Р
Е Ш Е Н И Е
23.07.2010 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ М.
при секретаря Т.Ц. и в присъствието на прокурора…………………….,
като разгледа докладваното от съдията М. xxx по описа за 2010 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК и за промяна на фамилното име.
Ищцата Л.С.П. твърди в исковата си молба, че с ответника
са сключили граждански брак на 07.10.1984 година в град Монтана, с акт № 0355/07.10.1984
година. От брака си имат едно дете Н. А. Г., който вече е пълнолетен. Поддържа
също, че от самото начало на съвместното им съществуване не потръгнало добре. Установили
се да живеят при нейните родители в село М.. Заявява и това, че ответникът
непрекъснато се напивал, правел скандали, нанасял побой на нея и нейните
родители. Твърди, че през 1996-1997 година заживял на съпружески начала с друга
жена. Ищцата поддържа, че през 2000 година като младо семейство се сдобили със
собствено жилище, закупили си и лек автомобил, но въпреки това ответникът не се
променил и продължил със старото си поведение. Заявява и това, че през 2009
година напуснала ответника, като постепенно се отчуждили един от друг. Твърди, че
причина за раздялата им е настъпилото помежду им дълбоко и непоправимо
разстройство в брачните им отношения, изразяващо се в липса на уважение, доверие
и приятелски отношения. Предвид гореизложеното чрез пълномощника си адвокат
Ненчо Григоров моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и
прекрати брака между тях по вина на двамата, както и да постанови да носи предбрачното
си фамилно име.
Ответникът А.Г.П. е представил в едномесечния срок писмен
отговор на исковата молба, в който изразява своето становище за неоснователност
на иска.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 07.10.1984 година с акт № 0355/07.10.1984 година, от който
брак имат едно пълнолетно дете – Н. А. Г.. Установено е по делото, че още от
самото начало на съвместното съжителство между съпрузите отношенията не
потръгнали добре. Установено е по делото, че ответникът злоупотребява с
алкохола, в резултат на което е нанасял побой над ищцата и нейните родители. От
събраните по делото доказателства е видно също така, че съпрузите от известно
време живеят разделени, като през този период не са се интересували един от
друг.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени
средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и
логически последователно.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, поради което
следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От
събраните по делото доказателства, в частност от показанията на свидетелката С.М.,
се установява по един категоричен начин, че ответникът е злоупотребявал с
алкохол, в резултата на което е нанасял побой над ищцата и нейните родители. От
показанията на тази свидетелка е видно и това, че съпрузите в момента са
разделени, като ищцата живее с друг мъж. Установено е че по безспорен начин, че
от както съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да
било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата
напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата
съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството
на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до
липса на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата
раздяла брачната връзка съществувала само формално и не съответствала на закона.
Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за
да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата
раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти
и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно
разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на
двамата съпрузи.
След развода ищцата следва да носи предбрачното си
фамилно име – К..
Съобразно този изход на делото страните следва да бъдат
осъдени да заплатят държавни такси, както следва: ищцата следва да заплати по
сметка на Районен съд - Монтана сумата от 15 лева - държавна такса по иска за
промяна на фамилното име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а ответникът – сумата от 25 лева -
държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Л.С.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и А.Г.П. xxx,
ж. к. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен
на 07.10.1984 година с акт № 0355/07.10.1984 година в град Монтана, поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство имат Л.С.П. и А.Г.П..
След развода Л.С.П. да носи предбрачното си фамилно име К..
ОСЪЖДА Л.С.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - Монтана сумата 15 /петнадесет/ лева - държавна такса по иска за
промяна на фамилното име, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Г.П. xxx, ж. к. xxxx , ЕГН
xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 25 /двадесет и
пет/ лева – държавна такса по иска за допускане на развода, както и 5 /пет/
лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: