Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми април, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 13 610
по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Е.” АД да заплати следните суми:
1. на М.В.В.:
- 9 000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.02.2015
г., на основание чл. 226, ал. 1,
връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 27.02.2015 г. до окончателното изплащане;
- 42,00 лева обезщетение
за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.02.2015
г., на основание чл. 226, ал. 1,
връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) плюс
законната лихва от 27.02.2015 г.
до окончателното изплащане
- 228,78 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат П.К. – 516,48 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 349,80 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.В. е със съдебен адрес – адвокат К.,***,
офис 10, а З. „Е.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на М.В. срещу З. „Е.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди над 9 000,00
лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА М.В. да заплати
на З. „Е.“ АД 174,76 лева разноски по делото и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 205,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 64,80 лева (19 000,00х0,02х200,00/1 250,00).
Ако обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена
по сметка на САС държавна такса, изчислена по следната формула - обжалваем интересХ0,02Х200,00/1 250,00. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] М.В. е заявила в искова
молба от 26.10.2015 г., че на 27.02.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Й.Ч..
От това ПТП М.В. е получила контузия на шията и сътресение на мозъка.
[6] Към момента на ПТП
гражданската отговорност (ГО) на Й.Ч. е била застрахована при ответника З. „Е.”
АД (Е.). М.В. твърди, че от уврежданията е претърпяла неимуществени вреди за
35 000,00 лева и 42,00 лева имуществени вреди, за които Е. не ѝ е
заплатил обезщетение. Затова М.В. моли съда да осъди Е. да ú заплати 35 000,00
лева обезщетение за неимуществени вреди и 42,00 лева обезщетение за имуществени
вреди, както и обезщетение за забава от 27.02.2015 г. – датата на ПТП – до
окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3; протокола от с. з. на
28.04.2017 г., л. 124).
2. На ответника
[7] Е. е подал писмен
отговор. Той е заявил, че:
а. Й.Ч. не е
причинил ПТП;
б. не всички
твърдени увреждания са вследствие на ПТП;
в. размерът на
търсеното обезщетение е завишен;
г. М.В. е
допринесла за настъпването на увреждането, тъй като е била без поставен
обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения
отговор, л. 20-20а).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[8] Не се спори, че М.В. е
била родена на *** г. На 27.02.2015 г. тя е управлявала лек автомобил «АУДИ» по
пътя от гр. Симитли за гр. Благоевград. М.В. е била с поставен обезопасителен
колан. Тъй като автомобилът пред М.В. е намалил скоростта си, тя също е
намалила скоростта на автомобила «АУДИ». Й.Ч. обаче, не е предприел същото с
лекия автомобил «ОПЕЛ» и той е ударил лекия автомобил «АУДИ» (констативния
протокол, л. 6; заключението на вещите лица Т. и Ш., л. 85-89).
[9] От удара М.В. е получила
контузия на меките тъкани в областта на шията – мускули и лигаменти-връзки
(заключението на д-р С., л. 81-83). Не се спори, че към този момент гражданската
отговорност (ГО) на Й.Ч. е била застрахована при ответника Е. (вж. и справката,
л. 12).
[10] Увреждането на М.В. е
било получено от разтягане и спазъм на мускулите на врата вследствие на
«камшичен удар». Тя е била приета в болница, но в същия ден по нейна молба е
била изписана за домашно лечение. Престоят в болницата е навявал спомен за
наскоро починалата ѝ сестра (показанията на свидетелите В. иГ., л.
94-95). Оздравителният процес е продължил по-малко от 30 дни. Тя е изпитвала
болка при движение в шийната област, която понякога е била придружена с дифузно
главоболие и замаяност/световъртеж. М.В. е имала и изтръпване на горните
крайници. Затова тя е носила шийна яка до 30-я ден. Към настоящия момент М.В. е
възстановена напълно от увреждането, тя няма неврологичен дефицит и не се
очакват остатъчни явления. Тя е заплатила 42,00 лева за лечението си
(заключението на вещото лице д-р С., 81-85; платежните документи, л. 10-гръб-л.
11)). Сега тя изпитва напрежение при шофиране и има травматичен спомен от
случилото се (заключението на вещото лице Златарева, л. 116-119).
[11] Не се спори, че Е. не е
заплащал на М.В. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Тя е
заплатила 200,00 лева държавна такса (л. 17), 550,00 лева за вещи лица (л. 50-51 и л. 100), 10,00 лева за
съдебни удостоверения (л. 41). Ищцата е била представлявана безплатно от
адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 4 и л. 123). Е. е заплатил 250,00 лева
на вещо лице (л. 36) и е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] М.В. е предявила два иска по чл.
226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ
(отм)
[13] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди.
Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск
срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[14] Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито
от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на
виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при
ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[15] Съдът установи, че:
1. на 27.02.2015 г. Й.Ч. е
причинил ПТП;
2. от това ПТП е била
увредена М.В., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията,
както и имуществени вреди за 42,00 лева;
3. ГО на Й.Ч. е била
застрахована при Е.;
4. Е. не е изплатил обезщетение
на М.В..
[16] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 27.02.2015 г.
