№ 10941
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110172361 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от [фирма-И] срещу А. В. Т. осъдителни искове за
следните суми: главница в размер на 1 907,51 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г. в размер на 290,05 лева, главница в размер на
41,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от предявяването на
иска до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018г. до
13.09.2021 г. в размер на 8,83 лева.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
за топлоснабден имот с адрес: [населено място], , [жк], [жилищен адрес], аб. №
[номер], тъй като ответникът е поискал, а ищецът е приел да доставя топлинна енергия
на посочения адрес. Поддържа, че е доставил през процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за заплащане на топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че не е материално
легитимиран да отговаря по същите. Твърди, че не е собственик, нито вещен ползвател
1
на имота през процесния период. Изрично заявява, че признава размера на
претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца, с оглед което и моли съда
да не допуска поисканите от ищеца експертизи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Навежда съображения, че е налице хипотеза на непоръчана
доставка, с оглед което счита, че не дължи заплащане на доставената от ищеца
топлинна енергия. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на
ответника в забава. Оспорва материалната легитимация на ищеца по исковете за суми
за дялово разпределение на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия (в това
число, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия период и страните
са обвързани от облигационна връзка за доставка на топлинна енергия до имота през
исковия период), обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането на ответника в
забава, в това число обстоятелства, обусловили спиране или прекъсване на
давностните срокове за погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и възражението си, че друг е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за
себе си последици.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 1 907,51 лева, че същата
е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки
отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните
уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено
надлежно в изравнителни сметки, изготвени от [фирма], съставени в съответствие с
нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер
е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са
били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово
разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че
през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от [фирма] и
същата възлиза на сумата от 41,00 лева за периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., че
размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД възлизат на
2
претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмено доказателство
е приета молба-декларация от ответника, подадена на 25.09.2002 г., съдържаща искане
до ищеца за откриване на партида за процесния недвижим имот на името на ответника.
Посочено е, че домакинството му се състои от 1 член. Ето защо и с оглед възприетото
по-горе задължително разрешение относно възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия следва да се приеме, че с
подадената молба за откриване на партидата страната е изявила волята си да встъпи в
договорно правоотношение с ищеца, като изрично е посочил, че само той ползва
топлоснабдения имот. Откривайки партида на името на ответника, ищецът е приел
отправеното до него предложение за встъпване в договорно правоотношение, като по
делото не са налице данни същото да е било прекратено към процесния период.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, ползвано от ответника, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 19.08.2002 г. общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство, като на 09.09.2002 г. такъв договор е бил сключен с [фирма]. С
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
3
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързана от взетото решение.
По отношение на доводите на ответника, че е налице непоискана доставка, с
оглед което не дължи заплащане на цената на доставените му от ищеца услуги, следва
да се посочи, че с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект,
явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната
собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде
доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата
отоплителна инсталация.
Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично
забрани доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е
тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора
престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това
законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление
не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното
решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката
към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006
г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си
противоречат.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. №
15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Ето защо ответникът е задължен за цената на топлоенергията, която ищецът е
доставил до имота. Следва да се даде отговор на въпроса каква част от главните
вземания е погасена по давност, с оглед своевременно заявеното от ответника
възражение.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
4
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 27.09.2021 г. Ищецът обаче не е
предявил иск в срока по чл. 415 ГПК, с оглед което и в настоящото производство съдът
не може да зачете нито прекъсването, нито спирането на погасителната давност
/доколкото заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредявяване на
установителни искове в преклузивния срок за това/. Следователно давността за
вземанията е прекъснала с подаването на исковата молба, с която са предявени
осъдителни искове – 17.12.2021 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към договора
общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената
на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми.
От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по давност са вземанията за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.10.2018 г. вкл., тъй като изискуемостта за
задължението за м.10.2018 г. е настъпила на 15.12.2018 г., а исковата молба е подадена
на 17.12.2021 г.
Като взе предвид отделените като безспорни между страните обстоятелства,
писмените доказателства приети в производството, в това число и представените от
третото лице помагач изравнителни сметки, съдът приема за установено, че погасените
по давност вземания /м.05.2018 г. – м.10.2018 г./ са извън активния отоплителен сезон,
започващ обичайно на 01.11 през съответната година. Извън активния отоплителен
сезон потребителите не заплащат топлинна енергия за отопление на имот и такава
отдадена от сградната инсталация, а единствено ТЕ за подгряване на вода. Ето защо и
погасени по давност са вземания за ТЕ подгряване на вода, начислени в периода извън
активния отоплителен сезон, доколкото месеците май – октомври попадат в тази част
на сезона. От представената от третото лице помагач изравнителна сметка за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. е видно, че разходът за топла вода за целия отоплителен
сезон е в размер на сумата от 299,40 лева без ДДС или с вкл. ДДС – 359,28 лева. С
оглед последното и на основание чл. 162 ГПК, отчитайки обстоятелство, че погасени
по давност от отоплителния сезон са вземанията за топлинна енергия за подгряване на
вода за 6 месеца от периода /както и че изравняване по това перо се извършва след
отчет на водомерите в имота след края на отоплителния сезон/, съдът приема, че
обхваната от погасителна давност е сумата от 179,64 лева /1/2 част от задължението за
ТЕ за погряване на вода за този отоплителен сезон/. Следователно искът за главница за
топлинна енергия е основателен за сумата от 1727,87 лева /1907,51 лева - 179,64 лева/
и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1907,51 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
5
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия.
Предявеният иск за лихва, при съобразяване на погасената по давност част от
главницата, изравнителните сметки, момента на изпадане в забава на купувача
съгласно общите условия и крайната дата, до която ответникът претендира лихва за
забава /13.09.2021 г./, съдът на основание чл. 162 ГПК и чрез помощта на онлайн
лихвен калкулатор, приема за основателен за сумата от 259,52 лева. За посочената част
искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 290,05
лева.
По иска за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността
й се формира от:
1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка;
2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на клиента.
3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
С оглед изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ
за процесния период, с оглед което заявените от ответника в тази връзка възражения са
неоснователни.
Предвид обявените за безспорни между страните обстоятелства, че услугата е
била извършвана през процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
сумата от 41,00 лева за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г., съдът приема иска за
доказан по основание и размер. Възражението за погасяване по давност е основателно
за периода м.08.2018 г. – м. 10.2018 г. /за три месеца/ и за сумата от 5,73 лева,
доколкото от представената от ищеца към исковата молба справка се установява, че
цената на услугата за посочените месеци е била по 1,91 лева. Искът следва да бъде
уважен за сумата от 35,27 лева, а за разликата до пълния предявен размер – да бъде
отхвърлен поради погасяване по давност.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на услугата
за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за неоснователен. С
общите условия, приложими към договора, не е регламентиран падеж на това
задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана за
заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно този иск следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата от 8,83 лева.
6
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Съдът следва да присъди разноски само за исковото производство, с оглед
обстоятелството, че ищецът не е предявил искове за установяване дължимостта на
сумите по заповедта за изпълнение в срока по чл. 415 ГПК и същата е обезсилена.
Разноски на длъжника са присъдени по заповедното дело.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК и пропорционално
на уважената част от исковете на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на
205,15 лева /държавна такса за исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
На адв. К., представлявала безплатно ищеца в исковото производство, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част от исковете
в размер на сумата от 40 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк] [жилищен
адрес] да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД на [фирма-И], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], сумата от 1727,87 лева - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на сумата от 259,52 лева за периода от 15.09.2019 г. до 13.09.2021 г.,
сумата от 35,27 лева – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. – до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. за сумата над уважения
до пълния предявен размер от 1907,51 лева, за мораторна лихва за сумата над
уважения до пълния предявен размер от 290,05 лева, за главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г. за разликата над уважения до пълния предявен размер от 41,00 лева,
поради погасяване по давност, както и иска за мораторна лихва за периода от
01.10.2018 г. до 13.09.2021 г. за сумата от 8,83 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК А. В. Т., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [жк] [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И] ЕИК: [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 205,15 лева -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. [фирма-И] ЕИК: [ЕИК], със седалище
и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адвокат С. К. К., САК,
със служебен адрес: [улица], ет. 3, офис 1, сумата от 40,00 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на А. В. Т. в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма] на
страната на ищеца [фирма-И].
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8