РЕШЕНИЕ
№ 594
гр. Ямбол, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330100530 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от С. Д. М. против Ц. П. Ц. иск за
признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по
силата на наследствено правоприемство на 1/6 ид.ч. от два недвижими имота- ниви,
находящи се в землището на с. С. , подробно описани в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник по закон на С.П.С., поч. на
*** год. , дядо на баща й С.П.С., поч. на *** год. Знаела, че на наследниците на
първия била възстановена земеделска земя в землището на с. С., която след справка
установила, че е продадена от нейната майка на ответника в размер на 1/3 ид.ч. Т.к.
майка й била собственик само на 1/6 ид.ч. от нивите , същата се разпоредила с по-
голяма част от своя дял. Горното пораждало правния й интерес от завеждане на делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявеният иск е оспорен като недопустим и неоснователен. Посочва се, че
претенцията следвало да бъде насочена към майката на ищцата , която се е
разпоредила и съответно получила равностойността на имотите. Ответникът бил
добросъвестен купувач. Развиват се подробни съображения за неоснователност на
иска. Иска се отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищците и от последната лично.
Ответникът оспорва иска лично и чрез процесуалния си представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се установява от приложения по делото НА № *** год.,
че на посочената дата Ж.С. М. се е разпоредила посредством покупко – продажба в
1
полза на ответника Ц. Ц. с 1/3 ид.ч. от подробно описани ниви, находящи се в
землището на с. С., общ. Т..
Представени са скици и удостоверение за данъчна оценка на имотите.
От представените удостоверения за наследници изх. № *** год. се установява, че
С.П.С. е починал на *** год., като е оставил следните наследници по закон – Ж.С. М. –
съпруга и С. Д. М. – дъщеря, както и изх. № *** год., видно от което С.П.С. е починал
на *** год., като един от наследниците му /наследник на сина му П.С.П., поч. ***./ е
бащата на ищцата С.П.С. , внук, поч. на *** год.
И двете описани удостоверения за наследници са оспорени от ответната страна, в
частта , в която ищцата е вписана като наследник на двамата наследодатели.
По искане на страните по делото е приложена в цялост преписката по НД №
***год. на нотариус П. К..
Процесните земеделски имоти са възстановени на наследниците на С.П.С. с
решение на ОСЗ – Т. № *** год. Представен е и протокол за въвод във владение , без
дата.
Прието е и удостоверение за раждане на ищцата С. Д. М., род. на *** год.,
съставено въз основа на акт за раждане № *** год. , с посочени родители Ж.С. М. и
Д.В.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Така предявения иск съдът намира за допустими, предвид следното: Съгласно
съдебната практика допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Той се
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между
страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост. За допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които
основава претенцията си, а не от действителното правно положение по спора, което
може да е различно от тези твърдения и е относимо към основателността на иска. Ето
защо неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника за
недопустимост на иска,т.к. ищцата нямала качеството наследник. Не намира правна и
житейска логика и твърдението, че искът е недопустим, т.к. е предявен срещу
ответника – приобритател по покупко – продажбата, който не бил надлежна страна, а
такава била прехвърлителката и майка на ищцата. Напротив според съдебната
практика, вкл. тълкувателна такава за ищеца е налице правен интерес да предяви иск,
както срещу приобритателя, така и срещу лицето, което се е разпоредило с имота преди
завеждане на иска, като право на ищеца е да определи , както вида и обема на
търсената защита, така и лицето срещу което ще предяви претенциите си, предвид
принципа за диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед на изложеното и предвид оспорване собственическите права на ищцата от
страна на ответника, съдът счита, че за същата съществува правен интерес от
предявяването на установителен иск за собственост.
По съществото на иска, съдът намира следното: Ищцата твърди да е собственик
на 1/6 ид.ч. процесните земеделски земи по силата на наследствено правоприемство,
2
като ответникът оспорва това твърдение, вкл. представените удостоверения за
наследници и по-специално качеството наследник на ищцата , като излага че е
собственик на имотите по силата на покупко – продажба и евентуалното разпореждане
на продавача с по-голяма от притежаваната идеална част не променя правото му на
собственост.
Страните по делото не спорят, че ищцата е биологична дъщеря на С.П.С., родена
на *** год., че последният е починал на *** год., че ищцата е осиновена при условията
на пълно осиновяване от лицето Д.В.М.- последващ съпруг на майка й, за което е
съставен акт за раждане от *** год. Не се спори и че процесните имоти са възстановени
на наследниците на С.П.С. - биологичен прадядо на ищцата с решение на ОСЗ – Т. от
*** год.
Във връзка с оспорванията на вписванията в приетите по делото удостоверения за
наследници, касаещи качеството наследник на ищцата, ЯРС намира следното: С
решение № 95 от 28.06.2016 г. по гр.д. № 703/2016, ІІ г.о. на ВКС е даден отговор на
въпроса – „рефлектира ли допуснатото след смъртта на родител пълно осиновяване на
дете върху имуществените права, придобити от детето по наследство от починалия
родител, с оглед прекратяването на правата и задълженията между осиновения и
роднините му по произход?“. Според същото решение - допуснато след смъртта на
родител пълно осиновяване на дете не рефлектира върху имуществените права,
придобити от детето по наследство от починалия родител. Според действащия ЗН
наследяването по закон по права линия се основава на родствената връзка между
наследодател и низходящ, респ.възходящ наследник. Кои лица се призовават към
наследяване се преценява към момента на откриване на наследството. Върху правото
на способно да наследява лице , да наследи имуществото на своя наследодател могат да
рефлектират само факти, предшестващи откриването на наследството - извършване на
престъпление, посочено в чл. 3 ЗН и водещо до недостойноство за наследяване или
назначаване на друго лице за наследник по волята на наследодателя чрез завещание.
След откриване на наследството кръга на призованите към наследяване лица, респ.
реда за призоваване към наследяване, може да бъде променен само въз основа на
волеизявление на призования към наследяване за отказ от наследство. Закона за
наследството не предвижда други факти, които да се отразят върху преминаването на
имуществото на наследодателя към неговите наследници. И по тълкувателен път не
може да се приеме, че такъв факт е пълното осиновяване на дете, извършено след
смъртта и съответно наследяването от него на рождения родител. Основното
предназначение на осиновяването е осигуряването на родителски грижи за детето и на
семейна среда за неговото отглеждане и възпитание.
С оглед предназначението и последиците на пълното осиновяване, следва, че то
няма правопрекратяващо действие по отношение притежаваните от детето
имуществени права, независимо от основанието, на което те са възникнали.
Ето защо оспорването на приетите по делото удостоверения за наследници остава
недоказано.
Следващото възражение на ответника, релевирано в първото по делото с.з. е, че
процесните земеделски земи не са били част от наследствената маса към дата на
смъртта на наследодателя С. С., т.к. са възстановени през 1995 год. Същото се
преценява като неоснователно. По смисъла на чл.91а ЗН одържавените или включени
в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации имоти,
собствеността върху които се възстановява, съставляват новооткрито наследство по
смисъла на чл. 1 от ЗН. Според задължителната съдебна практика - т. 2 от ТР № 1 от
3
04.11.1998 г. по гр. дело № 1/98 г. на ОСГК, при новооткритото наследство не се
променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам- и кръгът на
наследниците. На общо основание /чл. 1 ЗН/ наследството се открива в момента на
смъртта на наследодателя и това е моментът, към който се определят и призованите
към наследяване лица, като единственото изключение от това правило се съдържа в
нормата на чл. 9а ЗН относно правата на наследниците на последващия съпруг/какъвто
настоящия случай не е/.
В обобщение, след като наследодателят е починал на *** г., т.е. преди
извършеното през 1970 год. пълно осиновяване, на общо основание /чл. 1 във връзка с
чл. 5, ал. 1 ЗН/ ищцата е негов наследник по закон и като такъв се явява правоимащ по
отношение на новооткритото наследство, при което е без всякакво значение, дали след
откриване на наследството е налице пълно осиновяване, което има за последица
прекратяване на правните отношения с родителите и останалите роднини по произход,
но не се отразява на вече придобити права по силата на наследственото
правоприемство. Доколкото, по силата на задължителните постановки на ТР № 1 от
04.11.1998 г. по гр. дело № 1/98 г. на ОСГК, кръгът от наследниците, които имат право
да получат новооткритото наследство, се определя на общо основание към момента на
смъртта на наследодателя /в случая- 1988 г./, а към този момент същият е оставил за
законни наследници преживялата съпруга и дъщеря - ищцата, като на всеки от
посочените двама наследници по закон се пада по 1/2 ид.ч. от наследството /чл. 9, ал. 1
във връзка с чл. 5, ал. 1 ЗН/, или по 1/6 ид.ч. от процесните ниви.
За пълнота следва да бъде посочено, че от представеното удостоверение за
наследници, се установява, че биологичният чичо на ищцата С. П. С. е починал на ***
год., като негови наследници в удостоверението за наследници са посочени
наследниците на неговите брат и сестра , т.е. очевидно е починал без да остави
низходящи и преживял съпруг, но посоченото обстоятелство не променя
наследствената квота на ищцата, т.к., както беше посочено по-горе с факта на пълното
й осиновяване са били преустановени наследствените й връзки с роднините й по
произход и същата не може да наследява починалия в последствие С. С..
С договора за покупко-продажба от *** год. Ж.С. М. е прехвърлила в полза на
ответника 1/3 ид.ч. от съсобствеността, като договорът е могъл да произведе вещно-
транслативен ефект само за действително притежаваните от продавача права, т.е. за
собствените му 1/6 ид.ч., тъй като останалата 1/6 ид.ч. е собственост на трето за
сделката лице, а именно на ищцата. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски, за които са представени
доказателства,че са действително извършени, в размер на 650 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. П. Ц., ЕГН **********, че
С. Д. М., ЕГН ********** е собственик по силата на наследствено правоприемство на
4
1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти:
Нива с площ 28, 391 дка, находяща се в землището на с. С., м.“***“, имот №
68878.5.2 , при граници и съседи ПИ №№ 68878.5.37; 68878.5.36; 68878.5.4;
68878.5.5; 68878.5.29; 688878.5.28; 68878.5.35;
Нива с площ 16,609 дка, находяща се в землището на с. С., м.“***:, имот №
68878.11.6, при граници и съседи ПИ №№ 68878.11.14; 688878.11.53; 68878.11.42;
68878.11.41; 68878.11.40; 68878.11.39; 68878.11.1; 68878.11.5.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК Ц. П. Ц., ЕГН ********** да
заплати на С. Д. М., ЕГН ********** сумата от 650 лв. -разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5