РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Детска градина „Пролет“ гр.Перник, чрез
пълномощника адв.А., против решение № 260862/13.07.2021 г. по гр.д. № 04415/2020 г. по
описа на Районен съд– Перник, в частта с която този жалбоподател е осъден да заплати на
ищцата, сумата от 15 000,00 лв., представляваща частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 60 000,00лв. за претърпените болки и страдания в
резултат на трудова злополука от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането– *** до окончателното изплащане на сумата и в частта с която
Детската градина е осъдена да заплати и сумата от 4963,32 лв., представляваща обезщетение
за претърпяна загуба и пропуснати ползи в резултат на трудовата злополука от *** и
разноски, както следва- 1137,80 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в
съответствие с уважената част от исковете; 798,53 лв., представляваща разноски за държавна
такса и 402,02 лв., представляваща направени по делото разноски за експертизи в
съответствие с уважената част от исковете. По подробно изложени в жалбата доводи се
твърди, че в противоречие със събраните доказателства първия съд неправилно е
отхвърлили наличието на хипотезата на проявена от пострадалата груба небрежност.
Поради това се настоява обезщетението за неимуществени вреди от претърпяната трудова
злополука да се определи в хипотезата на чл.201, ал.2 КТ съобразно преобладаващия принос
1
на ищцата за увреждането.
Отделно от това са изложени доводи за това, че определения от районния съд размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. е прекомерно завишен и не
отговаря на принципа на справедливостта прогласен с чл.52 ЗЗД.
Претендират са разноски за платената държавна такса, като се възразява относно
прекомерността на възнаграждението на противната страна.
Против същото решение е постъпила и въззивна жалба от ищеца М.С., в частта с
която частичния иск за претърпени неимуществени вреди, следствие на тр. злополука е
отхвърлен до пълния му размер от 20 000 лв. В жалбата се излагат подробно доводи за
неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, тъй като размерът на присъденото
обезщетение не е съобразен с действително претърпените вреди, продължителността на
страданието и последиците от увреждането. Въз основа на изложеното се иска отмяна на
решението в обжалваната част, включително и в свързаната с иска част за разноските и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с постановяване на друго решение,
с което да се увеличи присъденото обезщетение съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД до пълно
предявения размер и присъждане на направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
Безспорно е, че към *** ищцата М.С. е работела по трудов договор в ответната
Детска градина на длъжност “***”, като към датата на злополуката е осигурена за всички
социални рискове. Това се потвърждава и от събраните в производството допълнителни
споразумения към трудов договор № ***. На същата е връчена и длъжностна
характеристика, приложена по делото.
Безспорно между страните е също така, че през лятото на ***г. в процесната Детска
градина са правени ремонти, поради предстоящото започване на учебната година. На *** в
10,30 ч., по време на работа, ищцата организирала учебното пространство в занималнята на
първа група на детската градина, когато забелязала, че няколко от лентите на щората на
прозореца са откачени от корниза. Тя решила да ги оправи. За целта взела бояджийска
стълба и се покачила на същата, но изгубила равновесие и паднала. Усетила силна болка в
2
лявото коляно и извикала. На помощ й се притекли медицинската сестра М.Т. и
свидетелката Л.И., които не били в помещението по време на инцидента. Тъй като била
силно уплашена С. извикала по телефона съпруга си, който я закарал в „Бърза помощ“ към
МБАЛ “Рахила Ангелова” Перник. Там бил извършен преглед и направени рентгенови
снимки и изследвания.
Тъй като болките на пострадалата продължили без да утихват, за прецизиране на
увреждането, на 21.09.2017 г. й бил направен ядрено магнитен резонанс на лява колянна
става, при който е установено: Импресионна фрактура на латерална ставна повърхност на
тибия. Лезия на латерален мениск. Лезия на предна кръстна връзка. Ставен излив.
На ***, ищцата е постъпила в МБАЛ „***“ ЕООД, където е проведено артроскопско
оперативно лечение на увредите на лява колянна става, като е направена пластика на предна
кръстна връзка и частична резекция на латерален мениск. Престояла е в болницата от *** до
***г. След изписването са й извършвани превръзки в амбулаторни условия, като конците са
свалени на 14- ия следоперативен ден.
Провела курс физиотерапия и рехабилитация в СБПЛР ЕООД Перник за периода от
*** до ***, което се установява от приложената по делото епикриза.
С експертно решение № *** и експертно решение № *** на ТЕЛК към МБАЛ
“Рахила Ангелова” отпуска за временна нетрудоспособност на ищцата е продължаван на два
пъти за по 30 дни. Така, общо, пострадалата е ползвала болнични листове за временна
нетрудоспособност непрекъснато за времето от *** до ***г.
От изслушаното пред районния съд заключение по комплексна съдебно медицинска
експертиза се установява, че към настоящия момент при ищцата е налице запазен обем
движение в лява колянна става. Латентни парези не се установяват. Подтиснат ляв коленен
рефлекс. Смутена повърхностна сетивност в автономната зона на н. тибиалис антериор
вляво. Наличие на три оперативни белега от артроскопска операция на лява колянна става,
около капачката с надлъжен ход и размери 2см, 2см и 5см.
Междувременно, на *** ответникът е декларирал злополуката като трудова и е
посочил, че инцидента е станал след покачване на стълба за фиксиране на откачена щора.
Въз основа на това с разпореждане № ***, влязло в сила, РУСО- гр.Перник е признало
злополуката за трудова такава.
При така установеното, въззивният съд намира за доказани претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които са в причинно - следствена връзка с установената злополука.
Последната е призната за трудова по надлежния ред, настъпила е през време на труд
упражняван от ищеца при ответника. Налице са предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране
отговорността на работодателя, при което претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени от работника неимуществени вреди от трудовата злополука е доказана по
основание. В тази връзка районния съд е развил подробни и убедителни доводи с които
настоящият състав е напълно съгласен и не се налага тяхното преповтаряне.
С оглед доводите и възраженията на страните в първоинстанцинното и въззивното
3
производство, спорните въпроси касаят размера на дължимото обезщетение, както и
наличието или липса на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, като основание за намаляване на размера на отговорността съобразно чл.201,
ал.2 КТ, респ. степента на съпричиняването.
Основния довод в жалбата на ответната Детска градина е твърдението, че ищцата при
осъществяване на дейността по оправяне на щори е излязла извън възложеното й с
трудовата характеристика и е проявила груба небрежност, като е стъпила на шкаф. Именно
на последното се дължи и падането при което е получила увреждането на лява коленна
става. Доколкото ответника основава възражението си на това твърдение, то, съобразно
чл.154 ГПК тежестта за доказването му лежи върху него. Настоящият въззивен състав се
солидаризира изцяло с доводите на първия съд, че пълно доказване на наличието на груба
небрежност не е проведено. Действително, дейността по оправяне на щори не се включва в
длъжностната характеристика на ***, каквато е била С. и това безспорно е установено в
производството, но по делото с показанията на свидетелката П. се установява, че в ответната
детска градина трайна практика е било учителите да участвуват в летните ремонти на стаите
в които провеждат заниманията си. Извършената дейност е в полза на ответника-
работодател и сама по себе си не може да обоснове наличие на хипотезата на чл.201, ал.2
КТ.
Като писмено доказателство по делото е приобщен лист за преглед на пациент *** в
който, в графата анамнеза, е отразено „паднала от шкаф…“. В разпита си като свидетели Д.
П. и Т. З. са заявили, че са чули в последствие, че ищцата се е покачила на стълба, опитала
се е допълнително да стъпи на шкаф при което е паднала. Свидетелите Н.- И. и Х.
свидетелствуват за това, че им е преразказано как С. се е покачила на стълба и е паднала от
нея. Общоизвестно е, че анамнезата се снема по данни на пострадалия. В този смисъл
отразеното в цитирания лист за преглед на пациент е само една индиция за станалото, още
повече, че това писмено доказателство е оспорено своевременно от ищцата. Видно от
цитираните свидетелски показания информацията за това дали С. е паднала директно от
стълбата или при опита си да стъпи на шкаф е противоречива, но във всички случаи е
косвена, тъй като се основава на преразказано от самата пострадала или от лица, които са
чули от нея. Ответната Детска градина е удостоверила в декларация за трудова злополука №
***, че процесния инцидент е следствие на трудова злополука, като фактите при които е
настъпила са „покачване на стълба, за да закачи откачена щора“. С последвалото
разпореждане № *** НОИ ТП Перник е признал инцидента за трудова злополука при така
посочените обстоятелства, който акт по силата на чл.58, ал.6 КСО, във вр. с чл.58, ал.3, т. 1
КСО представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и
обстоятелствата за възникване на трудовата злополука.
От правна страна важното е това, че не всяка проявена небрежност е груба по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ /вж. решение № 1884 от 14.12.2005 г. на ВКС по гр. д. №
1404/2003 г., III г. о., докладчик съдията С.Ц./. Първият съд е изяснил този въпрос подробно
4
и в точно съответствие с материалния закон, към които изводи настоящия състав се
присъединява изцяло. Грубата небрежност по силата на чл.201, ал.2 КТ се отличава по
субективното отношение на пострадалия към действията си, допринасящи за настъпването
на вредоносния резултат. Такава е налице, ако работникът е съзнавал, че с тях той би
допринесъл за този резултат, но се е надявал да го предотврати. Константната съдебна
практика приема, че следва да има тежко нарушаване на дължимата грижа при положение,
че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне. Такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа и именно поради факта, че пострадалият участва в
увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се
обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата,
толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване. В настоящия
случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод
за допуснат от ищеца умисъл или груба небрежност. Установеният по делото механизъм на
злополуката налага извод, че тя не се дължи на груба небрежност от М.С.. За фиксиране на
щорите във всички случаи е било необходимо ползването на стълба с оглед естеството на
работата. По делото не е проведено пълно доказване от което да се заключи, че при това
пострадалата е извършила неразумни действия, които да са я поставили в положение от
което да настъпи реална опасност за увреждане и тя да се е съгласила с настъпване на тази
опасност или да е мислела лекомислено да я предотврати.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе
предвид както характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е
получено, продължителността и степента на интензитет на болките и страданиятаи времето
за възстановяването на ищеца, така и че увреждането на ищеца не е изключително тежко, а
и след проведеното лечение има пълно възстановяване. При съвкупната преценка на тези
обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по
смисъла на чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в размер общо на 45000 лв. Ето защо, настоящия състав намира, че размерът и обхватът на
присъденото от първоинстанционния съд частично обезщетение за неимуществени вреди в
размер на една трета или 15000 лв. съответства на принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. и с конкретно
посочените по-горе характер и степен на негативните последици от тр. злополука, за която
сума искът е доказан по основание и размер.В този смисъл възраженията и доводите на
жалбоподателя Детска градина „Пролет“ и жалбоподателя М.С. за неправилно прилагане на
материалния закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените
вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен,
респ. занижен/ са неоснователни.
Правилно и законосъобразно е решението на районния съд и в частта му с която е
уважил предявения иск за обезщетение от претърпяна загуба и пропусната полза в резултата
5
на процесната трудова злополука до размер от 4963.32 лв. В тази й част въззивната жалба на
ответната детска градина е бланкетна и не се сочат конкретни нарушения, които да бъдат
обсъдени. Поради това настоящият въззивен състав се задоволява да отбележи, че изцяло
поддържа подробно изложените мотиви на районния съд в тази им част.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивните жалби и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските. И двете
въззивни жалби са неоснователни.
С оглед изхода на делото по жалбите, на жалбоподателите не се присъждат разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260862/ 13.07.21 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6