№ 15699
гр. С., 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110156487 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. М. срещу Н. Д. Г., с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответника да преустанови неправомерните си действия, извършвани по
отношение на ПИ с идентификатор № 12084.2761.2014 и ПИ с идентификатор №
12084.2761.2015, собственост на А. Б. М., да възстанови положението отпреди извършването
им като възстанови ажурната ограда, изградена на границата на имотите на ищеца откъм
улицата, както и частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1250 лв., частично от общо дължимата сума в размер на 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат от неправомерните действия на ответника, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № 12084.2761.2015, находящ
се в с. В., район „В.“, улица „Ш.“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
НТП: Незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 486 кв. м., кв. 26, парцел VII, при
съседи: ПИ с идентификатор № 12084.2761.2416, ПИ с идентификатор № 12084.2761.2014,
ПИ с идентификатор № 12084.2784.2761.101, както и на ПИ с идентификатор №
12084.2761.2014, находящ се в с. В., район „В.”, ул. „Ш.”, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, НТП: Незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 457 кв. м.,
кв. 26, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатор № 12084.2761.2416, ПИ с идентификатор
№ 12084.2761.2412, ПИ с идентификатор № 12084.2761.101 и ПИ с идентификатор №
12084.2761.2015. Твърди, че собственик на имота срещу улицата, находящ се в с. В., на ул.
1
„Ж.К.” № 8, с идентификатор № 12084.2761.103 е ответникът Н. Д. Г.. Ищецът сочи, че е
изградил ажурна ограда по границите на двата си имота откъм улицата, съгласно
предварително изготвено геодезическо трасиране от лицензирана геодезическа фирма. На
24.09.2021 г. с Протокол за извършена проверка от Столична община, р-н „В.” е установено,
че оградата е поставена законосъобразно, като не са констатирани нарушения на правилата,
предвидени в ЗУТ. Твърди, че ответникът е съборил оградата. След това ищецът отново
построил ограда, но тя отново била съборена от ответника. Счита, че по този начин
ответникът е създал пречки на ищеца, по-големи от обикновените за изполване на
собствените му имоти, тъй като ул. „Ж.К.“ е тясна и неасфалтирана и при премахване на
оградата автомобилите имат достъп до имотите на ищеца и преминават през тях,
увреждайки намиращата се там растителност. Посочва, че на 11.12.2021 г. бил
хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Й.К.” ЕАД, вследствие от преживения стрес от постоянното
нарушаване на правото му на собственост, и бил диагностициран с окончателна диагноза -
исхемичен мозъчен инсулт. Посочва, че вследствие на неправомерните действия на
ответника (системно събаряне и разрушаване на оградата, придружено със системни
заплахи за убийство) е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка,
страдание, страх, стрес, понижаване на качеството на живот и влошаване на здравословното
му състояние. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Ответникът не оспорва собствеността върху имотите, но оспорва
да е извършвал противоправни действия, както и да е пречил на ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем. Оспорва да е събарял, премахвал или по друг начин
увреждал оградата на ищеца. Оспорва да е причинявал вреди на ищеца, както и техния
размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
С оглед становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с доклада по
делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик
на ПИ с идентификатор № 12084.2761.2014 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021
г., с адрес на поземления имот: с. В., район „В.“, ул. „Ш.“ с площ от 457 кв. м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26,
парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатори: №№ 12084.2761.2416, 12084.2761.2412,
12084.2761,101, 12084.2761.2015 и ПИ с идентификатор № 12084.2761.2015 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
2
кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. В., район „В.“, ул.
„Ш.“ с площ от 486 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма,
номер по предишен план: квартал 26, парцел VII, при съседи: ПИ с идентификатори: №№
12084.2761.2416, 12084.2761.2014, 12084.2761,101, което се установява и от приетия
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 1482, дело № 158 от
14.12.2020 г., както и че ответникът е собственик на ПИ с идентификатор № 12084.2761.103,
находящ се на ул. „Ж.К.“ № 8 в с. В..
По делото е приет Протокол от Столична община, район „В.“ от 24.09.2021 г., за
извършена проверка в ПИ с идентификатори № 12084.2761.2014, УПИ V-2014,2015 - за ЖС,
кв. 26 и № 12084.2761.2015, УПИ VI-2015, 2016 - за ЖС, кв. 26 по КККР на гр. С.................. и
ул. „Ж.К.“, като при проверката е установено, че имотите са частна собственост на А. Б. М.
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 1482, дело №
158 от 2020 г., като М. изгражда ажурна ограда по границите на двата си имота съгласно
предварително изготвено геодезическо трасиране от лицензирана геодезическа фирма.
Посочено е, че части от ПИ с идентификатори № 12084.2761.2014 и 3 12084.2761.2015 -
частна собственост попадат в уличната регулация, която не е приложена по отношение на
собствеността и застрояването. Съгласно чл. 151, ал. 1 ЗУТ не се изисква разрешение за
строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в
рамките на поземления имот, нарушения по смисъла на ЗУТ не са установени.
Приети са жалба от А. Б. М. до Софийска районна прокуратура (от 04.10.2021 г.) за
извършено от ответника Н. Д. Г. самоуправство - че на 27.09.2021 г. в 16:00 часа ответникът
влязъл в двора на ищеца, взел лост и кирка и разрушил оградата на двора към улица „Ж.К.“,
за което била сигнализирана полиция, както и че на 02.10.2021 г. започнал със свой чук - 10
кг да разрушава оградата; жалба на ищеца до IX РУ - СДВР от 22.10.2021 г., според която на
22.10.2021 г. в 13:20 часа ответникът за четвърти път започнал да събаря оградата;
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 18.02.2022 г. по пр. пр.
№ 47645/2021 г. по описа на СРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство
за престъпление от общ характер - чл. 323, ал. 1 НК.
По делото са приети Епикриза на А. Б. М. от Университетска Първа МБАЛ - С., „Св.
Й.К.“ ЕАД, от която е видно, че ищецът е постъпил на 11.12.2021 г. и е изписан на 15.12.2021
г. с окончателна диагноза: I63.3 Исхемичен мозъчен инсулт във ВБС, Дискоординационен
синдром. I67.8 ХСМН.I11.9 Артериална хипертония III степен, и Експертно решение № 1398
от 16.06.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ „К.К. - С.“ ЕАД, видно от което ищецът е
освидетелстван със 75 % вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизация 07.03.2022 г.,
пожизнено, с водеща диагноза: последици от мозъчен инсулт.
За установяване на твърдените от страните факти по делото са събрани и гласни
доказателствени средства.
Свидетелят С.К.М. заявява, че познава А. М., тъй като му помага при поправката на
битова техника. Ответника знае само по физиономия, от случая с оградата през 2021 г., не го
3
е виждал преди това и не е разговарял с него. Добавя, че имотите са в квартал „Р.“, имотът на
ответника е срещу имота на ищеца, улицата ги дели. Заявява, че Асен започнал да прави
ограда на имота си, нисък кофраж и цимент и при наливането на бетона ответникът го
бутнал, още на пресен бетон, след около два дни. Свидетелят първоначално заявява, че преди
това имало телена ограда, като впоследствие се поправя, че преди това нямало ограда, а
само някакви камъни. Н. имал претенции и се скарали, като Николай бутнал с чук бетонната
основа (кофража и бетона, който бил вътре още пресен) - около 30 см над земята, която Асен
бил сложил, за да прави ограда. Оградата е поставена от страната на имота на Асен с
улицата. Заявява, че Н. разрушил оградата с чук - свидетелят заедно с ищеца били в къщата,
пиели кафе, когато се случило - около обяд - 11:00 часа, септември месец 2021 г. В момента
на премахване на оградата свидетелят бил в къщата, не е излизал навън, видял ответника да
бута оградата от къщата, около 15 - 20 м е разстоянието от къщата до оградата, не е излизал
да види какво става, чул викане между А. и Н.. Асен извикал полиция, ответникът се
прибрал отсреща в своя имот. А. бил афектиран при следващите срещи от това, което се
случило. Свидетелят заявява, че това е временна ограда, тя предпазва само имота на А.. В
кофража имало само цимент с изправени колове, нямало ограда. Коловете паднали в двора
на А. и там си останали.
М. добавя, че след като била бутната оградата, един месец по-късно, А. и Н. отново се
срещнали на улицата и започнали да се карат - Н. му казал да си маха боклуците от там, на
място нямало нова ограда, на което свидетелят присъствал. Предполага, че оградата може да
пречи на ответника да си взима завоя с колата и затова да е махнал кофража. Пътят между
имотите е тесен, със стар асфалт, след премахването на оградата колите минавали с
изчакване. Добавя, че в момента има временна ограда. Свидетелят предполага, че след
слагането на оградата колите не могат да се разминават, затова се изчакват, и поради това е
спорът.
Два месеца след първия инцидент свидетелят пак отишъл да оправя нещо, пили кафе
с ищеца и забелязал, че устната му е леко на една страна, не говорел хубаво, свидетелят го
завел в Спешната помощ в Б. и от там казали, че има съмнения за инсулт и го изпратили в
Пета градска болница с линейка. М. заявява, че не знае ищецът да е имал сериозни
здравословни проблеми със здравето преди това, освен високо кръвно. Бил притеснен от
конфликта с ответника и казал, че ще се бори до последно. През декември претърпял инсулт.
Свидетелят М.Б.А. заявява, че познава ищеца, който е хазяин на брата на свидетеля.
Н. познава по физиономия, когато А. правел кофража за оградата. Свидетелят бил помолен
от брат си да дойде да помогне за кофража - когато отишъл, А. бил изнервен, че някой бутнал
кофража с лост и А. започнал да го успокоява. Било през септември 2021 г., след обяд около
15:00 часа, нямало никой друг в този момент, в двора се видели с А.. Добавя, че имотите на
ищеца граничат с улица и в момента има поставена ограда. Свидетелят видял ответника да
бута с някакво желязо кофража и бетонът се счупил. Тогава нямало ограда, а само
кофраж. Не знае дали страните са имали друг конфликт след този ден през септември 2021
г. Не е говорил с ответника този ден.
4
Свидетелят добавя, че към датата на разпита живее на квартира при ищеца и вижда
ответника отсреща, често се засичат на улицата, когато излизат и влизат. Пояснява, че
кофражът представлява дървени дъски, отвътре с желязо и подпряно с колчета отстрани, за
да не се отваря кофражът като се налее бетонът. Ответникът разрушил продължението на
кофража, свидетелят не е видял ответникът да е съборил оградата. Разрушаването на
кофража представлява събаряне на дъските, които ограждат мястото, където ще се излее
бетонът, бил разрушен кофражът, в който към момента нямало бетон - около 5-10 м. Когато
станал конфликтът, в разрушената част нямало бетон, впоследствие видял, че в
останалата част бетонът бил разрушен, но не знае кой и кога го е разрушил. Не знае дали е
имало колове в частта, която била съборена. Няколко дни след случая видели, че са счупени
бетонните колони. Пояснява, че е бил на масата в двора, когато се разрушавала оградата,
като разстоянието е около 100 - 150 м. Не е видял да е имало друг човек в къщата. Не знае да
е имало проблем със завиването на автомобили на мястото, на което е кофражът. Улицата от
едната страна е асфалтирана, а другата страна е неасфалтирана и е развален и лош пътят.
Оградата е от асфалтираната страна. Свидетелят заявява, че според него причината
ответникът да премахне оградата е това, че се стеснява улицата. Не може да каже дали
колите преминават през имота на ищеца, ако я няма оградата.
Свидетелят П. Д. К. заявява, че познава ответника от 10-15 години. Има имот на ул.
„Ж.К.“, който придобил 2017- 2018 г. Отсрещният имот представлява едноетажна къща,
селскостопански двор, имало паркинг за 2-3 коли. К. заявява, че на отсрещния имот е виждал
ограда преди около година (2022 г. - както на снимка л. 18). Имало два входа към имота на
Николай - единият е асфалтов път, другият е черен път, в окаяно състояние. За първи път
като отишъл до имота на ответника свидетелят забелязал малка ограда до къщата,
впоследствие се появила втора ограда на селскостопанския двор с бетонови колчета и
мрежа. Добавя, че тази ограда пречела на автомобила на ответника да излиза по улицата,
както и на цялото движение. Улицата, която разделя двата имота е за автомобили, имало
даже останал асфалт. Пояснява, че улицата е широка колкото да премине един автомобил.
Не знае за конфликт между собственика на отсрещния имот и ответника във връзка с
оградата, както и Н. не му е споделял, че му пречи тази ограда, но свидетелят лично е
виждал, че пречи. Добавя, че през 2017 г., когато отишли за първи път, пътят бил значително
по-широк, сега ако някой паркира се запушва улицата. Не може да каже дали през годините
оградата на отсрещния имот е била там. Не е виждал разрушена ограда, а само оградата.
Свидетелят Д.П.И. заявява, че познава ответника от около 30 години, имотът му се
намира в кв. „Р. 2“, свидетелят е ходил около десетина пъти след придобиването му от
ответника през 2018 г. Спомня си, че се влизало свободно в имота и можело да се паркират
коли в част от улицата. Добавя, че на отсрещния имот има ограда - ажурна с мрежа и
бетонни елементи, които да държат мрежата, от около месец и половина (от юни 2023 г.),
защото било затруднено минаването. Преди това не е имало такава ограда. Може би
имотът бил свободен цялостно в ъгъла, защото се паркирало съвсем свободно. Не знае да е
имало конфликт между страните във връзка с оградата и преминаването на автомобили,
5
ответникът не му е споменавал за затруднения в преминаването във връзка с оградата.
Свидетелят А. Н. Г. заявява, че познава ищеца от почти 7 години, свидетел бил на
голям спор между него и съседа му Н., когато Г. помагал за изливането на бетона за
оградата. За тази ограда ищецът имал скици и разрешителни, които свидетелят виждал
лично, след това имало подадени жалби срещу строежа на оградата, идвали хора от
общината, топографи и установили, че това е законното място на оградата и ищецът
започнал да я изгражда. Самото изграждане представлявало поставяне на метални колони,
хванати с болтове в асфалта и с кофраж трябвало да се излее на височина около 50 см
бетонна основа, върху която да се монтират оградни платна. Г. заявява, че на първата част на
изграждането на оградата били заедно с А. и негов съсед (полицай), когато започнали да я
изграждат чрез насипване на готов бетон, дошъл въпросният съсед, който казал: „На кого е
тази кочина, разкарайте я веднага от тука! “, за колата на полицая, която била паркирана там,
на което свидетелят попитал: „Какъв е проблемът, човекът е тук, ако някой идва ще
премести колата“. Той казал на А., че ограда там няма да има и си заминал. На следващия
ден А. му споделил, че съседът е изкъртил коловете на оградата и бил много притеснен от
това, даже ръцете му притрепервали. Според Г., след това ищецът възстановявал оградата
два или три пъти и съседът пак я бутал, имало разправии около месец, през което време
ищецът бил много притеснен, не можел да спи, бил разстроен, физиономията му била
променена от безсъние. Добавя, че ищецът винаги е бил здрав, прав и никога не се е
оплаквал - нямал други тревоги освен оградата, това за него било голямо притеснение и
голямо напрягане на нервите. През този период влязъл в болница, понеже петелът го ударил
по крака и станала инфекция.
Имало и последващи бутания на оградата, при което А. бил много притеснен и само
за това говорел - че съседът му е откраднал платната за оградата, за да не може да продължи,
че разбил бетона с чук. Г. заявява, че една сутрин се обадили на А. за кафе и той казал, че не
се чувства добре, при което свидетелят заедно със С. М. отишли да го вземат. Ищецът не
можел да говори, фъфлел, устата му била пресъхнала, това се случило в края на лятото през
2021 г., закарали го в Б. в Бърза помощ, от където линейка го закарала в Първа градска
болница.
Според Г. сега има ограда, която ищецът възстановил, но само мрежа без бетон, която
е поставена навътре в мястото на ищеца, за да не стеснява улицата повече от необходимото.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено
от страните, от което се установява, че сега действащият подробен устройствен план за
кадастър, регулация и застрояване на квартал „Р. 2 (втора) част“, местност „Т.М.“, Столична
община - район „В.“, е одобрен с Решение № 68 по Протокол № 32 на Столичен общински
съвет от 10.12.2001 г. Стществуващата стара автомобилно-пешеходна алея, записана като
улица „№ 6“ (сегашна улица „Ж.К.“) е предвидена да бъде разширена в североизточно
направление за сметка на територията на поземлени имот с идентификатори №
12084.2761.2014 и № 12084.2761.2015. Същото се отнася и до перпендикулярната й улица
„№ 2“ (сегашна улица „Д.К.“). Предвидено е да се отнемат (отчуждят) ивици с ширина от
6
около 2,50 линейни метра. Местоположението на оградата е указано на 1,50 линейни метра
навън от предвидената североизточна регулационна линия. Ивица с ширина от около 2,50
линейни метра по югозападната периферия на процесния поземлен имот с идентификатор №
12084.2761.2014 териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване според
регулационните предвиждания локална улица „Ж.К.“, представляваща по-широко трасе от
сега наличната там подходна автомобилно-пешеходна алея. Перпендикулярно на
гореописаната ивица е налична друга аналогична ивица, с ширина от около 2,50 линейни
метра по югоизточната периферия на процесния поземлен имот с идентификатор №
12084.2761.2014, която териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване
според регулационните предвиждания локална улица „Д.К.“, представляваща по-широко
трасе от сега наличната там подходна автомобилно-пешеходна алея. Ивица с ширина от
около 2,50 линейни метра по югозападната периферия на поземлен имот с идентификатор №
12084.2761.2015 териториално съставлява сектор от предвидената за прокарване според
регулационните предвиждания локална улица „Ж.К.“, представляваща по-широко трасе от
сега наличната там стара, частично асфалтирана подходна автомобилно-пешеходна алея.
На 30.10.2023 г. вещото лице е извършило оглед на самото място, като в експертизата
според сега действащите регулационен план върху кадастрална основа, кадастрална карта и
кадастрални регистри с „плътно жълто“ са означени териториите, предвидени да бъдат
отнети (евентуално отуждени) от процесните поземлени имоти с идентификатори: №
12084.2761.2014 и № 12084.2761.2015, собственост на ищеца; за разширяването според
регулационните предвиждания на локалните улици: от югозапад „Ж.К.“ (старо
наименование улица „№ 6“) и от югоизток „Д.К.“ (старо наименование улица „№ 2“). Това са
ивици с ширина от около 2,50 линейни метра, но уличната регулация не е приложена по
отношение на собствеността и застрояването. Старата подходна автомобилно-пешеходна
алея, назована улица „Ж.К.“, в един минал период е била доста по-широка, като значително е
навлизала в територията на процесните поземлени имоти с идентификатори №
12084.2761.2014 и № 12084.2761.2015, настояща собственост на ищеца. Вещото лице е
установило на място наличието на ограда, означена с „червен пунктир“, представляваща
прозирна метална мрежа, опъната върху метални колове, забити в североизточната
периферия на асфалтовото покритие. Посочило е, че оградата е разположена в територията
на имотите на ищеца, на около 1,00 линеен метър навън от регулационната линия и на около
1,50 линейни метра навътре от имотната граница. Вещото лице е дало заключение, че
съоръжението попада в обхвата на ивицата, предвидена за отнемане (евентуално
отчуждаване) при прокарването на бъдещото пътно трасе. Съществуващата стара подходна
асфалтирана автомобилно-пешеходна алея видимо навлиза с настилката си в територията на
процесните имоти, но същата е по-тясна и сега не излиза извън границите на предвиденото
по регулация улично платно. По данни от ищеца, сега наличната ограда е изградена наскоро,
на мястото на преходната, вече веднъж премахната от ответника (също прозирна, от
решетъчни елементи, монтирани върху метални колове, замонолитени в бетонни ивични
основи). Според вещото лице, парчета от счупени бетонни ивици могат да се видят
понастоящем натрупани отвътре и отвън до сегашното оградно съоръжение.
7
Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че оградата не е по имотната
граница, а на разстояние около метър, метър и половина навътре, уличната регулация не е
приложена, няма изградени тротоари, не е отделено автомобилното от пешеходното
движение.
По делото е прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
неоспорено от страните, изготвено въз основа на наличната по делото медицинска
документация, допълнително представена такава на вещото лице и след личен преглед на
ищеца, според което ищецът е прекарал исхемичен мозъчен инсулт във ВБС с резидуални
изяви на дискоординация, двигателен дефицит по централен тип в лява ръка и ляв крак;
нарушена походка с нестабилност и залитане, нарушена сетивност по органичен хемитип
вляво. Според заключението, исхемичният мозъчен инсулт е една от клиничните прояви на
хроничната мозъчно-съдова болест и се дължи на оклузия, стеноза, атероматозни разязвени
плаки в стените на интракраниалните и екстракраниалните мозъчни съдове, при която
настъпва остро нарушение в оросяването на една по-голяма или по-малка церебрална зона
вследствие на патология на мозъчните артери, сърдечно-съдови заболявания, повишена АН,
дисметаболитни и хематологични нарушения. Друга причина може да бъде вродена или
придобита патология на церебрални артерии - напр. хипопалазия на вертебралната артерия,
аневризми, нагънат ход и т. н. Честа причина за исхемичен мозъчен инсулт са хронични
сърдечни заболявания, при които се създават условия за образуване на тромби - ритъмни и
проводни нарушения, миокардиопатии, хипертонично сърце, клапни увреждания. Възниква
т. н. кардио-церебрален синдром. В конкретния случй най-вероятно се касае именно за такъв
патогенетичен механизъм у ищеца. Според експертното заключение, повишеното
напрежение и преживяваният стрес самостоятелно не са в състояние да предизвикат
заболяването исхемичен мозъчен инсулт. В медицинската документация, приложена по
делото, не са налице данни за прегледи, консултации, изследвания, от които да е видно
наличието на предразполагащи причини и заболявания с органичен характер, способстващи
или водещи до исхемичен мозъчен инсулт. Не става ясно от кога ищецът е с доказан захарен
диабет тип 2, който е един предразполагащ и утежняващ фактор за исхемичен мозъчен
инсулт. Според вещото лице, няма наличие на причинно-следствена връзка между
преживения стрес в резултат на конфликта с ответника и настъпилия исхемичен мозъчен
инсулт на ищеца. Би могло да се направи теоретично предположение, че преживеният стрес
би довел в някаква степен до повишено артериално налягане, по-силна клинична изява на
съществуваща преди това ритъмно-проводна сърдечна патология, но не съществуват
обективни доказателства за приемането на такава теза. Решението на ТЕЛК е след
изписването на лицето от неврологична клиника и е постановено повече от половин година
след това.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на
8
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е
осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да
упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия (иск за
прекратяване на нарушението), както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно
създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това
състояние и да възстанови предишното (иск за премахване на последиците от нарушението
на правото на собственост). С разпоредбата на чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно
ползване на вещта от собственика според нейното предназначение.
