№ 46523
гр. София, 08.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110132782 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на протоколно определение от 04.06.2025 година
по гр.д. № 4359/2024 година по описа на СРС, 140 състав, с което е отделен за разглеждане в
отделно производство предявеният от „....“ ЕООД срещу „......“ ЕООД иск. Правната
квалификация на предявената претенция е по чл. 233, ал. 1, изречение 1 от Закона за
задълженията и договорите, за връщане на наета движима вещ (влекач марка ДАФ с ДК
№А8745 РВ) поради твърдяно прекратяване на договор за наем от 05.05.2023 година.
Съдът е длъжен служебно, във всяко положение на делото, да следи за родовата подсъдност
на спора, доколкото тя е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване
на правораздавателната власт.
Предявеният иск е оценяем непаричен иск. Той не е вещноправен, основан на правото на
собственост (чл. 108 ЗС), а е облигационен, произтичащ пряко от твърдяно прекратено
договорно правоотношение.
Съгласно константната съдебна практика, цената на такъв иск следва да се определи не по
общия ред на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК (пазарната цена на вещта), а по специалния ред на чл.
69, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като спорът касае последиците от прекратяването на договор за
наем. Тази теза се подкрепя и от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Определение № 42 от 13.01.2014 год. по ч.т.д.№ 3491/2013 на ВКС, ТК, което, макар да
касае договор за лизинг, прави изрична аналогия с договора за наем. В посочения акт,
позовавайки се на мотивите на ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на
ВКС, Върховният съд приема, че паричната оценка на интереса на наемодателя от
изпълнението на задължението за връщане на вещта се предопределя от сбора на наемните
вноски за една година.
От обстоятелствената част на исковата молба (инкорпорирана в молба от 23.04.2025 г. и
препращаща към първоначалната искова молба) и отделеното с протоколно определение от
04.06.2025 г. производство, е видно, че съдът е сезиран с предявен от ищеца иск. Този иск е
за осъждане на ответното дружество да върне и предаде посочена движима вещ – влекач
1
марка ДАФ с ДК №А8745 РВ.
Тази вещ, според твърденията, е предоставена на ответника за възмездно ползване по силата
на сключен договор за наем от 05.05.2023 г., при уговорена наемна цена от 80 (осемдесет)
лева дневно, без включен ДДС. Ищецът твърди, че този договор за наем е бил прекратен
(развален) едностранно от негова страна, считано от 17.11.2023 г.
С оглед петитума на предявения иск – за връщане на наетата вещ след прекратяването на
облигационната връзка между страните – следва да се приеме, че същият е с правна
квалификация чл. 233, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото спорът не е вещноправен (по чл. 108 ЗС), а облигационен, произтичащ от договор
за наем, цената му се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 (или т. 5,
съобразно цитираната от Върховния съд практика за определяне стойността на договора) от
ГПК.
В този смисъл са постановките на т. 20 от ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС: "Възможно е ищецът да черпи права само от качеството си на наемодател по
прекратено наемно правоотношение. Тогава искът е по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и цената му
се определя от наема за една година по договора. [...] За наемните договори има специална
норма и тяхната стойност е сбора от наемни вноски за една година (чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК)."
Следователно, цената на иска се определя върху размера на наемните вноски, дължими за
една година. Предвид договореното между страните т. 2.1. от приложения по делото
Договор за наем от 05.05.2023 година, страните са договорили наемна цена в размер на 80
(осемдесет) лева на ден, без включен ДДС, поради което цената на иска възлиза на сумата
от 29 200,00 лева. и то без ДДС.
Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд са подсъдни искове с цена над 25 000 лева.
Тъй като установената цена на иска (29 200,00 лв.) надхвърля този праг, настоящият спор е
родово подсъден на Софийски градски съд, а не на Софийски районен съд.
Тъй като установената цена на иска (29 200,00 лева без ДДС) надхвърля законоустановения
праг, настоящият спор не е родово подсъден на Софийския районен съд. Липсата на родова
подсъдност е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото по същество от
сезирания съд.
Водим от горното и на основание чл. 119, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 20251110132782 по описа за 2025 година година по
описа на Софийския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд, като родово компетентен съд да
разгледа спора.
2
На ищеца да се възстанови депозит за СОЕ в размер на 300 лв., платим по сметка, след
предварително представена молба с посочен номер на сметка.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3