Определение по дело №666/2017 на Районен съд - Димитровград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  

гр.Димитровград, 31.05.2017 год.

 

                        Днес, тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание Андрей Андреев – съдия в Районен съд – Димитровград, като сложих на разглеждане гр.д. № 666/2017 г. по описа на съда, констатирах следното:

                        Делото е образувано по искова молба на „Гранит-22“ ЕООД гр.Димитровград против  SC GOPET ROMANIA SRL, RO 14381460, Bucharest, Romania с цена на иска 3528 евро, равняващи се на 6900,06 лева.

                        Изложени са твърдения за това, че с транспортна заявка от 22.07.2016 г. ответното дружество в качеството на спедитор, е възложило на ищеца в качеството на превозвач, извършването на международен автомобилен превоз на стоки от „Алкомет“ АД Шумен до Холандия с три адреса на разтоварване, превозът бил извършен с посочено превозно средство и уговорена цена 1875 евро. Със заявка за обратен товар от 01.08.2016 г. спедитора възложил на ищеца извършването на международен автомобилен превоз на стоки от Белгия до гр.Червен бряг, България и уговорена цена от 1653 евро или общото дължимо възнаграждение по заявката възлизало на 3528,00 лева, равняващи се на 6900,06 лева. Превозът бил извършен в срок и без възражения при получаване на стоките, което било отразено в 4 бр. товарителници. За извършения превоз била издадена фактура № **********/08.08.2016 г. на стойност 3528,00 евро от превозвача, която заедно с четирите товарителници били получени от ответното дружество. До момента транспортната услуга не била заплатена. Излагат доводи за това, че превозът попадал в обхвата на чл.1 Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), тъй като бил налице договор за автомобилен превоз на товари с превозно средство срещу заплащане и място на приемане на товара и място за доставяне, намиращи се в две различни държави, от които поне едната е договаряща. А съгл. чл.31 от Конвенцията за всеки спор, произтичащ от превозите, подчинени на конвенцията, ищецът могъл да сезира, освен съдилищата на договарящите държави, посочени по общо съгласие на страните, още и тези на държавата на територията на която се намира: а) местожителството на ответника, главното му седалище или клона, или б) мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й. Мястото за разтоварване било в Република България и конвенцията посочвала за международно компетентен съд българския съд, поради което се счита, че  не съществува пречка искът да бъде разгледан от настоящия съд. Моли за осъждане на ответното дружество за заплащане на сумата, ведно със законната лихва и разноските. Моли за обезпечаване на иска и прилага Молба за издаване на заповед за запор, съгласно Регламент № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Моли за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, прилага писмени доказателства.

                        Ищецът мотивира международната компетентност на настоящия съд с разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана от  Република България с Указ № 1113/29.07.1972 г. ДВ, бр.61/77 г., в сила за България от 18.01.1978 г. същата е приложима към всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превоз0ни средства срещу заплащане, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща. В тази връзка и съгл. чл.3, ал.1 КМЧП, компетентният български съд е длъжен да приложи съдържащите се в конвенцията норми.

                        Видно от представените 3 бр. товарителници, като изпращач е посочено дружеството „Алкомет“ АД Шумен и получател дружество в Холандия, като за изпращача е поставен подпис и печат от „Нефт ойл“ ЕООД Търговище. Стоките са доставени на адреси в Холандия. Представена е товарителница и с изпращач „Фризомат“ Антверпен, Белгия и получател „Фризомат“ България, място за разтоварване гр.Червен Бряг. Налице са два отделни договора за превоз с различни места на товарене и разтоварване.   

 

                        Съгласно чл.28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. 

                        Квалификацията на спорното право следва да се извърши съгласно българското право – чл.39, ал.1 КМЧП.

                        Ищецът се позовава на договор за превоз, от където извежда международната компетентност на настоящия съд. В случая ищецът е превозвач по договора, но ответното дружество със седалище в Румъния, в качеството си на спедитор е възложил превоза. Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име и за сметка на доверителя договор за превоз на товар – чл.361 ТЗ. Спедиционния договор е разновидност на комисионния договор, а на свой ред комисионния договор е разновидност на договора за поръчка. Спедиционния договор има за предмет сключването само на превозен договор и то за превоз на товари.

                        При същинския спедиционен договор, спедиторът действа от свое име, става страна по превозния договор и получава качеството товародател (изпращач). Затова той ще може да прави рекламации при забава, липси и т.н. Несъщински спедиционен договор е налице, когато спедитора действа не от свое име, а от името на доверителя – тогава той не става страна по превозния договор.

                        В случая ответното дружество е действало в качеството си на несъщински спедитор и не е страна по превозен договор, тъй като в ЧМР  е посочен като товародател/изпращач дружеството „Алкомет“ АД Шумен, което именно е страна по превозния договор. Този извод се потвърждава и това, че ответното дружество спедитор се явява следващ спедитор. Спедиторските договори следва да се разграничат от договорите за превоз, поради което относно международната компетентност следва да се определи по реда Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, а не да се прилага CMR.

                        Съгласно чл.4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 г.- при условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В случая – международно компетентни се явяват съдилищата в република Румъния, където е седалището на ответното дружество. Не е налице изключението на чл.7,  параграф 1, б. „б“ от Регламент 1215/2012 г.

                        Следва да се има предвид и обстоятелството, че по отношение на компетентността на съда Регламент (ЕС) № 655/2014 г. препраща именно към Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.   

                        За пълнота следва да се посочи, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, доколкото заявката е била подадена от „Гопет Транс“ ЕООД гр.София.

                        Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да се прекрати.

                       

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                        ПРЕКРАТЯВА на производството по гр.д. № 666/2017 г. на РС-Димитровград.

 

                        Определението може да се обжалва пред Окръжен съд –Хасково в 1-но седмичен срок от връчването на ищеца.   

   

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: