Р Е Ш Е Н И Е
№ 331
гр.Велико Търново, 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти
състав, в публично заседание на четвърти ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Ивелина Янева
при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 548 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е след разделяне с Определение от 09.09.2020г. по
а.д. № 451 / 2020г. на Административен съд Велико Търново, седми състав, по жалба на В.Р.Т. *** против Запорно
съобщение изх.№ ЗС-29-3-04-00783645 / 17.06.2020г. издадено от Ръководителя на
ТП на НОИ Велко Търново, с което е наложен запор на всички сметки на лицето за
погасяване на публични задължения в размер на 16 664,56лв. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на запорното съобщение поради нарушение на
процесуалните правила за издаването му, насочване на изпълнението към парични
средства за издръжка на децата, превеждани от баща им и оспорване пред съда на
основанието за публичното вземане. Моли се за отмяна на оспорения административен
акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна изразява становище за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне
на оспорването и присъждане на разноски.
Предмет на настоящото съдебно
производство e Запорно съобщение изх.№
ЗС-29-3-04-00783645 / 17.06.2020г. издадено от Ръководителя на ТП на НОИ Велко
Търново, с което е наложен запор на всички сметки на лицето за погасяване на
публични задължения в размер на 16 664,56лв.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
В.Р.Т. има сключен трудов договор
с ЕТ „М инвестмънт – М.П.” от 25.02.2016г. За периода от 11.03.2016г. до
26.09.2016г. от Националния осигурителен институт са изплащани обезщетения за
временна неработоспособност поради заболяване на Т.. За периода 16.09.2016г. – 26.09.2017г. на лицето са
изплащани от Националния осигурителен институт обезщетения за бременност и
раждане, а от ***г. до 16.09.2018г. за отглеждане на малко дете.
На работодателя ЕТ „М инвестмънт
– М.П.” е извършена проверка от контролните органи, при която е установено, че
наетите лица в периода от м.02.2016г. до м.05.2018г. включително не са
упражнявали трудова дейност. Дадени са предписания на работодателя за
извършване на корекция на подаваните от него данни за осигурени лица,
включително и по отношение В.Т.. Предписанията са оспорени от едноличния
търговец и с окончателен съдебен акт – Решение № 16555 / 04.12.2019г. на ВАС –
те са потвърдени. След влизане в сила на дадените на работодателя предписания е
издадено Разпореждане № РВ-3-04-00761058 / 01.06.2020г. от ръководител на
контрола на разходите по ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което е разпоредено
възстановяването от В.Р.Т. на недобросъвестно получени парични обезщетения за
общо заболяване, бременност и раждане и отглеждане на малко дете общо в размер
на 16 505,94лв. Разпореждането е оспорено, като с Решение от 13.07.2020г.
е потвърдено от Директора на ТП на НОИ Велико Търново. Налице е и оспорване
пред Административен съд Велико Търново, като образуваното а.д. № 451 / 2020г.
е висящо към момента. За принудително събиране на посочените в разпореждането
суми е издадено и процесното запорно съобщение.
В хода на настоящото производство
нови доказателства не се представят от страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка, съдът
установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при
спазване на формалните процесуални правила за издаването му.
По приложението на материалния
занон съдът намира следното:
Запорното съобщение е издадено
при настъпването на предпоставките за преминаване към принудително изпълнение –
наличие на индивидуален административен акт, с който подлежащите на
възстановяване суми са определени по основание и размер. Законодателят изрично
е предвидил предварително изпълнение на този административен акт, поради което
и оспорването му пред горестоящия орган и съда не е основание за спиране на
изпълнението. В допълнителни писмени молби за уточняване на основанията за
оспорване на запорното съобщение се навеждат доводи за възможност на
причиняване на значителни вреди на жалбоподателката и отглежданите от нея две
деца от предварителното изпълнение на акта, но тези съображения са относими към
искане за спиране на предварителното изпълнение, каквото не е направено, а не
към действията по принудително изпълнение, каквото е запорното съобщение. При
наличие на постановено от съд спиране на предварителното изпълнение на акта
последващи действия по изпълнението ще бъдат спряни, но извършените до момента
ще запазят действието си и събраните суми ще бъдат законосъобразно събрани.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката за несъобразяване с несеквестируемия минимум от средства,
необходими за издръжка на семейсвото. В запорното съобщение изрично е посочено,
че не се запорират суми в размер до 250 лв. на член на семейството, като
семейството на лицето е от трима членове. Обстоятелството, че наличните по
сметка на жалбоподателката суми са превеждани от баща на децата й за тяхната
издръжка не е доказано. Дори и да се приеме за истинно, то законът не се
интересува от целта, с която са преведени паричните средства. След като
банковата сметка е с титуляр В.Р.Т., то паричните средства са нейна собственост
и тези над несеквистируемия размер могат да бъдат обект на принудително
изпълнение за погасяване на задължения на титуляра.
По изложените съображения съдът
намира оспореното запорно съобщение за издадено при спазване на процесуалния и
материалния закони, поради което и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.Р.Т. *** против Запорно
съобщение изх.№ ЗС-29-3-04-00783645 / 17.06.2020г. издадено от Ръководителя на
ТП на НОИ Велко Търново.
ОСЪЖДА В.Р.Т. *** да заплати на ТП на НОИ Велико Търново сумата
от 150лв. / сто и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: