№ 261
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100507684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 308414 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 86830/2017 г. Софийски
районен съд, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20065209 от
11.03.2021 г. по гр.д. № 86830/2017 г., Софийски районен съд, 28 състав е признато за
установено по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД, предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН
********** с адрес : гр. София, ул. ******* ет. *******. И. И. дължи на ищеца „Юрбанк
България“ АД сумата от 2660,95 лева - главница - незаплатена главница по Договора за
потребителски кредит от 09.07.2009 г. сключен с Алфа Банк – клон България, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.06.2017 година до окончателното заплащане
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело
№ 43348 по описа на СРС I Гражданско отделение, състав - 28 за 2017 година.
Със същото решение е признато за установено по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ******* ет.
******* че ответникът Л. И. И. дължи на ищеца „Ю.Б.“ АД сумата от 305,01 лв.- договорна
възнаградителна лихва за периода 09.10.2012 г.- 09.07.2014 г., за което е издадена заповед за
изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело № 43348 по описа на СРС I Гражданско
отделение, състав - 28 за 2017 г.
С решението е признато за установено по иска с пр.осн. чл. 415 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. *******, бл.
******* сумата от 1400,97 – мораторна лихва за забава за забава за периода 09.10.2012-
1
06.06.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело
№ 43348 по описа на СРС I ГО, състав - 28 за 2017 година, като е отхвърлен иска над
1400,97 лв. до пълния предявен размер от 1836,23 лв. като неоснователен.
С решението е осъдена Л. И. И. да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 87.34 лв.
разноски за държавна такса и 434.39 лв. разноски за процесуално представителство по
гражданско дело № 43348 по описа на СРС I Гражданско отделение, състав - 28 за 2017
година на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С решението е осъден „Ю.Б.“ АД да заплати на Л. И. сумата от 81,57 лв.
разноски за процесуално представителство по гражданско дело № 43348 по описа на СРС I
ГО, състав - 28 за 2017 година на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
С решението е осъдена Л. И. И. да заплати на „Ю.Б.“ АД сумата от 875.94 лв.
разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Със същото решение е осъдена „Ю.Б.“ АД да заплати на адв. К.С. Е. да заплати
сумата от 51.31 лв. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Л. И., с оплаквания за
неправилност - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа
възражението си за давност. Счита, че изводите на първоинстанционния съд не съответстват
на събраните по делото доказателства. Поддържа, че исковата молба е нередовна.
Доказателствата не били анализирани в съвкупност. Изтъква довод за неправилност на
извода на първоинстанционния съд, че всяко плащане прекъсвало давността. Поддържа, че
непредприемането на изпълнителни действия в разумен срок по изпълнителния лист
издаден на осн. чл. 417 ГПК не води до прекъсване на давността с подаване на заявлението.
Твърди, че в случая липсват доказателства за валидно предприети изпълнителни действия.
Излага доводи, че давността тече от всяка падежна дата, а не от крайната такава. По делото
не се установява да са предприемани изпълнителни действия от взискателя, ето защо
давността не се смята прекъсната. Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли
предявения иск, който бил доказан и основателен. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД е депозирала по делото писмен отговор в срока
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение
като правилно. Поддържа се, че решението на СРС е правилно. По делото не е доказано, че
вземането е погасено по какъвто и да е начин, а давността е прекъсната с предявяване на
иска по чл. 422 ГПК, предявен в срока по чл. 415 ГПК. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното гр. д. № 43348/2017 г. на СРС, 28 състав, по заявление от
29.06.2017 г. на "Ю.Б." АД срещу Л. И. И., е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
сумата 2660,95 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 119 от 2009 г., сключен
между длъжника и "А.Б. А.Е." АД, ведно със законната лихва от 29.06.2017 г. до изплащане
на вземането, сумата 305,31 лв. – лихва за периода 09.10.2012 г. до 09.07.2014 г. и сумата
1836,23 лв. – за периода от 09.10.2012 г. до 06.06.2017 г. и 573,73 лева – разноски по делото,
а именно 96,04 лева - държавна такса и 477,69 лева- възнаграждение за адвокат, както и
разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта и
на кредитора са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК да предяви искове за установяване
2
на вземанията. В законовия едномесечен срок кредиторът е предявил иска за сумите,
предмет на издадената заповед.
Така първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С отговора на исковата
молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с
правопогасяващо възражение за давност, като е поддържал, че вземанията по договора за
кредит били периодични и се погасявали с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в"
ЗЗД. Искал е от съда да отхвърли иска. Не е претендирал разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо:
Безспорно е между страните, че между ответника и "А.Б. А.Е" АД е бил сключен
договор за потребителски кредит № 119 от 2009 г., по силата на който банката предоставила
на ответника-кредитополучател сумата 6000 лв. Кредитополучателят се задължил да върне
сумата на равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и договорна лихва,
съгласно погасителен план към договора, като падежът на последната вноска е 09.07.2014 г.
На 29.02.2016 г. между Алфа банк- клон България и „Ю.Б.“ АД е сключен договор за
прехвърляне на предприятие. По силата на последния, правата и задълженията по всички
договори , сключени от Алфа Банк клон България се смятат прехвърлени на „Ю.Б.“ АД, в
това число и тези от договора, сключен на 09.07.2009 г. Ответницата е била уведомена за
извършеното прехвърляне на предприятието с писмо с изх. № 4889/20.03.2017 г. Страните
не спорят, че кредитът е бил изцяло усвоен, а и това се установява от съдебно - счетоводната
експертиза, приета по делото в първоинстанционното производство.
Във връзка с релевираното възражение за неравноправни клаузи в договора за
кредит, във въззивното производство е прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. От същата се установява, че счетоводството по процесния кредит е водено
редовно. През времето на действие на договора не е увеличаван размерът на
възнаградителната лихва, а напротив – бил е намаляван (от 16,75 % до 11.83 %), т.к.
стойностите на 3М Софибор са намалявали. Според вещото лице, ГЛП към момента на
сключване на договора е 26,75 %, а по актуалният приложен погасителен план, ГЛП е 21 %,
като са дадени алтернативни варианти на дължимостта на лихвите. Въз основа на горното и
при преценка писмените доказателства, събрани по делото, настоящият състав приема, че не
са налице неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗПК (отм.).
Ето защо, настоящият състав кредитира първоначалната експертиза, приета в
първоинстанционното производство във варианта, в който е изчисляван размера на дълга
съгласно приложения към договора за кредит погасителен план, като са отчетени и
плащанията, извършени по договора за кредит. Същото е компетентно, обосновано и
безпристрастно и съответства на събраните по делото доказателства, ето защо следва да
бъде кредитирано в цялост. Според това заключение, за периода от 09.08.2009 г. до
27.02.2015 г. по кредита са заплатени суми в общ размер на 6384,87 лева, които са
послужили за погасяване на задължения по договора за кредит, както следва: погасена
главница с падежи от 09.08.2009 г.до 09.10.2012 г. частично - 3339,05 лева, погасена
договорна лихва с падежи от 09.08.2009 г. до 09.10.2012 г. вкл. - 2266 лева и погасена
наказателна лихва -779,82 лева. Приложените към отговора на исковата молба десет броя
вносни бележки за сума в общ размер на 1650 лева, платени от кредитополучателя са взети
предвид при отговорите на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, видно от
Таблица № 1 към заключението. С чл. 12.1 от договора е уговорен начин на погасяване на
3
сумите по кредита, а именно с постъпващите за погасяване на кредита суми се погасяват
първо разноските, таксите и комисионните, дължими от кредитополучателя на основание
настоящия договор, след това лихвите и накрая дължимите суми по главницата. Видно от
Таблица № 1 към заключението, уговореният ред за погасяване в договора за кредит е
спазен. Въз основа на горното е неоснователно релевираното възражение, че процесните
суми са погасени чрез плащане.
При отчитане на всички плащания в периода от 09.08.2009 г. до 27.02.2015 г.,
вещото лице е установило в т. 4 от ССчЕ след отчитане на платените суми, че размерът на
неплатените суми по договора е както следва: незаплатена главница – 2660,95 лева, считано
от 09.10.2012 г. /частично/ до 09.07.2014 г. / вкл./, подробно посочени в Таблица № 1, колона
№ 9. Незаплатената договорна възнаградителна лихва с падеж от 09.11.2012 г. до 09.07.2014
г. вкл. – 305,01 лева / незаплатените вноски са подробно описани в Таблица 1 , колона 10/.
Незаплатена наказателна лихва за период от 09.10.2012 г. до 06.06.2017 г. вкл. 1400,97 лева,
включваща лихва, изчислена съгласно чл. 11 от договора при ГЛП 21% върху всяка
неплатена сума за период от дата на падежа до 09.07.2014 г. вкл. , законна лихва върху
общата неплатена сума, изчислена при Алфа Банк – клон България КЧТ за период от
10.07.2014 г. до 25.05.2016 г. и законна лихва върху общата неплатена сума, изчислена при
„Ю.Б.“ АД за период от 26.05.2016 г. до 06.06.2017 г. в размер на 306,99 лева.
Поради това съдът следва да се произнесе по своевременно релевираното от
ответника евентуално възражение за погасяване по давност на вземането.
Доводът на въззивника, че давността не се счита прекъсната по арг. от 116, б. б
ЗЗД, 422 ГПК, чл. 415 ГПК считано от 29.06.2017 г. е неоснователен. По делото се
установява, че заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 29.06.2017 г., а исковата молба на
12.12.2017 г. в срока по чл. 415, ал.1 ГПК. При спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако
изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при
липса на бездействие от страна на кредитора /Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. №
2288/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. В разглеждания случай, видно от поканата за доброволно
изпълнение с изх. № от 10.10.2017 г. по изп. дело № 20178400400832 по описа на ЧСИ
Мария Цачева, длъжникът Л. И. И. е уведомена за издадения изпълнителен лист и заповедта
за незабавно изпълнение на 22.10.2017 г., като също така е уведомена, че е наложен запор на
банкови сметки в Райфайзенбанк България ЕАД. Ето защо настоящият състав приема, че
изпълнението е предприето в разумен срок от издаването на изпълнителен лист и
предявяването на иска за съществуването на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК прекъсва
давността, като предявяването му има обратно действие- от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно трайна съдебна практика, давностният срок за дължимата главница по
договор за банков кредит е пет години, на основание чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. /така Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на
ВКС, II т.о., решение № 147 от 10.03.2021 г., по т.д. № 2356/2019 г., II т.о. , мотивната част
на ТР от 2022 г. по т.д. №5 от 2019 г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД,
давността се прекъсва с предявяването на иск, а чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД предвижда, че
давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Съобразно чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 415 ГПК, давностният срок за процесните вземания е прекъснат на 29.06.2017 г.
Към този момент не е изтекъл петгодишният давностен срок нито от изискуемостта на
първата неплатена вноска – 09.10.2012 г., нито от крайния падеж по договора 10.07.2014 г.
Ето защо ирелевантен е в случая правния въпрос от кой момент започва да тече давността за
главницата, тъй като и в двете хипотези в разглеждания случай, давността не е изтекла към
29.06.2017 г.
4
По отношение на възнаградителните и санкционните лихви намира приложение
кратката тригодишна давност чл. 111 ЗЗД. /Така: Решение № 102 от 05.08.2022 г. по т.д. №
1759/2021 г., ВКС, Решение № 130/15.04.2020 г. по т.д. № 1829/2018 г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 60118 от 15.10.2021 г. по т. д. № 2848/2019 г., т. к., І т. о. на ВКС. Претенцията
за възнаградителните лихви касае период от 09.10.2012 г. до 09.07.2014 г. Следователно до
датата на подаване на заявлението възнаградителните лихви, които са станали изискуеми до
29.06.2014 г. са погасени по давност, освен претенцията за лихви, изискуема на 09.07.2014 г.
в размер на 1,34 лв. До този размер искът за възнаградителна лихва е основателен, а за
разликата до пълния му предявен размер от 305,01 лв. е неоснователен поради погасяване по
давност.
Претенцията за наказателна лихва касае период от 09.10.2012 г. до 06.06.2017 г.
По гореизложените съображения, наказателните лихви , които са станали изискуеми до
29.06.2014 г. са погасени по давност, представляващи суми в размер на 527,60 лева.
Непогасени по давност се явяват санкционните лихви, изискуеми в периода от 29.06.2014 г.
до 06.06.2017 г. в общ размер на 873,37 лева. До този размер искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен, а за разликата до размер от 1400,97 лева следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за
възнаградителна лихва за горницата над 1,34 лева до 305,41 лева и за санкционна лихва за
горницата над 873,37 лева до 1400,97 лева и вместо това въззивният съд постанови друго, с
което искът се отхвърлят исковете до посочения размер. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Във въззивна инстанция с оглед изхода на спора, в полза на процесуалния
представител на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 102,30 лева. Въззиваемата страна
Ю.Б. АД претендира адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 679,38
лева с вкл. ДДС, което не е прекомерно предвид чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ и § 2а от ДР на
НМРАВ и депозит за вещо лице в размер на 250 лева. Изчислени съобразно изхода на спора,
в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 752,47 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ю.Б. АД следва да заплати държавна такса за въззивна инстанция
в размер на 17 лева по сметка на СГС, доколкото въззивникът е освободен от внасяне на
държавна такса.
За заповедното производство съобразно уважената част от иска на ищеца се
следват 384,11 лв. – разноски, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено
за разликата над 384,11 лева до присъдените 521,73 лв.
За исковото производство съобразно уважената част на ищеца се следват
разноски 709,17 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено за разликата над 709,17
лева до 875,94 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 308414 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 86830/2017 г.
Софийски районен съд, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20065209 от 11.03.2021 г. по гр.д. № 86830/2017 г., Софийски районен съд, 28 състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по иска по реда на чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД
вр. чл. 86 ЗЗД предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
5
гр. София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. *******, бл.
******* че ответникът Л. И. И. дължи на ищеца „Ю.Б.“ АД сумата, представляваща
разликата над 1,34 лева до сумата в размер на 305,01 лева (т.е. за сумата от 303,67 лева) -
договорна възнаградителна лихва за периода 09.10.2012 г.- 09.07.2014 г., за което е издадена
заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело № 43348 по описа на СРС I ГО,
28 състав за 2017 г., както и В ЧАСТТА , с която е признато за установено по иска по реда
на чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ул. *******, бл. ******* сумата за разликата над 873,37 лева до размер от 1400,97
лева (т.е. за сумата от 527,60 лева ) – мораторна лихва за забава за периода 09.10.2012 г. -
06.06.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело
№ 43348 по описа на СРС I ГО, състав - 28 за 2017 година, както и В ЧАСТТА , с която Л.
И. И. е осъдена да заплати на Ю.Б. АД сумата над 384,11 лева до присъдените 521,73 лева
разноски за заповедното производство и сумата над 709,17 лева до 875,94 лева разноски за
исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ******* срещу Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
******* ет. ******* искове по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата, представляваща разликата над 1,34 лева до сумата в размер ва
305,01 лева (т.е. за сумата от 303,67 лева)- договорна възнаградителна лихва за периода
09.10.2012 г. - 09.06.2014 г., за което е издадена заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по
гражданско дело № 43348 по описа на СРС I ГО, 28 състав за 2017 г., както и за сумата за
разликата над 873,37 лева до размер от 1400,97 лева ( т.е. за сумата от 527,60 лева) –
мораторна лихва за забава за периода 09.10.2012 г. - 29.06.2014 г., за което е издадена
заповед за изпълнение от 05.07.2017 г. по гражданско дело № 43348 по описа на СРС I ГО,
състав - 28 за 2017 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308414 от 22.12.2019 г. по гр. д. № 86830/2017 г.
Софийски районен съд, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20065209 от 11.03.2021 г. по гр.д. № 86830/2017 г., Софийски районен съд, 28 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Л. И. И., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. ******* ет. ******* да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 752,47 лева – разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. К.С. Е. сумата от 102,30 лева
– разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати държавна
такса в размер на 17 ( седемнадесет) лева по сметка на СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6