№ 261179/05.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8714 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано предявен от „К.Б.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** съединени в
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79,
ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 500,00 лв. – сбор от дължими главници по договори
за кредит от 25.11.2015 г. и 30.11.2015 г., сключени между ответника и
„4финанс“ ЕООД, които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за
прехвърляне на вземания № * г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.07.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, а в евентуалност за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 500,00 лв., получена без правно основание.
В исковата молба ищецът излага,
че по силата на сключени договори
за кредит от 23.11.2015 г. и 30.11.2015 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4.“ ЕООД на ответника е предоставена в заем сумата от 400,00 лв.,
съответно 100,00 лв. за срок от 30 дни. Сумите са преведени в полза на
кредитополучателя чрез И. АД. Твърди се, че договарянето е осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние, като самият договор е сключен във
формата на електронен документ. Твърди се, че крайният срок на издължаване на
сумата е уговорен до 25.12.2015 г., на която дата не е заплатена дължимата
главница. Ищецът сочи, че между „4.“
ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия от 23.11.2018
г., по силата на който вземанията по договорите
за кредит от 23.11.2015 г. и 30.11.2015 г. са
придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния
кредитор (цедент) представителна власт относно правото да уведомява длъжника за
извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания
длъжник с връчване на препис от исковата молба.
Ответникът Й.Н.М., редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 15.03.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с
исковата молба писмени доказателства, сред които е и договор за кредит № *г., общи условия на договора за кредит, договор за кредит № *г., разписка за извършено плащане № *г. и № *г., уведомление за прехвърляне на вземания, два броя известия,
потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно, договор за прехвърляне на
вземания № *г., приложение № 1към договор за прехвърляне на вземания, разписка за
извършено плащане № *г. и № *г., справка от Търговски регистър за „И.“ АД.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираната сума.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид несбъдването на вътрешнопроцесуалното
условие предявения в условията на евентуалност иск не следва да бъде
разглеждан.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред, съответно и акцесорната ѝ за законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020
г.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски
в размер на 50,00 лв. за заплатената държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакцията
ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.), вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „К.Б.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 500,00 лв.
– сбор от дължими главници по договори за кредит от 25.11.2015 г. и 30.11.2015 г.,
сключени между ответника и „4.“ ЕООД, които вземания са придобити от ищеца по
силата на договор за прехвърляне на вземания № * г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 27.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 9 от ЗПК
вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 100,00 лв. съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: