№ 21001
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110124315 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу П. А. Г. и Д. Н. Г., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 12.03.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10710/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „В. за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че
ответниците са имали качеството на вещни ползватели на имота през исковия период, с
оглед което и имали качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване
на исковете и за присъждане на разноски.
Ответниците, чрез процесуален представител адв. С. В., оспорват предявените
искове и по-конкретно основанията на същите. Позовават се на изтекла погасителна
давност. Молят за отхвърляне на исковете и претендират разноски за производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не
оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
1
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на
главните вземания и изпадането на ответника в забава. В тежест на ищеца с оглед
възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи
спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
С доклада по делото и с оглед разпределената доказателствена тежест съдът е
обявил на страните за общоизвестно на основание чл.155 ГПК съдържанието на
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното и въз основа на приетите писмени доказателства
(нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане от
02.07.1993 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том VI, рег. №
09648, дело № 572/2020 г. от 30.06.2020 г. и декларация за отказ от право на ползване
върху недвижим имот № 31, том IV, рег. № 09632/30.06.2020 г.) съдът приема, че
ответниците са били титуляри на правото на ползване върху процесния недвижим имот
през исковия период м.05.2020 г. – м.06.2020 г. Следователно и през същия между
страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия, предвид което и ответниците се
явяват задължени за цената на доставената в имота топлинна енергия през периода.
За пълнота следва да се посочи, че именно вещният ползвател се явява купувач
2
по продажбеното правоотношение с ищеца, тъй като последният упражнява
правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските,
свързани с ползването му, както предвижда разпоредбата на чл. 57 ЗС.
По делото са приети писмени доказателства (документи за главен отчет,
изравнителни сметки и фактури, издадени от ищеца), от които се установява, че през
процесния период по прогнозни данни за топлинна енергия за подгряване на вода за
м.05.2020 г. е била начислена сума в размер на 5,09 лева без ДДС, а за м.06.2020 г. в
размер на сумата 5,09 лева без ДДС. Същите са били начислени след ежемесечно
отчитане на показанията на общия топломер и общия водомер в сградата в режим на
етажна собственост съгласно данните от съобщенията към издадените от ищеца
фактури.
Установява се на следващо място, че на 17.04.2021 г. в имота е извършен отчет
на показанията на намиращите се в същия два водомера за топла вода и са отразени
следните стойности: за уред № 4038098 - старо показание 11,90 куб.м. и ново
показание 56 куб.м., а за уред № 4038099 – старо показание 3,40 ново показание 22
куб.м.
Приложени са индивидуални изравнителни сметки от страна на третото лице
помагач. Въз основа на справката за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. се установява
начисляване на стойност на топлинната енергия за подгряване на вода за 92 от 363 дни
или количеството от 62,70 куб.м е разделено на 363 дни и е умножено по броя дни за
периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г., а именно 92 дни и е получена стойността 15,891
куб.м., която е остойностена, че възлиза на сумата 89,82 лева без ДДС. При отчитане
на начисленията по фактури за същия период е посочено, че потребителят следва да
доплати сумата 82,76 лева с ДДС. Остатъкът от стойността на ТЕ за подгряване на
вода е начислен за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2021 г.
Ищецът е издал фактура № **********/31.07.2021 г. за период 01.05.2020 г. –
31.07.2020 г., съгласно която е дължима сума за ТЕ за подгряване на вода за периода
01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. в размер на 58,19 лева без ДДС или 69,83 лева с ДДС, а
заплатена е била сума в размер на 25,02 лева по издадените въз основа на прогнозни
данни фактури (за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. тази сума е в размер на 12,22
лева). По посочения начин е формирано процесното задължение като разлика на
сумите 69,83 лева – 12,22 лева = 57,61 лева, точно колкото ищецът претендира в
настоящото производство.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., приложими към процесния
договор, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска;
3. по реална месечна консумация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен
месец на начисляване. В случая ТЕ за подгряване на вода е начислявана по прогнозни
3
данни и сметките за периода до 30.06.2020 г. са били заплатени от ползвателите на
имота, което не е спорно по делото.
Процесната сума се претендира въз основа на издадена след края на
отоплителния сезон обща фактура въз основа на данните от реалния отчет на
водомерите в имота, извършен през м.04.2021 г., когато е установено реално
ползваното през отоплителния сезон количество ТЕ за подгряване на вода.
Въз основа на горното и приетите по делото писмени доказателства, съдът
намира, че ответниците, които са се отказали от правото си на ползване върху
апартамента на 30.06.2020 г., когато същият е бил продаден на трето за спора лице, не
са пасивно материално легитимирани да отговарят за резултата от изравняването,
отразен в изготвената след приключване на отоплителния сезон изравнителна сметка.
От една страна, по делото не е установено, че така начисленото количество ТЕ е
ползвано именно през периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. От друга страна, вземането
на ищеца за изравнението със сума за доплащане за този период, подадено от ФДР, се
начислява за пръв път в общата фактура от 31.07.2021 г., с оглед което и съдът приема,
че това вземане е възникнало в момент, в който страна по правоотношението е новият
собственик на имота, съответно той се явява задължен за цената на тази топлинна
енергия.
Ето защо и не следва да се обсъжда възражението на ответниците дали това
вземане на ищеца е погасено по давност или не.
Предявените срещу ответниците искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за
ответниците, които са заплатили адвокатско възнаграждение на процесуалния им
представител в минимален размер от 400 лева общо. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 415,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. А. Г. с ЕГН: ********** и Д. Н. Г. с
ЕГН: ********** и двамата с адрес по делото: гр. София, бул. „Д. дължат в условията
на солидарност сумата 57,61 лева (петдесет и седем лева и 61 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. Връбница
2, бл. 623, вх. В, ет. 4, ап. 56, аб.№ ., както и сумата 17,68 лева (седемнадесет лева и
68 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
14.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 7740 от 12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10710/2024 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав,
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да
заплати на П. А. Г. с ЕГН: ********** и Д. Н. Г. с ЕГН: ********** и двамата с адрес
по делото: гр. София, бул. „Д. сумата 400 лева – разноски в исковото производство.
4
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5