Решение по дело №985/2020 на Районен съд - Троян

В исковата молба се твърди, че претенцията на ищеца се основава на договор за цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „БТК” ЕАД, по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислени неустойки.                         

Излага се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *** и Г.Н.М., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 20.04.2017г. за ползване на далекосъобщителна интернет услуга с номер *** с  избран тарифен план, с месечна абонаментна такса 15.80 лева за срок от 24 месеца, т.е. до 20.04.2019г.                                                                                                  

Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.                                                              

Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.                   

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Абонатът/потребителят се задължава да спазва разпоредбите на Общите условия, на индивидуалния договор, както и на всички допълнителни споразумения между него и БТК. както и да заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни услуги в съответствие с Общите условия, договора и Ценовата листа на БТК.                            

Представените като доказателства фактури, установяват начислени задължения за потребените от ответника електронни съобщителни услуги в посоченото количество, което е основание за заплащането им.            

Процесния договор за услуги е прекратен едностранно от Оператора съгласно условията чл.50 от Общите Условия, а именно по вина на абоната при неплащане в срок.                                      В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.                                                                                           В чл. 1.7 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. "                                                                                                              

В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.                                        Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.                                              Ищецът твърди, че представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.                                    

В съдебно заседание адв. Г. не се явява. Представила е писмено становище, в което поддържа предявения иск и излага подробни аргументи за уважаването му. Претендира направените разноски в исковото и в заповедното производство.                                                                                

За да установи съществуването на оспорваното вземане, ищецът представя заявление/Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 20.04.2017г., сключен между „Българска Телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *** и Г.Н.М..                                                                                          

Представени  са фактури № **********/22.04.2017г.; № **********/22.05.2017г.; № **********/22.06.2017г.; № **********/22.07.2017г. и № **********/22.08.2017г. за периода от 22.03.2017г. до 21.08.2017г., в които е обективирано задължението на ответника, уведомление за цесия, заверено копие от извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от Договор за цесия от 01.10.2019 г., заверено копие от Договор за цесия от 16.10.2018 г., заверено копие от Общи условия на Мобилния оператор и ч.гр.д.№ 523 от 2020 г. по описа на РС-гр. Троян, които са относими към настощия казус.                                                                                                   

От  представения договор за цесия от 16.10.2018г., със страни „БТК” ЕАД - в качеството на цедент и “С.Г.ГРУП” ООД – в качеството на цесионер се установява, че по силата на договора, срещу заплатена от цесионера цена,цедентът му прехвърля вземания, произтичащи от договори, описани в приложение №1.1. към договора за цесия, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. В чл. 1.7 от договора за цесия е посочено, че  Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентьт, фактурирани вземания на цедента и дължима сума. В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.        

- фактура № **********/22.05.2017г.; с начислена сума в размер на 37.52лева , като е посочена стойност на услуга 15.80 с ДДС и сумата от 21.72 лева за предходен период.

- фактура № **********/22.06.2017г.; с начислена сума в размер на 53.32 лева с ДДС,  като е посочена стойност на услуга 15.80 с ДДС и сумата от 37.52лева  за предходен период.

- фактура № **********/22.07.2017г. с начислена сума в размер на 69.12 лева с ДДС,  като е посочена стойност на услуга 15.80 с ДДС и сумата от 53.32 лева  за предходен период.

Ищецът не е изпълнил възложената му с проекто-доклада доказателствена тежест да установи реалното потребление на телекомуникационни услуги по фактурите, по които има отразено такова.

Издадените фактури  съдържат информация за общата стойност на ползваните мобилни услуги и ТВ услуги, начисленото върху тях ДДС, баланс от предходни периоди, което формира общата сума за плащане по всяка фактура. Приложените фактури като документи, издадени едностранно от „БТК“ ЕАД не разполагат с доказателствена сила, поради което не би могло да се приеме, че на ответницата са били предоставени точно определени по вид и количество мобилни услуги, за получаването на които за същия да е възникнало задължение за насрещна парична престация.

На следващо място, съдът приема, че представените доказателства не установяват прехвърлянето от страна на „БТК” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно от последното на ищеца на твърдяното вземане. За установяване на този факт не са достатъчни представените доказателства, по следните съображения:

По делото не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно частите от тях, в които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните вземания. Представеният документ, наименован „извлечение“ /л.16/ не сочи конкретен договор, от който произтича посоченото в него задължение на ответникът Г.М. за парична сума в размер на 88.96 лева, нито насрещна престация за какво точно представлява същото.

В договора за цесия между „БТК” ЕАД и праводателя на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1 представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.

Представеният документ, именован от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.”, съставен на 11.10.2020г., не е издаден от представител на цедента „БТК” ЕАД, а от представител на цесионера „С.Г. Груп” ООД, поради което не представлява писмено потвърждение за извършено прехвърляне на дадено вземане. След като не изхожда от представител на цедента, то е невъзможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно негово вземане към „С.Г. Груп”. От приложеното на л.17 от делото Извлечение от Приложение №1 от Договора за цесия от 01.10.2019г. не би могло да се приеме, че изявленията индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи, че прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019г..” /в извлечението от 11.10.2020г./. Цитираното съдържание не конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме, че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно правоотношение. Не е индивидуализиран и характера на задължението доколкото, видно от представения договор и фактури, в рамките на възникналата договорна връзка е възможно да възникнат задължения от различно естество – за месечен абонамент и за ползвани услуги, неустойки и др.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от него вземане, както и неговото цедиране. Затова искът за установяване съществуването на вземането за главница в размер на  84.92 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, без да се обсъждат останалите възражения при условията на евентуалност на ответникът за настъпила погасителна давност.

Направените от ищеца разноски в настоящото производство остават в негова тежест, като претенцията му ответникът да бъде осъдена да заплати същите следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото съдът ще остави без уважение и искането за присъждане на направените в заповедното производство разноски.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р   Е   Ш   И :