№ 1231
гр. Пловдив, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300502366 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. М., ЕГН: **********, чрез
пълномощника по делото адвокат А., против Решение № 2604/27.05.2025 г.
постановено по гр.д.№ 20281/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII
гр.с., в частта му, с която ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 346
от ГПК от Д. Г. М., ЕГН: **********, против П. С. С., ЕГН: **********, иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца парична сума в размер на 15
000 лева, представляваща припадащата й се част от покупната цена на
допуснатото до делба недвижимо имущество – ПИ с кадастрален
идентификатор 78029.501.209, ведно с построените в същия сграда с
идентификатор 78029.501.209.1, сграда с идентификатор 78029.501.209.2, и
заедно с всички подобрения и приращения в имота, основана на твърдения, че
понеже то съставлявало семейно жилище и било заплатено със заеми,
изтеглени по време на брака, то на основание чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите Д. и
П. следвало да отговарят солидарно за заплащането им, а заемите били
погасени изцяло от съпруга.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за нищожност на
1
обжалваната част на решението като абсолютно неразбираемо, недопустимо и
неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Оспорват се изводите на съда като противоречиви и взаимно изключващи,
неподкрепени от доказателствата по делото, както и че са игнорирани
доказателствата на жалбоподателя, които подробно се посочват и коментират.
Поддържат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност и неправилност на решението, както и за нарушение на
чл.164 от ГПК при преценка на свидетелските показания за установяване на
продажната цена на имота, получения заем и неговото погасяване с
позоваване на писмените доказателства по делото. Излагат се съображения за
нарушения на материалния закон, приложението на чл.32, ал.2 от СК и
солидарната отговорност на съпрузите. Настоява се, че между страните са
възникнали облигационни отношения с плащането на цената на придобития
от семейството имот със средства от договор за кредит, сключен само от
единия съпруг. Моли се за отмяна на обжалваната част от решението и
постановяването на ново решението, с което да се уважи претенцията на
жалбоподателя в пълен размер. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от П. С. С., ЕГН: **********.
В откритото съдебно заседание въззивникът Д. Г. М., чрез
пълномощника адвокат А., поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявената
претенция.
В откритото съдебно заседание въззиваемата П. С. С., чрез
пълномощника адвокат С., оспорва въззивната жалба и моли да се остави без
уважение, както и да бъде оставено решението в сила. Претендира разноски.
Представя писмени бележки.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице против неблагоприятно за него първоинстанционно
решение в обжалваната част по отношение на претенциите по сметки, откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
2
Производството по настоящето дело е делбено, във втората фаза - по
извършването на делбата.
Предмет на въззивна проверка е частта от първоинстанционното
решение, с която е отхвърлена предявената от Д. Г. М. против П. С. С.
претенция по реда на чл.346 от ГПК. В останалата част, с която е постановено
изнасяне на съсобствения недвижим имот на публична продан на осн.чл.348
от ГПК, както и движимите вещи са разпределени между съделителите по
реда на чл.353 от ГПК, решението е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на обжалваната част от решението се установява, че в
срока и по реда на чл.346 от ГПК от страна на Д. Г. М. е подадена молба, с
която твърди, че по време на съжителството си страните са придобили
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 78029.501.209, находящ се в с.
Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, ведно с построената в имота СГРАДА с
идентификатор 78029.501.209.1 и СГРАДА с идентификатор 78029.501.209.2,
със застроена площ 33 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо,
гараж и ЗАЕДНО с всички подобрения и приращения в имота, с договор за
покупко-продажба от 12.02.2016 г., извършен с нотариален акт № 108, том I,
рег. № 837, дело № 83 от 2016 г. по описа на нотариус при ПдРС.
Твърди, че покупната цена на процесния недвижим имот е в размер на
30 000 лева, която е заплатена при прехвърляне на собствеността върху същия,
чрез банков превод от 10 000 лева, който е изтеглен от Д. М. от УниКредит
Булбанк-Пловдив и паричен заем от трети лица в размер на 20 000 лева.
Позовава се на извлечение от банковата си сметка от УниКредит
Булбанк-Пловдив за периода 01.01.2016 г. до 28.02.2020 г., от което твърди, че
се установява наличността по сметката към 11.02.2016 г. от 10 000 лева, от
която на 12.02.2016 г. е превел на продавача на два транша сумите от 6 300
лева и 3600 лева, както и 100 лева е платил в брой. По отношение на остатъка
от продажната цена от 20 000 лева се сочи, че представлява заем от приятеля
на съпрузите И.Т.К., за което се позовава на нотариално заверена декларация,
както и на преводно нареждане за прехвърляне на сумата от сметката на
заемодателя по сметката на Д. М. в Юробанк България АД, която
впоследствие била преведена по сметка на продавача.
Твърди се, че сумата по първия кредит от 10 000 лева е била погасена
предсрочно от Д. М. на 09.06.2016 г. с негови лични средства.
3
Остатъкът от 20 000 лева от продажната цена също бил изплатен от Д.
М. след фактическата раздяла (по време на бракоразводното дело) с
ответницата С.. През 2018 г. отношенията между съпрузите се влошили,
поради което заемодателят И.К. започнал да притиска Д. М. да му върне
парите, за което се съгласил да му помогне С.Н.Г. като му даде нов заем.
Позовава се на извлечение от сметката си в Експресбанк Пловдив за
удостоверяване на факта, че на 12.01.2018 г. е получил по сметката си от С.Г.
сумата от 20 000 лева, която 16.01.2018 г. е превел по сметка на заемодателя
И.К. в Пощенска банка. Твърди, че през септември месец 2018 г.е претърпял
инцидент, след който настъпва фактическата раздяла с ответницата, бива
изоставен от нея и всички задължения за погасяване на кредита остават за
него. Предвид опасността за живота си, М. решил да подсигури приятеля си
С.Г., с който подписват споразумение за уреждане на финансовите им
отношения на 26.03.2020 г. Д. М. твърди, че е погасил заема от 20 000 лева към
С.Г. на четири вноски: първа вноска 8000 лева – банков превод от 29.06.2020 г.
на банка ДСК; втора вноска 5000 лева – банков превод от 15.05.2021 г. на
банка ДСК; трета вноска 4000 лева – банков превод от 12.07.2021 г. на Банка
УКБ; четвърта вноска 3000 лева – банков превод от 14.07.2021 г. на Банка
УКБ.
Въз основа на изложеното се моли да бъде ангажирана солидарната
отговорност на П. С. като същата бъде осъдена да заплати на Д. М. сумата от
15 000 лева, съставляваща половината от сумата от 30 000 лева, която е
заплатил като продажна цена чрез изтегления по време на брака банков превод
от 10 000 лева и паричен заем от 20 000 лева.
В с.з. съделителят П. С. е оспорила претенцията, предявена по реда на
чл.346 от ГПК. Изложила е твърдения, че въз основа на изтеглените от нея
кредити е платена част от цената на имота. Позовала се е на получаваните от
нея доходи от трудово правоотношение, разписки за получени суми като
помощ от брат й и фактури за заплатени от нея средства във връзка с къщата.
С обжалваната част на решението районният съд е отхвърлил
претенцията по сметки след като е приел, че М. е ангажирал само гласни
доказателства за доказване заплащането на кредитите, а същите са
недопустими за установяване погасяването на дълга от 10 000 лева по
договора за потребителски кредит и 20 000 лева по договора за заем, съгласно
4
чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Първостепенният съд е достигнал до извод, че М.
