Р Е Ш
Е Н И Е
№ 604/09.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ти състав в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№561/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.62, ал.3 от Закон за изпълнение на
наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на В.В.Б.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора град Враца, подадена чрез
пълномощника му адвокат Т., срещу Заповед №Л-3152/16.08.2023г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е отхвърлена
молбата на оспорващият да бъде преместен от затвора град Враца в затвора град
София. В жалбата се поддържа, че оспорения отказ е незаконосъобразна, тъй като
е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в постъпила по
делото молба поддържа жалбата си.
Ответникът
по жалбата, действащ чрез упълномощено лице с юридическо образование, оспорва
жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №Л-3152/16.08.2023г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на "наказанията“, с която е отхвърлена молбата
на оспорващият да бъде преместен от затвора град Враца в затвора град София.
Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че
не са налице кумулативните изисквания на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като не
се установява промяна на
постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
Оспорващият е подал до Главният
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искане вх.№
Г-643/22.12.2022г. (л.21 на приобщеното
адм.дело №229/2023г. по описа на Административен съд Враца). Със Заповед
№Л-1111/20.03.2023г. на Заместник главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (л.15-17 на приобщеното адм.дело №229/2023г. по описа на
Административен съд Враца) искането на оспорващият е отхвърлено. С Решение
№400/15.06.2023г. по адм.дело №327/2023г. по описа на Административен съд
Монтана, което е допълнено с Допълнително Решение и Решение за поправка на
очевидна фактическа грешка от 05.06.2023г. е отменена Заповед
№Л-1111/20.03.2023г. на Заместник главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и преписката е върната на административния орган за
ново произнасяне по искане вх.№ Г-643/22.12.2022г.
С оспорената в настоящето съдебно
производство Заповед №Л-3152/16.08.2023г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която е отхвърлена молбата на оспорващият да
бъде преместен от затвора град Враца в затвора град София. Оспореният
административен акт е съобщен на оспорващия на 18.08.2023г., което е видно от
разписка на административният акт, тоест жалбата с вх№Ж-731/29.08.2023г., с
която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е подадена в законоустановения
14-дневен срок и е процесуално допустимо.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът въз основа на събраните по делото доказателства стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в
друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията, тоест в случая административният акт е издаден от компетентен административен
орган.
При издаване на оспорения
административен акт е спазено изискването за форма, тъй като административния
орган е посочил фактически и правни основания, които са мотивирали издаването
му. Действително, както основателно се поддържа в жалбата, в мотивите на
административния акт има допуснати фактически неточности, но това обстоятелство
не е порок, който да налага извода, че не е спазена формата на административния
акт.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
опорочили съществено правото на защита на оспорващия и да са го лишили от
възможност да участва във воденото административно производство.
Административния акт е издаден след постановен съдебен акт, с който преписката
му е изпратена за повторно произнасяне, тоест оспорващият е запознат с воденото
административно производство, което е започнало по повод негово искане, и е
имал възможност да упражни правата си.
Административния акт е издаден в
съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като
законосъобразно в административния акт е прието, че не са налице кумулативните
изисквания на разпоредбата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съгласно която преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти.
Приложимата материална разпоредба предвижда като изискване да е подадена молба
от близките или на лишения от
свобода, в случая
подадена от оспорващият, и промяна
на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа
контакти, която не
се установява по делото.
От събраните по делото
доказателства се установява, че оспорващият е посещаван трайно от Й*** М***
М*** , която е с постоянен адрес ***. По делото не се установява това лице,
което следва да бъде прието като близък на оспорващият по смисъла чл.62, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, да е променяло своя постоянен адрес, тоест по отношение на него
да са налице основанията предвидени в материалноправната разпоредба. Без да е
от значение за конкретния случай е обстоятелството дали това лице живее на
посочения постоянен адрес или има различен настоящ адрес ***, тъй като
изричното изискване на материалния закон за преместване на лишения от свобода е
промяна на постоянен адрес на семейството или лицата с които осъдения поддържа
контакти.
От събраните по делото
доказателства се установява, че оспорващият има брат К*** В.Б., който е с
постоянен адрес ***. Това обстоятелство се установява от приетото на л.31 на
приобщеното адм.дело №229/2023г. по
описа на Административен съд Враца, Удостоверение за постоянен адрес
№08957/09.08.2019г., като към момента на подаване на искането на оспорващият и
към момента на издаване на административния акт не се установява брата на
оспорващия да е променил постоянния си адрес, респективно и по отношение на
него не са налице предпоставките на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Същото основание
е приложимо и по отношение на племенницата на оспорващият, която заедно в брата
на оспорващият би следвало да се счита за част от неговото семейство или лица с
които поддържа контакт.
С оглед изчерпателност следва да
се посочи, че действително в административния акт неточно е посочено, че Й***
М*** М*** , която е с постоянен адрес *** е съпруга на оспорващият, но това
обстоятелство не е съществен порок, тъй като тя е лице което попада с което
осъденият поддържа контакти, тоест попада в описаните в чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не е съществен
порок и обстоятелството, че в диспозитива на административния акт е посочено,
че подлежи на оспорване пред Административен съд Враца, тъй като това не
прегражда възможността да се упражни правото на защита на оспорващия, а
съдилищата служебно следят за правилата за подсъдността и допусната фактическа
неточност в административен акт не е предпоставка да се приеме, че е налице
съществен порок.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че с Решение №400/15.06.2023г. по адм.дело №327/2023г. по описа на
Административен съд Монтана, което е допълнено с Допълнително Решение и Решение
за поправка на очевидна фактическа грешка от 05.06.2023г., административната
преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне, като в съдебния
акт не е указано, тъй като не е от компетентността на съда, дали
административния орган да уважи молбата на оспорващият за преместване в затвора
гр.София. В тази връзка следва да се отбележи, че оспореният административен
акт има самостоятелни мотиви, който установяват фактическите основания за
постановяване на отказа за преместване, тоест административния орган е изпълнил
задължението си да се произнесе по искането изпълнявайки указанията на
съдебното решение в което няма индиция да е посочено как следва да се произнесе
административния орган.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспоренета Заповед №Л-3152/16.08.2023г. на Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е отхвърлена
молбата на оспорващият да бъде преместен от затвора град Враца в затвора град
София е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Б.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора град Враца срещу Заповед
№Л-3152/16.08.2023г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: