№ 90
гр. Ш., **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “***” ЕООД с ЕИК
*******, чрез адв. В.Г. със съдебен адрес гр.С, бул.»Б.» № ***, ***, *** срещу Г.К.Г. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш., ул.»О.» ***, ***, ***, ап****
В исковата молба се излага, че на **/**/****г. между „БТК“ ЕАД с ЕИК ********* и
ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** за 24
месеца при тарифен план „Smart XL“ с абонамент от **/** лв. Към договора бил добавен и
номер *******. С допълнително споразумение от **/**/****г. договорът бил подновен, като
неговия срок изтичал на **/**/****г.
За ползваните услуги за периода от **/**/****г. до **/**/****г. били издадени
фактура № *******/**/**/****г., фактура № ********/**/**/****г., фактура №
*********/**/**/****г., фактура № *********/**/**/****г., като на **/**/****г. била
издадена крайна фактура № **********. Датата на деактивация на абоната била на
**/**/****г., като била генерирана автоматично от електронната система на оператора.
„БТК“ ЕАД прехвърлило вземането си на „*.*.****“ ООД с ЕИК ******* към
Договор за цесия от **/**/****г. В последствие вземането било прехвърлено с цесия от
**/**/****г. към ищеца, който встъпил в правата си още преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. Така предвид неизпълнението по договора по инициатива на ищеца било
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
***/**/******г. за вземане от 108.59 лв. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,
1
ал.5 от ГПК и след даване на указания от заповедния съд за ищеца възникнал правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В заключение се моли за признаване за установено в отношенията между страните, че
в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответницата в размер на 108.59
лв., представляващо вземане по незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
**/**/****г. до **/**/****г., дължима по Договор с клиентски номер ******, сключен
между ответницата и „*********************“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
разноските в настоящото и в заповедното производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени
на ответницата. Въпреки предоставения й срок по чл.131 от ГПК същата не депозирала
отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на
предявените искове.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява
представител, като е депозирано становище по хода на делото. В него се прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не
прави искане и за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът
следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на общо 205
лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и в настоящото в размер на общо 205 лв., от които 25 лв. заплатена държавна такса за
образуване на делото и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “***” ЕООД с ЕИК
*******, чрез адв. В.Г. със съдебен адрес гр.С, бул.»Б.» № ***, ***, *** СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ от Г.К.Г. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш., ул.»О.» ***, ***, ***, ап****в размер
2
на 108.59 лв.(сто и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от **/**/****г. до **/**/****г. дължима по Договор с
клиентски номер ****** сключен между „*********************“ ЕАД с ЕИК ********* и
ответницата, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 24.06.****г. до окончателното изплащане на задължението,
което вземане е прехвърлено на „*.*.****“ ООД с ЕИК ******* с Договор за цесия от
**/**/****г., а „*.*.****“ ООД го е прехвърлило на ищеца с Договор за цесия от **/**/****г.
и за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
*** от **/**.****г. по ч.гр.д.№ ****/****г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.К.Г. с ЕГН ********** да заплати на
“***” ЕООД с ЕИК ******* сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ
размер на 205 лв. (двеста и пет лева), както и разноските в исковото производство в общ
размер на 205 лв.(двеста и пет лева), представляваща държавна такса за образуване на
делото, както и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
3