[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[18] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[19] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[20] Съдът установи, че към 27.02.2015 г. М.В. е била на 25 години. От ПТП М.В. е получила контузия на меките
тъкани в областта на шията – мускули и лигаменти-връзки. Увреждането е било
получено от разтягане и спазъм на мускулите на врата вследствие на «камшичен
удар». Тя е била приета в болница, но в същия ден по нейна молба е била
изписана за домашно лечение. Престоят в болницата е навявал спомен за наскоро
починалата ѝ сестра. Оздравителният процес е продължил по-малко от 30
дни. Тя е изпитвала болка при движение в шийната област, която понякога е била
придружена с дифузно главоболие и замаяност/световъртеж. М.В. е имала и
изтръпване на горните крайници. Затова тя е носила шийна яка до 30-я ден. Към
настоящия момент М.В. е възстановена напълно от увреждането, тя няма
неврологичен дефицит и не се очакват остатъчни явления. Сега тя изпитва
напрежение при шофиране и има травматичен спомен от случилото се.
[21] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[22] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 12.01.2015 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[6] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[7] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[8]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[9].
[23] Съдът не откри решение на САС или ВКС, чийто предмет да е бил обезщетяването на неимуществени вреди от близко увреждане. За по-тежко увреждане обаче, каквото е сътресението на мозъка, САС е определял обезщетения от ПТП от 2013 г. от 10 000,00 лева.[10] и 13 000,00 лева[11]. Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът приема, че 9 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените, претърпени от М.В.. Затова съдът осъжда Е. да заплати на М.В. 9 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска до пълния му предявен размер от 30 000,00 лева. Съдът осъжда Е. да заплати на М.В. и 42,00 лева обезщетение за имуществени вреди.
[24] Е. е възразил, че М.В. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат от ПТП, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това обстоятелства. Затова възражението на Е. е неоснователно.
2. По разноските
[25] М.В. търси разноски. Тя е направила такива за 760,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.
[26] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на М.В. за 9 042,00 лева при предявен
размер от 30 042,00 лева. Ето защо съдът осъжда Е. да заплати на М.В. 228,78
лева разноски по делото (9 042,00/30 042,00х760,00). Съдът осъжда Е. да
заплати на адвокат К. 516,48 лева адвокатско възнаграждение
(30 042,00-10 000,00х0,03+830,00х9 042,00/30 042,00х1,2). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати по сметка на СГС 349,80
лева държавна такса (9 000,00х0,04+50,00-(200,00х9042,00/30 042,00).
[27] Е. също търси разноски.
Той е направил такива за 250,00 лева.
[28] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете за 21 000,00 лева при предявен размер от 30 042,00
лева. Затова съдът осъжда М.В. да заплати на Е. 174,76 лева разноски по делото (250,00х21 000,00/30
042,00) и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В
решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV
Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в
еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа
обстановка, както и интересите на правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение
би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат
по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако
се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят
на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите
увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал
да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно
причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не
заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса
както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането.
Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито
дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят
движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо
съдът го възприема.
[3]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса,
доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да
съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по
застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение
749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани
в решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл.
290 от ГПК, но касационното обжалване е било
допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.
ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от
значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно
покритие към момента на увреждането.
[4] За
това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС
365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Постановление
180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6]
Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[7]
Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[8]
Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9]
Постановление 419/17.12.2014
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[10] Решение на САС
1974-2014-1-ви с-в по гр. д. 2219/2014 г. Съдът е установил, че вследствие на
ПТП единият ищец е получил контузия на главата, сътресение на мозъка,
разкъсно-контузна рана на главата от 5 см., контузия на дясната гръдна половина
и охлузване на десния лакът. Другият ищец е получил контузия на главата ,
сътресение на мозъка и контузия на дясната лакътна става. Болките и
страданията, претърпени от двамата ищците, са били с по-голям интензитет през
първите седем-осем дни след произшествието, в периода на болничното лечение,
като са намалили интензитета си в последващите дни от лечението. Пълният период
на възстановяване е продължил около три месеца и за двамата ищци. И двамата
пострадали са били прегледани от психолог, който е установил негативни
последици от претърпяното ПТП, изразяващо се в психически и емоционален
дискомфорт. Не са били налице данни за настъпили усложнения.
[11] Решение на САС 1279-2015-12-ти с-в по гр. д. 1250/2015 г. Съдът е
установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: 1.
контузия на главата; 2. мозъчно сътресение със загуба на съзнание и постравматичен церебрастен синдром; 3. наранявания и отток на основата на носа в дясната срединна
област; 4. кръвонасядане на долните клепачи на двете
очи; 5. охлузвания в областта на двете скули и на
лявото рамо; 6. разкъсно-контузна рана на езика; 7. травма на
десния палец на ръката. Общото лечение на пострадалата е било около
три месеца. Болките и страданията на пострадалата са били през целия период,
като през първите двадесет дни са били интензивни. След трите
месеца, главоболието на пострадалата се е обостряло периодично, но след
проведено медикаментозно лечение състоянието ѝ временно се е подобрило. Наред с церебрастенните прояви, след посочения три
месечен период от време, ищцата е била с влошен конфорт на живот, трудно се е предвижвала поради
главоболието и световъртежа, което е затруднявало и работата ѝ и
ежедневието ѝ. Година след ПТП състоянието на пострадалата е било стабилизирано, въпреки това обаче тя се е оплаквала
от болки в главата. От раната на носа ѝ е бил останал малък белег.