Решение по дело №10027/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 270
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Ива Спасова Димова
Дело: 20194200110027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     298

 

гр. Габрово, 17.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДИМОВА

 

при секретаря Боряна Михова като разгледа докладваното от съдията И. Димова гр. дело  № 27 по описа за 2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Образувано е по искова молба на Л.В.Ш., ЕГН ********** *** и М.В.Ш., ЕГН ********** *** и двамата чрез адв. Й.Г. с адрес *** против А.Г.С., ЕГН ********** *** с искане да се постанови решение, чрез което да се признае за установено спрямо наследниците на В.Ш. - Л. и М. Ш., че осъществената сделка за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане е нищожна, поради нищожно нотариално удостоверяване с нотариален акт от Нотариус Н.М.с район на действие - Районен съд - Габрово и при заверка на пълномощното е заверено на 06.02.2015 г. от Нотариус Н. М.с удостоверено съдържание с рег. № 375, акт. № 13, т. І, водещо до липса на воля. Моли да се осъди А.Г.С. да предаде владението на описаните имоти на законните наследници на В.Ш.. Предявен е иск в евентуалност за унищожение на сключената сделка, съгласно чл. 31 ЗЗД, като прехвърлителят не е разбирал свойството и значението на извършеното, и не е могъл да ръководи действията си. Моли да се осъди ответницата да предаде имота. Също така е предявен още един евентуален иск за разваляне на сключения между В.Ш. и А.С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, тъй като преобретателя не е изпълнил поетите задължения по договора, като се осъди ответницата С. да предаде имота на законните наследници на В. Ш.. Претендира разноски и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска по основание. По предявения главен иск, счита че не е налице порок на нотариалното удостоверяване относно датата на съставяне на нотариалния акт, което води до нищожност на сделката. По евентуалния иск по чл. 31 ЗЗД, твърди че няма доказателства, че прехвърлителя е страдал от душевна болест, шизофрения или психично разстройство и е действал по своя воля, като е разбирал всичко. По евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД взима становище, че същия е неоснователен и ответницата е изпълнявала задълженията си по договора точно, пълно и цялостно.

Съдът е приел, че предявените искове са допустими и подлежащи на разглеждане от родово компетентния съд - главен иск по чл. 576 ГПК, предявените в евентуалност искове по чл. 31 ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като предявени от надлежна страна имаща право на иск срещу надлежен ответник.

Фактите от значение за делото са извършване на нотариално прехвърляне на недвижим имот, чрез покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане № 34, т. ІІ, рег. № 4168, д. № 188/2015 г. на Нотариус Н. М., с район на действие РС- Габрово от В.Т.Ш. на А.Г.С..

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Пред районен съд - Габрово е подадена искова молба от Л.В.Ш. и М.В.Ш., чрез адв. Г..

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2015 г. бащата на ищците е прехвърлил собствения си недвижим имот с нотариален акт № 34, т. ІІ, рег. № 4168, д. № 188/2015 на Нотариус Н. М.с район на действие РС- Габрово, а именно: поземлен имот с идентификатор 14218.510.268 в гр. Габрово, ул. "Радецка" **, целия с площ от 177 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия /ниско застрояване до 10 м./ при граници: ПИ с идентификатор 14218.510.267, ПИ с идентификатор 14218.510.277, ПИ с идентификатор 14218.510.269, ПИ с идентификатор 14218.510.264, ведно с построената в имота триетажна жилищна къща с идентификатор 14218.510.268.1 със застроена площ от 85 кв.м., състояща се от следните самостоятелни обекти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр. Габрово със заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0 с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ на нивата от 203 кв.м., с ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от общите части на сградата;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по КККР на гр. Габрово със заповед РД№ 18-64 от 26.10.2007 г. на ИД на АГКГ, изменени със заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0 с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с площ от 25 кв.м., при граници: отгоре - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата на ответника - А.Г.С., срещу задължение преобретателя да поеме лично или чрез трето лице да се грижи за него докато е жив, като му осигури пълно обслужване, храна и лечение и при условия, че прехвърлителя си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилищната част от имота.

Твърдят, че в посочения нотариален акт неясно и неточно е отразена датата на нотариалното производство, като словом е изписано "тридесети ноември хиляда и петнадесета година", а цифром е отразено "02.12.2015 г.", т.е. налице е несъответствие в нотариалното удостоверяване.

Осъществената сделка е реализирана чрез пълномощно от В.Т.Ш., който от свое име е упълномощил братовчедка си В. Х. Р. да се снабди с всички необходими документи и да продаде описаните имоти. Пълномощното е заверено на 06.02.2015 г. от Нотариус Н. М., като удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора и е положен пръстов отпечатък.

За реализираната сделка ищците са установили след смъртта на баща си. Твърдят, че баща им не е бил гледан и издържан нито от преобретателя, нито от трето лице, тъй като от здравния му картон е видно, че в периода от прехвърлянето до смъртта му, драстично се е променило здравословното му състояние. Преди прехвърлянето баща им е бил с диагноза епилепсия и в следствие на болестта при падане е получил черепно-мозъчна травма и не е можел сам да се обслужва и дори да остава сам, поради  опасност от падане и самонараняване, който факт е бил известен на пълномощника по сделката и на преобретателя. През същия период е получил и трета степен изгаряне по гърба, поради падане върху радиатор. Несвоевременна и неадекватна грижа от страна на преобретателя-ответник показват, че  спрямо прехвърлителя не са полагани грижи за запазване на неговото здраве. Често е бил оставян сам и съседите са чували викове за помощ и удари, с които е целял да привлече внимание и да получи помощ. Къщата, която е обитавал е била мръсна, бил е хранен с еднообразна  и неподходяща храна, за всички разходи е плащал той, като са теглени пари от дебитната му карта. От направената аутопсия е установено, че В.Ш. е починал от прекарана двустранна бронхопневмония, тъй като не е извикана компетентна медицинска помощ и не са взети адекватни медицински мерки.

Исковата молба е подадена пред Районен съд - гр. Габрово. Същият е разгледал иска и се е произнесъл с решение № 257 от 09.08.2018 г. по гр.д. № 1590/2017 г. по описа на ГРС. След подадена въззивна жалба пред Габровски окръжен съд е образувано в.гр.д. № 297/2018 г. Въззивният състав с решение № 4 от 07.01.2018 г. е обезсилил обжалваното решение и прекратил производството по делото. Съдът е приел, че Районен съд - Габрово се е произнесъл по искове, за които не е родово компетентен. Цената на исковете се определя от данъчната оценка, която е в размер на 70 582,00 лв. и съгласно чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000,00 лв. цената на исковете, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК е данъчната оценка, а ако няма такава пазарната цена на вещното право.

