Р Е
Ш Е Н
И Е
№
181
гр.
Перник, 27.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 24.04.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00152 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. А.П. – в качеството му на особен представител по
чл. 47, ал. 6 ГПК на А.С., против решение № 1624/09.01.2019 г. по гр.д. № 353/2018 г. по описа на
Районен съд – П., в частта с която по предявените от "Състейнъбъл бизнес
солюшънс"АД срещу А.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за
установено, че ответникът дължи: на осн. чл. 146, ал.
1 ЗЗД сумата 89.70 лева, представляваща незаплатено от А.С.
задължение по сключен с "Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на
изплащане № *********/*** г., която сума е заплатена от "Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс" АД в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от *** г. ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 24.07.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 16.46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.2015 г. до 21.07.2017
г.
В
жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
това, че районният съд неправилно е обсъдил и преценил доказателствата, възраженията
и доводите на ответника относно: че
ищецът надлежно и валидно е уведомил предварително ответника за предсрочната
изискуемост на задължението му и за намерението му в качеството на поръчител да
плати вместо него; оспорването на поръчителството на ищеца и за нищожност на
сключения между него и "Мобилтел" ЕАД договор за поръчителство поради
липса на установен предмет, както и че не е персонифициран като конкретизирано
вземане; че ответницата не е страна по договора за продажба на изплащане и че по
този договор на ответницата не са й предоставяни стоки и услуги, респ. че
ответницата дължи по него главници и лихви, тъй като ответницата не е положила
собственоръчно подпис за купувач върху договора за продажба на изплащане. За
това, че към датата на сключване на поръчителството и датата на плащане от
поръчителя, не е било налице просрочие в изпълнението на задължението на
ответницата и това задължение не е било изискуемо в цялост – дори и да е било
налице просрочие, предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор не
е била редовно обявена пред ответницата. По възражението за нищожност на
клаузите на чл. 9.1.2., на чл. 12.3 и на чл. 14 от договора за продажба на
изплащане, поради противоречие с императивни законови разпоредби; за изтекла
кратка тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за главница и
за лихви, тъй като са вземания за равни ежемесечни платежи, представляващи
периодични такива. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че между "Мобилтел" ЕАД като продавач и А.С. като
купувач, е сключен договор за продажба на изплащане № *********/*** г., по силата на който продавачът прехвърля на
купувача правото на собственост върху мобилно крайно устройство Handset Alcatel Pop D5 White със сериен номер
*** съгласно приложение № 1 за
обща сума от 93,60 лв., със срок на договора 23 месеца,
считано от датата на подписването, като купувачът заплаща първоначална вноска от 3,90 лв. при сключване на съглашението и още 23 месечни вноски общо от 89,70 лв., платими съгласно приложение № 2 към договора, съдържащо погасителен план, също подписано от страните. В т. 9.1.2 от договора страните са
договорили, че продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора с
поръчителство от трета страна. Между
основанията за прекратяване на договора е посочено (т. 12. 3), че при неплащане
в срок най-малко на 2 (две) последователни месечни вноски от страна на
купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на издаване на
фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на
посочения във фактурата срок. Договорът се прекратява по право с факта на
неплащането на две последователни месечни вноски, което не засяга задължението на купувача заплащане
на дължимите суми /т. 12. 3, изр. последно/.
Договорът за продажба на
изплащане № *********/***г. е редовен и е действителен,
същият е двустранно подписан, като купувачът се е подписал
и за получаването на мобилно крайно устройство описано в договора, което е
прието без възражения, съгласно приложение № 1/*** г., според което "Мобилтел"
ЕАД е предало на ответника описаната в
договора
движима вещ. Всички клаузи в договора са уговорени индивидуално и
по начин, че абонатът (купувач) е могъл да
въздейства върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в договора да
няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите включително и по
отношение на клаузата, че продавачът може да гарантира вземането си чрез
поръчителство от страна на трето лице, което да изпълни
задължението вместо купувача, ако последният не стори това. Задължението на купувача- ответник е действително, при
положение, че е закупил процесното мобилно крайно устройство, надлежно
индивидуализирано в договора, цената на което не е заплатена съгласно
уговореното разсрочено плащане и погасителен план. При наличие на
доказателства установяващи истинността му /съгласно изслушаната пред районния съд съдебно - почеркова експертиза, подписите положени в графа
"купувач" и "приел" в Договор за продажба на изплащане №
*********/*** г. са изпълнени от А.С./,
частният диспозитивен документ (договор) е доказателство, че изявлението е
направено от страните по договора /съгласно чл. 180 ГПК/ и оттук наличието на валидно
възникнало правоотношение между ответника и "Мобилтел" ЕАД по
цитирания договор за продажба на изплащане. Обстоятелството, че договорът е подписан от
ответницата чрез собственоръчно полагане на подпис върху електронно устройство,
а не е положен на хартиен носител, не означава липса на волеизявление за
сключването на договора, а представлява допустим от закона /чл.184 ал.1 изр.1 ГПК/ начин за електронно сключване на такъв и при положение, че съгласно чл.18
от договора за продажба на изплащане в случай на
подписване на настоящия договор и/или приложенията към него с дигитален подпис,
страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно
положени. По този начин страните по договора са постигнали съгласие по чл.13
ал.4 от ЗЕДЕУУ
за характера на изявленията, които се правят– съгласяват се в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен, т.е. те се приравняват на подписани саморъчно от ответницата
документи /така Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. дело № 868/2012 г. на ІV г.
о. на ВКС/. Затова оспорването от ответницата по реда на чл. 193 от ГПК на договора за продажба на изплащане и погасителен план към него в противен смисъл е
неуспешно и същите се преценяват като истински и автентични документи,
подписани от ответника и като такива годни доказателства. Възражението на
ответницата за нищожност на клаузата на т. 14 от договора за продажба на изплащане е неотносимо за спора, тъй като клаузата
регламентира заплащане на неустойка за забава, каквато претенция не е предявена
по делото.
С договор, сключен на *** г. между ищеца
"Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД и "Мобилтел" ЕАД и сключени
към него анекси от дати: *** г., *** г., *** г. и *** г., последният е възложил, а ищецът-приел и се
задължил срещу възнаграждение и при условията и срока на договора, да извършва
кредитен скоринг на потребители с цел сключване на договор за продажба на
изплащане и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на възложителя от
абонати до размера на кредитния лимит. С Анекс от *** г. към договора, страните са уговорили
упълномощаване на ищеца от страна на "Мобилтел" да изпраща от името на
последния уведомления до абонатите за развалянето на сключените с тях договори,
респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по тях, както и
да ги покани да изпълнят задълженията си.
Горецитираният
договор
е действителен, като отговаря на изискванията на чл. 138 ЗЗД за форма и
съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него клаузи относно
предмета, правата и задълженията на страните, попадат в
приложното поле на договора за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД. С
процесния договор "Състейнъбъл бизнес солюшънс "АД се е задължил да
гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя "Мобилтел" ЕАД
от абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията на т. 1 и
т. 3 от договора. Това, че процесният договор за
поръчителство е сключен преди договора с ответницата за продажба на изплащане,
не изключва действието му по отношение на него. Уговореният в т. 21 от договора
за поръчителство срок от една година, считано от
датата на подписването му, обхваща и периода, когато е сключен договорът за продажба на изплащане с ответницата на *** г. и има действие и по отношение на него.
Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане
дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с поръчителство
от трета страна, като това негово право не е ограничено с изрична уговорка
между страните да бъде упражнено единствено след сключване на договора или при
дадено съгласие или одобрение от купувача. Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД
поръчителство може да се поема и за бъдещи задължения. В решение №
52/10.09.2010 г., постановено по т. дело № 63/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. е прието, че при отсъствие на въведено от законодателя
ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство,
договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната
сделка, като в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които
при паричен дълг са неговият размер. В случая в договора от *** г. основните параметри,
които индивидуализират дълга, който поръчителят обезпечава, са посочени в
раздел ІV "Поръчителство", т. 3 и т. 4. В т. 3 са посочени за кои
длъжници и по кои видове договори се задължава ищецът като поръчител - за
задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с
"Мобилтел" ЕАД при посочените условия, а в т. 4 изрично е посочено,
че страните се съгласяват, че максималната отговорност на поръчителя ще бъде
ограничена до размера на дължимата цена на крайното устройство по съответния
договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска. Тази индивидуализация е в степен на достатъчна
определяемост на дълга, който ще се обезпечава от поръчителя при сключване на
главната сделка и не обосновава нищожност на процесния договор за поръчителство
в някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД. Изискуемата
конкретизация се потвърждава и от отразените данни в приемо-предавателния протокол от *** г., съставен на основание договора от *** г. между "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД
и "Мобилтел" ЕАД, с приложена към него справка по т. 2.2.3 от договора, в която изрично е посочено към *** г. /преди плащането от поръчителя/ за кое задължение и размер, за кой длъжник и по
кой договор се отнася поръчителството и плащането, като е включено задължението на ответницата А.Х.С. от 89,70 лв. - просрочено задължение по Договор за
продажба на изплащане № *********/*** г. Без значение относно действителността
на договора за поръчителство е дали ответницата е била уведомена и се е съгласила с поръчителството. Такова изискване не е
договаряно предвид клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане
от *** г. Същото не следва и от договора за поръчителство, тъй като поръчителят поема
задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Отделно от
това разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и не изключва
възможността да се поръчителства въпреки несъгласието или незнанието на длъжника – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поради което и
възражението на ответницата за нищожност на клаузата на т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане е без значение за изхода на спора.
Налице са и останалите
условия по двата договора- продажба чрез изплащане и по договора за
поръчителство, за да се осъществи плащане от поръчителя на задължението, което има абонатът, след което поръчителят се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор по този договор. С уведомление по чл. 143 ЗЗД
за намерение за изпълнение на задължение, адресирано до ответницата А.Х.С., ищецът я уведомява за настъпилата
предсрочна изискуемост на всички суми по
задължението по Договор за
продажба на изплащане № *********/*** г. поради неплащането в срок на две погасителни вноски
и за това, че ако до
изтичането на определения в уведомлението срок за доброволно изпълнение - *** г. не заплати дължимия остатък от 89,70 лв. към кредитора "Мобилтел" ЕАД по
договора от *** г. за продажба на изплащане, то "Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД в качеството си на поръчител ще заплати задължението на ответницата и ще встъпи в правата на кредитора и ще предприеме
съдебни действия. Описано е също, че за
неизплатените суми по цитирания договор за продажба от страна на А.Х.С. е издадена фактура № 645946209/*** г., от която дата съгласно
договора те са станали изискуеми. Съгласно удостовереното в приложената обратна
разписка уведомлението е връчено на 25.09.2015 г. лично, като за получател е посочено лицето А.Х.С.. Затова, че разписката касае връчването на
представеното по делото уведомление е видно от отразения на двата документа
код, който е един и същ: ***.
Във
връзка с горното, съдът намира, че поръчителят е изпълнил задължението си за уведомяване на
абоната-длъжник по чл. 2.2.4 от договора за
поръчителство, като е изпратил уведомление на длъжника А.С., получено от нея, още повече че обстоятелството дали поръчителят е уведомил или не длъжника не е определящо за реализиране
регресното право в обема по чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Неуведомяването на длъжника
съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената претенция срещу поръчителя или плащането от последния, не погасява регресните му
права при плащане на задължението, а има значение само дотолкова
доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави възраженията, които
има срещу кредитора - ако длъжникът е платил или
плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. В случая такива възражения не са противопоставени.
Не се твърди и не е доказано ответницата да е платила на кредитора процесната
сума и уведомяването/неуведомяването й за плащането не е довело
до двойно плащане на кредитора.
С
горепосоченото уведомление по чл. 143 ЗЗД е установена и настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението на ответницата
А.С., имайки предвид, че волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на всички суми по задължението по договора за продажба на изплащане поради неплащането в срок на две погасителни вноски съгласно уговорения между страните
погасителен план е достигнало до знанието ответницата, с което
последната
е надлежно уведомена за обявяване на
предсрочната изискуемост на всички вноски. Отделно от това след като крайният срок за заплащане
на вноските е 23 месеца считано от ***г., т.е. последната падежна дата е *** г., то падежът на цялото задължение е настъпил преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.07.2017г. Така или иначе фактите за изискуемост са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането е изискуемо в
заявения размер и е възникнало на предявеното основание. В тази връзка позоваването на ответницата за
нищожност на клаузата на т. 12.3 от договора за продажба на изплащане /касаеща предсрочна изискуемост на всички суми по задължението при неплащането в срок на две погасителни вноски/ е
без значение за изхода на спора.
Плащането от ищеца в качеството му на поръчител на задълженията на ответника към "Мобилтел" ЕАД се установява от уведомление изх. № 7215/*** г. по т. 2.2.6 от договор
от *** г. от страна на кредитора "Мобилтел" ЕАД
до ищцовото дружество, с характер на разписка по см.
на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, както и от платежно нареждане № 747897/*** г. В тях изрично е посочено, че
"Мобилтел" ЕАД е получило на *** г. плащане от
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД за сумата от 89,70 лв., с изрично посочване за кое задължение и за кой
длъжник се отнася плащането, а именно - просрочено задължение по Договор за
продажба на изплащане № *********/*** г. на длъжника А.Х.С., както и че плащането е извършено от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД по поръчителство, съгласно договор от ***г. По
делото не се твърди и не са представени доказателства ответницата да е
заплатила на продавача "Мобилтел"ЕАД дължимата по договора за
продажба на изплащане остатъчна сума от 89,70 лв. Следователно се
установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответницата за платените от поръчителя-ищеца
суми от
89,70 лв. по сключения
от ответницата договор за продажба на изплащане,
поради което ответницата дължи тази сума на поръчителя.
В чл. 143, ал.
1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на задължението
като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви върху заплатените
суми от деня на плащането. Следователно в закона е посочен падеж и поради
неизпълнението от ответника-длъжник, последният е изпаднал в забава и дължи на
осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва върху заплатените суми от деня на плащането от
поръчителя без да е необходима покана от страна на ищеца-поръчител (чл. 84,
ал.1, изр. първо ЗЗД). В случая лихва се претендира за периода от деня на плащане на главницата от
поръчителя – 01.10.2015 г., до 21.07.2017 г., чиито размер
изчислен от съда на осн. чл. 162 ГПК,
съвпада с този посочен в обжалваното решение и възлиза на 16,46 лв.
Възражението на ответника за
погасяване по давност на процесните вземания е изцяло неоснователно. Плащанията
на погасителни вноски по договор за продажба на
изплащане не
са периодични плащания, тъй като е налице предварително разсрочване на
изпълнението на едно задължение - задължение за плащане на покупна цена, поради
което приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата
петгодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като задължението за връщане на
погасеното от поръчителя задължение е изискуемо от деня на плащането - чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В съответствие
с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 24.07.2017 г., когато е
предявено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което
означава, че по давност е погасено
вземането за главница, чиято изискуемост е настъпила до 24.07.2012 г. – при
5-годишна давност, съответно до 24.07.2014г. – при 3-годишна давност /дори и да
се приеме тезата на ответницата в този смисъл/. В разглеждания случай съпоставяйки
момента когато погасителната давност е прекъсната – 24.07.2017 г. и извършеното
от поръчителя плащане на 01.10.2015г., следва, че са изтекли по-малко от три
или пет години от настъпване на изискуемостта му. Дори и в най-благоприятния
случай за ответника при съобразяване на изискуемостта на първата неплатена
вноска по договора за продажба на изплащане /главния дълг/ - 23.01.2015г., то от тази дата отново са изтекли
по-малко от три или пет години до прекъсване на давността на 24.07.2017 г.
Гореизложеното
в пълна степен важи и относно възражението за погасителна давност относно
вземанията за мораторна лихва. Задължението за обезщетение за забава (чл. 86 ЗЗД) се погасява с 3-годишна погасителна давност на собствено основание
съгласно чл. 111,
б."Б", пр.първо ЗЗД. В случая вземанията за мораторна
лихва върху главницата, претендирани от ищеца са за периода от 01.10.2015 г.
(датата на плащане на главницата от поръчителя) – 21.07.2017 г. (крайната дата,
до която ищецът претендира лихва за забава), т.е. се отнасят за периода след
24.07.2014 г., който не е обхванат от погасителната давност.
С оглед
на всичко изложено, нито един от доводите и възраженията
на ответницата, заявени с отговора на исковата молба и в жалбата не е основателен, поради
което въззивният съд не ги споделя. Въззивният съд намира за доказани релевантните факти, обуславящи основателността на
исковите претенции за главница и лихви, предявени по реда на чл. 415 ГПК, поради което същите следва да бъдат уважени за сумите до посочените размери и в периодите, така както са установени от районния съд в обжалваното решение.
С решението си в обжалваната част първоинстанционният
съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния
съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски в настоящото производство. Съобразно изхода на въззивното
дело, жалбоподателят следва да заплати дължимата държавна такса по въззивната жалба от 25 лв. по сметка на ОС – Перник /т. 7
от ТР
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Въззиваемият претендира и доказва разноски пред въззивната
инстанция общо 450лв., от които 150 лв. - депозит за възнаграждение на особ.
представител и 300 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените
доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е
отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено изцяло и в брой, и
списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността
на жалбата.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1624/09.01.2019 г. по гр.д. № 353/2018 г. по описа на Районен съд –
П. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А.Х.С.,
ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Окръжен съд - Перник сумата 25 лева - държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА А.Х.С., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, ЕИК
*********, ***, сумата 450 лв. - разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.