№ 867
гр. Пазарджик, 30.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20225220103267 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 13:33 часа, се явиха
Ищцата К. Т. К. - редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. И. П. от АК-Пазарджик - редовно
упълномощен с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Б. Ж. К. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. Ц, не се явява. За него се явява адв. Г.
С-Ц – редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Вещото лице Б. З. Г. – редовно призован, се явява лично.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С-Ц: Уважаема госпожо председател, моля да дадете ход на
делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпилата молба от вещото лице Г., което същия
заявява, че не му е осигурен достъп до 23.05.2023 г. и не е изготвил
заключение по поставената му задача. Вещото лице се явява лично в
днешното съдебно заседание.
1
Съдът ДОКЛАДВА постъпили по делото писмени доказателства
изискани в предходното съдебно заседание, а именно: във връзка с
изисканите такива по реда на чл. 192 от ГПК, е постъпило писмо с приложени
към него писмени доказателства по опис от третото неучастващо по делото
лице ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ с вх.
№7397/28.03.2023 г., във връзка с изисканата на осн. чл. 186 от ГПК,
допълнителна информация от ТД на НОИ-Пазарджик, в следния смисъл:
каква е била трудовата дейност, която е осъществявал Т. А Л, какви
длъжности е заемал същият и съответно размер на получаваното от него
трудово възнаграждение през последните 10 години преди неговото
пенсиониране са постъпили две писма съответно с вх.№8146/05.04.2023 г. и
вх.№8395/07.04.2023 г., в които е предоставена частична информация, като е
заявено, че по въпросите относно изисканата информация за
възнаграждението на г-н Т. А Л, искането е изпратено по компетентност на
ТД на НАП гр. Пазарджик, в резултат на което е постъпило и писмо с вх. №
8778/12.04.2023 г. от ТД на НАП П, офис Пазарджик, с което уведомяват
съда, че НАП не разполага с информация за търсения период.
АДВ. П.: - Госпожо председател, държим на допусната експертиза.
Моля вещото лице да посочи дата на която ще извърши оглед, за да може
страните, при възможност и ако желаят, да присъстват. Да се приемат всички
доказателства, така, както са представени. Не е пристигнало доказателството
от фирма „М“ ООД, държим и на това писмено доказателство, изпратено е на
коректния адрес – не са реагирали.
АДВ. С-Ц: - Уважаема госпожо председател, аз не възразявам да бъдат
приети така представените писмени документи по делото. По отношение на
молбата депозирана от вещото лице, считам, че следва да бъде дадена
възможност на вещото лице Г. да изготви експертизата, която е допусната от
съда.
Във връзка с така пристигналото писмо от НОИ – ТП Пазарджик, че
няма данни за лицето Т. А Л, за размера на неговата пенсия отпусната от
01.04.1988 г., аз смятам, че така представеното писмо е непълно и неточно. От
него не става ясно дали е направена справка от хартиеното пенсионно досие
на лицето или само и единствено по електронен път, поради което ще Ви
моля да бъде изискана справка от ТП на НОИ Пазарджик, пенсионен отдел, за
2
тази информация, но да бъде направена от хартиеното пенсионно досие на
лицето Т. А Л, тъй като към датата на пенсионирането 01.04.1988 г. и в
последствие всички пенсионни досиета са били само и единствено на хартиен
носител.
Във връзка с непредставяне на информация от НАП, каква е
длъжността, която е осъществявал от трудова дейност Т. А Л, аз смятам, че
следва да бъде изискана информация от МБАЛ Пазарджик, на каква длъжност
е работил, от кога и до кога, тъй като твърденията наведени още с писмения
отговор са, че Т. А Л приживе до пенсионирането си е осъществявал трудова
дейност като шофьор на линейка, но за да бъдат доказани тези твърдения,
смятам, че е основателно и допустимо това доказателствено искане за
изискване информация от МБАЛ Пазарджик.
АДВ. П.: - Не възразявам да се уважат доказателствените искания. В
предишното съдебно заседание ни задължихте да представим писмени
доказателства – представям ги в препис по опис.
АДВ. Ц: - С оглед обема на документите, аз ще Ви моля да ми бъде
дадена възможност, в тридневен срок, считано от днес, след като подробно се
запозная с тях да взема становище по днес представените документи.
Съдът по доказателствените искания на страните, намира на първо
място за основателно искането във връзка с приемане на изискани и
приложени по делото писмени доказателства, като възраженията на
процесуалната защита на ответника по отношение на факти и обстоятелства
несъдържащи се в представеното от ТП на НОИ писмо, съдът счита, че следва
да бъдат изяснени, чрез представяне на писмена молба по чл. 192 ГПК до
третото неучастващо лице ТП на НОИ, като в същата молба следва бъдат
посочени обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени със справка и след
проверка на ТП на НОИ, евентуално, въз основа на кои досиета или регистри
трябва да се извърши тази проверка за установяване на тези обстоятелства.
Съдът намира за основателно искането, което следва да бъде
проведено по същия процесуален ред, а именно по реда на чл. 192 от ГПК, да
се изискат от МБАЛ Пазарджик данни за заеманата длъжност на лицето Т. А
Л с посочения период, като намира, че изясняването на тези обстоятелства ще
е от съществено значение за изясняване на самия правен спор по делото.
Съдът констатира, че към датата на днешното съдебно заседание
3
третото неучастващо лице „М“ ООД, задължено в предходното съдебно
заседание, също не е представило документите, които са изискани от съда
съгласно молба с вх. № 1588/20.01.2023 г., поради което и за следващото
съдебно заседание, копие от същата молба, с писмо със същите указания
следва да бъде изпратено до третото неучастващо по делото лице, като следва
да се съобщи, че при повторно неизпълнение на разпореждането на съда ще
бъде наложена глоба в размер от 100 до 1200 лева, на осн. чл. 91, ал. 2 от
ГПК, тъй като се създават затруднения в хода на производството, а подобно
неизпълнение ще бъде и повторно. В тази връзка е необходимо
процесуалният представител на ответника да представи писмена молба по
реда на чл. 192 от ГПК за връчване на ТП на НОИ и МБАЛ Пазарджик, като
неучастващи по делото трети лица.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изисканите и представени по делото писмени доказателства
от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ с вх.
№7397/28.03.2023 г., ТП на НОИ-Пазарджик, с вх. № 8146/05.04.2023 г. и вх.
№8395/07.04.2023 г., както и писмо от ТД на НАП гр. Пазарджик с вх. №
8778/12.04.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 от ГПК ТП на НОИ гр. Пазарджик и
МБАЛ гр. Пазарджик да представят документи, респективно, справки, които
ще бъдат от значение за изясняване на обстоятелства по делото, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника, с писмена
молба, с копие за връчване на третото неучастващо по делото лице, да уточни
въпросите и обстоятелствата, които ще бъдат изяснявани, респективно
документите, които ще бъдат изискани.
ПОВТОРНО ЗАДЪЛЖАВА третото неучастващо по делото лице „М“
ООД гр. Пазарджик, да представи документи интересуващи делото, като
копие от молбата по чл.192 от ГПК да бъде изпратена с указания за
отговорността, в случай на неизпълнение на това задължение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Б. Г. да изготви заключение по
поставената му задача.
АДВ. П.: - Моля вещото лице да посочи дата, на която може да се
4
извърши огледа.
АДВ. С-Ц: Ответникът, г-н К., дава дежурства. След разговор с него,
каза, че другата седмица понеделник, вторник и сряда – 5, 6 и 7 юни е
възможен оглед.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: - На 07.06.2023 г., от 17:00 часа ще извърша огледа.
АДВ. С-Ц: - Аз ще предам на моя доверител.
СЪДЪТ намира, че следва да даде възможност на процесуалната защита
на ответника да се запознае с писмената молба с приложени към нея
доказателства и да вземе становище в същия едноседмичен срок, относно
приемането на тези доказателства. Самото процесуално действие по
приемането им, съдът ще осъществи в следващото съдебно заседание.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалната защита на ответника да се
запознае с писмените доказателства представени днес от ищцовата страна и в
едноседмичен срок считано от днес, с писмена молба с препис за ищцовата
страна да изрази своето становище във връзка с тяхното приемане, в
следващото съдебно заседание.
АДВ. П.: Водим допуснатите по делото двама наши свидетели.
АДВ. С-Ц: Ние също водим тримата свидетели, които са ни допуснати.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ ГЛАСНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА С РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ ОТ СТРАНИТЕ
СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л А Л – на 58 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, К. ми е един вид втора братовчедка.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал.1, т. 2 от ГПК.
СВ. Л Л: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Л Л: Обещавам да кажа истината. К. ми е един вид втора
братовчедка. Познавам бащата на К., той се казваше Т. Л. Познавам имота за
който се води това дело. Този имот, имотът се намира на „С“, в Пазарджик,
5
представлява жилищна кооперация, на втори етаж. Да, ходил съм в този
апартамент. Познавам ответникът Б..
Ходил съм в този имот и по време на строежа, и когато заживяха
заедно. Аз не съм участвал в строежа и строителните работи, участвал е баща
ми. Баща ми измаза апартамента изцяло от вътре – баща ми беше мазач и
изцяло измаза отвътре. Да, знам с какви пари се направи този апартамент.
Моят имот в с. В, е един до друг с имота, който имаше на К. баща й. Те са два
имота по 800 кв.м. В този имот той построи къщата си на три етажа, която – за
която има залепен гараж за две коли, и вътре в имота имаше тогава, защото
след това те го продадоха, около петдесет дръвчета. Мисля, че бяха от вишни,
които те, и той тези дръвчета ги използваше да си подобрява финансовото
състояние – събираше плодове и ги продаваха. Този имот те решиха да го
продават – на К. родителите, с цел да се включат в жилищна кооперация,
защото бяха решили, че няма да живеят във В – този, същият имот който
описах. И така се и случи, един ден той се обажда на баща ми – чичо Т. се
обажда на баща ми, обажда се чичо ми на баща ми и му казва: „Решили сме
да си продадем къщата и двора, защото няма да живеем във В“, и тогава баща
ми ми казва, аз живея в П, аз съм бил млад тогава, и татко ми казва: „Искаш
ли да си продадеш апартамента в П и да купиш тази къща?“ Аз отказах,
нямам желание да живея във В. Той настояваше, вземи тази къща, къщата е с
двор, но в крайна сметка появи се купувач, една жена, която е работила в Г
дълги години, със сина си дойдоха, и купиха къщата. Спомням си, да, това
беше 94-та година, и си го спомням това, защото тогава беше и световното
първенство по футбол, а аз съм треньор по футбол, и много добре си го
спомням. Исках нещо да кажа, но си изгубих мисълта.
АДВ. П.: Какво си спомняте за тази продажба?
СВ. Л Л: Чичо ми се обади една вечер и ме помоли да го придружа до
нотариуса в П, да не са сами със стринка ми, те имаха една жигула, бежава на
цвят, дойдоха с колата до П, отидох аз в съда и те там дойдоха, и там при
нотариуса – жена беше нотариусът, и там прехвърлиха къщата. Парите ги
броиха пред мен, вътре при нотариуса. Петдесет и две хиляди, марки тогава
бяха парите. Друго друго.
АДВ. П.: Тогава чичо Ви Т., каза ли Ви защо продава този имот? Защо
са му тези пари?
6
СВ. Л Л: Да, да, да, да, точно това исках да кажа. Те искаха да продадат
къщата, защото искаха да се включат тук в жилищна кооперация, да направят
на К. апартамент. В крайна сметка тя е едно дете и те искат по някакъв начин
да я устроят.
АДВ. П.: Знаете ли Вие, дали те се включиха в тази жилищна
кооперация?
СВ. Л Л: Да, да, да зная, защото аз съм ходил там, и съм карал баща ми,
баща ми е строителен работник и имаше бригада, и им измаза етажа.
АДВ. П.: Вие знаете ли кой е плащал вноските за този имот?
СВ. Л Л: Да, да, знам, защото ние сме в много добри отношения,
особено – даже ми става тъжно, сега като се сетя, той скоро почина чичо ми, и
баща ми и той скоро почина. Ами, когато се събирахме, нали, това са семейни
неща, и той казваше, че лично той вкарва вноските – чичо ми, на К. баща й –
вноските за кооперацията, от продажбата на имота, който беше във В, вкарва
парите за кооперацията за апартамента на К..
АДВ. П.: Стигнаха ли му тези пари, знаете ли?
СВ. Л Л: Мисля, че са му стигнали, да, стигнали са му, защото те
продадоха къщата заради апартамента. Да, той беше много доволен, от това
което прави – ами, доволен е, защото има едно дете, и осъществява си
желанието да я устрои, и доволен беше.
НА ВЪПРОСИ ОТ Ц, СВ. Л Л: – Чичо ми беше шофьор на линейка в
Пазарджик. В Пазарджик работеше. Не мога да се сетя, не мога да си спомня
до коя година е работил. Тогава, когато се включиха в кооперацията, мисля,
че тогава беше пенсионер вече. Не мога да си спомня от кога е бил пенсионер.
Чичо ми и стринка ми си живееха тука в къщата. Знам къде се намира къщата,
тук в Пазарджик. При тях живееше и другият ми чичо. След като К. и Б. се
ожениха, те живееха в къщата – всички живееха в къщата и К. и Б.. Тя си е
същата къщата, тя и в момента не е голяма. Не знам дали в тази къща са
правени пристройки и ремонт.
Те – чичо ми и стринка ми, се включиха в кооперацията с цел да
направят на К. жилището. Това беше 94-та – 95-та година. Лично за К., тя да
живее там. О, не мога да Ви кажа къде да живеят мъжът й и децата й на К.,
това не е моя работа. Да, ходил съм в апартамента, който се намира в
7
кооперацията. На втория етаж се намира апартаментът, влиза се, има хол,
детска, и става вече 4-5 години не съм ходил. Влиза се в апартамента,
коридора е, отсреща е холът. Вече не си спомням.
АДВ. С-Ц: Вие лично ли сте виждали баща Ви да измазва, или той Ви е
разказвал?
СВ. Л Л: Аз съм го карал. Аз съм го карал до тук от В, с моята кола.
Къщата във В не мога да Ви кажа колко квадрата е, само мога да Ви
кажа, че е на три етажа, дворното място е 800 квадрата, тогава имаше 50
дръвчета, но в момента ги няма, защото в момента майка ми живее там, а те
новите собственици ги изрязаха – 5-6 дръвчета да са останали. Дръвчетата
бяха вишни – да, само вишни бяха.
При изповядването на сделката аз присъствах, да, аз бях вътре. Ами,
чичо ми ме помоли, тъй като ще носи пари и се притесняваше, и ме помоли да
бъда с тях. Да, нотариусът позволи да присъствам вътре. Да, спомням си на
кого беше прехвърлен имотът във В, Пско, при нотариусът бяха Соня и синът
й Емил.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на втория свидетел.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Е Г.А К – на 52 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, бащата на К. и моята майка са племенница и чичо.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Е К: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Е К: Обещавам да кажа истината. Познавам родителите на К..
Бащата на К. и моята майка са племенница и чичо. Нейният баща се казваше
Т.. Да, знам, че Т. е инвестирал в строеж в Пазарджик. Родителите ми, тоест
майка ми има къща във В, която е в съседство на тази къща, за която става
въпрос. Като деца сме играли много там. Присъствала съм и на строежа.
Присъствала съм и след това, като дете, физически съм присъствала. Да, на
8
къщата във В съм присъствала – те са в един имот на моята майка къщата на
майка й и баща, и тази въпросната. Тази къща във В я построи дядо Т. –
бащата на К..
АДВ. П.: - Знаете ли дали тази къща дядо Т. и неговата съпруга са я
подавали? Защо са я продавали?
СВ. Е К: Да. Ами, на този разговор съм присъствала лично, пак казвам,
това е преди много години, той каза, че иска да продаде къщата, за да може да
купи на К жилище в Пазарджик. Да, преди много години успя да направи
това. Знам, че продаде къщата, пак казвам, преди много години, и инвестира
тук в някакъв строеж. Виждала съм го този строеж, на груб строеж, пак преди
много време, с децата ми. Не знам улица и номер. По ориентир мога да кажа,
че беше на главна улица, в Пазарджик.
Даде парите от къщата на В за инвестиция в този строеж. Всичките
пари е дал. Това знам от разговор между моят баща и майка и нейните
родители, да, присъствала съм на този разговор.
Ами, говореше тогава, това пак преди време беше, говореше за марки.
Нямам представа от къде са тези марки. Собственикът, който купуваше
жилището, говореше за тази валута. Купувачът на къщата, плащаше къщата
на село във В в марки, в такава валута. Не съм чула колко марки са броени за
тази къща, не знам.
АДВ. П.: Знаете ли дали дядо Т. и майката на К. дали са били доволни
от това което правят в Пазарджик?
СВ. Е К: – Е, тя е единственото им дете, да, Кгорично.
АДВ. П.: - Вие кога последно ги чухте, видяхте, говорихте с тях?
СВ. Е К: С родителите ли?
АДВ. П.: - Да, с родителите на К..
СВ. Е К: Ами с дядо Т., за съжаление на погребението миналата година.
Ежедневни си бяха почти, разговорите между него и моята майка.
АДВ. П.: - И какво сте чули Вие от него?
СВ. Е К: – Радваше за нея – за К., за това, че има собствено жилище, за
това, че е добра в работата си, с децата си. Нейната дъщеря и моят големият
син са набори, и ние също сме набори – на К. дъщеря й.
9
АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С-Ц СВ. Е К: – Майката на К. се казва – хм,
добър въпрос. Мари, не. Не, забравих името на майката на К. Може и да се
сетя след малко. Не знам Т. Л какво е работил. Не знам колко време е
работил, дали е бил пенсионер - това са лични неща. При всички положения е
бил. Напоследък за неговото състояние – моята майка беше притеснена –
беше зле. К се грижеше за него, да, сигурна съм.
АДВ. С- Ц: - Вие виждали ли сте го това?
СВ. Е К: – Всяка събота и неделя съм на вилата при родителите си, и те
водят почти ежедневни разговори, това го знам от майка си, и съм чувала
разговор между майка ми и чичо Т. Не знам чичо Т в какви отношения е бил
със зет си Б..
АДВ. С-Ц: - А Вие събирали ли сте се семейно?
СВ. Е К: – О, да. Семейно кои? Като деца задължително.
АДВ. С- Ц: - Семейството на К., когато е имала семейство, семейството
на майка й и баща й, вашето семейство – разширеният роднински кръг имам в
предвид.
СВ. Е К: – Тази фамилия, всички именни дни се празнуваха
задължително. Ние пристигахме всички от П в Пазарджик, за да празнуваме
Т.овден, те пристигаха обратно за Г в нашия дом, ходихме съответно на село
за Лите дни. Фамилията е много голяма и уважават тези неща. Във времето, в
което сме се събирали отношението на родителите на К. към Б. е било добро.
Последно сме се събирали на сватбата на сина им Ж – на Б. и на К. синът.
Имотът в с. В представлява, къща на два етажа, отпред имаше вишневи
градини и черешови съответно, тя е в съседство на къщата на баба ми и на
дядо ми. И в строеж я помня, и обзаведена я помня. Дворът беше голям. В
двора имаше вишни, и в другата част на баба ми в двора имаше и зеленчуци.
Не мога да определя колко дръвчета вишни има – много дръвчета бяха. И
череши имаше да, в двора на баба ми. Те са един неделим двор, едната къща е
в задната страна на този големия двор, а предната къща е на баба ми. В двора
няма ограда, той е голям двор. Не си спомням колко квадрата е дворът на
чичо ми и стринка ми.
Чичо ми Т. и стринка ми живееха тук в Пазарджик. Да знам къде
10
живяха – в къща.
АДВ. С-Ц: - А Вие ходили ли сте в тази къща?
СВ. Е К: – Пак казвам, всички именни дни ние от П идвахме всички тук.
Първоначално, като се ожениха К. и Б., живееха тук в къщата на Т..
АДВ. С - Ц: Кои живееха в тази къща?
СВ. Е К: – Ох, много ми изскочи, притеснението ли явно ми е в повече,
как се казваше майка й – майка й и баща й, и те двамата. Не мога да кажа дали
през годините са правени ремонти на тази къща.
Не знам подробности за започването или за завършването на строежа на
кооперацията. Те са си говорили – баща ми и чичо Т за това, че се строи и на
какъв етап е, но аз не съм влизала в подробности.
АДВ. С - Ц: – Спомняте ли си, след сключването на гражданския брак
между К. и Б., К. какво е работила и Б. какво е работил?
СВ. Е К: – Не. За Б. почти съм сигурна, че мога да възпроизведа, че
беше пожарникар дълго време и се занимаваше със строителство – с
довършителни дейности, тя гледаше детето. Строителство имам предвид
допълнително.
АДВ. С-Ц: - Нямаме повече въпроси.