като солидарен длъжник не е доказал да е изпълнил повече от своята част от
дълга, поради което искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Според районният съд, този извод не се разколебава от представените
доказателства за предсрочно погасяване на кредита, доколкото това е сторено
по време на брака на страните, а не са събрани допустими доказателства за
произхода на средствата по банковата сметка, послужили за погасяването.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, като при
постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението в обжалвана част, съобразно
оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Предявената претенция по реда на чл.346 от ГПК е с правно основание
чл.127, ал.2 от ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 от СК – за ангажиране на регресната
отговорност на П. С. за заплащане на сумата в размер на 15 000 лева,
представляваща половината от сумата от 30 000 лева, с която са погасени
заеми по договор за потребителски кредит от 10 000 лева и по договор за заем
от 20 000 лева, послужили за престиране на продажната цена на придобития
недвижим имот по време на брака от бившите съпрузи, като платена изцяло с
лични средства от Д. М..
С разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК е въведена оборимата презумпция,
че поетото от единия съпруг задължение е за задоволяване на семейни нужди.
В този случай съпрузите отговарят солидарно пред кредитора, а във
вътрешните отношения всеки дължи по равно. Когато длъжникът /независимо
5
дали е поел сам задължението или солидарно със съпруга-настоящ или бивш/
удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено
равновестие (в т.см. Решение № 50253/22.12.2022г. по гр. д. № 393/2022 III г.
о.; Решение № 68/27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019г., II г. о. и др.). Това се
отнася и за задълженията, поети за задоволяване на семейните нужди, които
са погасени по време на фактическата раздяла от единия от съпрузите (в т.см.
Решение № 143 от 6.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2693/2014 г., II т. о., ТК). При
рефинансиране на стар дълг, средствата от който са послужили за
задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение също е поето за
общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на
семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него. ( в
т.см. Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 308/2012 г., IV г. о.,
ГК.).
По настоящото дело няма спор, че Д. М. и П. С. са се намирали в брак,
сключен на 26.10.2014г., който е прекратен на 15.03.2021 г. По отношение на
фактическа раздяла на съпрузите се твърди от Д. М., че е настъпила в средата
на 2018 г. (в първото о.с.з.), след септември месец 2018 г. (според молбата по
чл.346 от ГПК). П. С. твърди, че фактическата раздяла е от 2019 г. Т.е.
безспорно следва да се заключи, че през 2020 г. бившите съпрузи вече са били
във фактическа раздяла.
По делото е безспорно, че страните са придобили по време на брака си
делбения недвижим имот с договор за покупко - продажба, обективирана в
нотариален акт № 108, том I, рег. № 837, дело № 83 от 12.02.2016 г. на
Нотариус с рег.№ 638 от НК.
По отношение на действителната продажна цена по договора за покупко
– продажба от 12.02.2016 г. са съвпадащи изявленията на страните, че същата
не е 6 300 лева, както е посочено в договора, а е в размер на 30 000 лева -
според твърденията на Д. М. и обясненията на П. С. по реда на чл.176 от ГПК.
Така във въззивната инстанция не е налице спор относно този факт, който е
кредитиран и от районния съд.
Във въззивната инстанция не е налице спор и относно следната
възприета от районния съд фактическа обстановка, според която продажната
цена на делбения имот от 30 000 лева е заплатена изцяло с паричен заем,
6
предоставен както следва: 10 000 лева по договор за потребителски кредит №
2157039 от 11.02.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като
кредитодател и Д. М. като кредитополучател, по който П. С. е поръчител; 20
000 лева по договор за заем от трето неучастващо по делото лице И.Т.К..
По отношение на предоставения кредит от 10 000 лева с договора за
потребителски кредит от 11.02.2016 г. следва да се каже, че са ангажирани
писмени доказателства, подкрепящи твърденията на Д. М., че тази сума е
послужила за престиране на продажната цена на съсобствения имот.
Приложено е извлечение от банковата сметка на Д. М. в „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за периода 01.01.2016 г. – 12.02.2016 г., от която
се установява, че на 11.02.2016 г. е предоставена сумата от 10 000 лева от
контрагента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, след това на
12.02.2016 г. е имало две вноски на каса от 150 лева и 5 лева, както и на
същата дата 12.02.2016 г. са последвали два превода на сумите от 6 300 лева и
от 3 600 лева по сметка на продавача на имота Д.С.М. с основание за покупка
на недвижим имот. Няма спор, че потребителският кредит е погасен
предсрочно на 09.06.2016 г., за което се представя заявление за пълно
предсрочно погасяване по договор за потребителски кредит № 2157039,
подадено от Д. М. на 09.06.2016 г.
Относно заемните средства от 20 000 лева е безспорно между страните,
че същите са послужили за погасяване на останалата част от продажната цена
на съсобствения имот – каквито са твърденията на Д. М. и обясненията на П.
С. по реда на чл.176 от ГПК. Изложеното се подкрепя и от следните
представени писмени доказателства: според преводно нареждане от
12.02.2016 г. в 15.17 ч. е извършен превод от банковата сметка на И.Т.К. по
банковата сметка на Д. Г. М. на сумата от 20 000 лева в банка Юробанк
България АД (Пощенска банка) с основание заем за покупка на имот; на
същата дата 12.02.2016 г. в 15.27 ч. сумата от 20 000 лева е преведена от Д. Г.
М. на продавача Д.С.М.; с нотариално заверена декларация от 12.02.2016 г. от
Д. Г. М. и П. С. М.а са декларирали, че са получили заем в размер на 20 000
лева от И.Т.К. за покупка на недвижим имот – къща с двор, без срок за
възстановяването му.
На следващо място районният съд е приел за безспорно
обстоятелството, че заемът от 20 000 лева е бил погасен със средства от друг
7
заем, предоставен по време на брака на страните от С.Н.Г., по което няма спор
във въззивната инстанция и следва да бъде кредитирано при разрешаването на
правния спор. Погасяването на заема от 20 000 лева, предоставен от И.Т.К.,
чрез рефинансиране със заем от 20 000 лева от С.Н.Г. се установява и от
представеното извлечение от история на сметка за периода 12.01.2018 г. –
16.01.2018 г. с титуляр Д. Г. М. в „Експресбанк“АД, според което на 12.01.2018
г. е получен превод от С.Н.Г. в размер на сумата от 20 000 лева. Следващата
трансакция според извлечението от банковата сметка е от 16.01.2018 г. като е
извършен превод на сумата от 20 000 лева от банковата сметка на Д. М. по
банковата сметка в Пощенска банка, титуляр на която е И.Т.К. – това
безспорно се установява, тъй като банковата сметка в Пощенска банка, по
която е нареден преводът на сумата от 20 000 лева на 16.01.2018 г. съвпада с
банковата сметка с титуляр И.Т.К. в преводното нареждане от 12.02.2016 г., от
която е преведен заемът от 20 000 лева за закупуване на недвижимия имот.
С оглед на изложеното следва да се приеме за безспорно, че продажната
цена на придобития от страните по време на брака им делбен имот е в размер
на 30 000 лева, която е платена със заемни средства от 10 000 лева по договор
за потребителски кредит и 20 000 лева по договор за заем, а последният е и
рефинансиран. Следователно се обосновава извод, че заемните средства са
използвани за семейни нужди, респ. че двамата съпрузи отговарят солидарно
за връщането им съгл.чл.32, ал.2 от СК.
Спорът във въззивната инстанция се заключава в това дали заемните
средства от 30 000 лева са били изцяло погасени с лични средства на Д. М., с
което същият обосновава регресното си право към бившата съпруга П. С. за
заплащането на половината от сумата на осн.чл.127, ал.2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав на ПдОС намира претенцията за осъждане
на П. С. да заплати на Д. М. сумата от 15 000 лева, половината от погасените
заеми от 30 000 лева, за частично основателна до размера на 10 000 лева,
поради следното:
По отношение на заема от 10 000 лева по договора за потребителски
кредит от 11.02.2016 г. се каза, че е погасен на 09.06.2016 г., т.е. по време на
брака на страните. Твърдението на Д. М. е, че е погасил заемът с лични
средства. За доказване на произхода на тези средствата е разпитан св. Д.Д.В..
Според показанията на последния, сумата от 10 000 лева, които са от банката,
8
са погасени от Д. с пари от земеделие, същият имал около 20 декара черешова
градина и на втория или на третия месец е върнал парите на банката, което
свидетелят знае от разговор с Д.. Съдът намира, че показанията на свидетеля
не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са преки и непосредствени, а са
опосредени и техен източник са изявленията на съделителя М.. Предвид
изложеното и доколкото не са ангажирани други доказателства, следва да се
приеме, че заемът е погасен с общи средства на съпрузите съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от СК. Следва да се приеме, че докато трае бракът
или до настъпване на фактическата раздяла между съпрузите важи нормата на
чл. 21, ал. 3 от СК за съвместния принос и платеното от единия съпруг се
счита за платено с общи средства на съпрузите, поради което никой от
съпрузите не може да претендира, че е заплатил в повече от дължимото ( в
т.см. Определение № 4731 от 21.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2009/2025 г.).
По отношение на заема от 20 000 лева, предоставен от И.Т.К.,
рефинансиран със заем от С.Н.Г., са представени писмени доказателства,
които не се оспорени и удостоверяват погасяването на заема от Д. М. по време
на фактическата раздяла на страните.
По делото се установява, че на 26.03.2020 г. е сключено споразумение
между С.Н.Г. като кредитор и Д. Г. М. като длъжник, с нотарилна заверка на
подписите от 26.03.2020 г. от Нотариус рег.№ 642 НК. В споразумението е
установено задължението на Д. М. към С.Г. в размер на 20 000 лева по
преводното нареждане от 12.01.2018 г., което длъжникът се е задължил да
заплати на кредитора до 28.03.2020 г.
Представени са операционни бележки за плащане от 29.06.2020 г. и
15.03.2021г., както и платежни нареждания от 12.07.2021 г. и 14.07.2021 г., от
които се установява, че въз основа на споразумението от 26.03.2020 г. Д. М. е
наредил по банковата сметка на С.Г.а следните суми: 8 000 лева на 29.06.2020
г., 5 000 лева на 15.03.2021 г.; 4000 лева на 12.07.2021 г. и 3000 лева на
14.07.2021 г.
Погашенията на заема са направени по време на фактическата раздяла
на съпрузите и поради това следва да се приеме, че за тях са използвани
извънбрачни средства от Д. М.. Ето защо, доколкото на основание чл. 32, ал. 2
СК съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака заем за
закупуване на делбения недвижим имот, след прекратяване на брака им, на
9
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД се обосновава регресното право на Д. М. да
претендира от бившата си съпруга П. С. заплащането на припадаща се част
от платеното съобразно притежаваната от нея квота в съсобствеността, тоест
сумата от 10 000 лева.
Извод за обратното не се прави от ангажираните доказателства от П. С..
Представени са Договори за потребителски кредит № FL888295/05.01.2018 г.
и № FL935191/29.08.2018 г. между Юробанк България АД и П. С. М.а за
предоставен кредит от 15 100 лева с първия договор и 19 000 лева с втория
договор, но не се доказва с тях да е погасен заемът от 20 000 лева – нито към
И.К., нито към С.Г.. Представените от П. С. фактури за закупуване на
строителни материали, вноски по кредита и служебни бележки за доходите й
са неотносими към разглежданата претенция на Д. М.. Събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. И.Д. и П. С., също не опровергават, нито
разколебават погасяването на заема от 20 000 лева от Д. М.а по представените
операционни бележки и платежни нареждания.
В аспекта на изложеното се налага извод, че претенцията на Д. М. е
основателна и следва да се уважи до размера на 10 000 лева, а за разликата до
пълния претендиран размер от 15 000 лева да се отхвърли.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с
която е отхвърлена предявената претенция по реда на чл.346 от ГПК за
размера от 10 000 лева, а в частта за разликата до пълния претендиран размер
от 15 000 лева да се потвърди.
По присъдените разноски от районния съд: С оглед уважената част от
претенцията по реда на чл.346 от ГПК следва да бъде отменено решението в
частта за разноските, с която Д. М. е осъден да заплати разноските за
държавна такса за разликата над 1622, 40 лева до пълния присъден размер от
2022, 40 лева. П. С. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 400
лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Пловдив по съразмерност.
По претенциите за разноски: Въззивникът претендира присъждането на
разноските за двете инстанции. Не се доказват разноски за адвокатско
възнаграждение за производството по чл.346 ГПК. В първата инстанция е
представен договор за правна защита, с който е договорено адвокатско
възнаграждение за представителство по делото на ПРС в размер на 1000 лева,
10
който е под предвидения в Наредба № 1/09.04.2014 г. за производството по
извършването на делбата. Не може да се заключи за договарянето на
възнаграждение за производството по сметки, съответно за негов размер. За
въззивното производство също не се представят доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Доказват се сторените от въззивника
разноски за платена държавна такса от 300 лева, от която по съразмерност
следва да се присъди сумата от 200 лева.
За въззивното производство П. С. удостоверява направата на разноски за
адвокатско възнаграждение от 800 лева, от които следва да й се присъди
сумата от 267 лева по съразмерност.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2604/27.05.2025 г. постановено по гр.д.№
20281/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., в частта, с която се
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 346 от ГПК от Д. Г. М., ЕГН:
**********, против П. С. С., ЕГН: **********, иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца парична сума за размера от 10 000 лева,
представляваща припадащата й се част от покупната цена на допуснатото до
делба недвижимо имущество – ПИ с кадастрален идентификатор
78029.501.209, ведно с построените в същия сграда с идентификатор
78029.501.209.1, сграда с идентификатор 78029.501.209.2, и заедно с всички
подобрения и приращения в имота, основана на твърдения, че понеже то
съставлявало семейно жилище и било заплатено със заеми, изтеглени по
време на брака, то на основание чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите Д. и П. следвало
да отговарят солидарно за заплащането им, а заемите били погасени изцяло
от съпруга, както и в частта, с която Д. Г. М., ЕГН: ********** е осъден да
заплати в полза на бюджета по сметка на РС – гр. Пловдив, разликата над
1622, 40 лева до пълния присъден размер от 2022, 40 лева. – представляваща
държавна такса, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН:
**********, сумата в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева),
представляваща дължима от нея част от солидарно поето от страните
задължение по договор за заем от 12.02.2016 г. в размер на 20 000 лева,
11
рефинансиран със договор за заем от 12.01.2018 г. в размер на 20 000 лева,
предоставен за закупуване на делбеното недвижимо имущество – ПИ с
кадастрален идентификатор 78029.501.209, ведно с построените в същия
сграда с идентификатор 78029.501.209.1, сграда с идентификатор
78029.501.209.2, заедно с всички подобрения и приращения в имота, който
изцяло е платен от Д. Г. М., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.32,
ал.2 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2604/27.05.2025 г. постановено по гр.д.№
20281/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., в частта, с която
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 346 от ГПК от Д. Г. М., ЕГН:
**********, против П. С. С., ЕГН: **********, иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца парична сума за разликата над 10 000 лева
до пълния претендиран размер от 15 000 лева, тоест за 5000 лева,
представляваща припадащата й се част от покупната цена на допуснатото до
делба недвижимо имущество.
В останалата си част решението на районния съд е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета по
сметка на Окръжен съд Пловдив, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин
лева) – държавна такса за първоинстанционното производство по
съразмерност.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН: **********, да заплати Д. Г. М., ЕГН:
**********, сумата в размер на 200 лева (двеста лева) – съдебно – деловодни
разноски за въззивното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН: **********, да заплати на П. С. С., ЕГН:
**********, сумата в размер на 267 лева (двеста шестдесет и седем лева) –
съдебно – деловодни разноски за въззивното производство по съразмерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13