№ 3217
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20251110204053 по описа за 2025
година
прие следното:
Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН - образувано по жалба
на А. С. С. срещу НП КПК –НП -33 / 12.02..2025г. , издадено от името
на председател на КПК на осн. пар. 7 ал.4 ПЗР Закона за
противодействие на корупция / ЗПК / , с което на основание чл. 115
ал.1 от Закона за противодействие на корупцията на жалбоподателката
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
за това, че при извършена проверка за спазване изискванията на ЗПК
е установено , че жалбоподателката в качеството на задължено по закон
лице , заемало публична длъжност по см. на чл. 6 ал. 1 т. 21 от ЗПК ,
не подала след освобождаването й от тази длъжност в законовия
срок по чл. 52 ал.1 т.3 ЗПК декларация за имущество и интереси по
чл. 49 ал. 1 т. 2 КПК .
С жалбата се претендира отмяна на НП със съображения,
представляващи възражения за допуснати при издаването на
постановлението съществени процесуални нарушения при обсъждането
и оценката на приобщените доказателствени материали .
1
Претендира се също и нарушение на материалния закон поради
маловажност на нарушението по НП .
Представител на административнонаказващия орган оспорва изцяло
основателността на жалбата със съображения при изслушването в
съдебно заседание.
И двете страни претендират присъждането на разноски за правна
помощ.
По отношение на фактите по делото :
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата
по делото , прие за установено следното като факти по делото :
На 13.08.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е
направена проверка на вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по
ЗПК да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок
от освобождаването на публична длъжност.
При проверката било прието , че жалбоподателката , заемала
публична длъжност по см. на чл. 6 ал. 1 т. 21 от ЗПК , след
освобождаването й от длъжност не подала в законоустановения срок
декларация по образец на основание чл. 52 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 49 ал.
1 т. 2 от ЗПК . Прието било , че жалбоподателката е освободена от
длъжност като директор на дирекция при ЦМУ считано от 25.04.2024 г.
и за времето от 25.04.2024 г. до 27.05.2024г не е подала декларацията
по чл. 52 ал. 1 т. 3 ЗПК .
За констатираното при проверката неизпълнение на задължение за
подаването на декларация за имущество и интереси по чл. 52 ал. 1
т. 3 ЗПК на жалбоподателката от 21.08. 2024г. е съставен АУАН по
делото .
На същата дата 21.08. 2024г жалбоподателката подала в КПК
2
декларация за имущество и интереси по чл. 52 ал. 1 т. 3 ЗПК .
На 27. 08. 24 г. жалбоподателката подала до
административнонаказващия орган писмено възражение срещу
съставения акт , в което посочила , че заповед 364/24.04. 24г на
директора на АМ , сочеща освобождаването на жалбоподателката от
процесната длъжност , считано от 25.04. 24 г, е връчена на
жалбоподателката на 17.07. 24 г. , също и това , че за времето от 22.04.
24г до 05.08. 24 г. е била в отпуск по болест . Към възражението
приложила и доказателствата за твърденията по възражението .
Възражението за това ,че приетото в АУАН начало на срока за
деклариране по ЗПК - 25.04. 24г не съответства на връчването на
заповедта за освобождаването на жалбоподателката от процесната
длъжност на 17.07. 24 г. било отхвърлено от
административнонаказващия орган .
Административнонаказващият орган издал обжалваното НП и в
него по отношение на писменото възражение срещу акта е посочено
,че определената от директора на АМ дата на освобождаване от
длъжност следва да бъде зачетена като начало на срока за деклариране
и представените доказателства за отпуск по болест не установяват
пречка за подаване в срок на декларация за имущество и интереси .
По отношение на доказателствата по делото :
Изложеното се установява при обсъждане на приобщените
непротиворечиви доказателствени материали - показанията на
свидетеля – актосъставител , които потвърждават констатираното
с АУАН , копие от декларацията на жалбоподателя за имущество и
интереси, регистрирана в Комисията на 21.08. 2024г. , писмено
възражение срещу съставения акт с приложени към него
доказателствата, установяващи верността на твърденията по
възражението и останалите документи, приложени по
административнонаказателната преписка.
3
По отношение на правната страна по делото:
При така установеното като факти по делото съдът прие жалбата за
основателна поради издаване на НП при съществено процесуално
нарушение на изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН.
В нарушение на изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган да провери
обосноваността на акта и да прецени възраженията и събраните
доказателства, административнонаказващият орган само формално е
посочил възражението срещу АУАН , но обективно не е обсъдил
действителното съдържание възражението , въпреки , че възражението
е обосновано с конкретно позоваване на приложимия закон и на
относими към него доказателства .
Посоченото нарушение в случая се явява самостоятелно
основание ,обуславящо неправилност на решаващите изводи на
административнонаказващия орган .
Извън изложеното съдът установи , че с НП са възприети изводи
относно спорния предмет , които не съответстват на установеното от
приобщените материали .
Обективното обсъждане на действителното съдържание
възраженията на жалбоподателя и представените пред
административнонаказващия орган документи , които ги доказват,
налага извод , че очевидно не е доказана вината на жалбоподателя за
нарушението по НП като съставомерен признак на административното
нарушение по чл. 6 ЗАНН .
Жалбоподателката е била уведомена за освобождаването й от
процесната длъжност на 17.07. 24г , поради което очевидно началото
на срока за деклариране по ЗПК за нея не може да е датата 25.04. 24 г,
приета с НП , тъй като към тази дата тя не само не е могла да знае
за освобождаването й от длъжност като основание за деклариране , но
не е била и длъжна да знае този факт .
4
Това на осн. чл.11 ЗАНН обоснова приложението на чл. 15 НК -
Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не
е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици
(случайно деяние).
Анотирана съдебна практика По тези мотиви незаконосъобразно е прието от
административнонаказващия орган , че е налице основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо
жалбоподателя за нарушението по НП.
Съдът прие , че решаващите мотиви по НП сочат като прието
от административнонаказващия орган и съответно оценено като
основание за санкциониране бездействието за деклариране по чл. 52
ал. 1 т. 3 ЗПК за времето от 25.04.2024 г. до 28.05.2024г .
Това съдът прие за същественото фактическо основание за решението
на административнонаказващия орган за санкциониране , поради
което обсъждането като самостоятелно основание за наказване на
срока от 17.07. 24 г до 21. 08. 24г , когато е подадена процесната
декларация , би се явило съществено процесуално нарушение поради
изземване от съда на компетентност на административнонаказващия
орган .
Това , тъй като обективно съществена за решението за наличие на
самостоятелно основание за наказване за срока от 17.07. 24 г до 21.
08. 24г се явява автономната преценка на
административнонаказващия орган съобразно доказателствата за това :
Извършеното представлява ли малозначително деяние по см. на чл.
9 /2/ НК , към приложението на която разпоредба препраща чл. 11 от
ЗАНН , поради което то не е противоправно и не съставлява
административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН .
За това - макар извършеното от жалбоподателя формално да
осъществява от обективна и субективна страна състава на процесното
нарушение - съвкупната оценка на фактите по делото налага ли
5
несъмнено извода, че извършеното разкрива обществената опасност ,
предвидена в чл. 6 ЗАНН като основание за налагане по
административен ред на наказание за административно нарушение .
За това - в конкретния случай нарушението , ако се приеме ,че
такова е извършено , застрашило ли е охраняваните с разпоредбата
обществени отношения с типичната за него интензивност , не се ли
отличава поради липсата или незначителността на вредните последици
или поради други смекчаващи обстоятелства с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид
по см. на пар.1 т. 4 и т. 5 ДР на ЗАНН .
По отношение на разноските :
Доказателства за направени разноски от жалбоподателя не са
представени , поради което искането за присъждането на разноски е
неоснователно .
По изложените съображения на основание чл.63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № КПК –НП -33 / 12.02..2025г. , издадено от името на
председател на КПК , с което на основание чл. 115 ал.1 от Закона за
противодействие на корупцията на жалбоподателката А. С. С. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. за
нарушение на чл. 52 ал. 1 т. 3 ЗПК .
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за присъждането на разноски .
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд–гр. София.
6
Районен съдия :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7