АДВ. П.: - Нямам въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н Г.А Т – на 58 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Н Т: Обещавам да кажа истината. Познавам К и Б. К.и, от
жилищната кооперация, в която живеем, защото сме комшии. По-точно ги
познавам от 1997 г., когато започна строителството на жилищна кооперация.
Заедно строихме, по-скоро фирма „М“ строеше тогава, 18 човека сме
участници, три входа по 6 човека – шест апартамента. Доколкото си спомням,
11
през онези години тази кооперация се строеше, мисля, че с лихвоточки, ние
не бяхме с лихвоточки, но се включихме да строим. На фирма „М“ се
плащаше ставаше поетапно, на няколко вноски, не помня колко вноски.
Направят плоча – плащаме, етаж – плащаме, всичко поетапно. Може да са
били 5-6 етапа, не си спомням вече.
АДВ. С-Ц: - А спомняте ли си кой е внасял вноските, и специално
спомняте ли си дали К. или Б. са внасяли вноски, или някой друг е внасял
вноски за строежа?
СВ. Н Т: - Значи, за вноските за строежа, ами аз си ги познавам като
семейство и мисля, че те двамата са си внасяли, а пък госпожо съдия, една
тетрадка си пазя, понеже бях касиер на кооперацията, и тук това, което съм
отмятала за всички неща, които са плащани, говоря за общите части, защото
те са доста суми, съм ги получавала от тях двамата, но фигурира името
повече на Б, така съм си го писала, въпреки, че те за мен си бяха семейство и
за мен и двамата са си били. Те са много тук неща, но например, значи
кооперацията ни я дадоха в гол вид, да се изразя по-точно – нито прозорци,
нито входна врата – нищо. Значи, 97-ма година започнаха, сигурно и 98 – 99 г.
ние вече се нанесохме. Така в гол вид беше, когато я взехме. Те приключи
фирмата и така ни я остави. Ние си започнахме всичко довършителните
работи, затова Ви говоря, тук, че вътре стълбището, за мозайки, за парапети,
за покрива сме давали вътре някаква конструкция правихме, за отводнение,
шахти – да, допълнително плащахме, но давахме една много голяма сума
около 4 милиона на ония хиляди си спомням, за енергото, ние си поставихме
кабела и до ден днешен не ни се върнаха, защото нямаше да има ток
кооперацията. Аз ги прегледах, тогава се падаше по 230 хиляди на семейство,
защото кабелът беше много скъп. Това беше всичко допълнително – всяко
семейство поотделно си е плащало. Това са много такива неща. И за таблата
отвънка – ел. таблата, ние сме си правили тука някакви поекти, гледам, много
допълнителни неща.
ДВ. С-Ц: - Докато беше строежът на „М“, знаете ли как е – Б. да са
внасяли суми, евентуално, кой финансирал тяхното жилище конкретно?
СВ. Н Т Ами, на този въпрос не мога да отговоря. Аз си ги имах за
семейство, мисля, че двамата заедно са си внасяли.
Уточнявам, това касае вноските, които са на мен трябва да се плащат,
12
не мога да кажа кой ги е финансирал, винаги съм си мислила, че са семейство
затова си мисля, че двамата са плащали.
Това, което искам да подчертая, което искам да Ви кажа, че след като
започна всеки поотделно да си оправя апартамента, не че нещо искам да
изтъкна, но съпругът на К си довърши апартамента. То бяха мазилки, дограми
– абсолютно всичко от-до съм го виждала, даже помагаше и на други комшии.
Даже на скоро мисля, че и негово е и участието за газта, която прекараха,
защото там беше голяма инвестиция. Кооперацията е газифицирана, мисля, че
той си го пое това нещо, защото съм разговаряла с него. Това бяха проекти
пари, и знаете, че са пари отделно мисля, около 5-6 хиляди ли беше дал за
газификацията на апартамента, защото горе на третия етаж също захраниха с
газ и за същите суми става въпрос.
Той си вършеше всичко – Б. си вършеше довършителните работи, мога
да Ви кажа, че аз не си спомням суми, но може би отиде половината от това
сумата, която платихме за строителството. Говорим за замазки, бани, стени,
шпакловка, баните, дограми нямаше никъде, така беше договорът – нищо
нямахме. Стълбището беше голо – затова Ви казах, че тук в тетрадката, която
нося съм записала нещата, които сме правили, и всички съкооператори си
участваха в тези разходи. Даже, наскоро, мога да Ви кажа, че миналата или
по-миналата година, ако не се лъжа, се смени и дограмата на кооперацията,
пак с негова заслуга, без да преувеличавам. Защото той си плати нещата да се
смени дограмата на апартамента – вътре, вътрешните врати, защото бяха
изкарани отвън облегнати и аз така разбрах. И прозорците също, защото
терасата е остъклена, бяха изнесени и пред входа вратите и тези прозорци, и
аз така разбрах, защото попитах. Това, което аз виждах доста умее, и си
разбира, и си е майстор, защото на моя етаж живее една възрастна жена и на
нея също помагаше много неща направи, боядисване, шпакловаше. Не работи
като строител, Борко работи в пожарната мисля, там на телефона на
повикванията, служител в пожарната – на телефона, където се обаждаме
когато има пожар. Родителите на К. не познавам.
