МОТИВИ към
присъда по НЧХД № 127/2020г. по описа на ГОРС
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М.Ш.Ш. обвинява
подс.В.Д.В. за това, че на 21.07.2020г.в гр.Г.Оряховица му причинил
умишлено лека телесна повреда, изразяваща се в рана на главата, довела до разстройство на здравето, с което се твърди да е осъществил състав на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК.
В тъжбата Ш. твърди, че на 21.07.2020г. получил телефонно обаждане от
своя позната, която го повикала на ул.”****” № 23 в гр.Г.О., защото подс.В.
нанесъл побой на приятелката му-св.Г.Т.. Ш. веднага отишъл на адреса. Там бил
нападнат от подс.В. с брадва, който го ударил с тъпата й част по главата.
Предвид изложеното, частният
тъжител смята, че подсъдимият му е причинил лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК, поради което моли съда да признае В. за виновен по повдигнатото обвинение и да му се
наложи съответно наказание.
С протоколно определение
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от тъжителя против подсъдимия
В. ГРАЖДАНСКИ ИСК за обезщетение в размер на 5000лв. за причинените от горното деяние неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдание, ведно със законната лихва върху тази
сума за времето от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Повереникът на частния
тъжител-адв. Р.И. поддържа обвинението и предявения
граждански иск.Моли съда да признае подс.В. за
виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да му наложи
наказание, както и да бъде осъден да заплати на неговия доверител 5000лв. като обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на
увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Подсъдимият дава обяснения,
като заявява, че Ш. му е отправил обиди в дома му и го е нападнал. Отрича да е причинил умишлено телесно увреждане на Ш..
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.07.2019г. подс.В. ***, който обитавал по
силата на договорка със собственика. В обясненията си В. посочва, че е допуснат
от собственика да живее в къщата, за да я охранява едновременно. На същото
място живеела и св.Г.М.М.. Според обясненията на подс.В., Г.живеела там по
настояване на майката на собственика, тъй като била сирак и нямало къде да
живее. Последната била в приятелски отношения със свид.Г.С.Т.. В следобедните
часове на същия ден двете жени пазарували в хранителен магазин и се договорили
да се приберат в дома на ул.”****” № 23, където в този момент се намирал подс.В.В.
заедно с жена на име Р.. Прибирайки се в къщата на ул.”****” № 23 ,
свидетелките Г.и Г. заварили В. и Р., които се черпели. Свидетелката Г.М.
уточнява, че е имала интимни отношения с подс.В.. И към настоящия момент живеели на един адрес.
Попитала Р. какво прави там в къщата. Г. викнала на Р. да не удря Г., а Р. не
могла да удари Г.. В този момент подс.В. започнал да вика- „Майка ви курви,
изчезвайте оттук”. В обясненията си подс.В. също потвърждава, че е заявил на Г.,
че следва да напусне къщата. Тя му отговорила, че няма той да й казва какво да
прави/л.21/. Тогава В., отново според неговите обяснения, хванал Г. и я
изблъскал навън. Според св.Г.Т., същата е била ударена от подс.В., тя също го
ударила, но Р. й хванала ръцете, а В. продължил да й нанася удари по скулата на
лицето. Г. блъснала В. и той паднал. Частният тъжител М.Ш. бил извикан по телефона на адреса. Същият бил в интимни отношения с Г.
и отиването му било с цел за да й окаже помощ в създалата се ситуация. Тъжителят Ш.
се обърнал към подс.В., като му поискал сметка
за посегателството
срещу Г.. Според обясненията на В., Г. и Ш.
са започнали да го удрят, при което той успял да излезе навън. Там отново бил
съборен на земята, при което той за да се защити успял да хване една брадва. Не
помнел как е станало, но от главата на Ш. текнала кръв. В съвсем друга насока за показанията на
свиделите очевидци Г.и Г.. Г.Т. твърди,
че Ш. е тръгнал на двора на къщата с ръжен срещу подс.В. след отправени от
последния обиди, за да го сплаши. После го хвърлил. В. в този момент се засилил
с брадва в ръка. Ш., за да се предпази, блъснал „моторетката на В.” между
двамата. Въпреки това подс.В. нанесъл удар в главата на Ш.. Според Г.М., Ш. е
успял веднъж да удари В., но първо В. го ударил. Посочва, че Ш. се е защитавал.
В. държал брадвата и с нея ударил частния тъжител по главата.
Ш. посетил лекар, който отразил
констатациите си в приложен към приетата в СЗ прокурорска преписка с № 1455/19г. медицински документ от спешна помощ. Допусната е медицинска експертиза/л.42 от делото/, от заключението на която се установява,
че на М.Ш. е причинена порезна рана - временно разстройство на здравето, без
опасност за живота, със срок на оздравителния процес за около 25 дни.
Приетата за установена фактическа
обстановка се обосновава и доказва от показанията на свидетелите Г.М.М. и Г.С.Т. .
Свидетелите Г.М.М. и Г.С.Т. излагат факти относно непосредствените си
възприятия за инцидента, възникнал в дома на подс.В.. Обясненията на последния кореспондират с тези
свидетелски показания досежно времето и мястото на възникналия конфликт.
Подсъдимият отрича да е наранявал Ш. умишлено.
В обратна насока са
показанията, посочени по-горе. Св.А. не е очевидец на случилото се, но съобщава
обстоятелства във връзка с инцидента, възпроизведени от подсъдимия и възприетите от него синини по В.. Свидетелските показания на св.М. и св.Тодорова са
непротиворечиви и напълно кореспондират с даденото медицинско заключение
относно механизма на получаване на телесното увреждане, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Като защитна позиция следва да се отчете обяснението на подс.В., че не извършил посочените в тъжбата действия умишлено, тъй като с подобни обяснения би уличил себе си в
извършване на престъплението, а обясненията на подсъдимия са и средство за защита, което се реализира в конкретния случай относно
тезата за отбрана. Като се приемат за достоверни
описаните от свидетелките действия на Ш., който си е послужил с предмет за
сплашване на В., същите са били преустановени към момента, в който В. е
предприел нападението си над пострадалия Ш.. Касае се за специфично нараняване-съсичане в областта на главата на пострадалия, което изключва, и с оглед
свид.показания, самонараняване. Не се установи по отношение на св.Тодорова, респ.св.М.
заинтересованост или друга зависимост от извършителя, респ.пострадалия, което
да обосновава некредитиране на тези показания. Свидетелите-очевидци пресъздават
по идентичен начин твърдяните в тъжбата факти, които съдът намира за доказани
чрез тези показания, като следва да се отчете във времево отношение различната
хронология и начин на тяхното възприемане по отношение на всеки един от
свидетелите. Показанията на свидетелите
са непротиворечиви помежду си досежно момента на умишленото замахване и нараняване на
тъжителя с брадва и с тях
точно се възпроизвеждат последиците от действията на подсъдимия, с които е
осъществен състава на престъплението, поради което следва да бъдат кредитирани
от съда.Медицинското
заведение за оказване на спешна помощ е посетено непосредствено след
инцидента, така
както се установява от
свидетелските показания, които изцяло кореспондират с мед.документи по
делото. Механизма на получените наранявания се
потвърждава и от вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза/СЗ 22.06.20г./.
Приетата фактическа
обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.130 ал.1
от НК, поради което следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за
това деяние.Последното, съгласно чл.161 ал.1 пр.2 от НК, се преследва по тъжба
на пострадалия.
Според експерта, травматичните
увреждания могат да бъдат получени по начина, съобщен от пострадалия, което
кореспондира с доказателствения материал по делото.
От обективна страна подс. В. e извършил действия, които по своето естество са
въздействия върху организма на пострадалия, което е предизвикало изменения в
здравето и физическата цялост на личността на Ш..
Степента на увреждане на организма относно
причиненото травматично
увреждане се свежда до причиняване на лека телесна
повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.На
пострадалия са причинени анатомични увреждания и функционални смущения извън
тези, визирани в чл.128 и чл.129 НК, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота.
От субективна страна подсъдимият е
действал умишлено- същият е съзнавал, че действията му са от естество да
причинят увреждане на пострадалия.Той е
съзнавал също така, че конкретната форма на това увреждане здравето на жертвата
би могло да бъде разстройство на здравето. Във волево отношение извършителят е
целял това увреждане, нанасяйки удар с предмет с остър режещ ръб по главата на
пострадалото лице. В този смисъл деецът е предвиждал общественоопасния характер
на деянието, общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Деецът е съзнавал и формирал субективно отношение към тази
степен на увреждане на здравето.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в ниската правна култура на подсъдимия, желанието му
за противозаконна саморазправа и разрешаване на конфликтна ситуация, без
съобразяване със съществуващия правен ред.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Същият е извършил деяние,
за което НК предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години, респ. пробация
-чл.130 ал.1 от НК; към датата на
деянието не е бил освобождаван по реда на чл.78а НК с налагане на
административно наказание, както и спрямо него не е била реализирана
наказателна отговорност, което се е случило по-късно със съдебни актове влезли
в сила на 02.11.19г. и 20.12.19г., поради което следва да се приеме, че към
момента на деянието липсва осъждане по смисъла на чл.78а ал.1, б.”б” от НК
/справка за съдимост-л.17/; С деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия по реда на чл.78а от НК,
съдът обсъди степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличието
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на
престъпното деяние.При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
пределите на предвиденото от закона наказание глоба от 1000 до 5000лв. и определи наказание от 1000лв., т.е. в рамките на законоустановения минимум като взе предвид чистото съдебно минало на
дееца към момента на
деянието, липсата на други
вредни последици, както и факта, че деянието е извършено при силно емоционално
въздействие.
По отношение на предявения от
постр.Ш. граждански иск, съдът в настоящия си състав
намира същия за частично основателен. С разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съобразно
която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по
справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед характера на причинената
телесна повреда, възрастта и физическото състояние на пострадалия, както и
настъпилите неблагоприятни последици и липсата на усложнения за здравето на Ш., справедливия размер на иска е 1000лв., като в останалата част до пълния предявен
размер от 5000лв. искът бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан, по следните съображения: Касае за причинена лека телесна повреда, като най-тежкия резултат, за който се реализира
наказателната отговорност на подсъдимия е по чл.130 ал.1 от НК- лека телесна
повреда с причинено разстройство на здравето.Последната не е довела до нарушаване нормалния ритъм на
живот на пострадалия с оглед липсата на данни за хоспитализация и специфично лечение, същото е за сравнително непродължителен период от време. За пострадалия не са
настъпили необратими неблогоприятни изменения в здравето, не са засегнати
жизненоважни органи и системи в организма на гр.ищец, което мотивира съда да
приеме, че сумата от 1000лв. е справедливото
обезщетение за телесната увреда причинена на постр.Ш., завишена спрямо обичайния
размер за единична порезна рана, тъй като е нанесена в областта на главата,
която е жизненоважна част от организма, а оттам и уплахата за собственото
здраве, както и специфичната инервация и наложилото се зашиване на раната,
мотивират извод за обезщетение в по-голям размер, а именно присъдения.
В. следва да
заплати и сумата от 500.00лв. /петстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски от частния тъжител, както и сумата от 40лв./четиридесет лева/, представляваща ДТ върху уважения размер
на гр.иск, както и сумата от 230лв./двеста и тридесет лева/ за СМЕ по сметка на ГОРС.
Въз основа на изложените
по-горе съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: