Решение по дело №2364/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 790
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Веселка Златева
Дело: 20215220102364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. П., 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220102364 по описа за 2021 година
Дело за делба във фазата на допускането.
В исковата молба против К. СТ. Д., ЕГН********** от гр.П.,
ул."Г."№39, ет.5, ап.16 ищецът К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А., общ.С.
твърди, че с ответника живеели на семейни начала и закупили през 2006г.
жилище в гр.П. – апартамент на ул.“Г.“, №39, ет.5, ап.16. В нотариалния акт
за купувач бил посочен само ответника, тъй като ищцата имала ангажименти
към онзи момент в Испания и не успяла да се върне за сделката. От
продажната цена половината заплатила тя, а останалата половина заплатил
ответника, като уговорката им била впоследствие ответникът да й прехвърли
половината имот. През 2009г. сключили с ответника брак и на 14.07.2014г.
той й прехвърлил ½ ид.ч. от имота. На 12.08.2020г. с решение по гр.д.
№505/2020г. на РС-Костинброд бракът им бил прекратен, като процесният
имот останал в обикновена съсобственост – по ½ ид.ч. Не могли доброволно
да го поделят, поради което молят съда да допусне делба при равни права.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Същият не
оспорва съсобствеността върху имота. Твърди, че той го у закупил с изтеглен
и впоследствие изплащан от него банков кредит. Идеята му възникнала
отпреди да се запознае с ищцата – да закупи имот, за да живее в него майка
1
му, с намерение имотът после да бъде за сина му, който към онзи момент бил
17-18 годишен. Идеята се осъществила скоро след запознанството с ищцата,
когато нямали все още общи планове. След закупуване на апартамента в него
се настанила майка му, която също с лични средства допринесла за
покупката. С лични средства ответникът измазал стените, поставил
ламиниран паркет и обзавел жилището – всичко това сторил две години след
покупката и преди сключване на брака. До момента майка му продължавала
да живее там. С ищцата никога не били обитавали това жилище, нито имали
намерение да го ползват, тъй като двамата се запознали в Испания, където
живеели към оня момент. Нямали планове да се прибират в България и да
живеят в този имот. В редките случаи, когато с ищцата били там - по-скоро
били на гости на неговата майка. По време на отпуските им в България
ответникът оставал в гр.П., а ищцата отивала при свои роднини в с. А..
Няколко години след сключване на брака ищцата започнала да му подхвърля,
че той бил закупил жилище, а тя нямала нищо и така се чувствала несигурна,
когато се приберат в България. Ответникът й предложил да й учреди право на
ползване, но ищцата желаела да придобие половината от имота чрез покупко-
продажба. Пълномощник и на двамата по сделката била майката на ответника.
В този смисъл не оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
квотите в съсобствеността. Тъй като ищцата била закупила ½ ид.ч. от имота
по време на брака им с ответника, то тази ½ ид.ч. била в режим на СИО
между двамата и след прекратяване на брака правата на страните върху имота
били съответно ¾ ид.ч. за ответника и ¼ за ищцата. Моли да се допусне делба
в този смисъл.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт
№106, том ІХ, нот.д.№1335/06г. по описа на нот.Гагова „ГАРСИ“ООД
продало на К. СТ. Д. недвижим имот, който по действащите КККР на гр.П.
представлява самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор
55155.501.6011.1.16, находящ се в гр.П., ул."Г."№39, ет.5, ап.16 ,
представляващ жилище с площ от 98,20кв.м., ведно с мазе №4 с площ от
2,8кв.м., ведно с 0,53ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи към мазето и
11,3кв.м. ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10кв.м. от ПИ с
идентификатор 55155.501.6011. Имотът е закупен за сумата от 22000 евро,
2
която сума е изплатена по банков път със средства от банков кредит,
предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в него.
На 30.10.2009г. страните са сключили граждански брак, прекратен
впоследствие с решение по гр.д.№505/20г. по описа на РС-Костинброд.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт
№183, том ІІ, нот.д.№342/14г. по описа на нот.Хантова, поправен с нот.акт
№6, том ІІІ, нот.д.№364/14г. по описа на нот.Хантова К.Д., действащ чрез
пълномощника си Н.Т. – негова майка – продал на К.Г. - действаща чрез
пълномощника си Н.Т. ½ ид.ч. от делбения имот за сумата от 9 900лв, която
продавачът получил напълно от купувача преди подписване на нот.акт –
както е отразено в него.
Тази ½ ид.ч. К.Г. е придобила по време на брака си с К.Д., поради което
същата е в режим на СИО. След прекратяване на брака им е трансформирана
в обикновена съсобственост, като правата на страните са ¾ ид.ч. за К.Д. - 1/2
ид.ч. негова индивидуална собственост и ¼ ид.ч. от прекратената СИО.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата била осигурила
половината от средствата за закупуване на апартамента през 2006г. и затова
правата на страните били по ½ ид.ч. Съдът не възприема този довод, тъй като
даване на пари на другиго за закупуване на имущество създава облигационни
отношения между двете лица, но не и вещноправни. Дори ищцата да е
осигурила на ответника част от средствата, за да закупи апартамента, то тя не
е придобила заради това право на собственост. Представените извлечения от
банковата сметка на ищцата за извършвани преводи към ответника за периода
2008г. – 2019г. не променят този извод на съда, напротив – същите биха
имали значение в евентуално друго, различно от делбеното производство
между страните.
Не може и да се приеме, че ищцата претендира по-голям дял в
съсобствеността, защото от една страна претенцията по чл.29, ал.3 от СК се
предявява само по исков ред, а не с възражение – такъв иск не е предявен.
Отделно от това следва да бъде в самостоятелно производство, тъй като е
недопустимо да бъде сторено в делбено. Затова и не следва да се обсъждат
събраните гласни доказателства в тази връзка
Отделен е въпросът, че в нот.акт №106, том ІХ, нот.д.№1335/06г. по
3
описа на нот.Гагова изрично е записано, че имотът е закупен за сумата от
22000 евро, която е изплатена по банков път със средства от банков кредит,
предоставен на купувача от „Банка ДСК“ ЕАД - както е отразено в него.
Поради изложеното съдът приема, че правата на страните в
съсобствеността са съответно ¾ ид.ч. за К.Д. и ¼ ид.ч. за К.Г..
Предявена е по реда на чл.344, ал.2 от ГПК претенция от ищцата против
ответника за заплащане на обезщетение за лишаването й от възможността да
ползва съсобствения имот. За да може да се приеме, че съсобственикът, който
използва сам общата вещ съобразно с чл.31, ал.1 от ЗС, започва да пречи на
другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик
да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия
съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от
страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите
съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът
поставя условие - писмено поискване, след получаването на което
съсобственикът изпада в забава. Отправеното искане за ползване на имота
или за заплащане на обезщетение следва да е доведено до знанието на
съсобственика, който сам го използва и той да е отказал да предостави достъп
/решение № 1305 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2008 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Е.Б. и др., проф.В., „Съсобственост. Правни въпроси“,
1994г., стр.40/. В настоящия случай не е налице нито една предпоставка –
съсобственикът К.Д. не ползва имота, тъй като живее в чужбина, съответно
няма отказ от негова страна съсобственикът К.Г. да ползва имота.
Затова съдът приема, че не е доказано в настоящото производство след
като ищцата е поискала да ползва съсобствения имот, то това да й е отказано,
поради което да й се дължи съответно обезщетение. Затова претенцията по
чл.31, ал.1 от ЗС като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между К. СТ. Д., ЕГН**********
от гр.П., ул."Г."№39, ет.5, ап.16 ищецът К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А.,
4
общ.С. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда,
заснет с идентификатор 55155.501.6011.1.16, находящ се в гр.П., ул."Г."№39,
ет.5, ап.16 , представляващ жилище с площ от 98,20кв.м., ведно с мазе №4 с
площ от 2,8кв.м., ведно с 0,53ид.ч. от ОЧ на сградата, прилежащи към мазето
и 11,3кв.м. ид.ч. от правото на строеж, ведно с 33,05/1560,10кв.м. от ПИ с
идентификатор 55155.501.6011..
ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ са ¾ ид.ч. за К.Д. и ¼ ид.ч. за К.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. АС. ГР., ЕГН********** от с.А., общ.С.
против К. СТ. Д., ЕГН********** от гр.П., ул."Г."№39, ет.5, ап.16 иск по
чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 200лв месечно, за
лишаване от възможността да ползва съсобствен имот, считано от
08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-
седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5