Решение по дело №1320/2016 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 570
Дата: 24 ноември 2016 г. (в сила от 26 януари 2017 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20161510101320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

24.11.2016

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ХI

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.11.

 

2016

 
 


на                                                                                                           Година

Михаил Малчев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1320

 

2016

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

К.А.П. е предявила против К.К.П. иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за постановяване на съдебно решение, по силата на което да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака с ответника малолетни деца *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:**********, като бъде определен режим на лични отношения на децата с бащата и последният бъде осъден да заплаща съответно на *** *** П. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.09.2015г., и на К. *** П. месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 01.09.2015г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.

Ищецът поддържа, че с ответника имат сключен граждански брак, считано от 10.01.2004г., по време на който имат родени две деца – *** *** П. и К. *** П.. Двамата съпрузи са живели заедно до м. март 2013г., след което са се разделели. Децата са отишли да живеят при майка си, която изцяло поема тяхната издръжка, както и непосредствените грижи за тях. По тези съображения ищецът обективира искане за постановяване на решение по реда на чл.127, ал.2 СК

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Дупница, област Кюстендил, се установява, че К.К.П. и К.А. *** са сключили граждански брак на 10.01.2004г., като съпругата е приела на носи фамилното име на съпруга си – П., след сключване на брака..

От удостоверение за раждане, издадено от община Дупница, област Кюстендил, се установява, че *** *** П. е роден на *** г. от родители К.К.П. и К.А.П..

От удостоверение за раждане, издадено от община Дупница, област Кюстендил, се установява, че К. *** П. е роден на ***г. от родители К.К.П. и К.А.П..

От удостоверение №228/29.08.2016г., издадено от „А. М. Шуус” ЕООД, се установява, че К.А.П. е получила брутно възнаграждение по трудово правоотношение в размер общо на 3445.35 лв.  за периода м. 08.2015г. – м. 03.2016г.

От справка в информационната система на НАП се установява, че К.К.П. няма регистрирани трудови договори за 2015г., а също така няма декларирани доходи за 2015г. с годишна данъчна декларация.

От изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад от ДСП-Дупница се установява, че от месец март 2013 двамата родители не живеят заедно, като майката се установява да живее с двете си деца на адрес: гр. Дупница, ул. "Ал. Батенберг" №97. Ежедневно майката задоволява базовите потребности на двете деца от храна, дрехи, отопление, като е създала нормална среда за развитието им. Малолетният *** е ученик в шести клас в ОУ "Кл. Охридски" гр. Дупница, а малолетния К. посещава филиал на ДГ "Мечта" гр. Дупница. Основните потребности на децата - *** и К. *** се задоволяват предимно от майката. По данни на майката след раждането на първото дете - *** бащата е съкратен и от тогава не работи, като основните грижи за детето са поети изцяло от нея. След което се ражда и второто им дете, като бащата продължава да не работи, като и да участва със средства задоволяване потребностите на двете си деца. След раздялата на родителите, майката задоволява основните битови, здравни и емоционални потребности на децата си. На 03.11.2016 до бащата П. е изпратена покана за среща-разговор, многократно е търсен на телефон от служител на ДСП-Дупница. На 10.11.2016г.. е посетен дома му, като същият не е открит, оставена е нова покана, той не се отзова на поканата и не е проведена среща с него.

От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита на свидетелката *** ***, се установява, че за децата от около две години полага грижи единствена майката. След раздялата на съпрузите, К.А.П. и децата са се преместили да живеят в къща, намираща се в гр. Дупница, ул. "Ал. Батенберг" №97, която е собственост на майката на К..

При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:

В разглеждания случай безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са съпрузи,  като от брака си имат родени две малолетни деца -  *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:**********. От събраните в производството доказателства съдът заключава, че майката е материално осигурена и е в състояние да осигурява необходимите материално-битови условия за отглеждане на децата. Бащата е трудоспособен, но от няколко години е безработен.

Съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода, че майката разполага с необходимите личностни качества и материални възможности да полага адекватни на нуждите на децата грижи за тяхното отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви показанията на разпитаната по делото свидетелка, която възпроизвежда своите непосредствени впечатления и изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад. Съдът като съобрази възрастта на децата, установените им навици и ангажираността им в учебни заведения, счита, че в интерес на същите е родителските права да бъдат упражнявани от майката. Още повече, че бащата не е изразил желание да упражнява родителските права.

Относно реда за осъществяване на личните отношения с бащата, съдът като съобрази необходимостта от установяване на повече стабилност, нормалното израстване на децата, изграждането на навици за обучение, отдих и почивка, битовите условия и емоционалната връзка на децата с бащата намира, че съобразен с нуждите и интересите на последните се явява режим, по силата на който бащата ще има право да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и по три дни за коледните и три дни за великденските празници всяка четна година и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Определеният режим на лични контакти ще даде възможността на малолетните да съхранят и доразвият вече изградената емоционална връзка с бащата и да общуват пълноценно с него, както и с роднините по бащина линия. Това безспорно е в интерес на децата.

По отношение на издръжката съдът съобрази следното:

Съгласно даденото в чл.143, ал.2 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.  Т.е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС).

В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищцата и ответника се явяват родители на малолетните деца, като по делото не е спорно, че същите живеят разделени от м. март 2013г. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че след фактическата раздяла на родителите децата живеят при своята майка, която е поела непосредствената грижа за отглеждането им. В производството не е установено бащата да реализира месечен трудов доход или че разполага с доходи, които да му позволяват да изплаща претендирания размер на издръжка.

В обобщение решаващият съдебен състав, като взе предвид възрастта на децата и съпътстващите го нужди, и като съпостави възможностите на двамата родители, намира, че следва да се определи месечна издръжка на малолетните деца в размер на по 110 лв., които бащата следва да заплаща. При определяне на посочения размер съдът прилага разпоредбите на чл.142, ал.1 и ал.2 СК и отчита обстоятелството, че не е доказано в производство, че бащата разполага с някакви месечни доходи.

С оглед горните фактически и правни констатации, съд намира, че предявеният по реда на чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск се явява основателен за посочената по-горе сума от по 110 лв., като над тази сума искът следва да се отхвърли като неоснователен. Определената издръжка се дължи, считано от  01.09.2016г.

На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 316.80 лв. върху присъдената издръжка.

С оглед особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат на репариране и остават за страните така, както са направени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:********** на майката К.А.П. с ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетните *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:********** на адреса на майката К.А.П. с ЕГН:********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.К.П. с ЕГН:********** с *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:**********, както следва: бащата ще има право да вижда и взема децата при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и по три дни за коледните и три дни за великденските празници всяка четна година и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 във вр. с 143, ал. 2 СК К.К.П. с ЕГН:********** да заплаща на *** *** П. с ЕГН:********** и К. *** П. с ЕГН:**********, чрез тяхната майка и законен представител К.А.П., месечна издръжка в размер на по 110 лв. за всяко от децата, считано от 01.09.2016г., като иска над този размер до претендирания от 150 лв. за *** *** П. и 130 лв. за К. *** П. отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК К.К.П. с ЕГН:********** да заплати по сметка на ДРС сумата от 316.80 лв., представляваща държавна такса върху присъдената в полза на децата издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано  от връчването му в препис на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: