РЕШЕНИЕ
№
438 /28.11.2023 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на
прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия
Ивелина Велчева КАНД № 487/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт Стоян Стоянов срещу Решение № 56/ 13.06.2023
г., постановено по НАХД № 7/ 2023 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което
е отменено Наказателно постановление № BG13062022/2000/ Р8-179 от 30.11.2022
г., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че събраните по делото и
административнонаказателното производство доказателства са достатъчни и
убедителни от обективна, и от субективна страна, и по категоричен начин доказват,
че водачът е извършил посоченото нарушение в акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление. Касаторът изразява
несъгласие с извода на районния съд, че при издаване на акта за установяване на
административното нарушение и на наказателното постановление са допуснати
процесуални нарушения относно по-прецизното описване на субекта на нарушението
и неправилното посочване на нарушената материалноправна разпоредба на ЗДвП.
Твърди, че административнонаказателната отговорност на ответника по касация е
била ангажирана не за това, че не е платил, а за това, че е управлявал ППС, за
което не е била платена тол такса и го е привел в движение по път от
републиканската пътна мрежа. Неговата отговорност е на водач на ППС, тъй като в
това му качество при съставянето на АУАН му е било поискано СУМПС, а не друг
документ. В рамките на административнонаказателното производство не са
направени възражения, свързани с авторството на деянието, поради което административнонаказващият
орган не е събирал допълнителни данни в тази насока. От извлечение от тахограф на
ППС с рег. № СВ3097СВ на дружеството – ползвател, става ясно, че М.М. е управлявал
процесното ППС на 28.05.2022 г. Счита за безспорно доказано от обективна
страна, че на посочената дата е извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя във въззивното производство и
материалният закон е правилно приложен.
По посочените
съображения иска да се отмени решението на Районен съд-Каварна като се
постанови друго, с което обжалваното наказателното постановление да се потвърди
като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на материалния и
процесуалния закон. В условията на алтернативност моли делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание
касаторът се представлява се от юрисконсулт В. ****, която поддържа жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия
орган и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Ответникът М.С.М., в
писмен отговор (л.11-18) оспорва касационната жалба. Излага становище, че
мотивите на Районен съд-Каварна изцяло съответстват на материалния закон, както
и изводът му за съществено противоречие и неяснота при описание на нарушението,
допуснати в акта за установяване на административното нарушение и в
наказателното постановление. Твърди, че нарушената норма на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не е посочена в АУАН и в НП. Счита, че доколкото изпълнителното деяние на
вмененото административно нарушение се изразява в неплащане на тол такса при
управление на процесното ППС, то адресат на това задължение следва да е собственикът,
съответно ползвателят, а не водачът, който е нает от превозвача да управлява
МПС. Релевира, че контролните органи не са направили необходимата проверка, също
и административнонаказващият орган не се позовава на умишлени действия по
отношение бордовото устройство. Намира решението на въззивния съд за правилно,
законосъобразно и обосновано, формирано при правилно прилагане на императивни
материалноправни разпоредби, след пълна и обективна преценка на всички събрани
доказателства. Иска да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят
разноски според приложен списък.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич счита, че касационната жалба е основателна и
споделя изложените в нея аргументи. Иска да се отмени решението на Районен
съд-Каварна и да се потвърди наказателното постановление.
Касационният състав,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, при неизгодно за
нея решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Районен съд-Каварна е
установил, че на 28.05.2022 г., в 07:54 ч. е управлявано ППС - влекач „Скания
Р450“, рег. №СВ3097СВ, с обща техническа допустима максимална маса – над 12
тона, по път I-9, при км 0+616 Дуранкулак, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Според въззивния съд актът за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, при спазена форма, т.е. съдържат всички реквизити, но само
формално. При съставяне на акта за установяване на административното нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието, отнасящи се до
посочване субекта на нарушението и нарушената приложима материалноправна
разпоредба от закона. Липсва точно и ясно описание на фактическите елементи на
нарушението, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми.
При посочените критерии
съдът е приел, че нито в акта за установяване на административното нарушение,
нито в наказателното постановление е отразено, че именно наказаното лице е
управлявало конкретното ППС. Налични са доказателства, че М.М. е управлявал ППС
при извършване на проверката на ГКПП при излизане от страната на 13.06.2022 г.
в 09:36 ч., когато е спрян в направление излизане от Република България на ГКПП
Дуранкулак, но в акта за установяване на административното нарушение и в
наказателното постановление не е посочено, че на 28.05.2022 г. ППС е управлявано
от същото лице при извършване на нарушението. Заключението на съда е, че няма
пълно описание на нарушението, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
и на обстоятелствата, при които е извършено. Неяснотата по фактите, както и
противоречието между фактическите и правни констатации, изложени от
актосъставителя и от административнонаказващия орган, въззивният съд е приел,
че грубо нарушават правото на защита на водача.
Въззивният съд е
обсъдил законовото положение, според което три категории субекти могат да носят
отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна или тол такса: собственикът, вписаният ползвател или
действителния водач на МПС. По тази причина административнонаказващият орган
при описване съставомерните признаци на нарушението е следвало да посочи в
какво качество е наказан нарушителят. Обстоятелството, че в момента на
проверката водачът на автомобила не е възразил срещу констатациите в акта за
установяване на административното нарушение, не освобождава административнонаказващият
орган от задължението му да обоснове идентификацията на нарушителя по безспорен
начин.
В
акта за установяване на административното нарушение се посочва, че
административното нарушение е установено въз основа на справка в електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП доказателствената сила на справката обхваща
отразените в нея данни като дата, час, регистрационен номер на ППС, участък от
пътната мрежа, наличие или липса на декларирани тол данни, наличие или липса на
заплащане на дължими такси, но не и данни за водача на ППС. Районен съд-Каварна
намира несъответствието между словесното описание на нарушението и неговата
правна квалификация за съществено нарушение на процесуални правила и за
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По тези
съображения въззивният съд е отменил оспореното наказателно постановление.
При така изложеното
изводът на районния съд за отмяна на наказателното постановление е правилен.
Изводите на въззивния
съд за недоказаност на нарушението и за съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство са правилни и са направени въз
основа на установената фактическа обстановка, споделят се от настоящия състав
на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и
събраните по делото доказателства.
Не може да бъде
споделено твърдението в касационната жалба, че отговорността на водача е ангажирана
не за това, че не е платил, а за това, че е управлявал ППС, за което не е била
платена тол такса, и го е привел в движение по път от републиканската пътна
мрежа.
След като контролните органи са решили
да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на
базата на генериран запис от системата), то е следвало да процедират по реда на
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът е
възразил, е следвало да бъде съставен АУАН срещу водача, посочен от собственика
в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
Настоящият състав на Административен
съд – Добрич приема, че след като не е приложил точно материалния закон, административнонаказващият
орган е извършил нарушение на ЗАНН. Налице са допуснати съществени пороци,
респ. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и в двата акта не са посочени точно законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно. Липсата на релевантната към
деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата
по административно наказване и нарушава правото на защита на дееца.
С
оглед изложените съображения, като е потвърдил процесното наказателно
постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на
същото настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните
основания по чл. 348 от НПК.
При този изход на
делото ответникът има право на сторените разноски. Възражението за прекомерност спрямо размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е основателно.
Ответникът е ангажирал доказателства за реално заплатена сума в размер на 760
лева за адвокатски хонорар. Делото не се отличава с висока правна и фактическа
сложност, приключило е в едно открито съдебно заседание. Материалният интерес
по делото е 1800 лева, поради което и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът
следва да бъде осъден да заплати на М.С.М. сумата в размер на 480 лева за сторените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Добрич, в касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
56 от 13.06.2023 год. по НАХД № 7/ 2023
год. по описа на Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на М.С.М., ЕГН ********** сумата в размер на 480 (четиристотин
и осемдесет) лева, представлява разноски за адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: