РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бяла , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200145 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“Т. К.“ № ., вх..,
ет.., ап.., с посочен адрес за призоваване в гр.Р. ул.“Ц. А.“ № . вх.., партер, чрез адв. Е.А.
против Наказателно постановление № 38-0001061 от 19.04.2021г., издадено от Директора на
РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.105, ал.1 от ЗАвПр в размер на 200 лева, за
извършено нарушение на чл.23, §.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо се изразява становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 02.03.2021г. св. К. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си
Димитър Сашков Димитров, като осъществявали контрол по извършване на обществен
превоз на товари. За целта се били позиционирали в с.Копривец на ул.“Райна Княгиня“.
Около 15.50ч. спрели за проверка товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ Т4702АК от
категория N2, от която установили, че същият се управлява от жалбоподателя И.. Същият
извършвал превоз за собствена сметка съгласно Заповед № 65 от 02.03.2021г. на „ЕКОФОЛ“
АД по маршрут Търговище-Павликени-Търговище-Коиловци-Търговище, като в момента на
проверката бил без товар. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф Continental със
1
сериен № 3540984, на който била извършена проверка. Жалбоподателят представил
протокол от контролна проверка № BG27/14226 от 30.01.2019., от който установили, че
тахографът не е бил представен на проверка в срок две години от предходната такава. За
това нарушение му бил съставен АУАН, който той подписал без възражения. Въз основа на
съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, връчено лично
на жалбоподателя на 27.04.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – оригинал на НП
№ 38-0001061/19.04.2021г.; заверени копия на АУАН от 02.03.2021г., Серия А-2020 №
287552; Заповед № 65/02.03.2021г.; Протокол от контролна проверка на тахограф №
BG27/14226; документ за получена жалба от ЕКОНТ; Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.,
както и от показанията на разпитания по делото свидетел К..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.91 вр. с чл.92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно
чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД
„Автомобилна администрация“, определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че като водач на товарен
автомобил използва тахограф, който не е бил предоставен за контролна проверка в срок 2
години от предишната – 30.01.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.23, §.1 от Регламент 165/2014 „Тахографите се подлагат
на редовни технически прегледи от одобрени сервизи. Редовните технически прегледи се
извършват най-малко веднъж на всеки две години“. Видно от текста на същата, тя не
вменява конкретно задължение за водача на превозното средство, оборудвано с тахограф.
Същият не е адресат на задължение за осигуряване тахографа на редовни технически
прегледи. От друга страна, приложената санкционна норма на чл.105, ал.1 от ЗАвПр е обща,
бланкетна. Следователно, за да се наложи санкция по този ред е необходимо да се посочи
конкретна материалноправна разпоредба, съдържаща правило за поведени с адресат водача
на превозното средство, оборудвано с тахограф, което правило не е изпълнено/е нарушено
от негова страна (така Решение от 08.10.2020г. по КАНД № 330/2020г. по описа на АС -
Русе). На следващо място, санкционната норма на чл.105, ал.1 ЗАвПр гласи, че „За
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“. В конкретния
случай за нарушена норма се сочи чл.23, §.1 от Регламент 165/2014, което изключва
приложението на тази санкционна норма. Регламента не попада в нейното приложно поле,
поради което същата е неотносима към нарушаване изискванията посочени в него. Аргумент
за това е нормата на чл.104д от ЗАвПр, където такава обща норма е изрично въведена
относно Регламент (ЕС) № 181/2011. Следователно, освен липсата на конкретно задължение
за водача на превозното средство, оборудвано с тахограф, липсва и приложима санкционна
норма, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
следва да бъде изцяло отменено.
2
По отношение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото е направено в случай, че надвишава размера посочен в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай
претендираното възнаграждение е в размер на 100лв., което е под минималния размер,
поради което и възражението за прекомерност не следва да бъде обсъждано.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001061 от 19.04.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр.Т. ул.“Т.К.“ №
., вх.., ет.. ап.., е наложено административно наказание „Глоба” по чл.105, ал.1 от ЗАвПр в
размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.23, §.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в
гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5 да заплати на ПЛ. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.“Трайко Китанчев“ № 1, вх.Б, ет.3 сумата от 100лв. – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
3