Решение по дело №594/2017 на Окръжен съд - Пловдив

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  491

                                                          гр.Пловдив 25.04.2017г.

 

                         В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

               Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.в.гр.д.№594/2017г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

               Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

               Обжалвани са действията на ЧСИ Л.М. с район на действие ПОС по изп.д.№1712/2010г. по описа на същия,с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на жалбоподателя.Същият счита наложеният запор за незаконосъобразен и моли да се отмени,тъй като процесната сума,удържана от трудовото му възнаграждение представлява несеквестируем доход.  

               В срока не е постъпил отговор на жалбата от взискателя.

               Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

               Изпълнителното производство е било образувано по издаден изпълнителен титул на взискателя ПК „Наркооп“-гр.**** срещу жалбоподателя за констатирани липси.В жалбата се твърди,че получаваното трудово възнаграждение от длъжника и жалбоподател в настоящото производство е в размер на минималното такова за страната и същото е несеквестируемо по смисъла на чл.446 от ГПК.Жалбата се явява допустима с оглед факта,че е подадена от длъжник в изпълнителното производство и съгласно нормата на чл.435,ал.2 от ГПК има право на жалба против действията на ЧСИ,ако счита че получаваното трудово възнаграждение представлява несеквестируем доход.

                По същество обаче жалбата се явява неоснователна поради следното:

                Съгласно разпоредбата на чл.446 от ГПК трудово възнаграждение и пенсия са секвестируеми до размера над определената част от законодателя в закона.Т.е. получаваното трудово възнаграждение,ако надвишава размера над минималната работна заплата за страната,тази част от нея подлежи на секвестиция за удовлетворяване на взискателя/ите/.В настоящия случай ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя,който следва да извърши удръжката от трудовото възнаграждение над минималната такава,като същия е посочил каква е частта от нея и я удържа за удовлетворяване на взискателя.

                Така депозираната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение също така и заради факта,че запорът върху трудовото възнаграждение се налага от страна на ЧСИ за удържане на онази част от трудовото възнаграждение,която надвишава минимума,посочен в закона и ако няма такъв минимум третото задължено лице,в случая работодателя не следва да прави удръжки.Ако са извършени такива,то същите следва да се върнат на длъжника,като неправомерно удържани.Но наложения запор е с оглед наличието на задължение и същия като действие от страна на ЧСИ не е извършен незаконосъобразно.

                Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.В.Т. с ЕГН-********** ***,. против действията на ЧСИ Л.М. с район на действие ПОС по изп.д.№1712/2010г. по описа на същия,изразяващи се в налагане на запор на трудовото възнаграждение по посоченото изпълнително дело като неоснователна.  

                 РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                     Председател:                                                   Членове: