№ 918
гр. Стара Загора, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20255530102072 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45,
вр. с чл.52 и чл. 84, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗЗД.
Ищецът И. Д. С. твърди в исковата молба, че с влязло в сила определение от
03.07.2023 г. на Старозагорски районен съд по НОХД № 1359/2023г. е одобрено
споразумение по реда на чл. 382, ал. 7 НПК, като съгласно чл. 383, ал. 1 НПК същото имало
последиците на влязла в сила присъда, с което Б. И. Г. в съучастие с Й. Б. Г., като
съизвършители били признати за виновни в това, че на 08.08.2022г., около 11.00часа в гр.
Стара Загора, в междублоковото пространство /на паркинга/, находящ се на *** по
хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото
причинили телесни повреди на повече от едно лице, а именно: На И. Д. С. – лека телесна
повреда, изразяваща се в масивни охлузвания и кръвонасядания по шията, кръвонасядания и
охлузвания по левия горен крайник, с което причинил болка и страдания, без разстройство
на здравето и на Н. Х. Ш. – леки телесни повреди, изразяващи се в оток, кръвонасядания,
разкъсно-контузна рана и охлузване по дясната скулна област на лицето, болезнен оток по
тилната повърхност на главата, с което причинил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което на основание
чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК,
във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК и чл. 375, ал.2 от НПК ги освобождава от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и им налага административно наказание „Глоба“
в размер на 500 лева за всеки един от тях. От 04.08.2020г. ищеца работел като техник
„комуникации“ в отдел „Изграждане и поддръжка на телекомуникационни услуги“ в гр.
Стара Загора по трудов договор с „БТК“ ЕАД, гр. София. На 08.08.2022 г. между 10-11 часа ,
1
като служител на „БТК“ ЕАД с колегата си инж. Н. Ш. имали служебен ангажимент относно
предоставяне на клиент на „БТК“ ЕАД - заявка за инсталация на интернет услуга.
Паркирали служебния си автомобил , марка „Дачия“ модел „Логан“ с ДК № ***, брандиран
с логото на „Виваком“ на единственото свободно място на паркинга от южната страна на
блок № ***, находящ се в гр. *** , ***. И двамата с колегата си били облечени с работно
облекло с надписи „Виваком“. След извършване на услугата около 11.00 часа започнали да
прибират инструментите си в сервизната кола. Преди да се качат в колата с колегата към тях
се приближил непознатия му ответник – Й. Б. Г., който без да бъде провокиран започнал да
ги псува, ругае и обижда с думите „боклуци, педали, тъпанари“, като крещял, „тук не се
спира , така ли се спира, заради вас не мога да си паркирам колата“, като през цялото време
се държал изключително агресивно, арогантно, ръкомахайки, след което влязъл във вход „В“
на блок № ***. Преди да успеят да се качат на служебния си автомобил, зад него спрял
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с ДК № ***, препречвайки пътя им да
излязат от паркинга и през сваления прозорец на автомобила ответникът Б. Г. се провикнал ,
„сега ще ви кажа какъв съм, що съм“, след което слязъл от автомобила и псувайки се
насочил към колегата Н. Ш., който бил отвън до отворената шофьорска врата с думите „няма
да се разправям повече с вас!“ и започнал да нанася удари с ръце в областта на главата на
колегата Ш., който се опитвал с вдигнати пред лицето си ръце да се предпазва. Никой от
служителите на телекомуникационната компания не отвърнал на обидните квалификации. В
същото време от вход „В“ на блока излязъл ответника - Й. Г., който се включил в побоя и
нанасял удари по Ш. с ръце по главата и тялото, като буквално го били натиснали и били
върху него. Ищецът им извикал да спрат, но вместо това към него се насочил ответника - Б.
Г. и започнал да го налага с удари по главата, лицето и тялото. Ищецът се отдръпнал в
страни, а те продължили да удрят колегата му Ш., който в един момент незнайно как успял
да се отскубне от обкръжението и избягал настрани, но телефона му паднал от джоба.
Ответникът Й. Г. взел телефона и го замерил с него. След като колегата му избягал към
малката уличка зад блока, ответниците се насочили към ищеца, като първо го доближил
ответника Й. Г. и го притиснал към служебния автомобил, след което с главата си му
нанесъл удари в неговата глава, след което повторно му ударил силен шамар по лявата буза,
от което ищецът залитнал настрани. Ответниците тръгнали да преследват колегата му Ш.,
който бил на около 15-20 метра от служебния автомобил и се опитвал да звънне на ЕЕН 112.
Тогава ищецът се възползвал от ситуацията и започнал да документира с телефона си-
снимал насилниците. Като видели ответниците, че ищецът ги снима, отново се насочили към
него. Ответникът Б. Г. го хванал за шията и се опитал да го души, след което го навел и
притиснал към земята, като нанасял удари с ръка по теменната част на главата, започнал да
го влачи и крещял „на колене“. През цялото това време ищецът се опитвал неуспешно да се
измъкне от захващането. Другият ответник - Й. Г. се намесил като взел от ръката на ищеца
телефона му и се опитал да го счупи, след което го захвърлил, ищецът се отскубнал и
побягнал да си го вземе, но ответниците го последвали и отново натиснали, като Б. Г. го
хванал през ръката. Тогава от служители на банковия клон „Прокредитбанк“ се развикали да
го пусне и той го пуснал, след което успял да си намери и вземе потрошения телефон.
2
Нанесеният им побой от ответниците бил наблюдаван от прозореца на банковия клон
„Прокредит“ ЕАД от служителите - А. И. и Д. Т., които ищецът чувал да викат към
ответниците да престанат с нанасянето на побоя. След като свидетелите И. и Т. извикали, че
са се обадили на полицията нападателите преустановили агресията си и се оттеглили в
неизвестна посока. Малко по-късно на място пристигнал полицейски екип на Първо РУ на
МВР -*** и регистрирали инцидента, по който след направената проверка по прокурорска
преписка № 8580/2022г. било образувано ДП № 1959 ЗМ-601/2022 г. по описа на Първо РУ
на МВР-***, приключило с Обвинителен акт срещу ответниците, по който било образувано
НОХД № 1359/2023 г. по описа на РС-***. Същият ден след инцидента около 11.20 часа
ищецът посетил Спешния медицински център при УМБАЛ „Професор Стоян Киркович“ АД,
Стара Загора, където бил прегледан от д-р Милена Василева с отразена основна диагноза в
Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 7332/08.08.2022г. и насочен към съдебен лекар. По
късно ищецът посетил и личния си лекар - д-р Мария Стоянова за преглед, тъй като болките
му се засилвали. След извършен медицински преглед и диагностиране на причините за
нездравословното му състояние била изписана терапия с медикаментозното лечение според
оплакванията, които отговаряли на симптомите, установени вследствие на първичния
физикален преглед, обективиран в Амбулаторен лист №5984/08.08.2022г. След прегледа му
бил предписан дванадесетдневен режим на лечение - „Домашен-амбулаторен“ по издаден
Болничен лист за временна нетрудоспособност № Е 20222490561/08.08.2022г., с оформен
отпуск поради временна неработоспособност за времето от 08.08.2022г. до 19.08.2022г. По
ДП № 601/2022г. по описа на Първо РУП-Стара Загора била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни № 282 -В/2022г., според която вписаните в
амбулаторния лист симптоми отговаряли и на травматичните увреждания установени от
първичния физикален преглед освидетелстване на здравословното му състояние, за което му
било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 45- II/08.08.2022г. От причинения му
стрес и уплаха се наложило да посети психолог от чиито преглед определено имал нужда за
диагностиране на психичното си здраве и преодоляване на последиците от ненужната и
необяснима агресивност на ответниците. След това ищецът посетил кабинета по съдебна
медицина за освидетелстване на причинените му телесни травми. В издаденото съдебно-
медицинско удостоверение № 45-II/08.08.2022г., били отразени причинените му на
08.08.2022г. следни телесни увреждания: в областта на шията вдясно по страничната и тилна
повърхност и долната и средна третина, червеникави и дъговидни охлузвания - 4 на брой,
най-голямото от тях с дължина 12 см и в най-широката си част 2 см, както и червеникави
кръвонасядания, разположени на обща площ от 6/12 см. По вътрешно задната повърхност в
горната и долната трета на мишничната област, на левия горен крайник - овални
червеникави кръвонасядания и дъговидни охлузвания и драскотини покрити с червеникаво-
кафеникава коричка. В заключение от извършения преглед било установено: масивни
охлузвания и кръвонасядания по шията. Кръвонасядания и охлузвания по левия горен
крайник, с което му били причинили болка и страдания, обосноваващи лека телесна повреда,
като деянието било извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и
т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК. Ищецът не бил на себе
3
си от случилото се публично унижение на човешкото му достойнство. С нанесения му
публичен побой /линч / и отправените обиди ответниците му причинили болки и страдания
от неимуществен характер. Съзнанието му било трайно обременено от негативното
изживяване. Въпреки, че от инцидента бил изминал период повече от две години и
половина, мисълта за случилото се и последиците от него продължавали да го смущават и
безпокоят. Страданията, които преживявал и усещането за дискомфорт, вследствие
извършеното от ответниците белязали случилото се с изпитващ срам пред семейството му
от това, че бил публично поруган и унижен по време на изпълнение на трудовите си
задължения. Предвид гореизложеното, за него бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за заплащане на обезвреда по отношение на причинените му вреди от
неимуществен характер, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие
извършеното от ответниците, а именно - нанасяне на побой на публично място, при който
бил удрян, блъскан, съборен на земята, в резултат на което са му причинени телесни
увреждания, имащи характер по медико-биологичния квалифициращ признак на лека
телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с предварително прогнозиран
оздравителен период между 7 - 14 дни. От тези физически телесни увреждания, душевни
болки и страдания причинени от ответниците били понесени вреди от неимуществен
характер, които следвало да бъдат солидарно възмездени от съизвършителите. В настоящият
казус, с приложеното споразумение по наказателното дело били доказани: извършеното
деяние - причинените от ответниците Б. И. Г. и Й. Б. Г. лека телесни повреди на ищеца,
противоправността на деянието - като същото осъществявало състав на престъпление по чл.
131, ал. 1,т. 4 и т. 12, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК; както и виновността на ответника, установена по наказателното дело. Тези
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане не подлежали на повторно
изследване от гражданския съд, тъй като били задължителни за него. Нанесените му телесни
повреди в резултат на гореописаната физическа и психическа агресия се доказвали и от
заключението на СМЕ № 282-А/ 2022г. изготвена по ДП № 1959-ЗМ- 601 /2022 г. по описа на
Първо РУ-МВР- Стара Загора и съответно с писмените доказателства събрани по
наказателното делото. Според вещото лице /съдебен лекар/ констатираните травматични
увреждания отговаряли да са получени от удряне с ръце, ритане с крак и др. В резултат на
процесното деяние съизвършителите-ответници - Б. И. Г. и Й. Б. Г. дължали репариране на
нанесените на ищеца неимуществени вреди, като вторична санкционна последица, свързана
с нарушаване на определени задължения, и респективно „възпираща“ превенция на
нарастващата в обществото физическа и вербална агресия. В случая ставало дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, визирано в разпоредбата на чл.45 от
ЗЗД. В кръга на претендираните вреди влизали най-общо заявени всички понесени от ищеца
отрицателни последици, настъпили в качеството му на пострадал, при наличието, на които
възниквала отговорност. Налице било противоправно поведение от страна на ответниците -
Б. И. Г. и Й. Б. Г., в резултат на което възникнали вредите от деянието, като тези вреди били
в причинна връзка с определена умишлено обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението за неимуществените и имуществени вреди имало за цел и
4
следвало да възмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в
резултат на престъпното деяние на ответниците, въпреки че засегнатите неимуществени
блага в тези случаи нямали цена. Съобразно разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД
обезщетение се дължало за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като за неимуществени вреди то се определяло по справедливост от съда.
Размерът му според установения критерий зависел от вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на изпитаните
физически и душевни болки и други страдания и неудобства. С оглед приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, нямало данни с поведението си ищецът да е допринесъл за причинените му
вреди, поради което виновно действалите лица - ответници по делото, следвало да отговарят
за онези вреди, които са в причинна връзка с противоправното им поведение. На
обезщетяване в производството, образувано по настоящата искова молба, подлежали
единствено тези неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, понесени от
ищеца във връзка с настъпилите увреждания на неговото здраве, чийто обхват се
ограничавал до посочения в обстоятелствената част на исковата молба, а именно за
причинен резултат от неправомерното деяние, чието настъпване се потвърждавало от
представената по делото медицинска документация и за установяването на които било
образувано и приключило НОХД №1359/2023г. по описа на Старозагорски районен съд и, по
което било постигнато споразумение, с което ответниците били признати за виновни. В
приложеното като писмено доказателство по делото Съдебно медицинското удостоверение
№ 45-II/08.08.2022г. било посочено наличие на травматични увреждания причинени от
поведението на ответниците и настъпилите вследствие на това неимуществени вреди, чието
обезщетяване се искало с предявения иск. От представената по делото медицинска
документация се установявало увреждане на здравето му от причинени интензивни болки,
емоционални страдания и неудобство, като оздравителният биологичен процес протекъл за
период от около месец. Понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и душевни страдания, представлявали пряка и непосредствена последица
от деянието, като същите подлежали на обезвреда, чиито справедлив размер следвало да се
определи от съда с оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Законодателят давал възможност на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а било
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следвало
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като еквивалент на
претърпените неимуществени вреди. Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, отражението им върху
здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот,
продължителността на страданието във времето от нанесената психическа травма. Целта на
законовата разпоредба била да се репарират в относително пълен обем претърпените болки,
5
емоционални страдания и неудобства. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС,
понятието „неимуществени вреди“ включвало всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното състояние. С оглед гореизложеното, със задължителна сила за
настоящата съдебна инстанция се ползвал изводът, обективиран в диспозитива на съдебния
акт, а именно, че ответниците на посочената дата извършители на виновно противоправно
деяние, са нанесли на пострадалия /ищеца/ обусловената лека телесна повреда, изразяваща
се в масивно охлузване и кръвонасядания по шията. Кръвонасядания и охлузвания по левия
горен крайник, с което му причинили болки и страдания, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1 НК. В
същото време всички останали факти, които имали отношение към гражданските последици
от деянието, респ. деликта, следвало да бъдат установени с допустимите доказателствени
средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежали на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани
доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство. Счита, че
посочените изявления не противоречат на останалия доказателствен материал по делото, а
го подкрепят и допълват, поради което изложените факти относно нанасянето на ударите,
техния вид, брой и интензитет следвало да бъдат приети за доказани. При обсъждане на
ангажираната доказателствена съвкупност, моли да се вземе предвид, че предявеният размер
на обезщетение от 1500лв. отговаря /съответства/ на характера и интензивността на
понесените от него болки и страдания /унижения/, за които имало достатъчно данни по
делото да са настъпили. Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.
114, ал.3 от ЗЗД било изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а
когато не е известен - от деня на неговото откриване. Причинителят на непозволеното
увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действие, се смятали в забава и без
покана с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В настоящият случай ответниците
изпаднали в забава на 08.08.2022г. - деня на увреждането. Вредите от непозволено
увреждане били изискуеми към момента на деликта - престъплението. От този момент
виновният им причинител изпадал в забава. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следвало да бъде присъден, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от
датата на увреждането, а именно - 08.08.2022г. до окончателното изплащане на тази сума.
Точният размер на дължимата законна лихва следвало да бъде изчислен към датата на
плащането от страните /при доброволно плащане/ или от съдия изпълнител. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изречение първо ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане, длъжникът се смятал в забава и без покана. Лихвата в случая имала
6
компесаторен, а не мораторен характер и се дължала като допълнение на обезщетението от
деня на увреждането.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 2300лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди - изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
извършеното от тях спрямо личността му, като на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, във вр. с ал.
1 от ЗЗД осъди ответниците солидарно да му заплатят компесаторна лихва върху уважения
размер на обезщетението за периода от 08.08.2022г. - дата на извършване на деликта до
окончателно плащане на главницата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който считат
предявения иск за допустим и основателен, но предявен в завишен размер. Действително на
08.08.2022 година (а не както се сочело в петитума на исковата молба 08.08.2023 г.), между
ответниците и ищеца възникнал спор по време на паркиране, при което си разменили обиди
и се стигнало до физическа разправа, като били разменени удари и от двете страни.
Ответниците осъзнали изцяло неправомерността на действията си и признали отговорността
си, като изразили съжаление за това в съдебно производство по НОХД 1359/2023г. по описа
на PC - Стара Загора, за което им било наложено административно наказание глоба. От
събраните в хода на наказателното производство доказателства се установило, че вследствие
на инцидента ищецът е получил наранявания изразяващи се в масивни охлузвания и
кръвонасядания по шията, кръвонасядания и охлузвания по левия горен крайник, което е
причинило болки и страдания, без разстройство на здравето. Така посочените увреждания
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От представените
доказателства не се установяват регистрирани усложнения по отношение на първоначално
получените травми, както и необходимост от специфично лечение, използване на
медикаменти и възстановяваща терапия. Срокът за възстановяване не е определен, но от
представеният болничен лист било видно, че на пострадалото лице е определен домашен
режим на лечение, за срок от 12 дни. Справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисквало съдът да определи паричен еквивалент на болките, страданията и другите
морални вреди на ищеца. В кръга на претендиралите неимуществени вреди влизали всички
отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниквала
разглежданата отговорност. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следвало
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат
на деянието. Следвало да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с
необходимостта да се даде обезщетение. Чл.52 от ЗЗД предвиждал да се определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В тази насока, следвало да се
съобразят: видът, характерът и степента на констатираните увреждания; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; физическите и психически болки и
страдания, претърпени при самото увреждане и при провеждане на лечението; възрастта и
отрицателното въздействие на качеството на живот на пострадалият. При това положение,
като се отчитало, че ищецът не бил подложен на никакво медикаментозно или друго
7
лечение, както и, че вследствие на увредата не са настъпили каквито и да било усложнения,
нито са останали физически белези, то размерът на претендираното обезщетение от 2300
лева, съобразен с икономическите условия в страната надхвърляло критерия за
справедливост. Към доказателствата по делото не били представени такива относно
получаваното от ищеца трудово възнаграждение, а и не се претендирали имуществени
вреди, като разлика между получено такова и получено възнаграждение за отпуск по болест.
Нещо повече, при инцидента имало второ пострадало лице - Н. Х. Ш. с наранявания по-
тежки или поне идентични с тези на ищеца (което се установявало и от представения
протокол от о.с.з. от 03.07.2023 г. по НОХД 1359/2023г.), което претендира и състав на
Старозагорски районен съд по гр. дело 4978/2023 година, присъдил размер на обезщетение
2000 лева. Считат, че искът макар и основателен не следвало да бъде уважен в пълния
претендирай от ищеца размер. Претендират разноски, до размер на отхвърлената част от
иска.
В съдебно заседание се явяват ищеца И. Д. С. с процесуален представител адв. К.,
явява се адв. Николов- процесуален представител за ответника Б. И. Г., ответника Й. Б. Г.
редовно призован не се явява не се представлява. Извършени са разпити на свидетели.
От фактическа страна:
Приложен по делото е Протокол от 03.07.2024г. за проведено открито съдебно
заседание по НОХД №1359/2023г. по описа на РС Ст. Загора, видно от който е одобрено от
съда споразумение по чл.382 ал.7 от НПК за прекратяване на наказателното производство,
по силата на което подсъдимия Б. И. Г. е признат за виновен в това, че на 08.08.2022г. в град
Стара Загора, в съучастие с Й. Б. Г., като извършител, причинил телесни повреди на повече
от едно лице, а именно на две лица, както следва: на И. Д. С. – леки телесни повреди,
изразяващи се в масивни охлузвания и кръвонасядания по шията, кръвонасядания и
охлузвания по левия горен крайник, с което му причинил болка и страдание без
разстройство на здравето; и на Н. Х. Ш. – леки телесни повреди, изразяващи се в оток,
кръвонасядане, разкъсно-контузна рана и охлузване по дясна скулна област на лицето,
болезнен оток по тилната повърхност на главата, с което му причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12,
във връзка с чл. 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2, във връзка с ал.1 НК, и във вр. с чл.78а
ал.1 от НК и чл.375а ал.2 НК освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание. Подсъдимия Й. Б. Г. е признат за виновен в това, че на
08.08.2022г. в град Стара Загора, в съучастие с Б. И. Г., като извършител, причинил телесни
повреди на повече от едно лице, а именно на две лица, както следва: на И. Д. С. – леки
телесни повреди, изразяващи се в масивни охлузвания и кръвонасядания по шията,
кръвонасядания и охлузвания по левия горен крайник, с което му причинил болка и
страдание без разстройство на здравето; и на Н. Х. Ш. – леки телесни повреди, изразяващи
се в оток, кръвонасядане, разкъсно-контузна рана и охлузване по дясна скулна област на
лицето, болезнен оток по тилната повърхност на главата, с което му причинил временно
8
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, във
връзка с чл. 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2, във връзка с ал.1 НК, и във вр. с чл.78а ал.1
от НК и чл.375а ал.2 НК освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание.
Представен по делото е в копие трудов договор №50/04.08.2020г., видно от същия е,
че е сключен между БТК Поддръжка и изграждане на мрежата- от една страна и ищеца от
друга, като същия бил назначен на длъжност по вътрешния класификатор на работодателя
„352230070102022 техник телекомуникации“ звено ИПТУ Хасково. Служителя постъпил на
работа на 05.08.2020г.
Налице по делото е лист за преглед на ищеца в КДБ/СО №007332/08.08.2022г., от
който се установява, че на същата дата ищецът е посетил УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“, в графата „обективно състояние“ е отразено екскориации по врата, крайниците и
лицето. Към момента липсвала неврологично симптоматика. Като „Анамнеза“ е посочено-
пострадал при побой, съобщил за болки в главата и врата. Насочен е бил към съдебен лекар.
Видно от Болничен лист № Е20222490561/08.08.2022г., на ищеца е била поставена
диагноза „повърхностна травма на други части от главата“, във връзка, с което му е бил
поставен на домашен-амбулаторен режим на лечение за периода 08.08.2022г. – 19.08.2022г., в
размер на 12 календарни дни.
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 45 –
II/2022г., при извършен преглед на ищеца на 08.08.2022 г. е установено масивни охлузвания
и кръвонасядания по шията, кръвонасядания и охлузвания по левия горен
крайник.Описаните и установени травматични увреждания добре отговаряли да са от
действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени и по начин и
време както се съобщавало в предварителните сведения.
Видно от показанията на св. Н. Х. Ш.-същия бил колега на ищеца, такъв бил и към
момента на случилото се деяние от страна на ответниците. Ищеца и колегата му св. Ш.
приключвайки работата си качвали материалите на служебния автомобил, спрян на паркинг
от южна страна на блок на ул. „Цар Симеон Велики“ ***. Пристигайки ответника Й. Б. Г. им
налетял попитал защо са спрели тук, казал, че от тях няма къде да си спират колите. Й.
тръгнал към входа на блока, когато зад колата на ищеца и колегата му спрял джип марка
„Сузуки витара“, от него слезнал мъж, който замахнал и ударил свидетеля. Ответника Й.
също ударил свидетеля. Ответника Й. отишъл към ищеца ударил го в лявата буза. Тъй като
ищеца започнал да снима с телефона си случващото се, ответника Б. Г. го хванал за врата и
го ударил в дясно до ухото и двамата с Й. започнали да го бият, като му казвали да падне на
колене. В близост имало банка и служители на същата виждайки случващото се , започнали
да викат. Св. Ш. сигнализирал на тел. 112. Ответника Й. Г. влезнал в блока, а ответника Б. Г.
отпътувал с джипа. Ищеца и свидетеля подали жалби в полицията, посетили болница, а след
това и съдебен лекар. Ищеца ползвал болнични. Свидетеля изнася, че ищеца към онзи
момент бил млад колега, след инцидента станал мълчалив, казал че иска да напуска.
9
Свидетеля му обяснил, че от 30 години работи във фирмата и на такова унижение и такъв
случай нямало.
Според показанията на св. Ц. С. Г.-съжителка на ищеца-на 08.08.2022г. ищеца се
прибрал по-рано от работа с дълбоки драскотини от дясната част на врата и лявата част на
ръката от долу, имал кръвонасядания, тениската му била скъсана. В началото бил
психически травмиран, неспокоен, разказал, че по време на работа били нападнати заедно с
негов колега от двама души, след случая бил на преглед. След инцидента ползвал 12 дни
болничен, приемал обезболяващи и успокоителни лекарства-в момента вече не ги приемал.
След случилото се бил тотално различен човек, не искал да говори да излиза. Останал на
работа за да изкарва прехраната си.
Съдът кредитира така изложените свидетелски показания, същите –независимо от
това, че се отчита възможна заинтересованост на свидетелите- са логични непротиворечиви
и съответни на писмените доказателства по делото. Установява се, че на дата 08.08.2022г.
ищеца бил на работа, случил се инцидент, по време на който вследствие поведението на
ответниците спрямо ищеца, същия претърпял телесни увреди.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като виновното поведение се презюмира до доказване на
противното. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с
конкретен обем, или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо
лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице
пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен
резултат. От анализа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че на посочената в исковата молба дата ответниците са причинили на ищеца
посочените леки телесни повреди. Налице е влязло в сила протоколно определение,
задължително за гражданския състав относно извършителят на деянието и вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Одобреното по НОХД №1359/2023г. споразумение по чл. 382, ал.7 НПК има
последиците на влязла в сила присъда. В настоящото съдопроизводство за доказани следва
да се приемат противоправните деяния на всеки един от ответниците и тяхната виновност, а
на доказване подлежат единствено размера на иска и причинно[1]следствената връзка
между деянието и настъпилите вреди.
Безспорно се установява, че ищеца е претърпял леки телесни повреди, изразяващи се
в масивни охлузвания и кръвонасядания по шията, кръвонасядания и охлузвания по левия
горен крайник, с което му е причинено болка и страдание без разстройство на здравето в
резултат от побоя на 08.08.2022г., нанесен от двамата ответници, установява се и това, че
вследствие от случилото се е преживял и психическа травма-станал мълчалив, отказвал да
излиза, искал да напуска работа, чувствал се унизен.
10
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определянето на размера на обезщетението и прилагането
на критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че
следва да се отчетат следните обстоятелства: на ищеца умишлено е причинено телесно
увреждане изразяващо се в леки телесни повреди, същия бил стресиран, преживял шок и
унижение, още повече, че видно от показанията на св. Ш. -бил млад колега, към датата на
инцидента прохождал в работата си, случилото се е било по време на изпълнение на
работата на ищеца, през деня, като е било възприето и от други хора. Извършеното на
08.08.2022г. деяние по отношение на ищеца се отразило и на личния му живот-не искал да
излиза и да се среща с хора.
Относно причинната връзка съдът намира, че е доказано наличието на такава между
установеното със споразумението по НОХД 1359/2023 г. деяние и гореописаните вреди
претърпени от ищеца. По делото не се събраха доказателства и не се установиха
обстоятелства, водещи до извода, че претърпените болки, страдания и обществено социален
дискомфорт са следствие на различна причина.
С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че за справедливо репариране на
претърпените от ищцата болки и страдания следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2300лв за претърпените леки телесни повреди, ведно със
законната лихва от 08.08.2022г.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ответника Б. Г. чрез процесуалния си представител
претендира разноски в размер на 500лв- адв. възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност от страна на адв. Николов. От ищцовата
страна е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на процесуалния
представител на ищеца – адв. К. са заплатени сумите както следва: 1/. За устна консултация
относно процедура по образуване и движение на гражданско дело по чл. 45, във вр. с чл. 52
от ЗЗД и чл. 84, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД – 100 лв.; 2/. За запознаване и проучване на н.о.х.д. №
1359/2023 г. по описа на РС Стара Загора – 400лв.;3/. За изготвяне на писмена искова молба с
пр. основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 84, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД за образуване на
гражданско дело – 400 лв; 4/За заверка на копия от приложени към исковата молба писмени
документи – 165 лв.; 5/. За процесуално представителство по новообразувано гражданско
дело на клиента Н. Ш. – 200 лв. или общо сумата в размер на 1265 лева. Независимо, че в т.
5 е посочен клиент „Н. Ш.“, под реквизита „клиент“ е саморъчно изписано: „И. С.“, а
срещу реквизита „клиент“ е поставен подпис. Пълномощното по делото изхожда от ищеца.
11
Съдът намира, че действително претендираното адв. възнаграждение от 1265 лева от страна
на ищеца, не кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, поради което
възражението за прекомерност се явява основателно и същото следва да бъде намалено. С
оглед развитието на конкретното исково производство, обстоятелството, че делото е
разгледано и обявено за решаване в едно открито съдебно заседание, обема на приетия,
събран и оценен доказателствен материал, както и след преценка фактическата и правна
сложност на разгледания правен спор, настоящият съдебен състав намира, че при
присъждане на разноските, като взе за ориентир Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, следва да намали възнаграждението за един адвокат на 530 лева, която сума
и следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН ********** и Й. Б. Г. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес гр. Стара Загора, *** №***, *** да заплатят солидарно на И. Д. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата в размер на 2300,00лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие на извършено
от ответниците спрямо личноста му престъпление по чл. 131, ал.1 т.4 и т.12, вр. с чл. 130,
ал.1 НК, във вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК, изразяващо се в това, че на 08.08.2022 г., около
11.00 часа в гр. Стара Загора, в между блоковото пространство /на паркинг/ на *** №***,
чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото, по хулигански подбуди,
причинили на ищеца телесни и психически увреждания, изразяващи се в претърпени
физически болки и морални страдания, ведно със законната лихва за забава, считано от
08.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН ********** с п.а. и Й. Б. Г. ЕГН ********** с п. а. да
заплатят на И. Д. С., ЕГН **********, с п.а. сумата в размер на 530,00 лв., представляваща
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН ********** с п.а. и Й. Б. Г. ЕГН ********** с п. а. да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Стара Загора
сума в размер на 92,00 лева, представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12