РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330116356 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.216, ал.2 ДОПК, във връзка с чл.135 ЗЗД.
В исковата молба от ТД на НАП гр.Пловдив против „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“
ЕООД и Я. Г. П. се твърди, че спрямо ответното дружество е образувано изпълнително дело
№ ********г. за принудително събиране на публични вземания. Към *****г. публичните
задължения по делото били в размер на 53 284.81 лв. Задълженията били установени с
Ревизионен акт, справки декларации по ДДС и ГДД. С ревизионен акт № ***********г. за
периода 19.04.2018г. – 13.05.2018г. били установени задължения, представляващи ДДС в
размер на 25 918.58 лв. Със заповед за възлагане на ревизия от *******г. връчена на
ревизираното лице по електронен път на ******г. била възложена ревизия на дружеството.
Впоследствие била издадена заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия на
******г., връчена по електронен път в деня на издаването й. Ревизионното производство
приключило с издаване на ревизионен акт № **********., връчен по електронен път на
********г., за който нямало данни да е обжалван. Твърди се, че при проучване
имущественото състояние на дружеството било констатирано, че с договор за покупко-
продажба на МПС от *******г. дружеството прехвърлило собствеността на МПС – лек
автомобил, марка и модел Мерцедес СЛ 350, двигател № ********, с рег.№ *******, цвят
бежов на Я. Г. П., срещу продажна цена от 20 500 лв., при застрахователна стойност 5 000
лв. С искане на основание чл.212 ДОПК от 17.03.2021г. **********изискал информация от
ОД на МВР В. за прехвърленото МПС. Съдържа се в исковата молба позоваване на
разпоредбата на чл.216 ДОПК, като се счита, че е налице хипотезата на т.4 от ал.1 –
сделката била извършена с намерение да се увреди публичният взискател. Разпоредителната
1
сделка в случая била извършена от длъжника непосредствено след връчване на заповедта за
възлагане на ревизията, като всички факти говорили за целенасочено поведение на
длъжника за лишаване от притежаваното от него имущество. Поради това е направено
искане да се обяви недействителността на така извършената между ответниците сделка –
договор за покупко-продажба на МПС от *****г. Претендирани са направените по делото
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от Я. Г. П., със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Посочено е, че ако първият ответник е целял увреждане на публичния взискател, то би
осъществил сделка на цена под 5 000 лв., а не обратно и сумата не би била изплатена по
банков път, а в брой. Дружеството осъществявало дейност до ******г., ако искало да увреди
взискателя, то би престанало да осъществява търговска дейност, а и публичният изпълнител
е можел да обезпечи вземането на задължението си със запор на банкова сметка. Не се
установява според ответницата намерение за увреждане, тоест не бил налице фактическият
състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от „АЕРО ИНВЕСТ
ПЛОВДИВ“ ЕООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Заповед за възлагане на ревизия № ********г. на ТД на НАП П.
с която е възложена ревизия на „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД, която да обхване
задълженията за данък върху добавената стойност за периода от 19.04.2018г. до 13.05.2018г.
Видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ документът е връчен по електронен път на дата *******г. Представена е и
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от *******г., ведно с приложено
удостоверение за електронно връчване на дата ********г.
Представен е ревизионен доклад № **********г., както и предложение за установяване, с
което е предложено в резултат на извършените действия и направените констатации и
изводи да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 30.10.2018г. за ДДС в общ размер от 25 781.61 лв. Видно
от удостоверение, ревизионният доклад от дата ******г. е връчен електронно на
**********г.
На дата ********г. е издаден Ревизионен акт № ************, видно от който на
дружеството – ответник са начислени 25 918.58 лв. ДДС, връчен на ********г.
С писмо от ******г. от ТД на НАП П.е изискано от Областна дирекция на МВР – В.
предоставяне на копия от документите за собственост, които лицето Я. Г. П. е представила
при регистрацията на автомобил Мерцедес СЛ 350, с настоящ рег.№ *******. В отговор на
писмото на ТД на НАП Пловдив е изпратено копие от сключения договор за покупко-
продажба между двамата ответници от дата **********г., по силата на който „АЕРО
ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД е продало на Я. Г. П. автомобил Мерцедес СЛ 350, с рег.№
2
*******, за сумата от 20 500 лв.
Представено е удостоверение от *******г., издадено от ОЗК Застраховане, видно от
което застрахователната стойност на посоченото МПС възлиза на сумата от 40 000 лв.
Представен е и договор за покупко-продажба на МПС от *******г., видно от който Я. Г.
П. е продала описаното МПС на трето лице, за сумата от 9 500 лв.
С платежно нареждане от*******г. е преведена от Я. Г. П. на „АЕРО ИНВЕСТ
ПЛОВДИВ“ ЕООД сумата от 20 500 лв. по договор с рег.№ ******от *******г. за покупка
на кола.
По делото са изискани и постъпили от ******** с рег.№ ******с район на
действие******копия от документите по сключената между двамата ответници сделка от
дата **********г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на държавата да иска
обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки, сключени от длъжник
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. Ищецът се позовава на хипотезата по т. 4 от посочения законов текст, като
твърди, че сделката е осъществена с намерение да се увреди ........
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
заповед за възлагане на ревизия № *********г. на ТД на НАП П., с която е възложена
ревизия на „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД, която да обхване задълженията за данък
върху добавената стойност за периода от 19.04.2018г. до 13.05.2018г., е връчена по
електронен път на дата *****г. Не се спори и че е издаден ревизионен акт № ************г.
с който са установени публични задължения.
Видно е от писмените доказателства, че на *****г. между „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“
ЕООД и Я. Г. П., в качеството им съответно на продавач и купувач е сключен договор за
покупко-продажба на МПС, за цена от 20 500 лв., като от ангажираните писмени
доказателства е видно, че продажната цена е преведена на ответното дружество по банков
път. Сделката между ответниците е сключена след датата, на която на ответното дружество
е връчена заповедта за възлагане на ревизия, а в резултат на ревизията са установени
публични задължения на „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД, с влязъл в сила ревизионен
акт.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът по
едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на
връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество с намерение да увреди публичния взискател. Следва да се посочи, че
действително е налице отчуждителна сделка, сключена от длъжника по публични вземания
след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, но субективният елемент на състава
според настоящия състав остана недоказан. За да се прогласи за недействителна по
отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва
да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т. е. елемент от фактическия
3
състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател -
кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обвяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената
тежест е за ищеца. С доклада по чл. 146 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест
на подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че следва да
установи намерението на длъжника да увреди публичния взискател. Според съда
доказателства в тази насока от ищеца не са ангажирани, а от представените доказателства не
може да се направи извод, че сделката е сключена с намерение от прехвърлителя да увреди
държавата. Само обективният факт на сключване на договора за покупко-продажба след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия не презумира намерението за увреда. В тази
насока, на първо място, от изпратените от ******* с рег.№ ***** с район на действие
******* документи е видно, че според представеното удостоверение за застрахователна
стойност на МПС от*******г. същата възлиза на сумата от 5 000 лв., а договорената между
страните цена на МПС е значително по-висока – 20 500 лв. На второ място, продажната цена
от 20 500 лв. е преведена по банков път на продавача „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД
на ********г. от купувача Я. Г. П., тоест дружеството е получило насрещна парична
престация. На трето място, едва в писмените бележки по делото ищецът твърди, че
постъпилата по банкова сметка на дружеството сума от продажбата на автомобила е била
изтеглена веднага, преди публичният изпълнител да може да наложи запор на банковата
сметка на дружеството. Това твърдение, освен че е несвоевременно заявено, не е и доказано,
тъй като в негова подкрепа не са ангажирани никакви доказателства. Не са представени
доказателства и за цялото имущество на длъжника преди и след процесната сделка, така че
да може да се установи дали е осуетена възможността държавата като кредитор да се
удовлетвори от притежаваното от длъжника имущество. Ето защо съдът намира, че не е
доказан фактическият състав на посочената законова норма, поради което предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и предвид направеното от ответницата искане, на същата
следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 1145 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъжда сумата от 137.41 лв. претендирани
пътни разноски – представеният фискален бон е от дата, предхождаща датата на съдебното
заседание, както и не става ясно от кого са направени тези разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите – ТД на НАП П., действаща в
производството чрез ********** в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП П.– К. А. Ч. против
„АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул. „Г.“ № ***, със ******* В. Л. Д. и Я. Г. П., ЕГН ********** от гр.******* иск за
обявяване на относително недействителна на следната сделка: договор за покупко-продажба
на МПС от ******г. на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес СЛ 350“, рама № *******,
двигател № *********, рег. № ********, рег.№ ******* на ****** рег.№ ****** с район на
действие ******, по силата на който „АЕРО ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“ ЕООД е продало на Я. Г.
П. описаното МПС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – ТД на НАП П.в, гр.П. ул. „С.“ № 106 да
заплати на Я. Г. П., ЕГН ********** от *********** сумата от 1 145 лв. /хиляда сто
четиридесет и пет лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
5