Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №7

                       

                                             Гр. Видин  19.02.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесет и девети януари

ПРЕЗ  две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.П.

                                              ЧЛЕНОВЕ:  1. С.С.                         

                                                                                                       2.  Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.К.                       И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдия  С. С.                           ГР.Д. №  491    ПО ОПИСА

ЗА    2019    ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на В.К.Г. чрез адв. Р.Р.-особен представител-  против Решение №494   от 18.10.19г. по гр.д. №2554/18г. на ВРС. Твърди,че първоинстанционният съд неправилно е приел,че уведомлението за извършената цесия е достигнало до длъжника и тя не е произвела действие.Счита за недоказан факта,че именно ответникът е сключил договора за заем,който е сключен по електронен път,както и че е получил сумата.Иска  от съда да отмени решението и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „К….“ ЕООД-С. е   подал писмен отговор,с който оспорва  жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.Твърди,че ответникът е редовно уведомен за извършената цесия като уведомлението е връчено с ИМ,а призоваването по реда на чл.47,ал.5 ГПК е  законово предвиден начин за редовно връчване на книжа.Твърди,че договорът за заем е сключен при изпълнение на всички законови изисквания и е валиден.Позовава се на представени доказателства за реално превеждане на сумата по банков път на заемополучателя.

 

От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен иск  с правно основание чл.79 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД като „К….“ ЕООД-…е предявил  иск в размер на 350лв.,съставляващ получена от ответника сума по договор за кредит по реда на чл.6 от ЗПФУР, ведно със законната лихва върху предявената претенция от подаване на ИМ до окончателното изпълнение на задължението.

По делото е установено,че между „…..“ЕООД и В.К.Г. е  сключен  договор за кредит от разстояние от 28.03.2014г. на обща стойност 350лв.и срок на погасяване 30дни.Установено е по делото,че сумата от 350лв. е преведена на В.К.Г. по банков път.ВЛ по назначената експертиза е посочило,че В.К.Г. е отправил искане за кандидатсване  за финансова услуга „В…“ като е попълнил формуляр по електронен път на съответната уеб страница с попълнени лични данни.Вземането е прехвърлено на ищеца по делото „К…“ ЕООД като уведомлението за извършената цесия е приложено към ИМ и с връчването й е достигнало до ответника.

 ВРС е приел исковата претенция за основателна и я уважил .

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.

 При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Въззивната инстанция приема за доказано,че между „…“ЕООД и В.К.Г. е  сключен  договор за кредит от разстояние по електронен път на 28.03.2014г. на обща стойност 350лв. и на същата дата сумата е преведена по банков път на кредито получателя.От заключението на ВЛ по назначената техническа експертиза е установено,че В.К.Г. е отправил искане за кандидатсване  за финансова услуга „В…“ като е попълнил формуляр по електронен път на съответната уеб страница с попълнени лични данни като са спазени законовите изисквания за този вид услуга.

В този смисъл неоснователни са твърденията в жалбата,че тези факти не са установени.Сключен е валиден договор за заем чрез финансова услуга „В…“,сумата е преведена на заемополучателя и не е върната в договорения 30 дневен срок.

Относно уведомяването за извършената цесия съдът приема,че с прилагане на уведомлението за това към ИМ длъжникът се чита за редовно уведомен.В този смисъл е константната съдебна практика.Обстоятелството,че ответникът е уведомен по реда на чл.47 ГПК не отменя редовността на уведомяването,а напротив-това е законово предвиден способ за уведомяване на страна,когато тя не е открита на постоянен и настоящ адрес.От приложените уведомления е видно,че ответникът длъжник е призован на посочения от него адрес,но не се е явил и не е потърсил книжата за получаване.След като не е уведомил кредитора за промяна на адреса си то той не може да черпи права от собственото си виновно поведение и следва да се счита за редовно уведомен.Правата и интересите му в процеса са защитено от назначеният му особен представител,който независимо че няма връзка с доверителя си му оказва нужната правна помощ на база данните по делото.

Предвид изложеното въззивната инстанция счита,че В.К.Г. е редовно уведомен за извършената цесия и тя е произвела действието си предвид чл.99,ал.3 ЗЗД.

 Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първостепенния съд и следва да потвърди постановеното от него решение.

Ответникът по жалба е претендирал    разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв.-ю.к. възнаграждение и  такива  следва да му се присъдят.На назначеният особен представител на жалбоподателя-адв.Р.Р.-АК В… следва да бъде заплатено възнаграждение в размерна 300лв. от „К…“ ЕООД-С.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №494   от 18.10.19г. по гр.д. №2554/18г. на РС-Видин.

Осъжда „К….“ ЕООД,ЕИК….,със седалище и адрес на управление гр.С…,ул.“Ш…“ №… да заплати на адв.Р. Р.-АК В… адвокатско възнаграждение за особен представител в размерна 300лв.

Осъжда В.К.Г. *** да заплати на „К….“ ЕООД,ЕИК …,със седалище и адрес на управление гр.С….,ул.“Ш…“ №… направените от тях разноски за въззивната инстанция както следва:300лв. за възнаграждение за особен представител и 300лв. за ю.к. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване - чл.280,ал.3,т.1 ГПК .

 

 

              Председател:                          Членове:1.

 

 

                                                                           2.