Предпоставки за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС са неоснователност на
действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и
че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
имота, по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело - в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 3
от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. по описа на ВКС,
ОСГК. За основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно
или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава
спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр. Преценката, налице ли е
конкретно противоправно действие или бездействие от страна на ответника, което да
накърнява правата на ищеца, по общо правило се прави към момента на приключване на
устните състезания по делото, след като са събрани всички необходими и относими
доказателства.
Същевременно, за да се уважи искът с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо
положението, което пречи на правоимащия да използва в пълен обем правото си на
собственост, да продължава да съществува към момента на разглеждане на претенцията.
Съгласно съдебната практика - решение № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. по описа
на ВКС, ІІ г. о., решение № 48/16.08.2017 г. по гр. д. № 3809/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.,
„в процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и
създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.“ В решенията са
изложени съображения, че за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС (actio negatoria), с който
съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно
9
действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът
следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване
на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в сегашно време, изисква установяване
на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на
връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване
упражняването на правото на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде
ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно
изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на
поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към
момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на
правото на собственост на ищеца или резултатът от тези действия, не съществуват.
В исковата молба следва да бъде посочено по какъв начин ищецът твърди, че
ответникът му пречи да ползва собствения си имот пълноценно според неговото
предназначение. Само по отношение на онези действия, които са посочени в исковата молба
като представляващи неоснователно въздействие върху имота на ищеца, съдът разполага с
правомощието да се произнесе. Именно тези действия се включват в предмета на делото.
Съдът не разполага с правомощието да извършва обща преценка на състоянието, в което се
намира имотът на ищеца, нито да дава принципно разрешение за начините, по които ищецът
може да упражнява правото си на собственост и за евентуалните възможни пречки, които
биха могли да възникнат при упражняването на това право. Целта на този иск е да се
отстранят конкретни пречки за пълноценно упражняване на правомощията на собственика.
Както е прието в решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г. по описа на ВКС, І г. о.,
„в обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил негаторния иск, следва да
посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на
собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум, съдът е
длъжен да даде защита на спорното право.“ Претендираната защита следва да съответства на
нарушението, т. е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца.
Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как
действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца,
като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване.
В случая ищецът твърди, че е изградил ажурна ограда по границите на двата си
имота откъм улицата, съгласно предварително изготвено геодезическо трасиране от
лицензирана геодезическа фирма, която ответникът - собственик на имота, находящ се от
другата страна на улицата, е разрушил първоначално, след което ищецът я е възстановил, но
тя отново е била съборена от ответника, т. е. че ответникът извършва действия, с които
препятства упражняването на правото на собственост на ищеца, изразяващи се в събаряне
на оградата на собствените му имоти. Искането е за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия и да възстанови оградата - бетонна плътна ажурна ограда.
10
Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът, със своите действия, е
препятствал упражняването на правото на собственост на ищеца върху процесните имоти,
като е разрушавал оградата на имотите по границата с улицата и следва ли да бъде осъден да
се въздържа от такива действия за в бъдеще и да възстанови разрушената ажурна ограда.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
ищецът не е доказал пълно и главно твърденията си, че ответникът е съборил (разрушил)
изградената ажурна ограда (и то двукратно), съответно че е извършил неоснователни
действия върху имотите на ищеца, изразяващи се в незаконно събаряне (премахване) на
оградата, с което да е създал пречки за правото на собственост на ищеца, по-големи от
обикновените.
В случая от събраните гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите
М. и А., които в тази част настоящият съдебен състав кредитира като логични, обективни и
непротиворечиви, съдът приема за безспорно установено по делото, че към 2021 г. ищецът е
започнал да прави ограда между своите имоти и улицата (което се подкрепя и от приeтия
Протокол от Столична община от 24.09.2021 г., в който е посочено, че ищецът „изгражда
ажурна ограда“ в съответствие със законовите изисквания), както и че ответникът е
извършил неоснователни действия, като е разрушил част от кофража с бетонна основа на
изгражданата от ищеца ажурна ограда през есента на 2021 г. - м. септември. Не се установи
обаче, че ответникът е разрушил цялостната ограда, в какъвто смисъл на твърденията на
ищеца, както и бетонните колони. На първо място, свидетелските показания са
противоречиви относно това дали към датата на инцидента на мястото (пред двата имота на
ищеца откъм улицата) е имало ограда, или само излят бетон като основа за такава -
свидетелят М. заявява, че преди това на мястото не е имало ограда, не е имало мрежа, само
кофраж, а свидетелят А. - че е имало ограда и продължение на кофраж, който именно е бил
развален, показанията на свидетелите К. и Илчев, които следва да се кредитират като
отразяващи непосредствени възприятия на свидетелите, също сочат, че преди 2022 г. на
място не е имало ажурна ограда с бетонови колчета и мрежа, поради което съдът приема за
недоказано по реда на пълно и главно доказване по делото, че имотите на ищеца откъм
улицата са били заградени с ажурна ограда към есента на 2021 г., както и че същата е била
разрушена от ответника. В тази насока не са събрани доказателства - представените от
ищеца жалби не могат да установяват този факт, тъй като отразяват твърденията единствено
на ищеца, а представените снимки не е ясно кога са направени и дали отразяват състоянието
на имотите и оградата към периода на твърдените неоснователни действия на ответника - от
свидетелските показания става ясно, че част от снимките отразяват състоянието на имота и
изградената ограда към момента, а относно снимките, на които е видно разрушена част от
ограда - никой от свидетелите не твърди да е видял оградата в подобно състояние, което да е
причинено именно от ответника. Разпитаните по делото свидетели не са посочили и с
категоричност каква част от кофража с бетона е била разрушена, а свидетелят А. заявява, че
не знае кой е счупил бетонните колони. Показанията и на М., и на А. свидетелстват за
конкретна случка през септември 2021 г., но не и за системни посегателства на ответника
11
спрямо имотите/оградата на ищеца, на които свидетелите да са присъствали. Показанията на
свидетеля Г., че е имало няколко бутания на оградата от ответника, съдът не кредитира, тъй
като същите не отразяват непосредствените възприятия на свидетеля, а преразказаното му от
ищеца (свидетелят е присъствал само на спор между страните, но не и на бутане на
оградата), а освен това същият е допуснат за установяване на други обстоятелства по делото
- твърдените неимуществени вреди на ищеца.
От приетите по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е доказал, че
именно ответникът е премахнал изградена от ищеца ажурна ограда и то двукратно. Макар
действията по разрушаване на кофража сами по себе си да сочат на подобно намерение, то
самото поставяне, съответно разрушаване на оградата остава недоказано, съответно
недоказано е и че единствено със счупването на кофража (в някаква част) ответникът е
създадал за ищеца пречки, по-големи от обикновените за упражняване на правото му на
собственост. Действително, по делото има данни за влошени отношения между страните, но
не и за посегателство върху правото на собственост на ищеца в посочения по-горе смисъл,
за да е основателен негаторният иск. В тази връзка съдът съобразява, че имотът на ищеца би
могъл да е засегнат от движението на автомобили в мястото, което е част от имота на ищеца
и за което към момента не е проведена отчуждителна процедура за изграждане на улица, но
и че ответникът не може да се осъди да възстанови нещо (в случая да възстанови ажурна
ограда), което не е доказано, че е премахнал. За основателността на иска
по чл. 109 ЗС трябва да се установи не само неоснователно въздействие, ограничаващо
правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на вида
на нарушението. С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено
ответникът да е провел поведението, посочено от ищеца, а именно че е съществувала ажурна
ограда и че тя е била премахната от ответника.
Към горното следва да се добави и това, че ищецът твърди в исковата молба, че
оградата е премахната, а от показанията на свидетелите несъмнено се установи, че към
датата на разпита им, а и към датата на устните състезания, съгласно изготвеното СТЕ,
вещото лице по което е извършило оглед на място, и което заключение съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно дадено, пред имотите на ищеца откъм улица „Ж.К.“ е
поставена нова ограда, представляваща прозирна метална мрежа, опъната върху метални
колове, забити в североизточната периферия на асфалтовото покритие - т. е. към датата на
приключване на устните състезания, няма данни ответникът да пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост, включително да му пречи да постави ограда на
имотите си, който факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на
предявяването на иска по чл. 109 ЗС е неоснователното действие и/или бездействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Доколкото към момента на
приключване на съдебното дирене и устните състезания действията, препятстващи
упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не
съществуват - вече има изградена ограда, която макар и временна, предпазва имотите на
ищеца, то не съществуват пречки ищецът да упражнява в пълнота своите права върху тях.
12
Както се посочи, искането ответникът да бъде осъден да възстанови плътната бетонна
ограда на мястото на съществуващата такава, не би могло да бъде уважено, според
настоящия съдебен състав, тъй като не се установи противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в събаряне именно на плътна бетонна ограда, а ответникът не би могъл да
бъде осъден за в бъдеще да се въздържа от събаряне на вече поставената ограда, тъй като
подобно искане не е очертано с исковата молба, съответно не е предмет на делото. Поради
изложеното, исковата претенция по чл. 109 ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
За основателността на иска, в тежест на ищеца е да установи фактическия състав на
непозволеното увреждане - противоправно поведение на ответника, твърдените
неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат
и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, с оглед което и в тежест на
ответника е да обори установената в закона презумпция.
Предвид изводите, до които съдът достигна по претенцията по чл. 109 ЗС,
неоснователен е и предявеният от ищеца срещу ответника иск за обезщетение за
неимуществени вреди - по делото не се установи твърдяното от ищеца противоправно
поведение на ответника (системно събаряне и разрушаване на оградата, придружено със
системни заплахи за убийство на ищеца), в причинна връзка с което ищецът твърди да е
претърпял неимуществени вреди, а освен това от съдебно-медицинската експертиза,
неоспорена от страните, която следва да се кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установи,
че между твърдяното поведение на ответника и здравословните проблеми на ищеца -
претърпян инсулт, не е налице причинно-следствена връзка. Ето защо и искът по чл. 45 ЗЗД
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. От последния се претендира сумата от 1100 лв. - адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023 г., служещ и
като разписка за изплащане на възнаграждението в брой на адвоката (срещу което не е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК) и 350 лв. - депозит за СТЕ, които следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.К.“ №
12, срещу Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Р. 2“, ул. „Ж.К.“ № 3, искове с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. Д. Г. да преустанови за в бъдеще
неправомерните си действия спрямо собствените на ищеца А. Б. М. имоти - ПИ с
идентификатор № 12084.2761.2014 съгласно кадастралната карта и кадастралните
13
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 22.03.2021
г., с адрес на поземления имот: с. В., район „В.“, ул. „Ш.“ с площ от 457 кв. м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предишен план: квартал 26,
парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатори: №№ 12084.2761.2416, 12084.2761.2412,
12084.2761,101, 12084.2761.2015 и ПИ с идентификатор № 12084.2761.2015 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри от 22.03.2021 г., с адрес на поземления имот: с. В., район „В.“, ул.
„Ш.“ с площ от 486 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма,
номер по предишен план: квартал 26, парцел VII, при съседи: ПИ с идентификатори: №№
12084.2761.2416, 12084.2761.2014, 12084.2761,101, като преустанови премахването на
оградата на имотите на ищеца откъм улицата (ул. „Ж.К.“) и да възстанови положението
отпреди извършването им като изгради (възстанови) ажурната ограда (бетонна, плътна
ажурна ограда) на посочените имоти откъм улицата, както и за осъждане на ответника Н. Д.
Г. да заплати на ищеца А. Б. М., по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от
1250 лв., частично от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат от неправомерните действия на ответника (системно
събаряне и разрушаване на оградата, придружено със системни заплахи за убийство), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.К.“ № 12, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Р. 2“, ул.
„Ж.К.“ № 3, сумата от 1450 лв., представляваща сторените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14