и тъй като майката не полага грижи за децата с надлежна декларация за заявили желание децата да бъдат настанени в тяхното семейство. След извършено проучване, без да е взето предвид становището и  желанието на майката на децата - настоящата жалбаподателка, е издадена заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002/27.01.2023 г. на директор ДСП Гълъбово, с която детето Д*** Д*** Д., ЕГН * с родители Н.Е.Д.,*** – майка и Д*** И*** Д*** – баща (починал) е настанено временно в семейството на Д*** С*** Ж*** , гр. Р*** , ул. „С*** К*** ” № * , вх. * , ет. * , ап. * и И*** Д*** Ж*** , гр. Р*** , ул. „С*** К*** ” № * , вх. * , ет. * , ап. * – баба и дядо по бащина линия, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД. Заповедта е била обжалвана пред Районен съд  Р*** по гр. дело № 131/2023 г. по което е била отхвърлена молбата на ДСП  Гълъбово за вземане на мярка за закрила по чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗДетето спрямо детето. Решението е обжалвано и е потвърдено от Окръжен съд  С*** З*** по гр. дело № 467/2023 г. Предвид решението на РС, междувременно с  молба от бабата и дядото по бащина линия Д*** С*** Ж*** и И*** Д*** Ж*** е сезиран Районен съд  Р*** по Закона за домашното насилие, с оглед защита на малолетните деца Е*** и Д*** от страна на майка им, по която е водено гр. дело № 224/2023 г. по описа на РС Р*** , по което е постановена мярката  забрана на майката да приближава децата Е*** и Д*** в жилището където живеят, училището, което посещават, както и местата за социалните им контакти и отдих, за срок от шест месеца. Решението не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано пред Окръжен съд Ст.Загора.

            Видно от представените от ДСП Монтана, писмени доказателства с вх.№ 3886/18.09.2023 г., извършена е  проверка и изготвен  комплексен социален доклад и оценка на родителския капацитет на майката Н.Д., във връзка с подадена от нея декларация на 26.01.2023 г., че желае да отглежда децата си Е*** и Д*** . Видно от извършената оценка на родителския капацитет на майката от страна на социалните работници е дадено становище, че Н.Д. е мотивирана да полага грижи за двете си деца, като притежава необходимите родителски умения, за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждане на дъщерите си. Подкрепена е от мъжа с когото живее, от близките и разширения семеен кръг.

            От приложените по делото методически насоки по случаите на децата Д*** и Е*** от АСП към МТСП адресирани до ДСП  С*** З*** и ДСП  Монтана по повод жалба на Н.Д. са отразени нарушения на Стандарт 9 от Методиката  за управление на случай за закрила на дете в риск и чл.16 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция.  Въпреки представения доклад от  ДСП  Монтана и изразеното желание не само на майката, но и на бабата и дядото на децата по майчина линия, както и от лелята по майчина линия,  да полагат грижи за децата Е*** и Д*** , без същите да са взети предвид е  изготвен социален доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП Гълъбово за положението на децата  и е издадена заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекции „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово, с която на основание чл.33 от ППЗЗД във вр. чл.27, ал.1, чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 и т.4, чл.5, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДетето, е настанено по спешност временно малолетното дете Д*** Д*** Д. с постоянен адрес гр.С*** З*** и настоящ адрес гр.Р*** , с родители майка – Н.Д. и баща Д*** Д*** – починал, в семейството на С*** Д*** и С*** Д. с постоянен и настоящ адрес гр.Р*** - чичо и леля по бащина линия. В заповедта и в диспозитива й изрично е посочено, че наложената мярка е до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДетето.

            Административен съд Монтана, след обсъждане на писмените доказателства по делото, приема за установено от правна страна:

            Настоящият съдебен състав намира, че доказателствата по делото кореспондират с установеното от фактическа страна, но счита, че допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, ще причини съществена вреда както на детето Д*** , така и на неговата майка -молителка в настоящото производство.

