№ 21204
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.НОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110103263 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при връчване на заповед
по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 15785/18.01.2023
г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от А* -
Изпълнителен директор и И.йло И*- председател на УС, срещу С. В. К. с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С*, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация,
както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1681.50 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 14.02.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 165.04 лева - мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до
02.02.2023 г., изчислена върху главница от 1 883.12 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
1
ищеца 31.38 лева главница за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 14.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.20 лева -
лихва за периода 15.08.2020 г. до 02.02.2023 г., изчислени върху главница
от 31.38 лева
за които суми има издадена Заповед № 6351 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2023 г. по ч. гр. д. № 7855 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр.*.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е наемател на
общинско жилище , което представлява топлоснабден имот с адрес: гр. гр.* за
процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат
топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия.
Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на
ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: О* АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез неговия особен представител
подава отговор. Прави възражение, че ответникът не е легитимиран да
отговаря за задълженията (оспорва качеството потребител). Твърди, че абонат
на процесния имот е майката на ответника, като съгласно удостоверение за
наследници има и друг наследник, който следва да отговаря за задълженията,
а именно сестрата на ответника А*, като твърди, че двамата следва да
отговарят солидарно за задълженията на майка си. Прави възражение за
давност на вземанията до месец февруари 2020 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) редовно призовано, се представлява
2
от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли съдът да уважи исковете.
Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., се представлява от особен
представител. Поддържа ОИМ. Моли да се отхвърлят исковите претенции.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33603/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 93-10от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33603/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 93-100 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
3
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения договор за наем процесния имот е общинска
собственост и същият е даден под наем на * Д. К., ЕГН ********** от
14.07.2005 г. (л.17-19 от делото).
* Д. К. е починала на 11.01.2006 г. Съгласно представено удостоверение
за наследници, същата е оставила свои законни наследници А* и С. В. К. (л.26
от делото). При това положение от датата на смъртта неините задължения се
наследяват от наследниците при равни квоти, на основание чл. 5, ал.1 ЗН. Това
са задължения за до 01.2006 г. Процесните искове са за задължения от
м.05.2019 г., поради което възражението на ответника, че А* отговаря за
сумите не е основателно. Това е така, защото не се търсят суми за преди
датата на смъртта на * Д. К. След смъртта на * Д. К., задълженията за
процесното жилище остават за новия наемател или собственика (л.26 от
делото).
От представена справка от СО – район Слатина, се установи, че
процесното жилище е дадено под наем на ответника С. В. К. (л.22 от
делото).
Видно от представено заявление – декларация, ответникът С. В. К. е
подала искане до ищеца за открИ.не на партида за процесния имот.
Заявлението е от 22.04.2010 г. Ответникът е декларирал, че домакинството се
състои от двама човека. Ответникът е посочил, че имотът досега е бил с
партида на предишно лице, а именно * Д. К. *. Съдът напълно кредитира така
представената декларация. Същата не е оспорена, поради което съдът приема,
че е налице облигационна връзка между ответника и ищеца да заплащане на
процесните суми за топлинна енергия. Ответникът има качеството потребител
и то на основание искане от нейна страна (л.15-16 от делото).
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът има качеството на
потребител от 22.04.2010 г. и дължи заплащане на сумите за топлинна енергия.
При всички тези преки и косвени факти установи, че ответникът е собственик
на имота, поради което същият има качеството потребител. Ето защо съдът
приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
4
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 146-
154 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.156-160 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2022 г.
Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
5
счетоводна експертиза по давността (л.161-164 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 14.02.2023 г., които суми към 14.02.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 14.02.2020 г.,
съобразно исковия период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността се получа следното:
№искРазмер по ИМ,ССчЕТриИзвод
левагодишен
/доказана
период
част/, лева
от 14.02.2020
г.
до
14.02.2023 г.
1Главница за1681.50 1681.501681.50Искът е напълно
ТЕоснователен
м.05.2019 г. до
м.04.2022 г.
2Мораторна165.04153.15153.15Искът е частично
лихва за ТЕдоказан
16.05.2020 г. до
02.02.2023 г.
3Главница за31.3831.3831.38Искът е напълно
ДРоснователен
01.06.2020 г. до
30.04.2022 г
4Мораторна5.205.205.20Искът е напълно
лихва за ДРоснователен
15.08.2020 г. до
02.02.2023 г.
Общо1883.121871.231871.23
Експертизата установява, че преди 14.02.2020 г. няма суми с настъпила
изискуемост, т.е. няма погасени по давност.
При съпоставка на данните от таблицата се получава, че искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е частично
основателен за сумата от 153.15 лева, като за горницата от 153.15 лева до
пълния претендиран размер от 165.04 лева е недоказан по размер.
Останалите искове са доказани по основание и размер.
6
При това положение искът за мораторна лихва върху сумата за топлинна
енергия следва да се отхвърли частично, а останалите да се уважат напълно.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.174 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. ТакИ. не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ1883.12
2Доказана част1871.23
3Недоказана част11.89
3Уважена част1871.23
4Погасена по давност0.00
5Общо недоказана + погасена/неуважена част11.89
По заповедното производство
Ищецът претендира 37.66 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 87.66 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 87.11 лева (87.66 х
1871.23/1883.12).
Ето защо С. В. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С* следва да
бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 87.66 лева (осемдесет и седем лева
и шестдесет и шест стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
7855/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира и представя доказателства за това, както следва:
37.66 лева държавна такса (л.12 от делото), 300.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, 500.00 за СТЕ (л.103 от делото), 500.00 лева за ССчЕ (л.104
от делото), 200.00 лева за ССчЕ по давността (л.104 от делото), 488.31 лева
особен представител (л.73 от делото).
Възражението за давност е неоснователно. Следователно разходът за
него следва да бъде включен изцяло в полза на ищеца.
7
При това положение разходите, които следва да се признаят на ищеца по
реда на чл.78, ал.1 ГПК, с оглед доказаната част (без давността), са в размер на
1825.97 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски пропорционално на уважената част и те са в размер на 1814.44 лева
(1825.97 х 1871.23/1883.12).
Към тази сума следва да се прибави разхода за давност, който се
признава в пълен размер, тъй като възражението не е основателно, а ищецът е
направил такъв разход, на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК.
Общият разход е 2114.44 лева.
Ето защо С. В. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С* следва да
бъде осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 2114.44 лева (две хиляди сто и
четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 3263/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б срещу С. В. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С*, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, че С. В. К. с ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва:
1. 1681.50 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 14.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 153.15 лева - мораторна лихва за забава от 16.05.2020 г. до 02.02.2023
г., изчислена върху главница от 1 883.12 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 153.15 лева до пълния претендиран размер от 165.04 лева,
като недоказан;
3. 31.38 лева главница за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 14.02.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 5.20 лева - лихва за периода 15.08.2020 г. до 02.02.2023 г., изчислени
върху главница от 31.38 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
8
за които суми има издадена Заповед № 6351 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2023 г. по ч. гр. д. № 7855 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № * за
топлоснабден имот: гр.*.
ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С* да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б сумата от 87.66 лева (осемдесет и седем лева и шестдесет
и шест стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 7855/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С* да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23 Б сумата от 2114.44 лева (две хиляди сто и четиринадесет
лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
3263/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Николай Копериик"№21, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9