АДВ. С-Ц: - Госпожо съдия, аз на този етап нямам други въпроси. Ще
моля да бъде задължена свидетелката Т да представи копие от тетрадката,
която носи в днешното съдебно заседание. Извинявам се за неправилното
изразяване, ще Ви моля да ми бъде дадена възможност да представя копие от
13
тетрадката, която свидетелят носи в днешното съдебно заседание.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. Н Т: - Значи, бяха направени гаражите,
когато ние се включихме в кооперацията. Бяха изградени гаражите, когато се
включихме в кооперацията – само гаражите, не беше изграден първият етаж.
Да, бях член на кооперацията, когато продължи строителството. А
извинявайте, понеже видях, че К клати главата, затова се сетих какво има
предвид. Значи, това не е нещо кой знае какво, К, ние строихме с лихвоточки
на друго момче и после ние си взехме апартамента, такъв риск направихме.
Това, в тетрадката, ние го събирахме и плащахме на майсторите, които
вършеха тези неща. Втетрадката се съдържат разходите, които сме направили
след като ни бяха предадени апартаментите от строителя. От тук нищо не съм
предавала на „М“, само на майсторите, които сме ги викали, за
довършителните работи.
Аз не съм присъствала вътре в апартамента на К. и Б., но Ви казвам, че
съм го виждала, че той – Б. К. си върши тези строителните работи.
Аз не знам кой е измазал апартамента, но съм виждала Б. К., да си
върши тези строителните работи, да си носи тези троителни материали да си
работи по апартамента, но не съм влизала да гледам точно какво прави всеки
ден.
АДВ. П.: - Конкретно за измазването отвътре, знаете ли кой го е вършил
или не знаете?
СВ. Н Т: - Това настина, как да Ви кажа, вече ми задавате смешен
въпрос. Добре извинявам се, ама аз отговорих, че съм го виждала, че си носи
строителни материали, с които се извършват тези дейности – измазване на
стените. Не знам кой е измазал стените, но съм убедена, че е той, защото си е
майстор и всичко си върши.
АДВ. П.: - Нямам въпроси.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. С-Ц, СВ. Н Т: Докато „М“ извършваше
строителните дейности по кооперацията, не ни бяха предадени
апартаментите, сме правили общи събрания, на които трябваше да присъстват
всичките 18 човека за вземане на някакви решения, нещо ни съобщаваха.
Имаше друг технически ръководител на строежа, който ни съобщаваше на
събранията. Ами, да Ви кажа, не си спомням точно какво ни съобщаваше, но
14
пак нещо беше свързано какво изисква фирмата, какво ще прави тогава, не
мога точно да си спомня.
АДВ. С-Ц: - А спомняте ли си, кой е присъствал на тези общи събрания,
специално и конкретно за жилището на Б. К. и К. К.?
СВ. Н Т: Да, точно това исках да Ви отговоря, че на събранията
присъстваха К и Б., и там се запознах с тях. Не бяха много събранията – да
сме се събирали четири или пет пъти, на всяка плоча ни викаха, съобщаваха
ни сумите, които трябва да се внесат на фирма „М“ за съответния етап. Аз Ви
казах, че плащането беше поетапно. Не мога да Ви кажа кой е плащал сумите
– те двамата си знаят. Сумите, които се плащаха на „М“, значи, не сме ги
плащали в кооперацията. Те ни казаха, който има възможност, ходехме или в
офиса на „М“ или по банков път бяха вариантите за плащането на тези
вноски. Офисът, мисля, че беше, ако не греша, на ул. „Чавдар“, някъде там
мисля, че беше офисът.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИКА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д М Г – на 61 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, Б. ми е зет, женен съм за сестра му.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Д Г: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК..
СВ. Д Г: Обещавам да кажа истината. Познавам К. и Б. К.и откакто са се
оженили – от тогава ги познавам. За дати не мога да Ви кажа, но откакто са
се оженили, от тогава ги познавам. Най-напред когато се ожениха те заживяха
в старата къща като семейство. Тази къща се намира в Пазарджик. В тази
къща живееха още майка й, баща й, и чичо й (свидетелят сочи ищцата). Ами
15
от тези старите къщи – две стаи и коридор. Знам, че в къщата е правен ремонт
направиха се тавански стаи с покрив, там съм участвал с помощ. Това се
прави, когато бяха се оженили по това време. Беше преди над 30 години. След
като се направи ремонт и обзаведоха таванските стаи после живееха там – К.
и Б., и децата – те, друго жилище нямаха. Те имаха във В къща, и казаха, че
ще я подадат да се финансира тук да правят. Ами, така си мисля – тук да
правят. Мисля, че първо продадоха къщата и после направиха ремонт.
Помагал съм, откакто е започнал строежа до керемидата отгоре. Даже в
селото сме ходили, два дена и сме наливали плоча на гараж. Тогава къщата
още не беше продадена. Не мога да кажа с точност колко години семейството
живяха заедно с родителите. Мисля, че след като си вземаха апартамента и си
го оправиха до тогава са живели с родителите. Взеха си апартамент тук до
горското. След като те са семейство с техни средства са го направили
апартамента – аз не съм давал парите, те си ги дават, би трябвало да е
семейство.
Б. К. е пожарникар, в пожарната работи. Сигурно има 20 години, след
като е пенсионер. Значи, освен пожарникар, може да прави ремонти на
апартаменти и с това си изкарва сигурно допълнителни доходи. Мисля, че
майсторът в тяхното жилище е той. При него няма да извикаш майстор да ти
прави нещо, а той си го прави.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ТРЕТИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ОТВЕТНИКА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Й З.А И – на 67 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото – съседи сме със страните по
делото, апартаментите ни са на една и съща жилищна площадка.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Й И: Свидетелката обеща да каже истината. Познавам К. и Б. К.и,
от момента, когато учредихме кооперацията – жилищно-строителна
кооперация. Получихме от Съвета отстъпено право на строеж като
16
дългогодишни вложители за покупка на апартаменти. Аз съм дългогодишна
вложителка над 30 години. Родителите ми бяха направили вноска, тогава
беше 1800 лв. вноската. Вноски, по 1800 лева се внасяха, към спестовната
каса се внасяха, и лихвоточки се набираха, и ако имаш право можеш да си
закупиш жилище, но така или иначе до демокрацията не ми дойде реда да си
купим жилище, и след демокрацията вече, накрая, ни извикаха в Съвета и ни
разрешиха, дадоха ни отстъпено право, место на „С“ да си построим на частни
начала кооперация. 18 човека учредихме и регистрирахме жилищно-
спестовна кооперация, „М“, не „М“, а „С“ се казва. И трябваше ние да си
намерим архитект, да ни направи плана да ни изготви, абсолютно
всичко,нали. Избрахме си управителен съвет, с председател, с контролен
съвет. Такива бяха изискванията. Ами не само с лихвоточки участваха, много
от тези хора, които бяха с лихвоточки се отказаха. Първоначално само с
лихвоточки бяха – всички бяхме с лихвоточки, но в последствие вече
започнаха да се отказват, защото нямаха средства, то тогава бяха такива
времената, че непрекъснато цените скачаха, инфлации, деноминации, какво ли
не беше, през какво ли не минахме, и тогава започнаха да приемат и други,
които са без лихвоточки. И то благодарение на тези, които са без лихвоточки,
те бяха пък много инициативни, и просто млади хора, помогнаха и успяхме да
си построим жилищата. Тези лихвоточки ни даваха право да участваме – не,
няма никакви суми – само право да строим – получаваме отстъпено право от
съвета. От лихвоточките получаваме само право да се включим за
строителството на кооперацията, на жилището. Ние си го финансирахме
лично строителството. Сами, ние си открихме строителна фирма, фирма „М“,
с този Д мисля, че беше управител на тази фирма, и те започнаха да строят
кооперацията и това е. Плащането ставаше на етапи. Значи, те ни бяха дали
едно разпределение, първи етап гаражи, втори етап първи етаж, втори етаж,
трети етаж, и всеки в определения период, който те определят от фирмата се
внасяше сумата. За жилището на К. и Б. К.и не знам кой е внасял сумите,
предполагам те, защото те идваха на сбирките, когато имат възможност, на К
баща й също е идвал, защото той беше пенсионер човекът. Но, нали, повечето
те двамата си идваха, аз много пъти съм ги засичала там, нали, когато е имало
така събрания си правехме, нали, често. Ами всеки си плаща самостоятелно,
ние сме плащали по банков път, имало е случаи, когато ми се обадят и трябва
да се внесе някаква сума - моята майка също е носила, нали, да ги внася, но
17
пише моето име, обаче вносителят е майка ми, просто, съпругът ми също,
нали. Но не сме имали проблеми с вноските. Дори, не проблеми, а в смисъл,
че понякога не сме имали достатъчна сума, и като се обадя на Д, и той просто
казва: „Ние продължаваме. Щом като нямате, до кога ще можете да съберете
парите, за да можете да си внесете вноската?“, в уговорената дата, отиваме,
внасяме си, без лихви, без нищо, просто успяхме, попаднахме така на честна
фирма, и построихме кооперация. В груб вид на тухла ни издадоха
кооперацията. Това ще рече, че само изградени стаите на тухла, с покрив и
това е – нищо друго. Не, врати не – нищо. Значи, преди да ни издадат акт 16
задължиха ни да си поставим външна дограма и входни врати, за да могат да
се оправят общите части да се измажат, и ние с Б, той понеже преди това е
правил ремонти и в старата къща, беше запознато момчето, и заедно ходихме,
поръчахме дограмата – Б наричам Б. К., и в определения срок наслагахме си
дограмата, помагаха си момчетата, дори, той работихме, две съседчета има
над нас, младички така, ние сме най-възрастните в кооперацията. И
помагахме си взаимно, налагаха мъжете и дограмата, всичко, тези майсторите
минаха, нали, направиха мазилката, всичко което трябва. Също и сами си
изграждахме терасите, те бяха само на замазка долу на плоча. Б не само, че
изгради неговите, ами изгради и нашите, защото ние не сме се занимавали със
строителство, и той дойде, направи ни и нашите, нали, опита се моят съпруг,
обаче нещо накриво вървят нещата - направихме всичко, за да не бавим.
Направиха ни външната мазилка, после имахме довършителни работи вътре
по стълбището също много нали работиха всички се включиха с вътрешната
мазилка, с парапета лично Б. направи парапета, той го измаза, защото той му
се отдава на това момче абсолютно всичко. Много работа хвърли, много
нещо. Ами Б си ги плаща – когато сме си взимали дограмата той всичко си е
плащал всичко той.
АДВ. С-Ц: А освен дограмата другите материали плащал ли ги е?
СВ. Й И: Ами плаща си разбира се, ами вар, ами за вътрешната мазилка,
всичката варта за измазването за грубата мазилка той си пренеса. Ние с моя
мъж също двамата пренасяхме, той беше съвсем сам. Аз даже го съжалявах по
едно време как издържа това момче, нали, толкова вар, толкова кубици да ги
качим на втория етаж. Това, циментът, колко цимент за замазката, дюшеме –
понеже скъпо беше тогава много паркета, всички си купихме от входа
дюшеме и си ковахме дюшемето. Съседчетата отгоре и Б заедно си коваха –
18
те си помагаха едни на други, ние извикахме майстор да ни кове дюшемето,
обаче не става като тяхното, скърца дюшемето. Отидохме с моя мъж, като
видя, прилоша му. Б дойде и вика – „Няма да продължавате. Кажете му на
майстора да си заминава. Като направим нашето дюшеме, ще дойдем да Ви
покажем, да си направите вашето“. Дадоха ни там някаква машинка, нещо
приспособление, започнахме, ето двадесет и толкова години дюшемето не е
мръднало, не е скръцнало, не е нищо.
АДВ. С-Ц: Бихте ли казали, знаете ли, апартаментът на Б. К. и на К. К.,
вътре кой е правил банята, тоалетната, кухнята – тези неща? Кой е плащал за
материали? Майстори имал ли е?
СВ. Й И: – Ами Б си плаща фаянса, теракота, той пак ни уреди на нас да
си купим. Ами, той си ги плаща, но сега, аз не съм видяла дали той си ги е
лепил, но материалите, абсолютно всичко той си ги е доставил, той си ги е
купувал, и всяка минута, той беше там, покрай, ако е имало майстор, нали,
той му е помагал, защото, иначе, ама той покрай тези майстори, които
правиха така се специализира, че след това започна в свободното време,
понеже работи към пожарната, той започна да работи допълнително след
работно време. Работи много години, до сега преди пандемията работи. Ами,
това е, искам това да Ви кажа, искам да Ви кажа, че значи, дори и да му е
помагал - този труд, който той го е вложил. Ами към момента Б го поддържа
жилището. Той живее там живее с дъщеря си. Тя учи в С, но много често,
дори и сега, тази седмица си беше, нали, тука детето. Преди колко месеца
прави основен ремонт пак Б, по желание за децата.
АДВ. С-Ц: Бихте ли казали, К. К. какво работеше, когато се нанесоха те
да живеят в кооперацията и кога се нанесоха те да живеят?
СВ. Й И: – Ами, К., най-напред работеше в хлебарница и след туй,
значи, някъде към 2000-та година ли е било, коя година, им се роди
дъщеричката, тогава тя излезна в майчинство и може би преди това година ли
колко тя вече беше започнала в съда да работи. Но ние се нанесохме късно.
АДВ. С-Ц: Те кога се нанесоха, не Вие?
СВ. Й И: – Ами, някъде 2003-2004 г. и ние малко по-рано от тях се
нанесохме, защото нали Ви казвам, че всички си правехме сами вътрешните
довършителни работи. Строителството, в груб вид ни го предадоха 97-ма
година, от 97-ма до 2003-та година сме си го стягали спокойно. Ами то не
19
можем, имаше други, които бяха бизнесмени, те на първата година. Не знам
на Б. и К. някой да им е помагал с пари, не знам, но баща й, така, той идваше
и много се радваше, че са си направили хубаво жилище, беше много щастлив,
много доволен от това нещо, и той просто Боготвореше Б., много го обичаше,
казва: „Обичам го като мой син. Той е толкова способно, кадърно момче, че
просто много се радвам, че успяха да си направят това жилище“. Просто той
ги подкрепяше през цялото време той, нали Ви казвам, когато те нямат
възможност той ходеше човекът, въпреки, че беше на възраст, но с каквото
можеше им помага, но сега, за финансовите им въпроси и неща не мога да
кажа.
АДВ. С-Ц: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. Й И: – На фирма „М“ плащахме на
етап от строителството до покрив, в груб вид, без дограма, без нищо. После си
правихме улуци, трафопост, водопровод си прекарваха момчетата всички.
НА ВЪПРОС ОТ АДВ. С-Ц, СВ. Й И: – Водопроводът и ел-системата
бяха след като ни предадоха кооперацията – те си правиха дори
отводняването на улуците, абсолютно всичко си купуваха – момчетата всичко
те си правиха до входовете до апартаментите горе. Ами тези младите
момчета, които – Б и съседите – всички съседи, и от другите входове, те
всички работеха, не сме плащали на майстори, за много други неща сме
плащали, които не сме могли да ги направим.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
повече въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Да се
отложи делото за събиране на доказателствата.
За събиране на допуснатите доказателства, а именно писмени
доказателства по реда на чл. 192 от ГПК от ТП на НОИ, МБАЛ Пазарджик, от
„М“ ООД, за изслушване заключение от вещото лице Г. и произнасяне по
приемане на представени днес писмени доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 24. 10. 2023 г. от 09:30 часа, за
20
която дата и час страните се считат за уведомени ищцата-лично и чрез
процесуалния си представител, ответникът, чрез пълномощника си.
Уведомено е и вещото лице Г..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 15:07 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
21