РЕШЕНИЕ
№
213
17.07.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд – Хасково, граждански
състав, на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
при
участието на секретаря Р.Р. и прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа
докладваното от младши съдия Милуш Цветанов в. гр. д. № 398 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 73 от 27.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 1401 по описа на РС – Хасково за 2019г., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Е.Д.А., ЕГН ********** сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.05.2019г. и сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2019г. Искът за
обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен в частта над
3000 лева до пълния предявен размер от 3500 лева. Присъдени са разноски в полза
на ищеца Е.А. съразмерно на уважената част от исковете му, съответно
Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати сума в размер
на 494,88 лева.
Срещу така постановения съдебен акт е подадена въззивна жалба от
ответника, в която твърди, че в частта, с която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размер от 3000 лева, решението е необосновано и
явно несправедливо. Намира, че в хода на първоинстанционното производство не са
събрани доказателства, от които да се направи извод, че Прокуратурата на
Република България е извършвала нерегламентирани действия в хода на
наказателното производство. Същевременно счита, че от събрания доказателствен
материал не се установява претърпяването на морални вреди, значителни
притеснения, неудобства и неблагоприятно въздействие като пряка и
непосредствена последица от незаконно обвинение. Посочва се, че показанията на
разпитаните свидетели са субективни, поради което не може изводите на съда за
наличието на претърпени неимуществени вреди да се основава на тях. В заключение
в жалбата се твърди, че в първоинстанционното производство не са установени
неудобства извън обичайните от воденото наказателно производство, които да
обуславят основателността на претенцията в присъдения размер – наложена е
най-леката мярка за неотклонение, повдигнатото обвинение не е тежко и
производството в неговите две фази е продължило в кратък период (общо година и
два месеца). Ето защо намира определения от районния съд размер на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение, за противоречащ на
чл. 52 от ЗЗД и моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с
което да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на заинтересованата страна -
Окръжна прокуратура – Хасково, изцяло споделя твърденията във въззивната жалба
и се придържа към доводите за неправилност на въззивното решение в обжалваната
му част. Моли съда да постанови решение съобразно жалбата на Прокуратурата на
Република България като измени постановеното решение като намали размера на
присъденото обезщетение.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от Е.Д.А.. В съдебно заседание не се явява,
представлява се от упълномощения си процесуален представител – адвокат Д.Р..
Пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Излага подробни възражения на наведените с въззивната жалба
доводи, а именно намира за подробно обоснован в резултат на детайлен анализ
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква, че макар
обвинението да не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК за него е
изключено приложението на освобождаването от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание, което допълнително е водело до
притеснения и безпокойство. Намира за правилни изводите на първоинстанционния
съд относно срока на наказателното производство, който макар да не е бил дълъг
е удължен от неоснователното протестиране на оправдателна присъда, което е
наложило продължаването на наказателното производство и пред въззивна инстанция. В този смисъл моли
за оставяне без уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на
постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски
в производството.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивните жалби. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, а решението - правилно.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Е.А., с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени и за имуществени вреди и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в
частта, в която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за
имуществени вреди е уважен изцяло и искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение на неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата над 3000 лева до
пълния предявен размер от 3500 лева - то решението на РС-Хасково е влязло в
сила по отношение на тези искови претенции и настоящият съд не следва да ги
обсъжда.
Искът по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ представлява иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. С този иск се ангажира отговорността на държавата за вредите,
причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, която представлява
проявление на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Фактическият състав на
тази отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Следователно в настоящия случай, за
да възникне притезателното право на увреденото лице за обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на противоправно действие на разследващ орган,
прокуратурата или съда, трябва да са настъпили следните юридически факти: 1)
ищецът да е бил признат за невиновен и оправдан за извършване на престъпление,
по повдигнатото обвинение от прокуратурата на Република България; 2) за него да
са настъпили неимуществени вреди и 3) да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, образувано по незаконното обвинение и
твърдените неимуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на
държавата е обективна, поради което вина на органа, причинил вредите не следва
да се доказва от увреденото лице. По отношение на размера на обезщетението,
представляващо репарация на увреждането, съдът следва да се произнесе по
справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е приел, а и страните не оспорват, че от събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установява наличието на първата предпоставка за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени от органите на
прокуратурата. От приложеното НОХД № 616 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково
се констатира, че с постановление от 10.04.2018г. Е.А. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 04.03.2018г.
в гр.*** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Шаран” с рег. № *** след употреба на наркотични вещества,
съдържащи наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” – марихуана,
канабис /по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични/. С посоченото постановление е взета спрямо Е.А. мярка за
неотклонение***. Въз основа на обвинителен акт от 23.04.2018г., с който е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК
спрямо Е.А., е образувано НОХД № 616 по описа за 2018г. на Районен съд – Хасково.
На проведено пето по ред открито съдебно заседание е постановена Присъда № 80
от 27.09.2018г., с която ищецът, Е.А., е признат за невиновен и е оправдан в
извършване на престъплението. С определение от 27.09.2018г. е отменена взетата
спрямо А. мярка за неотклонение „.***. Присъда № 80 от 27.09.2018г.,
постановена по НОХД № 616 по описа за 2018г. на РС – Хасково е протестирана. По
въззивния протест, подаден от РП-Хасково, е образувано ВНОХД № 598/2018 г., в
което са проведени нови пет открити съдебни заседания. В резултат е постановено
решение № 62 от 08/.05.2019г., с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния
съд. Постановеното решение не е било окончателно и не е подлежало на обжалване
или протест и присъдата е влязла в сила на 08.05.2019г. С оглед писмените
доказателства по делото правилен е изводът на първоинстанционния съд за
наличието на първата предпоставка от фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата по предвидения в ЗОДОВ ред.
Предвид процесуалното поведение на
страните и доводите, наведени с въззивната жалба, следва да се обсъдят и
проверят обстоятелствата, касаещи вида и интензитета на настъпилите неимуществени
вреди за ищеца, доколкото спорът между страните се концентирира върху
спазването на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на справедливо
заместващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди и дали за твърдените
болки и страдания следва да се присъди посочения от първоинстанционния съд
размер, а същият не подлежи на доказване – определя се в зависимост от
характера и интензитета на установените негативни последици от неправомерното
деяние. Следователно за преценка правилността на изводите на първоинстанционния
съд относно размера на обезщетението за неимуществени вреди първо трябва да се
изследва въпросът какви по характер и интензитет неимуществени вреди се
установяват от събрания доказателствен материал.
С исковата молба
Е.А. твърди, че в следствие на образуваното наказателно производство, в което е
привлечен като обвиняем, е претърпял изключително унижение, доколкото същият е
на млада възраст, с чисто съдебно минало и студент в пети курс по специално
„Право” в СУ „Климент Охридски”. Посочил е, че повдигнатото обвинение е довело
до възприемането му от познатите му като „престъпник”, поради което се наложило
ищецът да промени социалните си навици – изолирал се от приятелския си кръг и
се затворил в себе си. Същевременно това довело и до поява на нервност. В
обобщение посочва, че в резултат на воденото наказателно производство е
претърпял неприятни изживявания, непрекъснато притеснение, дискомфорт,
унижения, уплаха и стрес.
На първо място
следва да се посочи, че повдигането на незаконно обвинение винаги се съпътства
от негативни емоции, притеснение, страх, несигурност, ограничения в социалното
общуване и накърняване на доброто име в обществото. С оглед на това съгласно практиката на Върховен
касационен съд увреденото лице не носи тежестта от доказването на всяко свое
негативно изживяване в следствие на незаконното обвинение. Само когато
претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причиняване на
болки и страдания над обичайните, увреденото лице следва да проведе за тях
пълно и главно доказване. В този смисъл са Решение
№ 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 434 от 25.11.2015
г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д.
№ 637/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 457 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III г. о. и други. Същевременно
в подкрепа на твърденията на ищеца са събраните гласни доказателства.
В хода на
първоинстанционното производство, с цел установяване на претърпените вреди, са разпитани
свидетелите М.Д.Д. и В.Р.А.. Преди да изложи правните си изводите, основаващи
се на тези гласни доказателствени средства, настоящата съдебна инстанция следва
да изрази несъгласието с възражението на жалбоподателя, че показанията на
свидетелите са субективни и не трябва да служат за основа на мотивите на съда. Действително
разпитаните свидетели се намират в близки отношения с ищеца, тъй като
свидетелите са майката на пострадалото лице и негов приятел, но житейски логично е роднините и приятелите на пострадалия да са
запознати с характера и интензитета на неимуществените вреди, който е
претърпял, а не трети лица. Същевременно разпоредбата на чл. 172 от ГПК не води
до автоматичното изключване на свидетелските показания, дадени от роднини,
настойници, попечители, осиновители и други лица, които може да са
заинтересовани от правния спор, като недостоверни, а само вменява задължение на
съда да извърши обстойна преценка за верността на тези свидетелски показания,
като ги анализира във връзка с всички останали доказателства по делото и
предвид връзката им със страна по делото.
Свидетелят М.Д. е изразил преките си впечатления от влиянието на
наказателното дело върху ищеца Е.А., а именно същият споделял малко за
случващото се, спрял да спортува с приятелите си и да излиза с тях в свободното
си време, започнал много по-често да се прибира до родителите си в родния си
град Хасково и да се разколебава за завършване на висшето си образование,
доколкото изучаваната специалност от ищеца била „Право”.
Свидетелят В.А., майка на ищеца, също споделя, че наказателното
производство, образувано против сина й, е повлияло негативно върху амбицията и
стремежа му към изучаването и завършването на висшето му образование. Разказва,
че в следствие на обидата и разочарованието от незаконното обвинение ищецът Е.А.
спрял да учи за изпитите си и дори към момента на разпита все още не е
завършил, тъй като имал за полагане както семестриални, така и държавни изпити.
Разколебаването в желанието за завършване на висшето си образование ищецът
основавал на възможността да бъде осъден, като осъзнавал, че за престъплението,
в което е обвинен най-лекото наказание би било условно, но това пак щяло да
възпрепятства кариерното му развитие и възможността за намиране на работа по
изучаваната специалност. Свидетелката А. също отбелязва промяна в социалните
контакти на сина, породени според нея от срама му от наказателното
производство.
С оглед гореизложеното настоящият въззивен състав счита, че в хода на
първоинстанционното производство е установено по пътя на пълното и главно доказване
наличието на неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение.
Също така не е спорено между страните, че доказаните неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, неспокойство, засягане на честа, достойнството и доброто
име в обществото, ограничения в нормалния начин на живот и социалните контакти,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение в
извършване на престъпление. Тя се установява както от събраните доказателства
по делото, така и при прилагане правилата на логиката (така наречените опитни
правила).
Следователно
правилен е изводът на първоинстанционният съд относно доказаността на иска по
неговото основание.
Относно размера
следва да се има предвид, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т. 2
от ППВС № 4 от 1968г. справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението на неимуществени вреди се формира от преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, съответно тя не е абстрактна.
При определяне на обезщетението следва да се вземат предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, различните данни за
личността на увреденото лице и наличието на вреди, различаващи се от обичайните
такива в резултат на незаконно обвинение.
От писмените доказателства по делото се
установява, че въззиваемият, ищец в първоинстанционното производство, е бил
привлечен като обвиняем и впоследствие му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. За посоченото престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. Предвид разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК Е.А. не е бил привлечен като обвиняем
за тежко престъпление. Въпреки това основателни са доводите на процесуалния му представител,
че макар обвинението да не е за тежко престъпление, за престъпленията по чл.
343б, ал. 3 от НК не може да се приложи института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвиден в
раздел IV, глава 7 от НК, тъй като чл. 78а, ал. 7 от НК
изключва приложението на предходните разпоредби, ако деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества. Липсата на възможност за освобождаване от
ангажираната наказателна отговорност с налагането на административно наказание
и следователно осъждане за престъпление от общ характер е била съзнавана от
увреденото лице и това е допринесло за интензитета на изпитваното безпокойство.
В хода на наказателното производство на
подсъдимия е била наложена мярка за неотклонение ***. Същата представлява
най-леката мярка за неотклонение, предвидена в НПК. Периодът, през който
подсъдимият е търпял ограничения в личното му право на придвижване извън населеното място, в което
живее,
също не е голям, а именно от 10.04.2018г. до 27.09.2018г. Въпреки това тя също
е довела до неудобства и промяна в ежедневието на въззиваемия, доколкото от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява, че той живее, работи и учи в град ***, макар постоянния му адрес да
е в град ***.
Следва да се има предвид и задържането
по реда на ЗМВР, тъй като вредите от същото макар и наложено извън
наказателното производство, следва да се репарират заедно с всички останали от
незаконното обвинение.
Действително правилно е отбелязано от
представителя на прокуратурата на Република България, че наказателното
преследване е водено през кратък период от време, а именно досъдебното
производство е било образувано на 04.03.2018г., увреденото лице е било
привлечено като обвиняем на 10.04.2018г. и е оправдан на 27.09.2018г. с присъда
влязла в сила на 08.05.2019г. Всички фази и етапи на наказателното производство
са се развили за период малко по-дълъг от една година. При анализа на
продължителността на наказателното преследване следва обаче да се вземат
предвид множеството процесуални действия, за които се е изисквало личното
участие на въззиваемия, както и не малкото на брой съдебни заседания, проведени
както при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, така и пред
втората, в която насока са изложени подробни мотиви в обжалваното решение, и
които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не
следва да бъдат повтаряни, а да се препрати към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
На следващо място, макар
продължителността на наказателното производство да е малка, тя е можела да бъде
ограничена, ако постановената оправдателна присъда не е била протестирана. С
неоснователното поддържане на обвинението от страна на прокуратурата съдебната
фаза на наказателното производство се е удължила с разглеждането на делото пред
още една съдебна инстанция.
Данните за личността на въззиваемия също
имат значение при определяне на справедливия размер на обезщетение за
неимуществените вреди, а именно - на 25 години към датата на привличането като
обвиняем. Младата възраст, на която е бил въззиваемият, има значение по
отношение на начина, по който е преживявал негативните последици от едно
обвинение, а именно срамувал се е, избягвал е приятелите си и променил
социалните си навици. Освен възрастта на въззиваемия следва да се имат предвид
и други особеностти на неговата личност. От събраните доказателства по делото,
както писмени, така и гласни, се установява, че същият в продължение на
развитието на наказателното производство и към настоящия момент изучава
специалност „Право” във висше учебно заведение. Повишените познания в областта
на наказателното право и процес в сравнение с останалите членове на обществото
са довели до ясно съзнаване на всички възможни последици от евентуалното
постановяване на осъдителна присъда.
При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид освен обичайните вреди, причинявани в
резултат на незаконно обвинение (потиснатост, страх, угриженост и социална
изолация), тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
продължителност на наказателното преследване, вида и продължителността на
взетата мярка за неотклонение, личността на увреденото лице - така и наличието
на други вреди над обичайните. От събрания в първоинстанционното производство доказателствен
материал се установява, че в следствие на незаконното обвинение във въззиваемия
са се породили колебания в решението за завършване на висшето си образование,
спрял е да полага усилия, тъй като не е виждал възможност за кариерно развитие
по специалността при постановяване на осъдителна присъда. Тези последици се
намират в пряка-причинно следствена връзка с незаконното обвинение и
представляват неимуществени вреди извън рамките на обичайните такива.
С оглед всички изброени обстоятелства настоящият
въззивен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е определил
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен съобразно
чл. 52 от ЗЗД, а именно в размер на 3000
лева.
Доколкото лихвата за забава представлява
материалноправна последица на уважаването на иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, същата следва да се присъди от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда, с която е приключило незаконното обвинение–
08.05.2019г.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззиваемият. Такива
своевременно са били поискани и следва да бъдат присъдени, доколкото е доказано,
че страната реално е сторила търсените деловодни разноски (съобразно указанията
дадени, с т. 1 от Тълкувателно решение
от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК).
Мотивиран от
горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 73 от 27.01.2020г., постановено по гр. д. № 1401 по описа за 2019г.
на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Е.Д.А., ЕГН **********,*** сума в размер на
350,00 лева адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.