№ 1209
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110215777 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 15777 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. М. Е. срещу Наказателно постановление /НП/ № 42-
0003369 от 13.10.2022 г., издадено от директор на РД „Автомобилна администрация”-
гр. София, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 6, ал.1 от ЗАвПр.
1
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, като са допуснати
нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон, поради което иска НП
да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание
и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 21.07.2022 г. И. П. – инспектор при ОО „АА”, гр. София е съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушения на ЗАвпр в присъствие на един свидетел.
Нарушителят подписал съставения против него АУАН, като посочил, че посоченото в
него не е вярно.
Въз основа на АУАН на 13.10.2022 г. Чавдар Караджов- директор на РД „АА”,
гр. София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност съобразно чл.
92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвПр и представените заповеди и в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 21.07.2022 г. жалбоподателят пътувал по работа от гр. София към гр. Перник
с управлявания от него л.а. "Фиат" с № РК 4400 ВМ. В МПС заедно с него пътували
още няколко души, сред които свидетелите Р.Сергиев и Р.М., които се прибирали от
работа в гр. София. Р. М. се била разбрала с жалбоподателя да я закара до Перник, като
тя поеме част от разходите за гориво на лекия автомобил. На бул. Тотлебен № 34
управляваното от жалбоподателя МПС било спряно за проверка от служители на
СДВР. Впоследствие в проверката се включили служители на РД "АА", които приели,
че е нарушен ЗАвПр, за което бил съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. И.П., Р.Сергиев и Р.М. и приобщените по чл. 283 от НПК
доказателствени материали –заповеди, длъжностна характеристика, сведение, докладна
записка и др.
Налице са противоречия в доказателствените материали относно това дали
2
жалбоподателят е превозвал свидетелката Р. М. срещу заплащане. В приетото по
делото писмено сведение тя е посочила, че при пътувания от София до Перник
обичайно плаща част от бензина с водача на автомобила, като в случая е дала пари на
жалбоподателя, равняващи се на автобусен билет. В показанията си в съдебно
заседание свидетелката сочи, че към момента на проверката все още не му е била дала
пари, като са се били разбрали да заплати част от изразходваното при пътуването
гориво. Свидетелката потвърждава, че тя е съставила писменото сведение, но отрича
частта в него, в която е посочила, че е плащала за пътуването. Съдът намира, че следва
да кредитира показанията на свидетелката, дадени в рамките на съдебното следствие,
доколкото същите са логични и последователни и се подкрепят от останалите
доказателствени материали, като находящото се по административната преписка
сведение е вътрешно противоречиво, тъй като свидетелката едновременно посочва, че
извършваните от нея плащания са свързани с променливи разходи за гориво и че е
заплатила фиксирана сума, равна на цената на билет. Свидетелят Сергиев също сочи,
че е пътувал с жалбоподателя, като не е възприел той да иска или получава пари във
връзка с пътуването.
В останалата част от доказателствените материали липсват противоречия, съдът
ги кредитира като еднопосочни и непротиворечиви и по аргумент на обратното от чл.
305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка според настоящата инстанция
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 6, ал.1 от ЗАвПр.
Съгласно въпросната разпоредба обществен превоз на пътници и товари се
извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България.
Субект на това нарушение е водачът на превозното средство, извършващо
обществен превоз. По делото е безспорно, че жалбоподателят е управлявал МПС с
други пътници в него и не е разполагал с лиценз за извършване на превоз на пътници,
като подлежащо на изясняване обстоятелство е дали този превоз е бил обществен по
смисъла на закона.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр "Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр "Превоз на пътници" е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
Съгласно преобладаващата съдебна практика, която настоящата инстанция
споделя, уговарянето и респективно заплащането на услугата превоз не е еквивалентно
на заплащането за разхода за гориво, тъй като този разход е само един от
компонентите, определящ цената на услугата превоз. За да е налице обществен превоз
на пътници по см. на § 1, т. 1 във вр. т. 2 от ЗАвтП, е необходимо да бъде доказано по
несъмнен начин, че е договорена възмездна превозна услуга срещу заплащане или
икономическа облага, които са престация за извършения превоз, а не за
съпровождащите го разходи. В този смисъл е Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 6864/2014 г. Последвалите изменения в дефинициите по т.1 и т.2 от ДР на
ЗАвПр, както и максимално общата дефиниция на икономическа облага в т.56 от ДР,
не водят до загуба на силата на така посочената съдебна практика. Немислимо е духът
на закона да предвижда санкция за всеки водач на МПС, който споделя част от
разходите си с пътуващите с него, като подобна интерпретация на буквата на закона би
го превърнала в лобистки в полза на транспортните компании, а това очевидно не би
могла да е целта на българския законодател. В настоящия случай се установи
единствено уговорка на жалбоподателя да получи парична сума от един от пътниците
3
си за част от горивото, необходимо за достигане до общата крайна точка от пътуването,
но не и за самата услуга по транспортиране на пътника, поради което според
настоящата инстанция не е осъществен съставът на твърдяното нарушение,
респективно жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено, като постановено
при неправилно приложение на материалния закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 42-0003369 от 13.10.2022 г.,
издадено от директор на РД „Автомобилна администрация”- гр. София, с което на Л.
М. Е. на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4