Решение по дело №577/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 67
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 28 февруари 2023 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20225510100577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. К., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100577
по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка ***, модел: ***,
с рег.№***, с рама:***. На *** паркирал автомобила на обособен паркинг в
гр.Х., на еднопосочната ул.***, за времето от 09:00 часа до 14:30 часа. Когато
се върнал при МПС-то установил, че е претърпяло ПТП в предната дясна
част, навярно от друг автомобил, като са пострадали странично огледало,
предна дясна врата, външна дръжка на дясна врата, задна дясна врата, заден
десен калник. На предното стъкло била оставена бележка с телефонен номер и
името на лицето причинило щетите. Позвънил на посочения телефонен номер
и М. И. А., с ЕГН- ********** му обяснил, че след ПТП-то, тъй като не бил
там се обадил на своя застрахователен брокер, който му е казал, че щом има
съгласие за вината, може да напусне мястото на ПТП-то, за да не
възпрепятства движението и когато осъществи с него контакт да отидат в
офиса на ответника, находящ се в гр.Х., ***. Още на същия ден, с виновния
водач посетили офиса на ответника и попълнили двустранен констативен
протокол за ПТП. Тъй като управляваното от виновния водач МПС, марка:
***, модел: ***, с рег. № ***, притежавал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към Застрахователно Дружество *** с ЕИК:***, с
полица с №*** и срок на валидност до 25.07.2022 г., на *** посетил офиса в
гр. Х. и уведомил негов представител за настъпилото събитие и предоставил
всички изискани му документи във връзка с него. От представител на
ответника - вещо лице М.Г., бил съставен опис на щети от *** по отношение
на собствения му лек автомобил, а именно: 1.странично огледало /дясно/ - за
подмяна + боя; 2. предна врата /дясна/ - с първа степен на увреда + боя; 3.
външна дръжка предна врата /дясна/ - с първа степен на увреда + МА Т; 4.
задна врата /дясна/ - с първа степен на увреда + боя; 4. калник заден /десен/ -
1
боя. Щетата била заведена под №********** и бил уведомен, че в
законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и
справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на *** г. получил
отказ с рег.№*** в който бил уведомен, че няма да му бъде изплатено
полагащото се застрахователно обезщетение, защото „нанесените увреждания
по двата автомобила не кореспондират с декларираното в „Уведомление за
щета“ и ДКП от *** застрахователно събитие“. Наред с това, двустранният
констативен протокол не бил попълнен незабавно на място, което било в
противоречие на чл.123 от ЗДвП и предоставените документи, не доказвали
по безспорен начин вината. На ***. подал писмено възражение (жалба) по
реда на чл.108, ал.6 от КЗ, в което поискал ответникът да преразгледа своето
решение и да му заплати полагащото се обезщетение от настъпилото
застрахователно събитие, като към жалбата приложил 2 броя заявления, в
които подробно били описали механизма на настъпилото ПТП и
последващите действия. На 07.01.2022г. получил писмо с *** с което бил
уведомен, че са преразгледали ликвидационната преписка и ще му бъде
преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно
обезщетение. Вместо обезщетение получил ново писмо от ответника с ***, в
което му съобщавали, че са допуснали грешка и потвърждават становището
за отказ по щетата. Отказът на ответника обусловил правният интерес от
предявяване на иска, с който претендира обезщетение за действително
претърпените имуществени вреди, определени, съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ, е както следва: 30.00 лева, представляващи сбора от
сумите на цената на страничното огледало подлежащо на замяна; 100 лева,
представляващи сбора от сумите на цената на предната дясна врата
подлежаща на поправка със степен на повреда първа; 20 лева,
представляващи сбора от сумите на цената на външната дръжка на предната
врата подлежаща на поправка със степен на повреда първа; 100 лева,
представляващи сбора от сумите на цената на задната дясна врата подлежаща
на поправка със степен на повреда първа; 50 лева, представляващи сбора от
сумите на цената на задния калник подлежащ на боядисване или общата сума
на претърпените имуществени вреди в размер на 300 лева, като подробно
описаните по пера, които вреди са настъпили следствие на ПТП на ***,
причинено от виновното поведение на застрахования водач със
застрахователна полица с рег.№***, със срок на валидност до 25.07.2022 г.,
сключена с ответното дружество. На основание чл.86 от Закона за
задълженията и договорите претендира законната лихва до окончателното
изплащане на задължението, считано от датата на подаване на исковата молба
-04.03.2022 г. В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е
допуснато увеличение на исковата претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди на основание чл.432, ал.1 от ***, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С. *** ***, да заплати на К. Г. Т., с ЕГН-
**********, сумата от 341.20 лв., представляваща застрахователно
обезщетение вследствие на настъпилото на *** застрахователно събитие, при
което е увредено собственото му МПС - лек автомобил марка ***, модел ***,
с рег.№***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК,
2
ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“
по отношение на МПС „*** ***“ с рег.№***. Оспорва истинността на
механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на М. И. А.,
описани в представения ДКП за ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка
между щетите, получени върху процесното МПС и деянието, извършено от
М. И. А.. Счита, че вината е единствено на водача на автомобил с марка "Ф." с
рег.№ ***, който спрял на нерегламентирано и забранено за това място.
Евентуално твърди съпричиняване в значителен размер на вредата. В
представения Двустранен констативен протокол за ПТП липсвали означения
за поведението на водачите на двата автомобила. В т.12 не били описани
обстоятелствата по отношение на инцидента. Претендираната сума не
отговаряла на действителната стойност на причинените щети. Счита цените
на боята, частите и часовата ставка за прекомерно завишени, че са надписани
ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и
дейности и части, които не са били увредени в следствие на процесното
събитие. Оспорва претендираната законна лихва по основание и размер.
Оспорва началната дата за определянето й. Според чл.497, ал.1, т.1 от КЗ,
същият следвала да тече 15 работни дни след представянето на всички
доказателства относно щетата. В случая щетата била заведена на *** и ако се
приемело, че тогава са представени и всички необходими документи, то
срокът следвало да тече най-рано от 22.10.2021г. (вземайки предвид
почивните дни и празниците). Моли съда, да отхвърли изцяло предявеният
иск. Претендира съдебни разноски. В случай, че частично искът се уважал
претендира разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален
представител на ищеца и моли на основание чл.78, ал.5 ГПК същото да бъде
намалено.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:

От представеното заверено копие на свидетелство за регистрация на
МПС, се установява, че ищецът К. Г. Т. е собственик на автомобил ***, с рег.
№***, рама:***.
Съгласно представеното по делото заверено копие на двустранен
констативен протокол за ПТП /л.51/, на *** на ул.*** в гр.Х., движещия се в
посока от юг на север към *** лек автомобил „*** ***“ с рег.№***,
управляван от М. И. А. е ударил паркирания лек автомобил ***, с рег.№*** в
дясна странична част. В протокола за ПТП е отразено, че за управлявания от
М. И. А. автомобил е сключена застраховка "Гражданска отговорност" със
*** с посочен номер на застрахователната полица. Не е спорно, че към ***
МПС „*** ***“, рег.№*** имал при ответното дружество валидна
застраховка “ГО“.
Съгласно показанията на свидетеля М. И. А., на *** сутринта,
управлявайки лекия си автомобил “*** ***“ с рег.№***, по еднопосочната
ул.*** в гр.Х., в посока към ***, внезапно изскочил пешеходец и тъй като не
могъл да прецени разстоянието между автомобила и паркирания от лявата му
3
страна автомобил, го ударил странично в огледалото и вратата. Спрял на
безопасно място, върнал се и оставил бележка с телефонния си номер на
стъклото на ударения автомобил с великотърновска регистрация. Същия ден,
малко по-късно му се обадил собственикът на ударения автомобил. Срещнали
се и попълнили двустранен протокол, който потърпевшият занесъл офиса на
***. Заявява, че е виновен за настъпването на ПТП. Бил извикан в офиса на
*** АД в гр.Х., тъй като застрахователят отказал да признае щетата на
потърпевшия. Написал опровержение и заявил пред ответника, че поема
вината и понася отговорностите. Пояснява, че фолксвагенът бил паркиран в
лявата лента до тротоара. Видял, че всички коли са паркирани от едната
страна на улицата, но поради внезапно изскочилия пешеходец, инстинктивно
завил волана наляво и ударил автомобила на ищеца.
Приети по делото са заверени копия на заявление *** /л.63/ и заявление
*** с искане за изплащане на обезщетение, както и опис на щета
***/№*************. на ответното дружество, в който са описани щетите по
л.а.***, рег.№***: стр.огледало-д.- боя, предна врата-д.-боя, външ.дръжка
пр.в.-д.-мат, задна врата-д.- боя, капак заден-д.-боя.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза с депозирано
заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението, на *** водачът
на л.а.***, рег.№***-К. Т. е паркирал на място за паркиране на ул.***, която е
еднопосочна в посока от юг на север, от *** към *** в гр.Х.. Лекият
автомобил “*** ***“ с рег.№***, управляван от М. А. преди сблъсъка се е
движил по ул.*** от юг на север със скорост 5-10 км./ч.. Следствие
отклоняването на л.а. “*** ***“ /ляво гледано по хода му на движение/ при
несъобразяване на страничната дистанция между него и паркирания л.а. ***,
настъпил сблъсък. Сблъсъкът спрямо л.а. “*** ***“ е с лява странична част, а
спрямо паркирания л.а.*** е с дясна странична част. Следствие на това
настъпва ПТП с материални щети по л.а.***, рег.№***: заден десен калник,
задна дясна врата, предна дясна врата, дръжка на предна дясна врата и дясно
странично огледало. Описаните щети по л.а.***, рег.№*** са следствие на
сблъсъка, настъпил на *** и е налице причинно-следствена връзка между тях
и описания механизъм. Пазарната стойност на щетите по средни пазарни цени
в следствие на ПТП, настъпило на *** е 405 лв., а размерът на щетите,
съобразен и изчислен съгласно Наредба №24 е 341.20 лв. На мястото, където
е настъпил конкретният инцидент има обособени места за паркиране. Ако
водачът на л.а.“***“ с рег.№*** е спазил необходимата странична дистанция,
същият не би допуснал ПТП при конкретната пътна обстановка.
Приети са заверено копие на писмо *** за отказ изплащане на
обезщетение и писмо *** за отказ по щета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са
налице елементите на фактическия състав на нормата на чл.432 от КЗ,
уреждаща прекия иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно посочената разпоредба увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото не е спорно, че към
датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на
управлявания автомобил “*** ***“ с рег.№*** е съществувало валидно
4
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност". Представено е
заявление от ищеца до ответника съобразно изискванията на чл.380 от КЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност". Анализът на събраните по делото доказателства налага
извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане:
противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Водачът на л.а.“*** ***“ с рег.№*** е действал противоправно, тъй
като при управлението на лекия си автомобил е бил длъжен да спазва
необходимата странична дистанция при преминаване в близост до
паркирания на обозначено място за паркиране лек автомобил на ищеца.
Противоправното поведение на водача при управлението на л.а.“*** ***“
стои в пряка причинна връзка с ПТП и настъпилите имуществени вреди за
ищеца, като собственик на увреденото МПС. По отношение субективния
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на
делинквента е налице оборима презумпция, уредена в чл.45, ал.2 от ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на
ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е
извършено виновно.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка
“Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Според чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ обезщетението
се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В хипотеза на частично увреждане на
застрахованото имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне
размера на действително претърпените вреди е възстановителната
застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ се
равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен
еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на
увреденото имущество към датата на застрахователното събитие / в т.см.
решение ***67/11.05.2016 г. по т. д. № 1869/2014 на ВКС, II т. о., решение
№235/27.12.2013 г. по т. д.***586/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№37/23.04.2009 г. по т.д.№667/2008 г. на ВКС, І т. о., решение
№209/30.01.2012 г. по т.д.***069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. От
заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяване на вредите по МПС, настъпили вследствие на
произшествието, е в размер на 341.20 лв. Следователно ответното
застрахователно дружество дължи заплащането на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди при процесното ПТП в размер на
341.20 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 04.03.2022 г. до окончателното й заплащане.
5
По разноските:
Ищецът претендира разноски в общ размер 642 лв. съгласно списък по
чл.80 от ГПК. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при интерес до
1000 лв. е 300 лв. В случая отчитайки материалният интерес и това, че делото
не се отличава с фактическата и правна сложност, при съблюдаване
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба ***/2004 г., съдът счита
заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно и като такова до
намаля до размер на 300 лв. Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер 731 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 542 лв.,
представляващи платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
***, да заплати на К. Г. Т., с ЕГН-********** от гр.К., ***, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 341.20 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от непозволено увреждане на лек
автомобил л.а.***, рег.№***, при ПТП на ***, ведно със законната лихва,
считано от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ***, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
***, да заплати на К. Г. Т., с ЕГН-********** от гр.К., ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 542 лв.
На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдената с решението сума в
полза на ищеца К. Г. Т., следва да бъде заплатена от ответника по посочената
в исковата молба банкова сметка: ***, ***, с титуляр адвокат М. Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6