Съгласно чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато е обезсилено решението, поради неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд, който следва да го разгледа. С оглед на тази разпоредба е образувано настоящото гр.д. № 27/2019 г.

С разпореждане № 255 от 06.03.2019 г., съдът е оставил без движение исковата молба и е дал указания. След изпълнение на дадените указания, съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответницата /разпореждане № 366 от 03.04.2019 г./.

В подадения отговор, ответницата, твърди че, че не е налице порок на нотариалното удостоверяване, относно датата на съставяне на нотариалния акт, което води до нищожност на сделката. Касае се за поправима грешка на установения реквизит, която не води до нищожност.

Счита, че няма основание за наличие на нищожно нотариално удостоверяване при заверката на пълномощното. Представителната власт при извършване на сделката е имало, тъй като при оспорване на пълномощното, с което е извършена тя, сделката си остава относително недействителна. Липсва иск за унищожаване на пълномощното, който е преюдициален на евентуалния иск или пълномощното, което не е унищожено има доказателствена сила.

По евентуалния иск по чл. 31 от ЗЗД взема следното становище: ищецът не сочи, че прехвърлителят е страдал от душевна болест, шизофрения или психично разстройство, не е поставян и под запрещение. Релевантен момент за преценяване състоянието на лицето да разбира и ръководи действията си е моментът на волеизявлението обективирано в договора /нотариалното пълномощно от 06.02.2015 г./. Настъпилото по-късно състояние е правно ирелевантно относно валидността на волеизявлението. Предявеният иск по чл. 31 ЗЗД е при условията на чл. 32, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като В. Ш. е починал и ищците са му наследници, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Изразил е волята си пред нотариус, како и пред близките си хора. Волеизявлението на В. Ш. безспорно има съдържанието на чл. 36 и чл. 37 ЗЗД. Пълномощното е нотариално заверено, спазена е формата му, удостоверен е както подписа на упълномощителя, така и съдържанието на пълномощното.

По евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, считат същия за неоснователен. Твърди, че ответницата е изпълнявала задълженията си по договора точно, пълно и цялостно. Осигурявала е пълно обслужване, храна и с помощта на трети лица и лечение. След прехвърлянето на имота от  02.12.2015 г. до смъртта му постоянно е живяла с прехвърлителя. Оспорва твърденията в исковата молба относно неполагането на грижи. Оспорва тегленето на пари от банковите сметки на прехвърлителя, които да е ползвала за издръжката му. За твърдените от нея факти прави доказателствени искания.

По делото са събрА.писмени доказателства, които установяват фактическата обстановка по делото: извлечения от банкови сметки; пълномощно от 21.01.2015 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 34, т. ІІ, рег. № 4168, д. № 188/2015 г. на Нотариус Н. М.; съобщение за смърт № 12 от 12.01.2017 г.; удостоверение за наследници на В.Т.Ш.; препис-извлечение от акт за смърт на В.Т.Ш.; Аутопсионен протокол № 6/2017 г.; Справка за отчетена към НЗОК здравна помощ; удостоверение за данъчна оценка на имот изх. №Д0002180/29.06.2017 г.; нотариално дело № 188/2015 г.; копие от регистъра, в който са вписА.всички сделки за деня 02.12.2015 г.; копие от преписката по заверка на пълномощното, заверено на 06.02.2015 г. от Нотариус Н. М., с рег. № 374 с удостоверено съдържание с рег. № 375, акт № 13, т. І; копие от цялата медицинска документация за хоспитализирането на В.Т.Ш. в УМБАЛ "Пирогов", МБАЛ  Габрово и МБАЛ Трявна. Прието и приложено по делото е гр.д. № 1590/2017 г. по описа на Районен съд - Габрово и в.гр.д. № 297/2018 година по описа на Окръжен съд - Габрово.

По делото са разпитани свидетелите: нотариус Н.М., А.И.А., В. Х. Р., И. Д.Я., Я.М.Б., Д.П.М., Б.П.Д.и Р.Р. П..

От свидетелските показания на св. М.се установява, че същата в качеството си на нотариус е заверила пълномощно в дома на В.Ш.. За да стигне до удостоверяване на подпис или на палец, означава, че е проведен разговор с лицето, за да се установи неговата дееспособност. Щом има заверка на пълномощното, като нотариус свидетелката е приела, че лицето е било съгласно със съдържанието на пълномощното.  При посещението в дома на Ш. същият е бил на легло, но при полагането на отпечатъка от палеца са му донесли маса и е седнал в леглото.  В случаите, когато е ходила в дома му е била придружавана от адв. Р. и е заварвала друга жена там, която се е грижила за него. Относно грешката в нотариалния акт споделя "че не може да върне времето назад, явно техниката не само помага, но и вреди". За свидетелката, сделката е станала на 02.12.2015 г. Няколко пъти е посещавала дома на В.Ш. и не и е правило впечатление, че психически не е наред. Сделката е била извършена чрез пълномощника адв. Р.. Към пълномощното е прикрепила от база "Единство" часът и датата, в който е влязла в системата, тъй като по закон е длъжна да провери дали пълномощното не е било оттеглено. Часът и датата са 11,53 ч. на 02.12.2015 г. Самото пълномощно е с дата 06.02.2015 г., където е положен отпечатък от десния палец. По делото е представен нотариално заверен препис на това пълномощно с дата 02.12.2015 г. Оригиналът е бил върнат на св. Р., защото то е касаело и други сделки. На декларацията на купувача също е отбелязана датата 02.12.2015 г. Таксите също са от 02.12.2015 г.

По закон нотариуса е длъжен, когато има разпореждане с недвижим имот да се заверява подписа и съдържанието, което означава, че един екземпляр от пълномощното се подрежда в актовата книга на нотариуса и това второ пълномощно е копие от актовата книга за съхранение на документи с удостоверено съдържание -протоколи, констативни протоколи, които се съхраняват 10 години.

Свидетелката заявява, че на двата екземпляра отделно изписва на ръка, тъй като не работи с щемпел, като други колеги, от който е видно, че заверката е направена извън кантората.  Отбелязано е, че отпечатъкът от палеца е извършен в дома му, поради заболяване. Пълномощното "върви" с комплект декларации. Когато прави заверка, удостоверява подпис или съгласие на лицето извън кантората. Тези действия ги обработва като се върне в кантората, защото ги извежда. Технически няма възможност да ходи с щемпелите и общия регистър, защото трябва да сложи номер по ред. Щом е подписано от нея, значи тя е ходила. Двете декларации към пълномощното свидетелката ги е удостоверила.

Двете декларации, на които от 30.01. пише "отпечатък от десния палец на В.Ш.". Практиката е възприела в тези декларации, които съпътстват пълномощното за разпореждане с недвижим имот, освен да се подпишат, да се изпишат и трите имена /декларация по чл. 264/. Прави преценка на място дали човекът може да положи подпис или отпечатък от палец. Най-вероятно го помолила да си напише трите имена и е преценила да положи отпечатък от палеца си. Не й е направило впечатление, че са я извикали да завери само декларация. Работата на свидетелката, в качеството и на нотариус е да удостовери, че лицето е дееспособно, че разбира това, което върши, че го извършва в добра воля. Разликата между тридесети януари и шести февруари според нея е, че по всяка вероятност на шести февруари е било самото пълномощно, но защо е заверила първо декларациите и после пълномощното не може да отговори. И друг път в практиката си свидетелката е заверявала на различни дати пълномощни и декларации. На пълномощно № 168 от 21.01.2015 г. е приела, че пише отдолу - В. Ш. като подпис. Свидетелката е убедена, че "тези чертички" не е подпис на В.Ш..

От свидетелските показания на св. Д.М. се установява, че се е грижила за известно време за В. Ш. след като е бил изписан от болницата, когато са му правили операция на главата. През пролетта на 2013 г. е започнала да се грижи за него. Трябвало да има денонощни грижи и за това е търсила и друга жена. Тогава е намерила А.. Не много време са го гледали двете - три-пет месеца. Имали са график-А. през деня, а свидетелката през нощта. Добре са се разбирали, но след време е бил сменен ключа и А. е престанала да вдига телефона си, В.също. Синът на В.- Л., Л. й е плащал. Той е идвал всяка седмица или на следващата и е оставял пари, които са си разпределяли. Когато е оставала да спи при В.Ш. е спяла в една стая с нея, защото често го е намирала паднал от леглото. Викала е хора да й помагат, за да го вдигнат. Когато се е грижела за него е бил много добре, ходел е на кафе на главната улица, излизал е с приятели.

Свидетелката Я.Б. удостоверява, че е била повикана да се грижи за В. Ш. от м. Март 2015 г. до м. Ноември 2016 г. До тогава е ходила, когато я повика ответницата А., за да я замества. Обикновено това е ставало събота и неделя. Не е преспивала нощем при него. Взимала е ключовете от А. и пак на нея ги е връщала. При нея не е имало гозба. Свидетелката го е обслужвала - за личната му хигиена. Слагала му е масата и той сам се е хранил с прибори. А. й е казвала какво да му даде за храна. Имала е усещане, че не му е приятна за обслужване на тоалета. Докато се е грижила за В. Ш. само В. Ш. е идвала да го види, други негови приятели не са го посещавали в нейно присъствие.

Свидетелката В. Р.е първа братовчедка на покойния В.Ш., който е баща на ищците. Бащите им са били братя. Живее на стотина-двеста метра разстояние от центъра на града. Запозната е с неговото заболяване и гледане. Спомня си, че през м. Март 2013 г. са и се обадили от болницата, за да и съобщят, че братовчед и е с тежка черепно -мозъчна травма.

Обадила се е на децата на Ш. и ги е уведомила за състоянието на баща им. Намерила е жена, която да се грижи за него, която от своя страна е поискала помощ от още една жена. Така са се свързали с А., която Ш. е харесал и само тя е останала да го гледа. Свидетелства, че ответницата се е грижила за чудесно за прехвърлителя и той е бил доволен. Миела го е, чистила е, правила му е тоалет, преобличала го е с дрехи за през деня. Правила му е закуска, слагала е масата. Той се е хранил само на покривка. Пазарувала, готвила е. Всичко това е правила преди договора. След подписването на договора ответницата се е пренесла да живее при него. Викала е личния лекар и други лекари, от които е имало нужда.

Свидетелката Р.е присъствала на подписването на пълномощното. В.Ш. не е могъл да положи подпис, защото се е засилил тремора на ръката му. Нотариусът му е дал няколко листа да се опитва да подписва, но ръката му много е треперила и е приел да се положи отпечатък от палеца. Ответницата А. е разполагала с толкова пари, колкото и е бил дал В.Ш.. Твърди,че когато А. е отсъствала я е замествал сина и.

Спомня си, че е била пълномощник за банкова сметка *** "Сибанк" за 4 000,00 лв., когато е имало нужда от пари за смяна на ставата през 2014 г. Само ставата е струвала 3500,00 лв. Всичко по престоя му в болницата в гр. Трявна е платила свидетелката, защото тогава братовчед и не е имал пари. След това и е дал пълномощно за тази банкова сметка, ***. Това е пълномощното от 21.01.2015 г. Тогава ръката му не е треперела.

Преди да прехвърли имота, свидетелката е получавала сумата от 300,00 лв. - наем за кафенето. Другите наеми той си ги е получавал, но е имало големи периоди от време, в които не е получавал наеми. Съображенията и като пълномощник на Ш. са били да прехвърли целия имот - апартаменти с магазините, като само върху апартамента си запази правото на ползване. Уговорката и с него е била да се прехвърли целия имот срещу задължение за издръжка и гледане от А.. За магазините не може да каже. Не знае и не е проучвала финансовото състояние на ответницата. Знае само, че има апартамент и къща.

Свидетелката Р. не се е занимавала с финансовите му дела, но ги е знаела. Лявата му ръка е била парализирана. С дясната се е хранел и пишел. Когато му е "дала" пълномощно за прехвърляното на имот, той е разбирал всичко. Бил е с акъла си докрай. При последното му разболяване са извикали д-р А., който му е назначил антибиотик. В деня на смъртта му при него е била само А.. Тя е живяла там и се е грижила за него. Предала е на ответницата ключа си от имота, след смъртта на прехвърлителя.

От свидетелските показания на И. Я. се установява, че същият е познавал В.Ш., бил е негов приятел. Свидетелката Р. първо е предложила на него да се грижи за него и да получи имота, но той отказал. В.Ш. е разговарял с него, че иска имота да се прехвърли на някой, който го гледа и се грижи за него. Веднъж-два пъти седмично е ходил да го види. Свидетелства, че след прехвърлянето на имота ответницата денонощно се е грижила за него. Познава го отдавна. Ш. е бил доста претенциозен човек към храна.  Обичал е да яде месо, особено свинско, по различен начин наготвено. Никога не се е лишавал от храна. Сварвал го на обяд или вечеря и никога не е бил притеснен, че се храни с лоша храна. Винаги е било добре сготвено. Телефонът на Ш. е бил в корпоративната група на свидетеля, към "Теленор" и никога не е бил спиран. През лятото на 2016 г., а и преди това в предните години, през летата го е извеждал събота или неделя в парка, който е пред "Глинените гърнета" с количка. Той не е можел да си служи с двете ръце. От мозъчната операция лявата му ръка е била парализирана. С дясната ръка до определено време си е служил, но и тя е започнала да атрофира. Често е контактувал с него и не му е направило впечатление да има психични отклонения. Не е запознат някой друг да се е грижил за него. Засичал се е със св. Р. при посещенията си. Водил е и други общи познати при Ш..

Семействата на св. Б. Д. и това на В.Ш. са били приятелски. Живеели са на 50 метра един от друг. До последно са поддържали връзка. Поне два пъти в седмицата са се чували. По всяко време е ходила да го види. Разбрала е за прехвърлянето на имота лично от него. Предлагал и е тази сделка, но тя е отказала, защото се е грижила за майка си. Според свидетелката, А. го е гледала като "бебе", много мило му е говорила. Бил е много капризен. Тя му е угаждала. Свидетелката го е посещавала и сутрин, и обед и вечер да си поприказват. Питала го е дали е сам, а той е отговарял, че А.е там. Било е чисто, не е миришело, макар че е бил с памперси. Водила го е в градината, за да пият кафе. След прехвърлянето на имота ответницата е живеела там. Ходила и вечер късно и той не е бил сам. Когато го е посещавала, ответницата я е молила да излезе да напазарува, но не повече от 15 минути. Свидетелства, че до последно е бил с акъла си. Лявата му ръка е била леко изкривена. С дясната се е хранил, но понякога ответницата му е помагала. След прехвърлянето на имота, свидетелката не е сварвала друга жена да се грижи за него. За финанси не са си говорили.

По делото е разпита свидетелката Р.Р. П., която е била съседка на В.Ш.. Била е запозната, че за него се грижи платена гледачка от 7,00 ч. до 13,00 ч. и от 16,00 ч. до 18,00 ч., за което е получавала заплата. Не знае кога точно е преписана къщата, но той непрекъснато е викал през нощта, не са можели да спят. По цели нощи е викал и думкал по стената. Последните месеци не е чувала викове и думкане, не го е и виждала да излиза. Разбрала е за прехвърлянето на имота от ответницата, когато е започнала да прави ремонт на втория етаж. Свидетелката е виждала Ш., когато А. е започнала да се грижи за него. Сутрин му е правила "кафенце" и го е извеждала на двора. Имал е полови пареза, но с дясната ръка си е пиел кафето, говори са. Последната година не го е виждала, защото е станал трудно подвижен. Виждала е св. Р. да го посещава от време на време и рехабилитатора. Последно се е видяла с А. зимата, когато е починал и тя е споделила "Болни сме". Двамата са били болни от грип, но той е бил много зле. Разбрала е за смъртта от некролога и е ходила на погребение. Виждала е ответницата и рехабилитатора да изкарват Ш. с количка.

Свидетелят А.А. и бил лекуващ лекар на В.Ш.. Като такъв е провеждал консултации, преглеждал го е в дома му, защото за него е било по-удобно. Преглеждал е бял дроб, сърце, мерил е кръвно. Ежемесечно е идвала жената, която се е грижила за него, за да му изписва лекарства. Имал е епилепсия и му е била правена трепанация на главата. Не си спомня да е записвал в амбулаторните му листи депресивно разстройство неуточнено. Знае, че е имал епилепсия. Не му е предписвал лекарства за безсъние, защото не си спомня да му се е оплаквал от това. Изписвал му е болкоуспокояващи, аналгетици, антипиретици. На 04.01. е бил извикан с оплакване, че има висока температура. Още същия ден го е прегледал и е установил остра вирусна инфекция. Изписал му е превантивно антибиотик, защото е бил дългогодишен пушач и е имал хронични заболявания. След този последен преглед никой не му се е обаждал. След десетина дни е бил извикан за да установи смъртта на В.Ш., но не е издал смъртния акт. Не е чувал за психични отклонения да е имал. Не знае кога се е отключила епилепсията, но е вземал лекарства предписани от невролог. Когато е бил при него, никога не е присъствал на епилептичен припадък. Взимал си е редовно лекарствата и за това не е имало проблем. Свидетелят не е изпратил пациента си при психиатър, защото не е сметнал, че той се нуждае от такъв специалист. Не му е направило впечатление да има тремор на дясната ръка. Свидетелят А. не е предприел хоспитализация на Ш., защото не е имало данни. Всяка вирусна инфекция от първия ден не може да се хоспитализира. Изчакват се няколко дена, ако се влошат нещата се правят изследвания и тогава се хоспитализира. Свидетелят не е издал смъртния акт, защото е било решено да се извика линейка и да се направи аутопсия. Въпреки това е посетил дома на покойника, когато той вече е бил починал.

По делото са били допуснати съдебно- психиатрична експертиза и съдебномедицинска експертиза.

Според заключението на вещото лице д-р С.Р., изготвил съдебномедицинската експертиза, лицето В.Ш. през периода 21.01.2015 г. -06.02.2015 г. не е бил във влошено физическо здраве, което да налага медицинска намеса. Позовавайки се на свидетелските показания, вещото лице е дало заключение, че Ш. не е можел да си служи с лявата ръка, но е използвал дясната си ръка. Имал е тремор /треперене/ на дясната ръка. Това може би е била причината да не е положил подпис под пълномощното от 06.02.2015 г. Треперенето на дясната ръка може да е било свързано с неврологична увреда и последиците от нея да са в следствие на черепно-мозъчната травма претърпяна от пострадалия на 19.03.2013 г. Възможно е треперенето на дясната ръка да се е засилвало при психо-емоционално напрежение.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и допълва, че е изготвил заключението си само въз основа на доказателствата по делото и то за периода 21.01.2015 г.-06.02.2015 г. В този период не е имало регистрирани.някакви промени в здравословното състояние на Ш., които да говорят за абсолютна невъзможност за полагане на подпис, т.е ръката да е била абсолютно неподвижна. Треморът на ръката може да бъде с такъв интензитет, че той наистина да не може да положи подпис. По отношение на вирусната инфекция се придържа към заключението си дадено пред районния съд.

От изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява, че не може да се говори за рекоретно депресивно разстройство /РДР/- няма повторения на депресивни фази. Няма основни системи на депресивно разстройство. Според наличните медицински документи, представени по делото и свидетелските показания може да се допусне единствено начална органична промяна на личността, в случая на епилептично заболяване /припадъци разделни/, както и насложена травмена характеропатия, но от 2013 г. няма отразена степен на органична промяна, потвърдена с психологични техники. Единственият документ от специалист психиатър е този на д-р Р.в периода преди прехвърлянето на имота. Там е отразена диагнозата: "Епилепсия-големи припадъци. Начална промяна на личността.". Самата тя не е искала психологично изследване, тъй като според нея не се е налагало. Доктор Р.е била сигурна в констатираното от нея - начална промяна от ограничен тип, което не ограничава по никакъв начин възможностите му да сключва сделки, т.е според вещото лице В.Ш. е бил дееспособен.

В съдебно заседание д-р С. поддържа депозираното си заключение и допълва, че експертизата е по-особена по своя характер, тъй като е на починало лице и е само по представени документи по настоящото съдебно производство. Повечето от представените медицински документи са от невролози, ортопеди и други специалисти. Има няколко амбулаторни листи и на личния лекар, но няма конкретно консултации с тесен специалист психиатър. Има наличие на неврологично заболяване, тъй като се касае за епилептично заболяване с доста стара генеза. На освидетелстваното лице му е била извършена трепанация, която е била последвана от остатъчна квадрипареза с изразена левостранна хемипареза. Неврологът е описал психоорганичен синдром и епи синдром, но няма описани психични отклонения. В история на заболяването от 26.11.2014 г. няма отразени консултации с невролог и психиатър. Представени са предоперативни епикризи, където са задължителни консултациите с невролог, кардиолог и анестезиолог, в които е отразено, че липсват абсолютни контраиндикации за оперативно лечение. Според вещото лице, ако Ш. е бил с тежък постемоционен синдром, с психо-органичен синдром, нито анестезиолог, нито невролог щяха да запишат, че може да бъде оперирано това лице. В документацията не е записано, че операцията е извършена по спешност. Неврологът д-р С.е описала състоянието след черепно мозъчната травма, през м. Май 2014 г. като - последен пристъп преди около месец, на поддържаща терапия Депакин хроно, Ривотрил и Сомазина. Това са неврологични лекарства. Сомазина е за възстановяване на мозъчните клетки. Депакин хроно е за лечение на епилепсията. Този медикамент поддържа настроението.

Според вещото лице не може да се говори за депресия, като отделен депресивен епизод, като повтарящи се епизоди, като част на депресивната болест. Става въпрос за преходни депресивни състояния, които може временно да придружават едно такова органично състояния или пък да придружават епилепсията. В епикриза на МБАЛ -Габрово от 24 до 28.05.2014 г. е описана неврологична симптоматика, но и че лицето е в съзнание. Ако невролозите са приели, че има проблем е трябвало веднага да уведомят психиатрите. В представените епикризи няма консултации с психиатър за състоянията - брадипсихия и брадикинезия, които са психиатрични симптоми. Брадипсихията е наличие на забавено мислене, но не означава, че е психотично мислене, че е хаотично, объркано или че лицето халюцинира. Бардикинезията означава забавяне в движението си, но дотам, което е допустимо, защото е в Неврология. Никъде в представените епикризи на преден план не е психичното състояние. Лицето Ш. не го е виждал друг психиатър, освен д-р Р.. Освен, че е бил в Габрово, лицето е било и в медицински заведения и в София, но отново не е била потърсена специализирана психиатрична помощ. Единствено в удостоверение от ДКЦ-1 - Габрово, издадено на 29.01.2015 г., д-р Р.отразява едно адекватно състояние на лицето, като тя също включва, че е емоционално лабилен. Записано е, че е в ясно съзнание, мисловният процес е леко забавен по ход, но правилен по форма и съдържание. Това означавало, че лицето бавно говори, но няма психотична симптоматика. Разбира зададените му въпроси, споделил е повече соматични оплаквания и се е констатирала начална промяна на личността по органичен тип. Доктор Р.не е провела консултация с психолог, следователно не е констатирала някакво състояние, което да налага тежка степен на органична промяна, която да води до констатиране на недееспособност. При началната промяна лицето си е адекватно. Може по-забавено да отговаря на зададените му въпроси.

Епилепсията е едно неврологично заболяване, което води до органична промяна. Травмата също може да доведе до органична промяна и да засили епилептичната, но ако има тежка степен на промяна се иска консултация с психолог, за да се констатира степента. Вещото лице споделя, че може да се довери на констатациите на д-р Р.. Въз основа на горното, вещото лице твърди, че за истинска депресия не може да се говори. Вписването й като придружаващо заболяване е направено, за да се изпишат някои от лекарствата. Лицето не е имало Рекорентно депресивно разстройство, което се характеризира с повтаряне във времето, има сезонност или пък се провокират от някакви психо-травми. Ако е имал такова заболяване, той е следвало да получава сериозни антидепресанти.

Отразената промяна на личността от д-р Р.може да бъде остатъчно явление или някакво съпътстващо състояние, което придружава някакво органично мозъчно заболяване, каквото е епилепсията. Това състояние засяга емоциите, подтиците на лицето, т.е желанието му за действия, лицето да се бори за живота си, да се справя с проблемите си, да планира бъдещето си и т.н., собственото си поведение. Тези симптоми засягат челния дял, при травмите в челната област. През последните години се приема, че и в другите части на мозъка можем да говорим за промяна на личността, в резултат на такива посткомоционни синдроми. След като е евакуирана тази хематонна кръв, по време на операцията са махнали насъбраната кръв. В епикризата е записано, че В.Ш. се е възстановил и е адекватен. Може да има епилепсия, но следоперативно е възстановен. Няма психични отклонения. Има емоционална лабилност, емоционални колебания, колебания в настроението, но не е налице голяма депресивна болест.

Не са описани никакви натрапливости, които се появяват, хипондрични, което изисква това състояние в по-голямата си тежест. Тази органична промяна е подробно описана като начална промяна, т.е тя не дава тези тежки органични промени, а няма и психологично изследване, което да потвърди степента. От свидетелските показания вещото лице също не може да изведе наличието на психични проблеми, че лицето не е разбирало същността на това ,което е ставало в него. Плащало е пари на хората, които го гледат и където трябва. Ръководило е сумите, с които разполага.

Според вещото лице В.Ш. не е страдал от Рекорентно депресивно разстройство, няма депресия. Разредил е епилептичните пристъпи - 3-4 пъти в годината, защото е приемал лекарствата за епилепсия. Не може да каже какви са били като тежест тези присъпи, след като е паднал и е изгубил съзнание и се е изгорил, според д-р С. става въпрос за много тежки епи пристъпи. Не е възможно виковете да са били от халюцинаци. Ако е било така, д-р Р.е щяла да го лекува с психиатрични лекарства.

Има няколко вида епилепсия. Травмената епилепсия е в резултат на удар в областта на черепа. Ш. си е имал епилепсия, но травмената епилепсия е допълнително придобита. Каквато и да е генезата , симптоматиката е една и съща, това са припадъци. По принцип хората, които имат епилепсия и травма на главата си имат органична промяна на личността и тя е начална.

Бил е адекватен, не е поставен под запрещение. Вещото лице не може да предположи да ли е бил манипулируем. Нотариусът не е видял, че той не е в състояние психически да разбере за какво става дума. Д-р С. е присъствала, когато нотариус я е търсел, за да констатира психически отклонения на дадено лице.

Вещото лице не е установило констатация за мозъчна атрофия. В решението на ТЕЛК е отразено само неврологичност. Лицето е било в състояние да разбира и ръководи действията си, това е било една седмица след консултацията с д-р Р..

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своите заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрА.по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Правната квалификация на предявения главен иск е по чл. 576 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване. Предмет на иска е нотариален акт № 34, том ІІ, рег. № 4168, дело 188/2015 г. на Нотариус Н.М.с район на действие Районен съд - Габрово, тъй като неточно и неясно е отразена датата на нотариалното производство, като словом е изписано "тридесети ноември хиляда и петнадесета", а цифром е отразено "02.12.2015 г.".

Нищожността на нотариалните актове е последица от пороците на фактическия състав на нотариалния акт, който обхваща от една страна удостоверителното изявление на нотариуса, а от друга страна предписаната от Закона за нотариусите форма, в която изявлението трябва да бъде извършено.

Нотариалните действия са формални, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелствата при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице нищожност по смисъла на чл. 576 от ГПК.

В Решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е застъпено становището, което настоящия състав споделя, че когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл.581 от ГПК, вписване на акта в Службата по вписвания не водят до нищожност на нотариалното действие. Включително по иск на лице, което се позовава на нищожно нотариално удостоверяване на датата в нотариален акт по чл. 580, т.1 от ГПК без да е участвало в нотариалното производство, какъвто е случая, следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл.579, ал.3 от ГПК, дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на чл.579, ал.3 от ГПК налага изискванията по чл.580 от ГПК, във връзка с чл. 576 от ГПК да се тълкуват в полза на действителността.

От оспорения нотариален акт е видно, че печатът на Служба вписване е бил попълнен на 02.12.2015 г., т.е на тази дата нотариалния акт е бил вписан. Видно от представения общ регистър на Нотариус М., сделката е била отразена на дата 02.12.2015 г. под № 4168. Преписът от пълномощното на пълномощника В. Х. Р. и декларацията на гражданство и гражданско състояние на А.Г.С. също носят датата 02.12.2015 година.

Безспорно има разминаване в изписването на датата с думи и цифри, но вярната дата на сключване на сделката е удостоверена от други нотариални действия. В случая се касае за непълнота на нотариалното удостоверяване, което подлежи на поправка с акт от същия вид. Страните по сделката не са поискали да бъде направена поправка на нотариалния акт по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК, но това не е от решаващо значение.

Съдът намира, че денят на нотариалното удостоверяване е безспорен между участниците в производството, а по отношение на неучаствалите е установен с вписването. Касае се за поправим чрез допълване пропуск на установим реквизит на акта, а като установен, същият не дава основание да се приеме, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, което е опорочило сделката по форма. 

Ищците също така оспорват сделката, поради липса на съгласие от страна на наследодателят им В.Ш., като твърдят че отпечатъкът от палец е поставен без негово съгласие върху пълномощното от 21.01.2015 г.

Видно от представеното по делото пълномощно В.Т.Ш. упълномощава В. Х. Р. на 21.01.2015 г. да бъде представляван пред банкови институции от упълномощителя и това пълномощно не касае процесния нотариален акт. Същото е заверено в дома на упълномощителя, за което има поставен щемпел и печат от нотариус М.. При извършване на упълномощаването Ш. е поставил своя подпис и е изписал саморъчно "В. Ш." под него.

Пълномощното, с което се делегират права на пълномощника Р. да прехвърли недвижим имот е от 06.02.2015 г., когато В.Ш. е положил отпечатък от десния си палец. Нотариалното удостоверяване отново е извършено в дома му, в присъствието на нотариус, поради заболяване. Нотариусът е преценил на място, че упълномощителя следва да положи отпечатък, вместо подпис. При извършването на нотариалното удостоверяване, нотариусът е преценил, че В.Ш. е бил в ясно съзнание и е могъл да разбира свойството и значението на действията си, т.е той не е бил в безпомощно състояние и отпечатъкът не е бил положен без негово съгласие.

В тази насока са и събраните гласни доказателства от Нотариус М.и изготвената по делото съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. Последната по категоричен начин дава заключение, че лицето е било в състояние да разбира и ръководи действията си. Позовава се на приложените по делото медицински документи и най-вече на изводите на психиатъра д-р Р., с когото е било консултирано лицето.

При заверката нотариусът е приел, че поради силния тремор на ръката на Ш. е невъзможно полагането на четлив подпис, както и на четливо изписване на трите имена на упълномощителя, поради което се е възползвал от тази възможност да завери пълномощното чрез полагане на отпечатък от десния палец на ръката. От приетото заключение на съдебномедицинската експертиза е установено, че в следствие на черепно мозъчна травма е бил трудно подвижен и трудно се е самообслужвал. Не е можел да си служи с лявата ръка, а на дясната е имал тремор. При засилено психо-емоционално напрежение треперенето може да се усили. В тази насока са и свидетелските показания на св. Р. и св. Д..

Във връзка с горното, съдът намира че не е налице нищожно нотариално удостоверяване при заверка на пълномощното, което води до нищожност на нотариалния акт.  Предявения иск за обявяване на нищожност на процесния договор, поради изложените по- горе причини следва да се отхвърли,  като неоснователен и недоказан, както и обусловения от него ревандикационен иск. 

Съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск при условията на чл. 31 от ЗЗД, който се иска да се обяви относителната недействителност на сделката, извършена без представителна власт, поради унищожаемост на пълномощното.

В случая се атакува действителността на упълномощителната сделка за разпореждане с недвижим имот, с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си, поради тежко увредено здравословно и психическо състояние.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателя на ищците В.Ш. не е бил поставен под запрещение и към момента на подписване на пълномощното от 06.02.2015 г. е разбирал свойството и значението на извършването от него.

Искът за унищожаване на пълномощното се явява преюдициален на евентуалния иск за висяща недействителност на сделката, сключена чрез унищожаемото пълномощно и трябва да е насочен срещу пълномощника. Такъв иск срещу трето на делото лице, а именно пълномощника, за унищожаване на пълномощното, не е предявен към момента и не е предмет на настоящото производство. При липса на уважаване на иск за унищожаване на пълномощното,  искът за обявяване на относителна, висяща недействителност на сделката без представителна власт е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и обусловения от него ревандикационен иск.

Поради отхвърлянето на горния иск следва да се разгледа иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:

Съгласно даденото разяснение в Тълкувателно решение № 209 от 18.03.2005 г. по гр.д. № 379/2004 г., ІІ г.о. на ВКС, което не е изгубило сила, по иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане ищците следва да установят само наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора. Ответникът носи доказателствената тежест да установи ежедневно, пълно изпълнение по договора. Няма законова забрана длъжникът по такъв договор да предложи изпълнение чрез трето лице и да се освободи от отговорност, ако кредиторът приема това изпълнение.

Преценката дали договорните задължения са изпълнявани зависи от уговорката между страните. По делото се събраха доказателства, от които се установява, че ответница е изпълнявала задълженията си процесния договор точно, пълно и цялостно, съобразно договора, до настъпване на смъртта на прехвърлителя. С нотариален акт № 34, том ІІ, рег. № 4168, дело 188/2015 г. на Нотариус Н.М.с район на действие Районен съд - Габрово, В.Ш., чрез пълномощника си В. Р. е продал недвижимия си имот на ответницата С. срещу задължението за издръжка и гледане "лично или чрез трето лице да се грижи за него докато е жив, като му осигури пълно обслужване, храна и лечение и при условие прехвърлителят да си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилищната част от имота".

Договорът за издръжка и гледане не е изрично регламентирана в действащото законодателство. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. При двустранните договори възникват права и задължения в тежест и в полза на всяка от страните. Изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. При условие, че едната страна не изпълни задължението си поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 от ЗЗД. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява точно по вид, обем и качество, постоянно и непрекъснато. По своята същност и характер то не търпи забава. Дори частичното неизпълнение от страна на преобретателя по договор за гледане и издръжка е основание за неговото разваляне /в този смисъл решения с №№ 1024/1997 г., II г.о. и 386/2003 г., II г.о./.

Изпълнението трябва да се извърши цялостно и общо - не е допустимо да се дели на периоди и при изпълнение за един период и неизпълнение за друг да се постановява частично разваляне на договора. От събраните гласни доказателства се установява, че от момента на поемане на грижите по прехвърлителя, ответницата е изпълнявала задълженията си така, както са поети. Преди прехвърлянето на имота е имала установено работно време, уговорено между самия В.Ш. и А.С. през което тя е следвало да го посещава: 7,00 ч. - 13,00 ч. и 16,00 ч. - 18,00 ч. /св. Р. П./. След прехвърляното на имота, ответницата се е пренесла да живее в прехвърления и имот, където е живял до смъртта си и В.Ш..

Ищцовата страна твърди, че договорът не е изпълняван от ответницата, защото не са предприети адекватни мерки в лечението на Ш., от което е настъпила смъртта му, че не  е бил добре гледан, тъй като не е са му правени достатъчно медицински прегледи, а ответницата С. се  е прибирала в къщи след работно време.

Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства  се установява по категоричен начин, че ответницата с помощта на трети лица, което договорът допуска, а именно св. В. Р., св. И. Я., св. А.А.- личен лекар на Ш. и други, е изпълнявала задълженията си за издръжка и гледане системно, непрекъснато и  съобразно характера и същността на сделката. Доказателства в обратния смисъл не бяха събрани.

По делото се установи, че В.Ш. е имал епилепсия, преживял е черепномозъчна травма на главата, фрактура на тазобедрената става, като и в резултат на припадък е имал изгаряния по гърба. Бил е трудно подвижен и труден за обслужване. За извеждането му на разходки е била използвана инвалидна количка. В следствие на множеството му заболявания, на В. Ш. са правени многобройни прегледи и консултации от лекари, в периода преди и след сключването на договора за издръжка и гледане.

Не се събраха доказателства в насока, че смъртта му не е настъпила поради неадекватни мерки при лечението на острото вирусно заболяване и последвалата пневмония, която е непосредствена причина за смъртта. Не е имало данни за висока температура или друга симптоматика за развитието на пневмонията преди 12 януари 2017 г., при които ответницата да е била длъжна да вземе мерки, а тя да не го е сторила. Когато вирусното заболяване е започнало и е имало висока температура, тя е извикала личния лекар д-р А. и той взел необходимите мерки, като дори е предписал превантивно антибиотик, макар да не е имало данни за бактериална пневмония, с оглед общия здравословен статус на Ш..

Съдът приема, че по делото се установява, че ответницата  е изпълнявала дължимата престация през цялото времетраене на договора до смъртта на Ш., в пълен обем, а праводателят по договора е приемал предлаганите му грижи според нуждите си. Доказва се, че договорът е изпълняван от страна  на ответницата, която е давала гледане и издръжка на наследодателя на ищците в натура и както е уговорено. Поради това приобретателката е изправна страна по сделката и няма основание договорът да бъде  развален.

Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както и обусловения от уважаването му ревандикационен иск.

            По отношение на разноските.

            Страните са поискали да им бъдат присъдени направените разноски по водене на делото, за което са представили списък на разноските.

            С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответната страна по спора. Ответницата е претендирала разноски за воденото гр.дело № 297/2018 г. /погрешно е записан номера на въззивното дело, вместо действителното гр.д. №1590/2017 г./ по описа на РС-Габрово в размер на 1800,00 лв. и за настоящото производство в размер на 1800,00 лв. По претендирания адвокатски хонорар е направено възражение за прекомерност на разноските, както и е взето становище, че не се дължат разноски за двете инстанции.

            Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 27.11.2017 г., серия А 005419 /л.207/, сключен между адв. Х. и А. С., страните са уговорили процесуално представителство по гр.д. № 1590/2017 г. на ГРС, по трите предявени иска срещу ответницата в размер на 1800,00 лв. общо, които са платени в брой изцяло.

            В производството по настоящото гр.д. № 27/2019 г. по описа на ГОС, е представен нов договор за правна защита и съдействие между адв. Х. и А. С.от 03.06.2019 г., серия А № 005408 /л.231/, с който е уговорено възнаграждение в размер на 1800,00 лв.

            Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600,00 лв.

            От депозираната искова молба и от доклада по делото е видно, че съдът е приел за разглеждане три иска, предявени в условията на евентуалност. За всеки един от тях се дължи адвокатско възнаграждение, тъй като страната е провела защита срещу тях, поради което възражението за прекомерност срещу претендирания хонорар от 1800,00 лв. за една инстанция е неоснователно.

            По отношение на искането за присъждане на разноски и пред Габровски районен съд по гр.д. № 1590/2017 г., съдът намира искането за основателно. За производството си пред районния съд ответницата е ангажирала процесуално представителство от адвокат Х., която е провела защитата на ответницата. Съдът се е произнесъл с акт по съществото на спора, но поради родовата му некомпетентност, решението е било обезсилено, поради което се е наложило наново да се разгледат предявените искове, пред компетентния съд.

            Във връзка с горното, ищците следва да заплатят на ответницата разноските за адвокатски хонорар, направени по гр.д. № 1590/2017 г. по описа на ГРС и по гр.д. № 27/2019 г. по описа на ГОС общо в размер на 3 600,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

отхвърля предявеният от Л. В. Ш., ЕГН**********,*** и М. В.Ш., ЕГН**********,*** 50 и двамата чрез адв. М.Й.Г. с адрес: *** срещу А.Г.С. с адрес: *** иск да се обяви за нищожна сделката за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформена с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н.М.с район на действие Районен Съд - Габрово, а именно: поземлен имот с идентификатор 14218.510.268 в гр. Габрово, ул. "Радецка" **, целия с площ от 177 кв. м. с трайно предназначение урбанизирана територия, НТП- ниско застрояване (до 10 м.) при граници: поземлен имот с идентификатор 14218.510.267, поземлен имот с идентификатор 14218.510.277, поземлен имот с идентификатор 14218.510.269, поземлен имот с идентификатор 14218.510.264, ведно с построената в имота триетажна жилищна къща с идентификатор 14218.510.268.1, със застроена площ от 85 кв. м състояща се от следните самостоятелни обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0 с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ на нивата от 203 кв.м, с площ от първо ниво от 33 кв.м., с площ за второ и трето ниво от по 85 кв.м, ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от общите части на сградата; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД № 18-64 от 26.10.2007 на ИД на АГКГ, изменени със заповед № 18-8627 от 04.11.2015г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0, с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с площ от 25 кв. м., при граници: отгоре - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, поради нищожно нотариално удостоверяване и да се осъди А.Г.С. да предаде владението на описаните имоти, на основание чл. 576 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

отхвърля предявеният в евентуалност иск от Л. В. Ш., ЕГН**********,*** и М. В.Ш.,, ЕГН**********,*** 50 и двамата чрез адв. М.Й.Г. с адрес: *** срещу А.Г.С. с адрес: *** да се  да се унищожи сделката за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформена с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н.М.с район на действие Районен Съд - Габрово, а именно: поземлен имот с идентификатор 14218.510.268 в гр. Габрово, ул. "Радецка" **, целия с площ от 177 кв. м. с трайно предназначение урбанизирана територия, НТП- ниско застрояване (до 10 м.) при граници: поземлен имот с идентификатор 14218.510.267, поземлен имот с идентификатор 14218.510.277, поземлен имот с идентификатор 14218.510.269, поземлен имот с идентификатор 14218.510.264, ведно с построената в имота триетажна жилищна къща с идентификатор 14218.510.268.1, със застроена площ от 85 кв. м състояща се от следните самостоятелни обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0 с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ на нивата от 203 кв.м, с площ от първо ниво от 33 кв.м., с площ за второ и трето ниво от по 85 кв.м, ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от общите части на сградата; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД № 18-64 от 26.10.2007 на ИД на АГКГ, изменени със заповед № 18-8627 от 04.11.2015г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0, с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с площ от 25 кв. м., при граници: отгоре - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, на основание съгласно чл. 31 от ЗЗД и да се осъди А.Г.С.да предаде владението на описаните имоти, като неоснователен и недоказан.

отхвърля предявеният в евентуалност иск от Л.В.Ш., ЕГН**********,*** и М.В.Ш., ЕГН**********,*** 50 и двамата чрез адв. М.Й.Г. с адрес: *** срещу А.Г.С. с адрес: *** да се развали  договора  за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 34, том II, per № 4168, дело № 188/2015 на нотариус Н.М.с район на действие Районен Съд - Габрово, а именно: поземлен имот с идентификатор 14218.510.268 в гр. Габрово, ул. "Радецка" **, целия с площ от 177 кв. м. с трайно предназначение урбанизирана територия, НТП- ниско застрояване (до 10 м.) при граници: поземлен имот с идентификатор 14218.510.267, поземлен имот с идентификатор 14218.510.277, поземлен имот с идентификатор 14218.510.269, поземлен имот с идентификатор 14218.510.264, ведно с построената в имота триетажна жилищна къща с идентификатор 14218.510.268.1, със застроена площ от 85 кв. м състояща се от следните самостоятелни обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № 18-8627 от 04.11.2015 г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0 с предназначение - жилище, апартамент, разположен на три нива с обща площ на нивата от 203 кв.м, с площ от първо ниво от 33 кв.м., с площ за второ и трето ниво от по 85 кв.м, ведно с таван, маза, коридор и стълбище и със съответните идеални части от общите части на сградата; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.3 по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД № 18-64 от 26.10.2007 на ИД на АГКГ, изменени със заповед № 18-8627 от 04.11.2015г. на началника на СГКК- Габрово, с адрес на имота ул. "Радецка" **, ет. 0, с предназначение - за търговска дейност, разположен на едно ниво, с площ от 25 кв. м., при граници: отгоре - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.510.268.1.4, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и да се осъди А.Г.С. да предаде владението на описаните имоти, като неоснователен и недоказан.

осъжда Л.В.Ш., ЕГН **********,*** и М.В.Ш., ЕГН **********,*** 50 и двамата чрез адв. М.Й.Г. с адрес *** да заплатят на А.Г.С. с адрес: *** разноски в размер на 3 600,00 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, на основание  чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: