МОТИВИ по НОХД № 282/2019 г. на
СГС, НО, 9 състав
В
съда е внесен обвинителен акт срещу З.В.Е. за това, че на 12.04.2018г., в гр.
София, ж.к. „*******“, в жилище на адрес бл. ********, е държал повече от три
археологически обекта, както следва:
- 1
брой монета, бронзова, римска провинциални на император Август (27 г. пр. Хр. -
14 г. сл. Хр.) с реверсен тип „три военни знамена“, отсечена в монетарницата на
Филипи, автентична, износена, с хетерогенни наслоения, представляваща движима
археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
на стойност 15.00 (петнадесет) лева;
- 1
брой монета, бронзова, късноримска, Константинова династия, с реверсен тип
„двама войни с едно знаме“ (335-341), автентична, износена, непочистена, с
хетерогенни наслоения, представляваща движима археологическа културна ценност
по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева;
- 1
брой монета, бронзова, късноримска, император Констанций II (337- 361), с
реверсен тип „Виртус поваля конник“, автентична, износена, непочистена, с
хетерогенни наслоения, представляваща движима археологическа културна ценност
по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева;
- 1
брой монета, бронзова, късноримска, Констанций Гал (351-354), с реверсен тип
„Виртус поваля конник“, автентична, със следи от износване, представляваща
движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1
от ЗКН, на стойност 10.00 (десет) лева;
- 1
брой монета, бронзова, късноримска, на император Валентиниан I (364- 375), с
реверсен тип „Виктория в ход на ляво“, отсечена в монетарницата на Сисция
(367-375), автентична, със следи от износване, представляваща движима
археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
на стойност 5.00 (пет) лева;
- 2
броя монети, бронзови, късноримски, IV в., неопределяеми, автентична, изтрити,
корозирали, със заличени изображения и надписи, представляващи движими
археологически културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
с единична цена в размер на 1 лев, и на обща стойност 2.00 (два) лева;
- 3
броя монети, медни, с корубести ядра, Латинска империя (1204 -1261г.), т.нар.
„български имитации“, тип С, късни емисии с малък размер (1220 -1230), добре
запазени с лека зеленикава естествена патина, автентични, диаметър 18-19 мм.,
представляващи движими археологически културни ценности по смисъла на чл.7,
ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, с единична стойност 3 лева и на обща стойност 9.00 (девет)
лева;
- 14
броя монети, медни, с корубести ядра, Латинска империя (1204 -1261 г.),
имитативни серии с малък размер тип А и тип D, добре запазени, с лека
зеленикава патина, автентични, диаметър 17-18 мм., представляващи движими
археологически културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
с единична стойност 2 лева и на обща стойност 28.00 (двадесет и осем) лева,
всички на обща стойност 73.00 лв. /седемдесет и три лева /, които обекти не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред - по реда на чл. 97, ал. 3 от
Закона за културното наследство и § 5. (1), § 6. (1) от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за културното наследство: чл. 97, ал. 3 от ЗКН „Физически
и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се
определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от
съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей“; § 5. (1) от
Преходни и заключителни разпоредби на ЗКН „В едногодишен срок от влизането в
сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими
археологически обекти или движими археологически паметници на културата до
влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и
регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или
от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5.“; § 6. (1) от Преходни
и заключителни разпоредби на ЗКН „Лицата, които до влизането в сила на закона
са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и
монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да
поискат тяхната идентификация и регистрация“ и по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 4,
чл. 8, ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. „а“ и б. „б“, чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл.
22, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата: чл. 4, ал. 1 „На идентификация по реда на тази
наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна
ценност; чл. 4, ал. 4 „Всяко физическо или юридическо лице може да поиска
идентификация на движима вещ по ал. 1, която е негова собственост“; чл. 8. ал.
1 „Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен
обхват музей съгласно приложение № 1“; чл. 8, ал. 3, т. 3, б. а и б. б
„Директорът на музея по ал. 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз
основа на отправено до него искане от: т. 3. физически и юридически лица, в т.
ч. частни музеи и музеи със смесено участие: а) за движими вещи или колекция от
движими вещи по чл. 4, ал. 1, които са тяхна собственост; б) за движими
археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху
които те са установили фактическа власт“; чл. 10, ал. 1 „Всяко физическо или
юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей
идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде
заявление по образец съгласно приложение № 5“; чл. 21, ал. 1 „Вписването в
регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално богатство, се
извършва от дирекция „Културно наследство“, а във всички останали случаи по чл.
7 - от музея, извършил идентификацията“; чл. 22, ал. 1 „Вписването в регистъра
се извършва служебно въз основа на разпореждане на: т. 2. директора на музея,
извършил идентификацията - извън случаите по т. 1, б. б) за колекция, която е
собственост на физическо или юридическо лице“, престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по безспорен и
несъмнен начин, доколкото се касае за държане на повече от три археологически
обекта, които не са регистрирани и идентифицирани по реда на § 6 от ЗКН. Приема, че доказателства,
подкрепящи обвинителната теза се съдържат в показанията на свидетелите К.М. и В.К.,
полицейски служители, които на 12.04.18 г. при посещение в дома на подсъдимия
са установили, че Е. държи монети, чиято комплексна нумизматична оценка е
определена от изготвената по делото експертиза. Счита, че инкриминираните монети,
чиято идентичност с иззетите от дома на подсъдимия, е установена посредством
предявяването им на свидетелите М. и К.,
като предмет на престъплението и на основание чл. 278, ал. 7 от НК, подлежат на
отнемане в полза на държавата. Приема, че престъплението е доказано и от субективна
страна, тъй като подсъдимият е бил колекционер на монети и е бил запознат със
старинния им характер, разполагал е с каталози на монети, сам е показал на
полицаите старинните монети, търсени от тях, пуснал ги е за продажба, отделил
ги е от другите, като ги е разпределил по епохи. Не на последно място излага подробни
аргументи, свързани с неприложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият
е държал голямо количество монети - 24 на брой, в пъти надвишаващи минимума,
определен в закона; касае се за монети от различни епохи – римска, византийската,
османска, ранно антични, късно антични и средновековни; фактът, че не просто са
били държани от подс. Е., но са били предлагани и за продажба; били са предмет
и на предходно възмездно придобиване на търг; стойността им, определена с
експертното заключение - 73 лв. не е малозначителна. При индивидуализацията на
наказанието предлага същото да бъде „пробация“ при налагане на двете задължителни пробационни мерки, за срок от 6
месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 НК приема, че не следва да бъде
налагано кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
Защитата на
подсъдимия Е. в лицето на адв. С.Й. пледира за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението от субективна страна. Приема, че по делото е било
установено, че подс. Е. е любител-колекционер, придобил е монетите на търг по
интернет, поради което и не е имал основание да счита, че представляват
културна ценност. Приема, че цената, дадена от вещите лица е силно завишена,
доколкото са ползвали като ориентир при оценяването стойността, определяна от
аукционни къщи в Западна Европа и САЩ, като цената на всички предлагани от
подс. Е. монети на сайта, чрез който се е провеждал търга е достигнала малко
над 80 лв. заедно с куфарчето, в което са били поставени. С оглед изложеното и
доколкото монетите са били в недобър вид, покрити със зелена патина и нечетивни,
приема, че у подс. Е. е липсвало знание за държането на вещи, имащи
археологическо значение. С оглед изложеното и поради липса на съставомерност на
деянието от субективна страна предлага оправдаването на подсъдимия.
Алтернативно и с оглед чистото съдебно минало на Е., пледира за приложение на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото деянието се явява явно
малозначително.
Подс.
Е. в дадените пред съда обяснения
заявява, че с колекциониране на монети се занимава от 2016 г., като се интересувал
предимно от нови, юбилейни монети. За инкриминираните сочи, че е закупил около
година и половина преди инкриминираната дата, на търг, провеждан чрез интернет
сайта auction.bg. Закупил ги заедно с други монети, без да знае, че се
ползват със закрила от държавата и подлежат на регистрация. Предложил ги за
продажба заедно с други монети и с куфарчето, в което се намирали. Знаел, че са
стари, но не знаел, че подлежат на идентификация и регистрация. В
предоставената му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият З.В.Е. е роден на *** ***,
живущ ***, българин, с българско гражданство, неосъждан, ЕГН **********. Има
добри характеристични данни по местоживеене.
През периода м. април, 2018 г. подс. З.Е.
живеел със съпругата си и детето си в гр. София, ж.к. „*******“, бл. ********.
Около две години преди този период започнал да се занимава с колекциониране на
юбилейни монети. Постепенно започнал да развива хобито си като сключвал сделки по
продажба и придобиване на различни монети, включително и стари такива, най-вече
чрез сайтове за електронна търговия, сред които и сайта Балкан Аукцион
/Balkan.Auction/. За целите на интернет търговията Е. имал регистрация в
посочения интернет сайт, като ползвал профил „adt86“. За целия около двугодишен
период сключил приблизително 200 сделки, свързани с покупко-продажба на различни
монети. За да развива хобито си подс. З.Е. събирал информация от специализирани
интернет сайтове и каталози.
Около една година и половина преди м.
април, 2018 г. подс. З.Е. придобил чрез он лайн покупка през сайта Балкан
Аукцион /Balkan.Auction/ различни монети, сред които били и инкриминираните, а
именно: 1 брой монета, бронзова, римска провинциални на император Август (27 г.
пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.) с реверсен тип „три военни знамена“, отсечена в
монетарницата на Филипи, автентична, износена, с хетерогенни наслоения, 1 брой
монета, бронзова, късноримска, Константинова династия, с реверсен тип „двама
войни с едно знаме“ (335-341), автентична, износена, непочистена, с хетерогенни
наслоения, 1 брой монета, бронзова, късноримска, император Констанций II (337-
361), с реверсен тип „Виртус поваля конник“, автентична, износена, непочистена,
с хетерогенни наслоения, 1 брой монета, бронзова, късноримска, Констанций Гал
(351-354), с реверсен тип „Виртус поваля конник“, автентична, със следи от
износване, 1 брой монета, бронзова, късноримска, на император Валентиниан I
(364- 375), с реверсен тип „Виктория в ход на ляво“, отсечена в монетарницата
на Сисция (367-375), автентична, със следи от износване, 2 броя монети,
бронзови, късноримски, IV в., неопределяеми, автентична, изтрити, корозирали,
със заличени изображения и надписи, 3 броя монети, медни, с корубести ядра,
Латинска империя (1204 -1261г.), т.нар. „български имитации“, тип С, късни
емисии с малък размер (1220 -1230), добре запазени с лека зеленикава естествена
патина, автентични, диаметър 18-19 мм., 14 броя монети, медни, с корубести
ядра, Латинска империя (1204 -1261 г.), имитативни серии с малък размер тип А и
тип D, добре запазени, с лека зеленикава патина, автентични, диаметър 17-18 мм.
На 07.04.2018г. поради възникнала нужда
от парични средства по повод предстоящия рожден ден на детето му, подс. Е.
решил да продаде част от притежаваните от него монети, сред които и
инкриминираните и подробно описани по-горе. За целта от профила си ,,adt86“ в
интернет сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/ Е. публикувал обява с № 4075186 с
начало на търга за предлаганите вещи 7.04.2018г. и крайна дата 17.04.2018 г.
Обявил начална цена за предлаганите вещи 0,01 лв. В описанието на продаваните
предмети посочил, че се касае за: „44 банкноти, от които 30 нециркулирани
перфектни, голям алуминиев куфар за монети с 5 табли, пълен с 190 монети,
всички монети са различни, няма повтарящи се, от цял свят, има сребърни монети
73,31 гр. с висока проба сребро, има монети със стари години, цяла табла е
пълна с „много стари и непочиствани монети !!!!“. Към обявата подс. З.Е.
приложил и 13 бр. снимки на предлаганите банкноти и монети. Шест дни, 14 часа и
21 минути преди края на периода на търга цената на предлаганите вещи достигнала
80,15 лв.
През същия период - на м. април, 2018г.,
свидетелите К.М. и В.К. работели като полицейски служители в сектор
„Престъпления свързани с културно исторически ценности“ при ОКП на ГД „НП“ - МВР.
В процеса на изпълнението на служебните
си задължения и при събиране на информация за незаконно придобиване и сделки с
движими културни ценности, св. М. попаднал на обявата, публикувана в сайта
Балкан Аукцион /Balkan.Auction/ от подс. З.Е., в която бил обявен търг за
придобиване на куфар с 44 банкноти и 190 различни монети, с уточнението, че
сред монетите има и сребърни. Установил, че търгът бил с начало 07.04.2018г. и
край 17.04.2018г. При прегледа на снимките, с които била придружена обявата св.
М. видял, че на няколко от тях се визуализират монети, според вида на които преценил,
че е възможно да са старинни и с археологически произход.
Във връзка с възприетото съдържание на
обявата, св. М. извършил съответна проверка и установил, че профил ,,adt86“ е
регистриран на името на подс. З.В.Е., с адрес ***.
На 12.04.2018г., св. М. и св. В.К.,
посетили жилището на адрес ***, с цел установяване вида и произхода на
визуализираните на снимките към обявата старинни монети, както и
предотвратяване на евентуална незаконна дейност с обект въпросните монети.
При посещението си на адреса на
12.04.2018г., около 8,00 ч. свидетелите установили в жилището подсъдимия,
обяснили му повода за посещението и Е. ги допуснал в дома си, където по това
време се намирала и съпругата му – св. А.Е., която се грижела за детето им.
След като влезли в жилището, св. М. и
св. К. провели разговор с подс. Е., показали му скрийншотове на публикуваната
от неговия профил обява и поискали да видят предлаганите монети. Е. им показал монетите,
които бил обявил за продажба чрез сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/, сред
които били и гореописаните. Поради вида, състоянието и външните белези на
монетите, св. М. и св. К. преценили, че същите може да са автентични, старинни
монети и предложили на подс. Е. да им ги предаде. Подс. Е. изразил съгласие и
доброволно ги предал на св. М., за което бил съставен протокол за доброволно
предаване. Докато се намирали в жилището, подс. Е. показал на св. М. и св. К. и
множество други монети, които притежавал. Свидетелите преценили, че останалите
монети, с които подс. Е. разполагал, са машинно сечени в близко до съвремието
ни време, поради което и не представлявали интерес във връзка с работата им. За
доброволно предадените монети подс. Е. пояснил на свидетелите М. иК., че ги е
закупил преди около една година, през която не е предприемал действия по
идентификацията и регистрацията им. Казал още, че не е регистриран и като
колекционер.
От
заключението на изготвената по делото Съдебна комплексна, нумизматична и
оценителна експертиза се установява, че държаните от подс. З.Е. монети са,
както следва: 1 брой монета, бронзова,
римска провинциални на император Август (27 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.) с
реверсен тип „три военни знамена“, отсечена в монетарницата на Филипи,
автентична, износена, с хетерогенни наслоения, представляваща движима
археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
на стойност 15.00 (петнадесет) лева; 1 брой монета, бронзова, късноримска,
Константинова династия, с реверсен тип „двама войни с едно знаме“
(335-341), автентична, износена, непочистена, с хетерогенни наслоения,
представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1
и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева; 1 брой монета, бронзова,
късноримска, император Констанций II (337- 361), с реверсен тип „Виртус
поваля конник“, автентична, износена, непочистена, с хетерогенни наслоения,
представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1
и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева; 1 брой монета, бронзова,
късноримска, Констанций Гал (351-354), с реверсен тип „Виртус поваля конник“,
автентична, със следи от износване, представляваща движима археологическа
културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност
10.00 (десет) лева; 1 брой монета, бронзова, късноримска, на император
Валентиниан I (364- 375), с реверсен тип „Виктория в ход на ляво“,
отсечена в монетарницата на Сисция (367-375), автентична, със следи от
износване, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на
чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 5.00 (пет) лева; 2 броя монети,
бронзови, късноримски, IV в., неопределяеми, автентична, изтрити, корозирали,
със заличени изображения и надписи, представляващи движими археологически
културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, с единична цена
в размер на 1 лев, и на обща стойност 2.00 (два) лева; 3 броя монети, медни, с
корубести ядра, Латинска империя (1204 -1261г.), т.нар. „български имитации“,
тип С, късни емисии с малък размер (1220 -1230), добре запазени с лека
зеленикава естествена патина, автентични, диаметър 18-19 мм., представляващи
движими археологически културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1
от ЗКН, с единична стойност 3 лева и на обща стойност 9.00 (девет) лева; 14
броя монети, медни, с корубести ядра, Латинска империя (1204 -1261 г.),
имитативни серии с малък размер тип А и тип D, добре запазени, с лека
зеленикава патина, автентични, диаметър 17-18 мм., представляващи движими
археологически културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН,
с единична стойност 2 лева и на обща стойност 28.00 (двадесет и осем) лева,
като общата стойност на всички монети е 73 лв. Експертизата уточнява, че тъй
като в България няма легален пазар на археологически културни ценности,
оценката е базирана на тяхната културно-историческа, научна и художествена
стойност, на състоянието им, както и на началните оценки на аналогични монети,
предлагани за продажба на аукциони в Западна Европа и САЩ. По време на разпита в
с.з. вещите лица поясняват, че при оценката на монетите не са били повлияни от
по-високите цени на подобни монети в аукционните къщи в Западна Европа и САЩ,
тъй като са били взети предвид само първоначалните им цени. Уточняват още, че
определената стойност е относителна, тъй като за подобни обекти може да бъде
постигната и много по-висока цена, а същинската стойност на тези монети намира
израз при откриването на археологическите обекти, където са били намерени, тъй
като имат значение за датирането и за придобиването на друга значима информация
за съответното археологическо откритие.
До датата 12.04.2018г., подс. Е. не
предприел действия за регистрация и идентификация на притежаваните от него
монети - археологически обекти, по реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за
културното наследство и § 5. (1), § 6. (1) от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за културното наследство и по реда на чл. 4, ал. 1 и ал.
4, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. „а“ и б. „б“, чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и
чл. 22, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,
издадена от Министерство на културата.
Установява се още от изисканата и
приложена по делото документация от нумизматично дружество „Ф.“ - гр. Пловдив,
нумизматично дружество „С.“ – гр. Плевен и Сдружение „С. на Н.Д.В Б.“ – гр.
Велико Търново, че подс. З.В.Е. не е подавал заявление за идентификация и
регистрация на движими археологически обекти (културни ценности) включително
монети.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обясненията на подс. З.Е.; показанията на
свидетелите К.М. (включително и тези, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК), В.К., А.Е.; разпечатки на изображения от обява с №
4075186, публикувани от лице с профил ,,adt86“ в интернет сайт Балкан Аукцион
/Balkan.Auction/ (л. 5-9 от т. І от ДП); протокол за доброволно предаване от
12.04.2018 г. (л. 14, т. І от ДП); протокол за доброволно предаване от
24.07.2018 г. (л. 27, т. ІІ от ДП), ведно с писмена справка, съдържаща
наличните данни, послужили за регистрация на профил ,,adt86“; заключение на Съдебна комплексна,
нумизматична и оценителна експертиза (л. 32-34, т. ІІ от ДП); писма от
заместник-министъра на културата, директора на Регионален исторически музей –
Плевен, директора на Регионален исторически музей – Ловеч, директора на
Регионален исторически музей – Пазарджик, директора на Регионален исторически
музей – Перник, директора на Регионален исторически музей – Монтана, директора
на Регионален исторически музей – Добрич, директора на Национален исторически
институт с музей, директора на Регионален исторически музей – Хасково,
директора на Регионален исторически музей – Габрово, директора на Регионален
исторически музей – Шумен, директора на Регионален исторически музей –
Търговище, директора на Регионален исторически музей – Враца, директора на
Регионален исторически музей – Разград, директора на Регионален исторически
музей – Кърджали, директора на Регионален исторически музей – Силистра,
директора на Регионален исторически музей – Кюстендил, директора на Регионален
исторически музей – Велико Търново, директора на Регионален исторически музей –
Бургас, директора на Регионален исторически музей – Благоевград, директора на
Регионален исторически музей – Стара Загора, директора на Регионален
исторически музей – Ямбол, директора на Регионален исторически музей – Русе,
директора на Регионален исторически музей – Сливен, директора на НИМ, директора
на Регионален исторически музей – Смолян, директора на Регионален исторически
музей на регионален археологически музей – Пловдив, директора на Регионален
исторически музей – Варна, директора на Регионален исторически музей – Пловдив;
писмена информация от нумизматично дружество „Ф.“ - гр. Пловдив, нумизматично
дружество „С.“ – гр. Плевен и Сдружение „С. на Н.Д.В Б.“ – гр. Велико Търново,
от които се установява, че З.В.Е. не е подавал заявление за идентификация и
регистрация на движими археологически обекти (културни ценности) включително
монети; справка за съдимост на подс. З.Е., останалите писмени доказателства по
делото, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК,
както и веществените доказателства – 24 бр. монети, предявени на страните,
свидетелите и вещите лица по реда на чл. 284 НПК.
Посочените
доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, изясняват във
възможната пълнота фактическата обстановка по делото и по категоричен начин
мотивираха съда да възприеме горната фактическа обстановка.
На първо място с
протокол за доброволно предаване подс. З.Е. е предал инкриминираните 24 бр.
монети, за коитото е заявил, че са негови, закупени са от него чрез интернет
сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/, от лице, чийто профил не си спомня, но
тъй като е любител колекционер на съвременни, а не на старинни монети, ги е
предложил за продажба отново в същия сайт – Балкан Аукцион /Balkan.Auction/, с
обява № 4075186.
На следващо място
съдът кредитира показанията на св. К.М. и св. В.К., които възпроизвеждат
причините за посещението им в дома на подс. З.Е., както и неговите действия по
предаването на инкриминираните вещи. Така, в показанията си св. К.М. и В.К.
подробно разкриват информация относно установените и иззети монети,
обстоятелството, че именно подс. З.Е. ги е извадил и им е показал всички
монети, мястото в което са били поставени заедно с други монети, идентификацията
им като такива, представляващи интерес за полицейските служители, а при
предявяването им св.К. и М. заявиха с категоричност, че всички предявени им
монети са били установени в дома, обитаван от подс. Е.. В тази част показанията
на св. М. и св. К. се подкрепят от писмените доказатествени средства, а именно
от протокола за доброволно предаване, обективиращ начина, по който
инкриминираните монети са били приобщени като веществени доказателства по
делото. Или в основата на изводите си относно времето, мястото и авторството на
престъплението съдът постави показанията на св. М. и К., които са подробни,
еднопосочни и без противоречия помежду си и се подкрепят от писмените
доказателства. Така от тях се установява кога и по какъв начин е протекла
проверката, къде именно са били намерени инкриминираните предмети, тяхното
доброволно предаване от страна на подсъдимия. В синхрон със заявеното от тях е
наличния протокол за доброволното предаване на предметите, в който подсъдимият
е отразил саморъчно своите пояснения. Липсата на регистрация на движимите
културни ценности се установява, както от приобщените писмени доказателства,
така от приетата Съдебна комплексна, нумизматична и оценителна експертиза, от
която се установява, че изследваните обекти представляват културни ценности и
са движими археологически обекти. Този факт не се отрича и от подс. З.Е..
Категорично се установява от всички
посочени гласни доказателствени средства, че при извършеното посещение в
жилището освен подс. Е. се е намирала единствено съпругата му – св. А.Е. и
малолетното им дете.
На следващо място съдът намира, че
следва да кредитира и показанията на св. А.Е., които са информативни относно
начина на придобиване на инкриминираните монети от подсъдимия, съмненията,
които са възникнали у нея и съпруга й във връзка с инкриминираните монети, както
и обстоятелството, че те са останали в дома им продължително време, през което
подс. З.Е. ги е прегледал, подредил ги е и след това ги е пуснал за продажба.
Съдът кредитира показанията тази свидетелка и относно времето, през което
съпругът й – подс. Е. е продължил да се занимава с колекциониране на монети,
начинът по който е развивал хобито си – а именно чрез събиране на информация
чрез интернет и специализирани каталози. Така депозираните от св. А.Е.
показания не се възприемат от съда като такива, пораждащи противоречие или
съмнение относно субективната съставомерност на деянието. Заявеното от св.
Евтимова, че съпругът й не е знаел какво представляват монетите и дали са
движима археологическа културна ценност, се кредитират от съда като следва да
се отбележи, че обстоятелството, че Е. не е бил наясно за това че закупените от
него монети са стари такива към момента на придобиването им не означава, че в
последствие не е разбрал този факт. В подкрепа на този извод на съда е
отразеното от подсъдимия в обявата, публикувана от неговия профил в интернет
сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/у в която той изрично е отразил, че част
от предлаганите обекти са „много стари и непочиствани монети !!!!“. Фактът, че
подс. З.Е. e бил наясно с обстоятелството, че
държаните от него монети са били стари се установява и от показанията на
свидетелите К. и М., които безпротиворечиво сочат, че подсъдимият им е показал
предлаганите от него да продажба вещи, бил е наясно кои са по-старите монети,
посочил ги е като такива, а в последствие ги е предал доброволно.
Съдът кредитира изцяло заключението на
Съдебната комплексна, нумизматична и оценителна експертиза, тъй като е
изготвена от експерти със специална компетентност, които са взели предвид стойността
на аналогични монети, поставяни като начална цена при публични разпродажби в
страните от ЕС и САЩ. В този смисъл съдът намира за несъстоятелна тезата на
защитата, поддържана в хода на съдебните прения, че заключението е невярно, като
следва да се отбележи, че изводите на вещите лица се основават на съпоставка на
цените на аналогични предмети и монети както в България, така и извън страната.
Не може да бъде прието като основание за поставяне на стойността на вещите под
съмнение с аргумент постигнатата цена (80,15 лв.) за всички предлагани за
продажба от подсъдимия предмети в сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/,
доколкото до края на наддаването са оставали повече от шест дни, като е напълно
възможно и очаквано през това време цената да се повиши.
Съдът частично дава вяра на обясненията
на подсъдимия, като приема същите за доказателствено средство в
частта, в която сочи, че е извършвал колекционерска дейност в
продължение на около 2 години и до този момент, както и че около година и
половина преди инкриминираната дата е придобил монетите, предмет на
престъплението отново чрез покупка чрез интернет сайта Балкан Аукцион
/Balkan.Auction/, включително, че е предал доброволно инкриминираните вещи, тъй
като в тази част заявеното от него намира подкрепа в останалите доказателствени
източници.
В частта, в която обаче поддържа, че не
е знаел за това, че се касае за стари монети и предлага версия, че това е
обстоятелство, което не е успял да провери, поради което и през целия период
след закупуването на монетите не е бил наясно, че може да се касае за движими
културни археологически ценности, съдът я приема за защитна позиция, тъй като
се опровергава от приетите по делото доказателства. В този смисъл е видно от
протокола за доброволно предаване, че той саморъчно е пояснил, че притежава
тези монети. В дадените пред съда обяснения сочи, че ги е закупил преди около
година и половина, през което време е логично като любител-колекционер да
събере достатъчна информация за тях, а в обявата в интернет сайта Балкан
Аукцион /Balkan.Auction/, чието съдържание потвърждава, че е изложено от него е
посочил, че продава „много стари и непочиствани монети !!!!“. Всичко това противостои
на версията му за липса на знание относно вида на държаните от него монети. Категорично
се опровергават и твърденията му, че е считал, че се касае за вещи без
стойност, не само с оглед на установеното от експертите, но и доколкото
подсъдимият сам заяви, че е пристъпил към продажбата на монетите (заедно с
други вещи) поради възникнали нужди от финансов характер, свързани с
предстоящия рожден ден на детето му. Не може да бъде приет аргументът за
незначителна стойност на инкриминираните монети и с оглед твърденията за достигнатата
ниска цена от 80,15 лв. за тях и останалите продавани вещи, ведно с
алуминиевото куфарче, в което са били поставени, доколкото, както беше
отбелязано и по-горе продажбата на вещите по посочения начин е срещу предложена
най-висока цена за период от 10 дни, като до края на периода са оставали повече
от 6 дни и 14 часа, а от началото на обявената публична продажба чрез наддаване
са били изминали малко повече от 3 дни.
С оглед изложеното съдът намира, че авторството
на деянието и субективната му страна се установяват от писмените доказателства и
показанията на свидетелите, а от изготвените по делото експертизи се установява
видът на предметите и тяхната стойност.
Съдът
кредитира изцяло и писмените
доказателства и докзателствени средства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и веществените такива,
предявени на страните, свидетелите и вещите лица на основание чл. 284 НПК.
От
правна страна:
От обективна и субективна страна З.В.Е. е
осъществил състава на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК.
От обективна страна – подс. Е. ***, в жилище
на адрес бл. ********, е държал повече от три археологически обекта, както
следва:
- 1 брой монета, бронзова, римска провинциални на
император Август (27 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.) с реверсен тип „три военни
знамена“, отсечена в монетарницата на Филипи, автентична, износена, с
хетерогенни наслоения, представляваща движима археологическа културна ценност
по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 15.00 (петнадесет)
лева;
- 1 брой монета, бронзова, късноримска, Константинова
династия, с реверсен тип „двама войни с едно знаме“ (335-341),
автентична, износена, непочистена, с хетерогенни наслоения, представляваща
движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1
от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева;
- 1 брой монета, бронзова, късноримска, император
Констанций II (337- 361), с реверсен тип „Виртус поваля конник“,
автентична, износена, непочистена, с хетерогенни наслоения, представляваща
движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1
от ЗКН, на стойност 2.00 (два) лева;
- 1 брой монета, бронзова, късноримска, Констанций Гал
(351-354), с реверсен тип „Виртус поваля конник“, автентична, със следи
от износване, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла
на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 10.00 (десет) лева;
- 1 брой монета, бронзова, късноримска, на император
Валентиниан I (364- 375), с реверсен тип „Виктория в ход на ляво“,
отсечена в монетарницата на Сисция (367-375), автентична, със следи от
износване, представляваща движима археологическа културна ценност по смисъла на
чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, на стойност 5.00 (пет) лева;
- 2 броя монети, бронзови, късноримски, IV в.,
неопределяеми, автентична, изтрити, корозирали, със заличени изображения и
надписи, представляващи движими археологически културни ценности по смисъла на
чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, с единична цена в размер на 1 лев, и на обща
стойност 2.00 (два) лева;
- 3 броя монети, медни, с корубести ядра, Латинска
империя (1204 -1261г.), т.нар. „български имитации“, тип С, късни емисии с
малък размер (1220 -1230), добре запазени с лека зеленикава естествена патина,
автентични, диаметър 18-19 мм., представляващи движими археологически културни
ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, с единична стойност 3
лева и на обща стойност 9.00 (девет) лева;
- 14 броя монети,
медни, с корубести ядра, Латинска империя (1204 -1261 г.), имитативни серии с
малък размер тип А и тип D, добре запазени, с лека зеленикава патина,
автентични, диаметър 17-18 мм., представляващи движими археологически културни
ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и чл.53, т.1 от ЗКН, с единична стойност 2
лева и на обща стойност 28.00 (двадесет и осем) лева, всички на обща стойност 73.00 лв. /седемдесет и три
лева /, които обекти не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - по
реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за
културното наследство и § 5. (1), § 6.
(1) от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното
наследство: чл. 97, ал. 3 от ЗКН „Физически и юридически лица, притежаващи вещи
или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат
да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или
регионален музей“; § 5. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗКН „В
едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат
тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния
исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл. 97, ал. 5.“
; § 6. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗКН „Лицата, които до
влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими
археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен
срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация“ и
по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 4, чл. 8,
ал. 1 и ал. 3, т. 3, б. „а“ и б. „б“, чл. 10, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 22,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата: чл. 4, ал. 1 „На идентификация по реда на тази
наредба подлежат движими вещи, които могат да се определят като културна
ценност; чл. 4, ал. 4 „Всяко физическо или юридическо лице може да поиска
идентификация на движима вещ по ал. 1, която е негова собственост“; чл. 8. ал.
1 „Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по тематичен
обхват музей съгласно приложение № 1“; чл. 8, ал. 3, т. 3, б. а и б. б
„Директорът на музея по ал. 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз
основа на отправено до него искане от: т. 3. физически и юридически лица, в т.
ч. частни музеи и музеи със смесено участие: а) за движими вещи или колекция от
движими вещи по чл. 4, ал. 1, които са тяхна собственост; б) за движими
археологически обекти или движими археологически паметници на културата, върху
които те са установили фактическа власт“; чл. 10, ал. 1 „Всяко физическо или
юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей
идентификация на притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде
заявление по образец съгласно приложение № 5“; чл. 21, ал. 1 „Вписването в
регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално богатство, се
извършва от дирекция „Културно наследство“, а във всички останали случаи по чл.
7 - от музея, извършил идентификацията“; чл. 22, ал. 1 „Вписването в регистъра
се извършва служебно въз основа на разпореждане на: т. 2. директора на музея,
извършил идентификацията - извън случаите по т. 1, б. б) за колекция, която е
собственост на физическо или юридическо лице“.
Съставът на чл.
278, ал. 6 от НК не е бланкетен, тъй като диспозицията не препраща към друг
нормативен акт, а очертава в пълнота елементите от обективната страна на
престъплението. Изпълнителното деяние се изразява в държане на археологически
обект, който не е идентифициран и регистриран по предвидения нормативен ред.
Престъплението е
на просто извършване. Достатъчно е деецът да упражнява фактическа власт върху
археологически обекти, за които не са били изпълнени законовите изисквания за
тяхната идентификация и регистрация, за да бъде реализиран престъпният състав.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
реда на управление в различни области, а конкретен обект на престъплението по
чл. 278, ал. 6 от НК са обществените отношения, свързани с опазването и
закрилата на културното наследство на РБългария. Правната регламентация на тези
обществени отношения е въведена в Закона за културното наследство и
подзаконовите актове по неговото прилагане, вкл. Наредба № Н-3/09 год. на
министъра на културата, в която се регламентирани правата и задълженията на
гражданите, ЮЛ, държавните и общински органи и институции за изпълнението на
поставената законова цел. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба
или в отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране, а незнанието
на задълженията на гражданите, произтичащи от закона не е извинително.
В конкретния
случай инкриминираните обекти са експертно определени като археологически.
Деецът може да ги притежава само, ако е доказал правата си на собственик или
държател върху тях в хода на нормативно уреденото производство по идентификация
и регистрация на предметите. И тъй като подсъдимият не притежава нужните
документи за държаните от него археологически обекти, той е реализирал от
обективна страна престъпния състав на чл. 278, ал. 6 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1
от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е
така, защото в съзнанието му са били формирани представи, че монетите са
автентични, с оглед дейността, която осъществява като любител колекционер на
монети повече от 2 години и е съзнавал, че те представляват културна ценност и
са археологически обекти, както и че не
са идентифицирани и регистрирани по предвидения за това ред.
Няма основания да
се приеме несъставомерност на деянието поради липса на субективната страна на
престъплението, в която насока е искането на защитата, тъй като, както се
посочи по-горе, при извършената проверка инкриминираните предмети са били
намерени в дома на подсъдимия и самият той е пояснил пред полицейските
служители, че ги притежава от около година, заедно с тях е отделил и предал
доброволно именно инкриминираните монети, които при предлатането им за продажба
в интернет сайта аукцион.бг е описал като „много
стари и непочиствани монети !!!!“, т.е.
налице са всички характеристики на прекия умисъл за извършване на
престъплението.
Не се споделя становището на защитата за
липса на обществена опасност на деянието с оглед ниската стойност на държаните
от подс. Е. монети, представляващи движими
археологически културни ценности. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в
случая е неприложима. Съображенията на съда за това са следните: при изложените
факти съдът намира, че извършеното от подс. Е. съставлява престъпление, тъй
като осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, като неговата
обществена опасност не е явно незначителна, поради което същото е
противоправно. Както беше посочено определената от експертите стойност на
инкриминираните монети не може да определи по абсолютен начин обществената
опасност на деянието, респ. не може самостоятелно да се приеме за решаваща от
гл. т. съставомерността на извършеното от подс. Е. деяние. Вещите лица
посочиха, че стойността е относителна, че се касае за вещи с колекционерска
стойност, чиято оценка е направена, при отчитане единствено на изходните цени,
определяни в аукциони в Западна Европа и САЩ, както и при съобразяване на
цените в страната. Уточнява се още, че същинската значимост на монетите е
археологическата, тъй като когато са намерени в съответния акропол, биха имали
решаващо значение с оглед датирането на археологическата находка, биха могли да
представляват източник и на друга важна информация с историческа стойност. Същевременно при преценката на обществената
опасност на деянието не могат да бъдат пренебрегнати продължителния период от
време, през който подс. З.Е. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните
монети – около година и половина, през което време не е предприял действия по
тяхната идентификация и регистрация, както и факта, че ги е предлагал за
продажба чрез интернет сайта Балкан Аукцион /Balkan.Auction/, с което
практически е осъществил състава на престъплението по чл. 278а от НК, което е с
по-висока степен на обществена опасност с оглед предвидения в санкционната част
на разпоредбата специален минимум на наказанието лишаване от свобода (това
обстоятелство следва единствено да бъде отбелязано, без да бъде допълнително
обсъждано, доколкото липсва съответно обвинение за извършване на престъпление
по посочения състав от НК). Ето защо с оглед деянието, което се изразява в държане
на повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, от което законодателят не е предвидил настъпването
на специфични съставомерни последици съдът намира, че не следва да се приеме,
че обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна.
Интензивността, с която същото е застрашило (престъплението е формално, на
просто извършване) обществените отношения, свързани държане на 24 броя (количество
осем пъти надвишаващо съставомерния минимум) нерегистрирани и неидентифицирани
археологически обекти, които са от различни исторически епохи - римска,
византийската, османска, ранно антична, късно антична и средновековие, не е
по-ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което оказват по
принцип деянията от този вид. Всичко това не
характеризира извършеното като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, още по-малко сочи на отпадане на неговата противоправност. Поради което по
отношение на инкриминираното деянието, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
По
вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия Е.
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години и с глоба от три
хиляди до петнадесет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанието на
подсъдимия Е. съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало, сравнително малкото
количество и ниската стойност на държаните движими
археологически културни ценности, безукорното му процесуално поведение, обстоятелството,
че е оказал съдействие на органите на досъдебното производство при
установяването на инкриминираните вещи. При преценката относно основанието, на
което следва да бъде извършена индивидуализацията на наказанието съдът отчете и
факта, че Е. е трудово зает, както и липсата на други висящи и незавършени
наказателни производства спрямо него, което говори, че същият не е личност с
трайни престъпни наклонности.
При преценката на всички обстоятелства,
относими към индивидуализацията на наказанието и неговия размер, съдът не
отчете отегчаващи отговорността на подс. З.Е. обстоятелства.
След
преценка на изложеното съдът прие, че за подс. Е. по делото се събраха
доказателства за наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и най- вече с оглед обстоятелството, че към деня на
инкриминираното деяние подс. Е. е неосъждан, по отношение на него няма
образувани други незавършени наказателни производства, трудово ангажиран е и е
съдействал на органите на досъдебното производство за установяване и
приобщаване на инкриминираните предмети като веществени доказателства по делото.
От друга страна съдебният състав прецени, че и най- лекото предвидено в закона
наказание, за това престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед самото
деяние и най- вече с оглед личността на подсъдимия- личност, без регистрирани
други противообщестъвени прояви. Ето защо съдебният състав прие, че при
определяне наказанието на подс. Е. са налице основания за приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК и наложи на подсъдимия
наказание „пробация” при следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес, включваща явяване и подписване на лицето пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът
не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието
„лишаване от свобода“ (глоба), като прецени, че това наказание отговаря изцяло
на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. При определяне размера на
наказанието се съобрази практическата липса на отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като съдът прие, че и минимално предвиденият размер
на наказанието пробация – шест месеца,
би изпълнило в пълна степен целите на наказанието.
По веществените доказателства:
Съдът
на основание чл. 278, ал. 7 НК отне в полза на държавата предметът на
престъплението, а именно: 1 брой монета, бронзова, римска провинциални на
император Август (27 г. пр. Хр. - 14 г. сл.
Хр.) с реверсен тип „три военни знамена“; 1 брой монета, бронзова,
късноримска, Константинова династия, с реверсен тип „двама войни с едно
знаме“ (335-341); 1 брой монета, бронзова, късноримска, император
Констанций II (337- 361); 1 брой монета, бронзова, късноримска, Констанций Гал
(351-354), с реверсен тип „Виртус поваля конник“; 1 брой монета,
бронзова, късноримска, на император Валентиниан I (364- 375), с реверсен тип „Виктория
в ход на ляво“, отсечена в монетарницата на Сисция (367-375); 2 броя
монети, бронзови, късноримски, IV в.; 3 броя монети, медни, с корубести ядра,
Латинска империя (1204 -1261г.), т.нар. „български имитации“, тип С, късни
емисии с малък размер (1220 -1230); 14 броя монети, медни, с корубести ядра,
Латинска империя (1204 -1261 г.).
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия З.В.Е. да заплати в полза на Държавата и по
сметка на СДВР сумата от 117,30 лева - направени разноски в досъдебното
производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийския градски съд сумата от 330,40 лева - направени разноски в съдебното
производство.
На основание чл. 190,
ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия З.В.Е. да заплати държавна такса в размер на
пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Съдия при СГС: