РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Карлово, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200449 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № К-ЗМВР-30/11.08.2023 година на
Началника на РУ на МВР Карлово на В. Ц. Ц., ЕГН **********, от с. Б.,
област П., ул. „П.“ ***, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 64
ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Ц. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок.
Моли съда да го отмени, оспорва извършване на нарушението. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата, излага съображения за отмяна на наказателното
постановление.
Ответната по жалбата страна – Началника на РУ на МВР Карлово,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетел на актосъставителя К. К. и свидетеля Н. Х. и
приложените и приети писмени такива, съдът намира за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение бл. №
0666904/25.07.2023 г. е било констатирано, че на 16.07.2023 г. около 11.00ч. в
гр. Б. в района на СБХ на ул. „Л.“ № * на външното калолечение не изпълнява
издаденото му писмено полицейско разпореждане рег. № 281р-12049/2020г., а
именно да не извършва воайорски действия. Нарушението е установено от
охранителя на обекта, от който е снето обяснение и е отразено н нарядния
дневник. Нарушението е квалифицирано по чл. 64 ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1
от ЗМВР.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал.
Получил екземпляр от същия, като вписал, че няма възражения и ще
изпълнява разпореждането.
На 11.08.2023г. компетентният орган, Началникът на РУ на МВР
Карлово е издал атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 64
ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, като нарушението е описано по начин,
като този в акта.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Съдът намери, че същото не страда от съществени пороци, касаещи
задължителното му съдържание, поради което да е незаконосъобразно и да
следва да бъде отменено на това основание. АУАН съдържа всички
изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези
по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от
оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание
на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е
точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
2
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно
точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива
изцяло състава на чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР.
Изпълнителното деяние на нарушението е неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, направено при изпълнение на функциите му.
Полицейските органи са органи на МВР и чл. 64 ал.1 от ЗМВР им предоставя
правомощие да издават разпореждания до граждани, държавни органи,
организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, като по правилата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР тези
разпореждания са задължителни. Издадените от овластените по чл. 64 ал. 1 от
ЗМВР органи разпореждания са индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, т.е. това са конкретни волеизявления,
насочени спрямо конкретно определен адресат, в случая това е
жалбоподателят. Съгласно чл. 6 от ЗМВР Министерството на вътрешните
работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2.
охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна
безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5.
осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
(ЕЕН 112); 6. информационна; 7. контролна; 8. Превантивна и 9.
административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.
Съгласно чл. 30а ал.1 превантивната дейност е дейност по предотвратяване и
пресичане на престъпления и други правонарушения, осъществявана чрез
индивидуална и обща превенция, която детайлно е регламентирана в
Инструкция № 8121з-91 от 13.01.2017 г. за реда и организацията за
осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на
Министерството на вътрешните работи, издадена на основание чл. чл. 30а ал.
3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл. 10 ал. 1
от Инструкцията, индивидуалната превенция спрямо лица, за които има
достатъчно данни, от които може да се предположи, че ще извършат
престъпления или други правонарушения, се осъществява чрез установяване
на конкретни лица, за които има достатъчно данни, от които може да се
предположи, че ще извършат престъпления или други правонарушения и
прилагане на мерки за въздействие с цел неизвършване на престъпления и
нарушения и насочени към поправянето или превъзпитанието на
3
установените лица. Сред способите на превантивната дейност на МВР в чл.
13 т. 6 е предвидено правомощие на полицейските органи да издават
разпореждания. Преценката относно наличието на достатъчно данни дали
дадено лице е извършило престъпление или нарушение е изцяло във
функционалните правомощия на полицейския орган. В конкретния случай
свидетелят К., за който не е спорно, че има подобни правомощия, е бил
сезиран, че жалбоподателят от години притеснява посетителките на
балнеолечебните заведения в гр. Б., като ги наблюдава, докато са голи и се
къпят в басейна или в стаите, което е извън рамките на общоприетите норми
за поведение в обществото и предизвиква смут и възмущение. По този повод
именно издал на Ц. писмено разпореждане № 281р-12049/14.08.2020г. да не
притеснява по никакъв начин почиващите в Специализираната болница за
рехабилитация в гр. Б. и да не извършва воайорски действия, както в района
на лечебното заведение, така и на други места. По силата на чл. 64 ал. 4 от
ЗМВР това разпореждане е било задължително за жалбоподателя. В
конкретния случай, въпреки че му е било отправено такова разпореждане,
жалбоподателят не го е изпълнил, а отново е извършвал наблюдение на голите
посетителки на Специализираната болница, което е наложило да бъде
поискано съдействие от охраната на лечебното заведение, за да напусне
района. С посоченото Ц. е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 64 ал. 1 от ЗМВР. Съдът намира, че
извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, като факта
му се установява от гласните доказателства събрани посредством показанията
на полицейския служител и свидетелят Х., който е очевидец на действията на
жалбоподателя по осъществяване на нарушението. Показанията на
посочените свидетели не са опровергани от други доказателства по делото.
Съдът намира, че в НП описаното нарушение правилно е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба, в която е предвидена
санкцията, а имено чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, като наложената санкция –глоба в
размер на 300 лв. попада в средния размер на предвидения в закона диапазон.
При определяне размера на наказанието административно-наказващият орган
е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същият е преценил тежестта на
нарушението, съобразявайки, че не се касае за еднократна проява, а за
системност и упоритост в поведението на жалбоподателя, като представените
доказателства за добра обществена характеристика на жалбоподателя
4
правилно оразмеряват глобата да е към средата на определения от
законодателя минимум и максимум за нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани и направени, и не
се присъждат.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-ЗМВР-30/11.08.2023
година на Началника на РУ на МВР Карлово, с което на В. Ц. Ц., ЕГН
**********, от с. Б., област П., ул. „П.“ ***, на основание чл. 257 ал. 1 от
ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 64 ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5