Решение по КНАХД №1133/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Я., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 2, срещу решение № 322/09.05.2025 г., постановено по АНД № 1229/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, в която е изменен електронен фиш сер. К № 10478204 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като е преквалифицирано деянието и е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е намален размера на наложеното административно наказание "глоба" от 200 лв. на 100 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Възразява, че процесното нарушение е установено с мобилно техническо средство в противоречие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като се позовава на ТР № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменен издадения ЕФ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 27.02.2025 г., в 14:02 часа, в [населено място], ПП І-9 (І-6) км.241+117 (км.494+910), до магазин „Егло България“ в посока от Пети километър към [жк], управлява л.а. [Марка] модел „Корола“ с рег. № [рег. номер], със скорост 74 км/ч, при въведено ограничение на скоростта в населеното място с пътен знак В-26 – 50 км/ч. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система. РС обаче приел, че не е налице квалифициращото обстоятелство "повторност", обуславящо налагането на по-тежка санкция за нарушението, както и че нарушението е извършено в ненаселено място, поради което издаденият електронен фиш е изменен посредством преквалификация на деянието по основния състав на административното нарушение и съответното на него намаляване на наказанието.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за доказаност на нарушението. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Неоснователно е позоваването на касатора на ТР № 1/26.02.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, чийто диспозитив постановява, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, тъй като същото е загубило значение към датата на извършване на процесното нарушение в резултат на настъпила междувременно законодателна промяна при изменението на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017 г. Поради това, становището застъпено в посоченото ТР е неотносимо по делото, а възражението в касационната жалба е неоснователно. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, издадена на осн. чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са уредени правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са предвидени само в изречение второ на чл. 11, т. 3, съгласно което за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. Настоящият казус не е сред посочените, понеже АТСС не се намирало във движение, закрепено на превозно средство, а е било временно разположено на участък от пътя. Не е налице и противоречие на Наредбата с чл. 194, ал. 4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ само в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата работа и в настоящия казус установяването на управлението на МПС е било напълно автоматизирано.

За изчерпателност и пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящата инстанция са налице предпоставките, да се приеме, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност по см на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В конкретния случай налице е повторност на нарушението, по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй като видно от приложения ел. фиш серия К № 9806471, издаден от ОД на МВР Варна на 11.10.2024 г. е установено друго нарушение на касатора за управление на МПС с превишена скорост в населено място. Този електронен фиш е влязъл в законна сила на 14.12.2024 г., а процесното нарушение е извършено на 27.02.2025 г.

"Същото по вид нарушение" в контекста на дефиницията по § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП, означава да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 2 ЗДвП (прил. ред.), са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1. Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП (прил. ред.) само диференцират размера на наказанието според стойността на превишението т. е. според обществената опасност на деянието. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност нарушение, не е дали предходното нарушение представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Именно от нарушената материална разпоредба се определя дали нарушението е същия вид или не.

Не могат да бъдат споделени и изводите на РС относно мястото на извършване на нарушението. Както правилно е изяснил районния съд, мястото на което е осъществяван контрол на скоростта е ПП I-6 км. 494+910, който обаче според настоящата инстанция попада в урбанизираните територии, за които ограничението за движение на скоростта е 50 км/. Същевременно в посока към [жк], въвеждащ ограничение до 50 км/ч, като макар максимално допустима скорост да е идентична, безспорно е наличието на посочения пътен знак, затова касационната инстанция възприема изцяло съображения защо нарушената разпоредба е тази на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а санкционната - чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП (прил. ред.).

Соченото несъгласие с изводите на РС обаче не може да послужи за ревизиране на решението, предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя. В този смисъл, дори да е незаконосъобразно така процедираното изменение, настоящата инстанция няма правомощие без съответна жалба да я констатира, в противен случай би се стигнало до нарушаване на посочения основен принцип.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 322/09.05.2025 г., постановено по АНД № 1229/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.