№ 6926
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100500995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11059/12.10.2022 г., постановено по гр.д. 34616/2022 г. на
СРС, 125 състав, е отхвърлен предявеният от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******,
против Д. Б. Г., ЕГН ********** и С. М. Г., ЕГН **********, иск за
признаване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 74517/2021г от СРС, 125 състав, за сумата 4
000 лева, която се претендира солидарно от ответниците - представляваща
главница по Договор за кредит/21.02.2012г., сключен с "Уникредит Булбанк"
АД и Д. Г. – като кредитополучател, и С. Г. - като солидарен длъжник, за
вноски с падежи от 12.01.2017 г. до 12.12.2021 г., вземането по който е било
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 23.11.2015г. , по предявената
частична претенция, част от цялата главница от 9277,73 лева по договора за
кредит.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Е.М.“ ЕООД, в която
се твърди, че постановеното решение е неправилно постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. В допълнителни мотиви към жалбата
се твърди, че крайният падеж по договора за кредит е 12.02.2022 г., като в
протИ.речие с практиката на ВКС съдът е приел, че договорът за цесия
представлява волеизявление на предсрочна изискуемост, извършено
едностранно от цедента, без да е доведено до знанието на ответника.
Въззивникът твърди, че прехвърляне на вземане с договор за цесия не може да
1
се приравни на извършено волеизявление за предсрочна изискуемост на
кредита. Поддържа се, че липсва такова уведомяване за предсрочна
изискуемост до длъжника липсвало. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените
разноски.
Въззиваемите Д. Б. Г. и С. М. Г. са депозирали отговор на въззивната
жалба, с който излагат доводи за недопустимост на подадената въззивна жалба
поради липса на изложени в нея оплаквания в какво се състои порочността на
решението. Поддържа се, че цедентът „УниКредит Булбанк“ АД е
трансформирал вземането по договора за кредит в предсрочно изискуем преди
прехвърлянето му на „Е.М.“ ЕООД, като това обстоятелство е било изложено
в исковата молба и вписано в приложението към договора за цесия. Твърди се,
че от обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е започнала да
тече предвидената в закона петгодишна погасителна давност, която е изтекла
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Производството пред първоинстанционното решение е образувано по
предявен от „Е.М.“ ЕООД, срещу Д. Б. Г., ЕГН ********** и С. М. Г., ЕГН
**********, иск за признаване на вземане по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д. № 74517/2021г от СРС,
125 състав, за сумата 4 000 лева, която се претендира солидарно от
ответниците - представляваща главница по Договор за кредит/21.02.2012г.,
сключен с "Уникредит Булбанк" АД и Д. Г. – като кредитополучател, и С. Г. -
като солидарен длъжник, за вноски с падежи от 12.01.2017 г. до 12.12.2021 г.,
вземането по който е било прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
23.11.2015г. , по предявената частична претенция, част от цялата главница от
9277,73 лева по договора за кредит.
Въззивният съд е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради
2
което и с разпореждане № 18189/22.08.2023 г. е дал указания на ищеца „Е.М.“
ЕООД да отстрани същите. С молба от 16.10.2023 г. ищецът е уточнил, че
претендира сумата от 4000 лв., частична претенция от цялото вземане в размер
от 6659,13 лв. – падежирала главница по договора за кредит за периода
12.01.2017 г. – 12.12.2021 г. по вноски от № 59 до № 118 по погасителния план.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит на
физическо лице по Закона за потребителски кредит № ПК-006 от 21.02.2021
г./TR13025835 по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД е отпуснал на
кредитополучателя Д. Б. Г. потребителски кредит в размер от 5930 евро при
договорено насрещно задължение потребителят да върне сумата на равни
погасителни ежемесечни вноски за период от 10 години, заедно с
възнаградителна лихва в размер на 10,25 % за първите 5 години, а за втория
петгодишен период – лихвен процент, формиран от базов лихвен процент
формиран от тримесечен EURIBOR /1,369% към датата на договора/ и
надбавка от 8,381 % с годишен лихвен процент към датата на договора в
размер на 9,75 %. В т. 4.2 е посочен годишен лихвен процент при просрочена
главница, както и в т.5 са посочени дължимите такси за администриране на
кредита при отпускане 1 % от размер на кредита /59,3 евро/, както и такса за
поддръжка и обслужване на кредита – 1,5%. /88,95 евро/.
Договорът е подписан и от другия ответник С. М. Г. в качеството му на
солидарен длъжник по договора. Договорът е сключен в писмена форма, като
същият, ведно с приложимите общи условия са подписани на всяка страница
за потребител и солидарен длъжник. Процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК и е
действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по
него са постигнали съгласие по съществените му елементи - размер на
кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на
издължаването му. Процесният договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г.,), като в
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1- 2 ЗПК изчерпателно са изброени
задължителните реквизити на договора, а съобразно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Въззивният съд не констатира нарушения от кръга на посочените, които да
водят до недействителност на целия договор за кредит.
С анекс №1/08.08.2014 г. страните са се споразумели да бъде променена
датата, на която се дължи ежемесечната погасителна вноска по кредита от 12-
то на 25-то число на месеца.
Съгласно приетата пред настоящата съдебна инстанция съд и
неоспорена от страните СЧЕ, отпуснатият кредит в размер на 5930 евро по
Договор за потребителски паричен кредит на физическо лице по Закона за
потребителски кредит № ПК-006 от 21.02.2021 г./TR13025835 е бил
3
предоставен, респективно получен от кредитополучателя Д. Б. Г.. Вещото
лице е установило, че по договора са постъпили плащания в размер от общо
1694,91 евро, от които 1186,37 евро главница, договорна лихва по кредита в
размер от 281,52 евро, договорна лихва върху просрочената главница в размер
от 227,02 евро и такси в размер от 148,25 евро. Вещото лице е установило, че
за вноска от 59 до 99 вкл. с падежи от 25.01.2017 г. – 25.05.2020 г. няма
извършени плащания, като дължимата главница по тези вноски е в размер от
2313,98 евро /4525,75 лв./.
Пред първоинстанционния съд е представен и приет договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015 г. както и Приложение
№1от 23.11.2015 г., по силата на които „Уникредит Булбанк“ АД е
прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД вземанията си по процесния Договор за кредит
№ ПК-006 от 21.02.2021 г./TR13025835. В чл. 4.3. от договора за цесия
страните по същия са уговорили, че цедентът следва да упълномощи
цесионера за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят. По
делото е прието потвърждение до „Е.М.“ ЕООД за извършената цесия на
парични вземания на основание чл. 99 ЗЗД от „Уникредит Булбанк“ АД.
Прието е и пълномощно от „У.К.Ф.“ ЕАД, с което цедентът е упълномощил
„Е.М.“ ЕООД да уведомява съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „Уникредит
Булбанк“ АД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало. С пълномощно от 01.02.2019 г. управителят на „Е.М.“ ЕООД е
упълномощил „Адвокатско дружество - И. И Д.“ да уведомява всички
длъжници за прехвърляне на вземанията им на „Е.М.“ ЕООД, а от своя страна
адвокатското дружество е извършило изрично упълномощаване с тези права
на адвокати от дружеството, сред които и адвокат Р. М..
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане да
бъде протИ.поставено на длъжника по същото са необходими две условия -
договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от
първоначалния кредитор (цедента) на длъжника - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата
на принципа на свободата на договарянето няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не протИ.речи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД. Уведомлението до длъжника може да се осъществи и чрез връчването
на преписа от исковата молба, което обстоятелство се взима предвид от съда
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. (така и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.
д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013
г. на ВКС, І т.о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на
ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, ІІ
т.о. и др.). С оглед изложеното съдът приема, че въззивникът, в качеството на
цесионер по договора за цесия, е надлежно упълномощен да съобщи на
длъжника по договора за кредит за прехвърлянето на вземанията по
последния.
Пред първоинстанционния съд са приети уведомление за извършена
цесия до Д. Б. Г. и С. М. Г. без доказателства за връчването им. По изложените
4
съображения и въззивният съд приема, че ответниците не са били редовно
уведомени за извършената цесия преди подаване на исковата молба в съда.
Доколкото обаче въззивникът, в качеството на цесионер по договора за цесия,
е надлежно упълномощен да съобщи на длъжника по договора за кредит за
прехвърлянето на вземанията по последния, а на ответниците е връчено
нарочно уведомление, изхождащо от цесионера, въззивният съд приема, че с
връчването на препис на исковата молба ответниците са били надлежно
уведомени за извършената цесия. По изложените съображения и въззивният
съд намира, че ищецът се явява активно материално-правно легитимиран като
кредитор на процесното вземане.
По делото не са наведени доводи, нито са представени доказателства за
настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, поради което и
въззивният съд приема, че процесните вземания са падежирали съобразно
погасителния план към договора за кредит. Незаконосъобразен е изводът на
първоинстанционния съд за възможност да се прехвърлят само падежирали
вземания – такова условие не съществува нито в чл.99 ЗЗД, нито в друга
законова разпоредба.
Както беше вече посочено, приетата СЧЕ е установила непогасена към
настоящия момент главница в общ размер на 2313,98 евро за процесния
период, поради което и по делото се установява възникнало вземане в
патримониума на ищеца в размер на посочената сума спрямо двамата
ответници, солидарно задължени по сключения договор за кредит.
С оглед извода на въззивния съд за основателност на предявените
вземания, следва да се разгледа своевременно релевираното възражение за
изтекла погасителна давност: С Тълкувателно решение № 3/2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114
ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение на
главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110 ГПК,
доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като
кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението
на части /така и решение № 540 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 110/2011 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.
по описа на ВКС, IV г. о., решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г.
по описа на ВКС, III г. о./.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
5
21.12.2021 г. по пощата, с което давността е била прекъсната /чл.116, б. „б“
ЗЗД/, а претенцията на ищеца касае главница за периода с най – стара падежна
дата 25.01.2017 г., поради което и възражението за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно.
По изложените съображения и по делото се установява възникнало
вземане в полза на ищеца в размер от 2313,98 евро или 4525,75 лв. Ищецът в
подадената уточнителна молба пред въззивния съд е посочил, че претендира
4000 лв., частична претенция от цялото вземане в размер от 6659,13 лв.,
поради което и предявеният иск се явява изцяло основателен за предявения
размер.
С оглед несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, като вместо
него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят разноски
за заповедното производство в размер от 80 лв., за първоинстанционното
производство в размер от 80 лв., както и разноски за въззивното производство
в размер от 695,78 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11059/12.10.2022 г., постановено по гр.д.
34616/2022 г. на СРС, 125 състав, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.
Б. Г., ЕГН ********** и С. М. Г., ЕГН **********, дължат солидарно на
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 4000 лв., частична претенция от
цялото вземане в размер от 6659,13 лв., представляваща падежирала главница
по Договор за потребителски паричен кредит на физическо лице по Закона за
потребителски кредит № ПК-006 от 21.02.2021 г./TR13025835, сключен между
ответниците и „Уникредит Булбанк“ АД, за периода 12.01.2017 г. – 12.12.2021
г. по вноски от № 59 до № 118 по погасителния план, което вземане е
прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
6
от 23.11.2015 г. и Приложение №1 от 23.11.2015 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 07.02.2022 г. по ч.гр.д. № 74517/2021 г. на СРС, ГО,
125 състав.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН ********** и С. М. Г., ЕГН **********, да
заплатят на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
разноски по ч.гр.д. № 74517/2021 г. на СРС, ГО, 125 състав в размер от 80 лв.,
разноски за първоинстанционното производство в размер от 80 лв., както и
разноски за настоящото производство в размер от 695,78 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7