№ 21327
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявен от Т. В. С. срещу “К“ ООД иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за паричен заем № 882717 от 25.07.2023 г. поради
противоречието му със закона. При условията на евентуалност са предявени
установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД
вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 3, ал. 7 от
Договор за паричен заем № 882717, поради противоречие, респ. заобикаляне на закона.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит № 882717 от 25.07.2023 г., по
силата на който получила заемна сума в размер на 2 000 лв., срещу задължението да
възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 21 броя
седмични погасителни вноски, при ГПР от 49,059 % и фиксиран месечен лихвен
процент в размер на 3,340 %. В договора било предвидено, че кредитът следва да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия
към договора за заем и с още едно от следните обезпечения: ипотека, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга. Твърди, че в чл. 8 от процесния договор било
предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита в тридневен
срок от сключване на договора, потребителят дължал неустойка в размер на 934,58
лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план. Ищцата
твърди нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Счита,
че предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР. Поддържа, че
уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е изложила доводи и за
неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК, поради необосновано
1
високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за неустойка имат за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност,
навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора. Счита, че уговорената
неустойка има за цел неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, доколкото
предвидените условия и изисквания за предоставяне на обезпечение по договора
правят задължението изначално неизпълнимо.Твърди, че стойността на уговорената
неустойка представлявала 46,72 % от заетата сума, което нарушавало принципа на
справедливост. Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за
което излага подробни съображения. Твърди, че размерът на възнаградителната лихва
противоречал на добрите нрави, доколкото надвишавал три пъти законната лихва.
Моли съда за разсрочване на задължението й за заплащане на главницата по договора,
съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК. Ето защо предявява
настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Признава факта, че страните са обвързани от процесния договор с посоченото
в исковата молба съдържание. Твърди, че процесният договор валидно обвързвал
страните, като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че на 30.11.2023 г.
ищцата погасила изцяло задълженията си по договора в размер на 1 908,04 лв. за
главница и възнаградителна лихва, като между страните било сключено и
споразумение, с което са се съгласили, че окончателно са уредили финансовите си
отношения, следователно не се търсило заплащането на неустойка по чл. 8 от договора
от страна на ищцата. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следвало да бъде
включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлявала
разход, който се дължал от потребителя поради неизпълнение на задължението му да
предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката нямала
характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това, твърди клаузата да е
индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно
законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като претендира разноски по делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 19.04.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 25.07.2023г., между тях е бил
сключен договор за паричен заем № 882717, със съдържанието, посочено в исковата
молба. Изложеното се подкрепя и от представения по делото договор за паричен заем
№ 882717 от 25.07.2023г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит в общ размер от 2000лв. Посочено е, че месечният лихвен
процент е 3,340%, ГПР 49,05%, а общата дължима сума по кредита е в размер на
2 173,42 лв., при срок за погасяване 21 седмици. В чл. 3, т. 9 е отбелязано –
обезпечения: да. Съгласно чл. 6 страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант /и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ; особен залог върху
движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ; банкова гаранция съгласно чл.
10, ал. 2, т. 4 от ОУ; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 с
2
подписване на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита уведомен,
че в случай че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ, заемателят дължи неустойка в размер на 934,58
лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към
договора.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,05%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била
изначално известна на кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още
при сключване на договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в
ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели
заобикаляне на императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на
потребителя относно реалните разходи по кредита. При това положение се налага
изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на
тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
3
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело №
C714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото
му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален
характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от
същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на
държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit
Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав включването
на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при
неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено
до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с
възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския
съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633
ГПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на клаузите на чл. 8 и
4
чл. 3, ал. 7 от Договор за паричен заем № 882717.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 174,32 лв., представляваща разноски за държавна такса.
Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния
представител на ищеца за оказана безплатна правна защита, на което същият има
право, което възлиза на 732,96 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Т. В. С. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, чрез адв. А. Д., против “К“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, сключеният между страните Договор за паричен заем №
882717/25.07.2023 г., на основание чл.26 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “К“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на Т. В. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата в
размер на 174,32 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “К“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, да заплати на адв. А. З. Д., с адрес: гр. ***, сумата в размер на
732,96 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Т. В. С..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5