            Правоотношенията, предмет на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, целят опазването здравето и живота на детето, както и осигуряване на най-добрия интерес на детето. След обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. решението за определяне на привременни мерки,  както и предвид факта, че и при развода родителите са споделяли отглеждането на децата, но предвид смъртта на бащата, съдът намира, че е логично те да бъдат отглеждани от своята майка, която не само заявява, но и полага усилия  да защити децата си. Фактът, че същите временно са били при своите баба и дядо по бащина линия, в никой случай не променя факта, че майката има желание и възможност да се грижи за тях. Очевидно тези факти са отчетени при разглеждане на предходните заповеди за временното настаняване на децата в семейството на бабата и дядото по бащина линия. Стремежът на същите на всяка цена децата да останат при тях, та макар това да не е в техен интерес и полза, са довели до постановяване на оспорената заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекции „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово за детето Д*** ,  и също такава № ЗД/Д-СТ-ГБ-007/16.08.2023 г. за сестричката Е*** , като въпреки изрично заявеното желание на майката на децата Н.Е.Д., нейните родители – баба и дядо на децата по майчина линия, както и лелята по майчина линия, е наредено същите да бъдат настанени временно в семейството на чичото и лелята по бащина линия,  без да са посочени конкретни и ясни мотиви кое всъщност налага това и доколко това е в полза и интерес на децата. Разделяне на децата от рождената им майка, предприемане на действия целящи нейното дискредитиране пред децата, вкл. твърдения за насилие, единствено и само причиняват съществени вреди на децата, най-вече на крехката им психика. Настаняването им в семейството на чичото и лелята по бащина линия, които имат свои две деца,  очевидно е  с цел  на всяка цена реално да останат при бабата и дядото по бащина линия, т.к. всички те живеят в гр.Р*** ,  което е в разрез с влязло в сила решение  на съда.

            От друга страна нареждането децата да останат далеч от майката Н.Д.,***, твърде далече от гр.Р*** , допълнително създава препятствия за осъществяване  контакт с майката, което неминуемо се е отразило и  ще се отрази негативно на тяхното психическо здраве, както и  на това на майката. Твърдението, че оставане на децата при майката, или в семейството на бабата и дядото по майчина линия до окончателното решаване на спора по чл. 28 от ЗЗД,  би причинило вреда на  децата, не кореспондира със събраните множество доказателства. Изложеното като мотив в  оспорената заповед, че „ спешно са проучени възможностите за настаняване на детето в семейство на роднини и близки“, не намира опора в събраните писмени доказателства. От събраните и представени такива и от ДСП Монтана, безспорно се установява, че не само майката, но и цялото нейно семейство, вкл. и на нейните родители са заявили и предприели необходимите действия, с което доказват не само желание, но и възможност да се грижат и за двете деца.   

            Отделно от това чл.5 от ЗЗДетето предвижда, че трябва да се предостави специална закрила на децата в риск, както за предотвратяване на изоставянето, така и за подкрепа на тяхната реинтеграция. Освен това съгласно чл. 25 и чл. 26 настаняването на детето извън семейството трябва да бъде крайна мярка по решение на районния съд след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В случая в издадената заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023г. на директора на дирекции „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово не са посочени конкретни факти които да поставят детето Д*** в риск по см. на §1,т.11 от ЗЗДетето, липсват и такива свързани с преценката за най-добрия интерес на детето и последователност в прилагане на мерките за закрила извън семейството.

            С отделяне на детето от рождения му родител, който има желание и възможности да полага адекватни грижи за него в семейството, се допуска външно и нежелателно административно вмешателство в личните семейни отношения, което е  грубо нарушаване на основните принципи на ЗЗДетето и което е в противоречие с осигуряване живота и здравето на гражданите, респ. защитата на особено важни, в случая семейни интереси.

            С оглед всичко изложено  настоящият състав намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекции „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово.

            Предвид което и на  основание чл. 60, ал. 7 от АПК във вр. с чл.27 а ЗЗДетето, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            СПИРА по молба на Н.Е.Д., допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-СТ-ГБ-006/16.08.2023 г. на директора на дирекции „Социално подпомагане“, гр. Гълъбово.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

              

                                                                       Административен съдия: