№ 363
гр. Благоевград, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир К.
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500211 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от „с.к“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр.С., район „С.“, ул.“Г.С.Р.“ ...., чрез адв. Х.М. Г., САК, с посочен имейл и
съдебен адрес против определение №500035/18.01.2022г., постановено по гр.д. №344/2021
г. по описа на РС Разлог, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявения иск.
В жалбата се излага, че определението на съда е неправилно и постановено в
противоречие с материалния закон. Излага се, че на първо място от подаденото заявление по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1187/2020г. по описа на РС Разлог
ясно е видно, че заявителя е индивидуализиран чрез посочване на наименование, ЕИК,
седалище и адрес на управление, както и законен представител. Сочи се, че издаването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с погрешно наименование и ЕИК на
заявителя е техническа грешка допусната от заповедния съд, която не е основание за
прекратяване на производството по образуваното исково производство. Твърди се, че в
заповедта за изпълнение и разпорежданията по делото седалището и адреса на заявителя и
законния му представител са посочени вярно, като всички съобщения и актове на съда са
връчвани на жалбоподателя „с.к“ АД, таксите са плащани от същия и няма спор кой е
заявител пред заповедния съд. С оглед на това се твърди, че е допусната техническа грешка
в издадената заповед като вместо с.к АД е посочено СИТИ КЕШ ООД.
Според жалбоподателя твърдението на ответника, че искът по чл.422 от ГПК е
недопустим, поради липса на процесуална легитимация, плод на допусната техническа
грешка, е неоснователно, като грешката не е допусната по вина на ищеца, а по вина на
заповедния съд.
Поддържа се в жалбата, че предявения установителен иск е допустим и е съобразен с
материалните изисквания на закона, като допусната техническа грешка не опорочава
издадените актове от съда.
Поради изложеното се иска да бъде отменено обжалваното определение за прекратяване
на производството и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С отговор на частната жалба, депозиран в законовия срок, насрещната страна Г. ВЛ. К.,
счита постановеното определение за правилно и законосъобразно, постановено в
1
съответствие на материалните и процесуални правила. Излага, че за да е допустимо
производството по чл.422 от ГПК е необходимо да има пълно съответствие между страните
в производството, основанието и периода на предявената искова претенция и задълженията
за които е издадена Заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се
установява дължимост именно на тези вземания. Поддържа се, че в настоящия случай такъв
идентитет между страните по заповедното и исковото производство липсва, поради което се
налага по безспорен и категоричен начин извода за липса на идентичност на страните, което
е основание за недопустимост на депозирания иск по гр.д.№ 344/2021г. по описа на РС
Разлог по смисъла на чл.422 от ГПК.
Посочено е, че видно от заявлението по ч.гр.д.№1187/2020г. по описа на РС Разлог
същото е предявено от „с.к“ АД, с ЕИК ...., а в разпореждането и заповедта за изпълнение е
посочено, че длъжникът Г.К. следва да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК ...,
респективно не е налице идентичност между заявителя по ч.гр.д.№ 1187/2020г. и ищеца по
гр.д.№ 344/2021г. по описа на Районен съд Разлог, което е основание за прекратяване на
производството.
С оглед изложеното се иска постановеното определение на РС Разлог да бъде
потвърдено.
Съдът намира, че частната жалба е редовна, а производството по нея допустимо. Същата е
подадена от легитимирана страна в първоинстанционното производство, чрез пълномощник
с надлежно учредена представителна власт, подадена е в преклузивния едноседмичен срок
от връчване на определението и срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът намира, че частната жалба е основателна, поради което следва да бъде уважена,
поради следното:
Производството пред РС –Разлог е образувано по искова молба подадена от „с.к“ АД, с
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.“Г.С.Р.“ ...., чрез адв. Х.М. Г.
– САК, срещу Г. ВЛ. К., с ЕГН **********, с адрес с.Б., ул.“Ч.. С исковата молба е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на „с.к“ АД, с ЕИК .... сума в размер на 1250 лв.
главница, като част от общо задължение за главница в размер на 7535,82 лв. дължима по
договор за потребителски кредит № FL 295811 от 11.09.2007г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в заповедното и исковото производство.
С разпореждане № 501132 от 04.03.2021 г. съдът е постановил изпълнение на
процедурата по чл.131 от ГПК, като в законоустановеният срок е подаден писмен отговор от
ответника, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
С определение № 503293/07.12.2021г. РС Разлог е съобщил на страните проект на доклад
по делото, дал им е съответни указания, приканил ги е към спогодба, и е насрочил открито
съдебно заседание по делото.
В първото съдебно заседание, проведено на 18.01.2022г. след като e приел като
доказателство по делото производството по ч.гр.д.№ 1187/2020г. по описа на РС Разлог,
съдът е счел, че са налице основанията за прекратяване на исковото производство поради
недопустимост на предявения от страна на ищеца иск, тъй като заявлението е подадено от
с.к АД, но видно от заповедта и разпореждането, е посочено, че длъжникът Г.К., следва да
заплати на СИТИ КЕШ ООД задължението. Първоинстанционният съд е приел, че не е
налице идентичност между заявителя по ч.гр.д. и ищеца по исковото производство, като
искът по чл.422 от ГПК е недопустим, поради което с обжалваното определение е прекратил
производството по гр.д.№ 344/2021г. по описа на РС Разлог.
Въззивният съд намира, че определението е неправилно.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1
ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което
вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск
за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от
надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът
2
следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което
вече е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.
Съдът е длъжен служебно да изследва въпроса налице ли е идентичност между
заповедното и исковото производство от субективна и от обективна страна /предмета на
заповедното и исковото производства/. Недопустимо е след като е отпочната проверка за
оспорване на едно вземане в заповедно производство, впоследствие да се допуска исково
производство /като продължение на съответното заповедно производство/ по чл.422 ГПК
между различни страни относно друго вземане. Рамките и предметът на исковото
производство са предопределени от заповедното производство. В тази насока е Решение №
131/18.07.2018г. постановено по т.д.№ 2081/2017г. по описа на ВКС и др.
В случая обаче не се касае за липса на идентичност между заявителя и ищеца, както
неправилно е приел първоинстанционния съд. Видно от исковата молба и заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът и заявителя са едно и също
лице –„с.к“ АД, с ЕИК ..... В разпореждането на заповедния съд № 504662/23.11.2020г., с
което е уважено заявлението и в издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 504663/23.11.2020г. очевидно за кредитор е посочено друго ЮЛ с
наименование и ЕИК - „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК ..., като въззивният съд, намира че се
касае за очевидна фактическа грешка допусната от заповедния съд, доколкото седалището и
адреса на управление и законния представител на кредитора са посочени правилно
съобразно подаденото заявление. Съдията докладчик по установителният иск е следвало
като констатира посоченото вместо да прекратява производството по делото да установи, че
се касае до допусната от заповедния съд ОФГ относно наименованието и ЕИК на
дружеството кредитор и в съответствие с чл.7, ал.1 от ГПК да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна. В тази връзка същия е могъл да даде
указания на ищеца, за отстраняване на несъответствието между исковата молба и заповедта
за изпълнение на парично задължение, като насочи към процедура по отстраняване на ОФГ
в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, досежно наименованието и ЕИК на
заявителя, каквото само ищецът може да инициира, но не и директно да прекратява
производството по делото.
Нещо повече, видно е от материалите по приложеното заповедно производство, че към
настоящия момент, ищецът е инициирал такова производство за отстраняване на ОФГ и
разпореждането и заповедта досежно наименованието на кредитора и неговото ЕИК са
поправени с влязло в сила Определение № 500117/22.02.2022г. от заповедния съд, който
факт, съобразно чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взет предвид от настоящия състав.
Горното налага извода, че предвид съответствието в заявлението по чл.410 от ГПК и
издадената заповед за изпълнение и подадената искова молба на страните, вземането и
неговото основание, предявения иск по чл.422 от ГПК е допустим.
Предвид изложеното, съдът намира постановеното от РС Разлог определение за
прекратяване на производството за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въз основа на изложеното, Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №500035/18.01.2022г. постановено от РС Разлог по гр.д.
№344/2022г. за прекратяване на производството по делото като недопустимо и ВРЪЩА
делото на РС Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274,
ал.4 ГПК, вр. с чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4