Решение по дело №1012/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 25/11.2.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Станка Димитрова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 1012 по описа на съда за 2018 г.

 

Производството е по реда на чл. 284 и следващите от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 от АПК. Образувано е по искова молба подадена от Ф.В.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител адв. В.С. *** против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. София с цена на иска 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на две години, като по време на престоя му е държан в условия на пренаселеност, в помещение с лоша хигиена, при наличие на дървеници, хлебарки, гризачи. Твърди се, че същият има алергия към дървениците. Помещенията, в които е бил настанен има мухъл и влага, през зимата е студено, а през лятото много горещо. Храната се приготвя от непрофесионалисти, със лошо качество и в недостатъчно количество. При тези условия са му причинени неимуществени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му, а същите оценява на 20 000 лева за периода от 10.05.2018 г. до 01.11.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. 

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен адвокат В.С., поддържа исковата претенция. Прави доказателствени искания.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от старши юристконсулт Т. Ч. по изложени съображения оспорва иска като неоснователен и недоказан, моли да се отхвърли, алтернативно да бъде присъдено обезщетение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за частична основателност и доказаност на исковата молба, с оглед на събраните доказателства, гласни и писмени такива, които сочат на нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Смята размера на обезщетението за изключително завишен, като същият следва да бъде уважен в много по-нисък размер от така претендирания.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода Ф.В.М. *** на 30.04.2018 г. За периода от 30.04.2018 г. - 11.05.2018г е бил настанен в килия 402 с площ 28,3 кв.м. при общо осем лишени от свобода. Помещението е било снабдено със санитарен възел с площ 1,84 кв.м., течаща вода и с достъп до дневна светлина. От 11.05.2018 г. - 25.06.2018 г. е бил настанен в килия 406, където са били настанени девет лишени от свобода. Помещението е с размери 45.3 кв.м. и разполага със санитарен възел с размери 1,29 кв.м., течаща вода и дневна светлина. В периода 25.06.2018 г. - 06.08.2018 г. е настанен в ЗООТ - Средна гора, помещение № 1. Съгласно предоставена справка помещение № 1 е с максимален капацитет 5 легла, с размери 21,6 кв.м., без санитарен възел, но с денонощен достъп до общ такъв с налична топла вода и баня с размери 34,4 кв.м., като къпането се извършва по график. По време на престоя си там от датата на настаняване до края на месец юли е бил заедно с още четирима лишени от свобода, а от месец август до края на престоя му с трима. На 06.08.2018 година е преместен от ЗО “Средна Гора” в ЗО “Пазарджик”, където е настанен в ст. № 2 на общежитието, в продължение на 11 дни е пребивавал с още двама лишени от свобода. Стаята е с площ 13,3 кв.м. има денонощен достъп до самостоятелен санитарен възел с тоалетна и баня с топла вода, с площ - 3,80 кв.м., като в коридора има също санитарен възел - умивалня с топла вода. На 16.08.2018 година с решение на ОС Пазарджик лишения от свобода М. е прекатегоризиран от открит в закрит тип и е преместен в корпуса на затвора в Пазарджик, където е настанен в килия 707, с площ 45,56 кв.м., заедно с още 15 лишени от свобода, където пребивава до датата на подаване на исковата молба включително. Лишеният от свобода от постъпването си в затвора в Пазарджик до настоящия момент не е настаняван в наказателна килия.

По делото е предоставен здравния картон на лишения от свобода /л.44-45/, според който същият е диагностициран като "Клинично здрав”.

По делото са разпитани като свидетели А.Д.П. и П. Д. К., чиито показания съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви, с оглед събраните по делото доказателства. Същите заявяват пред съда, че условията в затвора били изключително лоши, в килиите има наличие на дървеници и хлебарки, както и че живеят в условията на пренаселеност. Според св. К. пригтовяната храна е достатъчна като количество, но с лошо качество.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В проведеното исково производство са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, няма нарушение на посочената разпоредба.

Установи се също така, че затворническата администрация е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода.

По отношение на твърденията, че в помещенията има хлебарки и дървеници, по делото се представиха съответните протоколи за периодично извършвани дезинфекция, дератизация и дезинсекция. При това положение, заявеното от свидетелите обстоятелство, че в помещенията има плъхове, дървеници и хлебарки, макар и да не може да бъде изцяло отречено, като неистинно, не може да бъде прието и като едно трайно съществуващо фактическо положение. От друга страна съдът намира, че администрацията на затвора не е бездействала по повод на унищожаване на вредителите, тъй като по делото са представени писмени доказателства, че същата е предприемала своевременно действия по унищожаването им.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода М., през целия период е живеел в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия 402 лишеният от свобода е пребивавал на 3.53 кв.м. за около 12 дни, в килия 707 – 2,85 кв.в. за периода от 17.08.2018 г. до момента, в ЗООТ „Средна гора“ – 4 кв.м. за 40 дни, но спалното помещение не разполага със санитарен възел. Този факт, сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около шест месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът на Ф.М. следва да бъде уважен в размер на 300 лв. за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

От ищеца и процесуалния му представител не са направени искания за заплащане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

         С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Ф.В.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.В.М. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

Решение № 16363 от 02.12.2019г. на ВАС, Трето отделение по АД № 4540/2019г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/11.02.2019 г. по адм. дело № 1012/2018 г. на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.