Р Е Ш Е Н И Е
Номер 378 /03.07.
Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети юни Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00697 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-***/22.01.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на А.П.А. *** са наложени
административни наказания:
глоба 20 /двадесет/ лева на основание чл.185
от ЗДвП и
глоба 50 /петдесeт/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за това, че на 08.10.2018 г., в 13..05 часа, в гр.
Перник, ул. „Вардар“, като водач на МПС – т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***,
при излизане от паркинга на блок ** и завивайки надясно в посока към ул. „Върбица“, реализира ПТП с паркирано
МПС – л.а. „Пежо 308“ с рег. № ***,
при което е създал пречки за движението, причинил е
имуществени вреди и е оставил в опасност живота и здравето на хората, както и за това, че не е изпълнил
задължението си като участник в ПТП с имуществени вреди да окаже съдействие за установяване
вредите от ПТП – нарушения на чл.5, ал.1,
т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от А.А., в
която оспорва законосъобразността на издаденото наказателно постановление от
процесуална и материално-правна страна, като твърди, че фактическите
обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните органи, както и че
отговорността му е ангажирана за нарушение, което не е извършил. Отрича при
движението си да е реализирал ПТП,
твърди, че нито той, нито пътуващият с него, са усетили удар, както и че
по служебното му превозно средство не е
имало каквито и да било следи от съприкосновение с друг автомобил. Моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Същата позиция жалбоподателят и
процесуалният му представител - адв. Н.М., поддържат
в съдебните прения. Пълномощникът допълва доводите в жалбата, релевира възражения за недоказаност на вмененото нарушение
и пледира за отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За
съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и
основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията, за които
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП. Същите са установени с акт за
установяване на административно нарушение №0705876/19.11.2018г, съставен от
свид. С.А. - мл. автоконтрольор
в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същият приел, че на 08.10.2018г., около 13.05 часа, в гр. Перник, ул. „Вардар“, при управление
на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, А. е
реализирал реализирал ПТП с паркирано МПС - с рег. № ***, като не е изпълнил задълеженията си като
участник в ПТП с имуществени вреди.
Въз основа на така направените констатации
срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство с
цитирания АУАН, като актосъставителят
– свид. А. приел, че А.А. виновно е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП. При
съставяне на акта соченият като нарушител оспорил вменените му нарушения и посочил,
че не ги е извършил и не бил
участник в ПТП.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил
правото си на писмени възражения.
На 22.01.2019 г., въз основа на събраните по
преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.185 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на А. административни
наказания за нарушенията по-горе.
Настоящият съдебен състав,
основавайки се на доказателствата по делото намира, че вменените на
жалбоподателя нарушения не са доказани
по несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО, като
жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ. че
не е действал виновно, нито е
допустимо да се
правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена
сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо
основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя подлежат на доказване в
съдебното производство със средствата и способите по НПК, в съответствие с
правилата и принципите в кодекса, като
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила и доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст
съдебният състав намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН. Разпитаните в
съдебното следствие свидетели – актосъставителят С.А.
и свид. И.И.
изясняват, че административнонаказателното
производство е образувано въз основа депозирана от последния молба, входирана в сектор ПП при ОДМВР Перник с рег. №
115800-12514 16.10.2018г., в която
уведомил за настъпило на 08.10.2018 г. ПТП на ул. „Вардар“. В нея
били изложени твърдения, че служебен автомобил на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
ударил временно ползваното от него превозно средство – л.а. „Пежо 308“ с рег. № ***,
паркирано на същата улица, след което водачът напуснал
местопроизшествието. Приложен бил и
снимков материал от видеозапис от разположена в района видеоохранителна
камера, предоставен на заявителя от фирма, имаща офис в същия район. По случая
била образувана преписка, възложена за работа на свид. А.. В показанията си
същият установява, че въз основа на
данните в молбата и снимковия материал извършил справка в ЦБД – КАТ, установил собствеността
на двата автомобила, след което
посетил „ЧЕЗ Разпределение България“
АД, клон Перник, където му била предоставена информация за лицето, управлявало на
08.10.2018г. товарния автомобил, собственост на дружеството. Свидетелят
изяснява, че при посещението му
автомобилът не се намирал на територията на дружеството, поради което не
е извършвал оглед за установяване евентуални видими щети по него. Същият
призовал посочения като водач - А.А., заемащ длъжност
шофьор в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, да се яви в сектор ПП при ОД МВР –
Перник за изясняване на случая. На 19.11.2018г. жалбоподателят писмено
изложил обясненията си като
потвърдил, че на посочените дата и час се е намирал със служебния автомобил в
района на твърдяното ПТП, но отрекъл да е бил участник в такова. На 23.11.2018г.
свидетелят А. му връчил съставен на
19.11.2018г., в присъствието на свид. И.И.,
АУАН, както и протокол за ПТП №1679901 от същата дата.
От своя
страна свид. И. установява, че е констатирал
повредите по ползвания от него автомобил
няколко дни след произшествието, тъй като в същия период бил на работа
извън града. Посочва, че се снабдил със
запис от видеоохранителна
камера, разположена на фасадата на офис в близост до мястото, от който извлякъл
снимкови кадри от 08.10.2018г. На тази
дата на записа се наблюдавал товарен
автомобил на „ЧЕЗ Разпределение България“АД с рег. №***, който в 13.05 часа излязъл от паркинга пред блок №**, завил надясно
покрай паркирания успоредно на тротоара негов автомобил, след което без да
спира продължил движението си. Свидетелят твърди, че именно на тази дата, при
посочените обстоятелства е настъпило
ПТП, в резултат на което на ползвания от него автомобил били
причинени щети в областта на преден десен калник и предна
броня вдясно.
Съдебният състав приема, че
посочените доказателствени източници не са достатъчни,
за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието акта, пренесени и
в наказателното постановление, са отразени обективно и точно и съответстват на
действителността. На първо място, приложеният
от заявителя снимков материал не представлява годно доказателствено
средство, тъй като не е изготвено и проверено по реда и чрез способите на
НПК, приложими в административнонаказателното
производство. Независимо от това, снимковите кадри, визуализиращи автомобила, управляван
от жалбоподателя в обхвата на камерата по времето и на мястото, на които се
твърди, че е възникнало ПТП, не дават
никаква информация за действително настъпило такова, тъй като автомобилът на
свид. И. не се наблюдава на кадрите и с
оглед мястото на което твърди, че е бил паркиран /вдясно спрямо автомобила на ЧЕЗ, успоредно на тротоара, то очевидно
същият е бил извън периметъра на
камерата.
При това положение, за установяване на връзка между безспорно
установеното присъствие на товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, и
констатираните около седмица
по-късно повреди в предна дясна част на автомобила на И., е било
наложително извършване на оглед на
първото превозно средство, за да се установи
има или няма щети по него, ако има - къде точно са локализирани и какво
е естеството им, за да се направи преценка съответстват ли на сочения механизъм на
ПТП и на повредите по паркираното превозното средство. Оглед на товарният автомобил
„Тойота Хайлукс“ не е извършван нито в хода на
проверката, нито след образуване на административнонаказателното производство. Извършването на такова действие на настоящия етап не би
постигнало достоверни доказателствени резултати предвид изминалото време. Самото
място на възникване на произшествието също не е посетено непосредствено след настъпването му, за да
бъде закрепено разположението на увреденото МПС, а това обстоятелство също би
имало значение за изясняване механизма на евентуално настъпилото
ПТП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че актосъставителят - свид. С. А., е достигнал до извод за
наличие на извършени нарушения и за техния субект въз основа на непроверени
твърдения и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод е основан и на
собствените му показания, в които посочва: „по данните в заявителския
материал на лицето, което ни уведомява за настъпило ПТП и по приложения снимков
материал установих нарушението и
съставих АУАН“.
При тези обстоятелства
позицията на жалбоподателя - че не е извършил вменените му нарушения, тъй като изобщо не е
бил участник в ПТП, не може да бъде игнорирана, особено след като възраженията
му са подкрепени с показанията на свидетел – В.З. Ц., чиято обективност не може
да бъде поставяна под съмнение само заради отношенията му с жалбоподателя – същите работят заедно и са
приятели. Свидетелят потвърждава, че на 08.10.2018г.,
на обяд, с жалбоподателя са се намирали в
заведение на ул. „Вардар“ в гр. Перник, където обичайно обядвали. Посочва, че са пътували именно със служебния
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, управляван от А.,
но е категоричен, че при потеглянето им никой от двамата не е усетил
съприкосновение с друго превозно средство. Свидетелят установява, че при
посещението на полицейския служител в службата им автомобилът е бил извън
територията на дружеството, поради което не му е предоставен за оглед, но и самият той не е поискал осигуряването
му, за да се извърши такова действие в същия или следващ ден. Свидетелят З. твърди,
че превозното средство е било чисто ново, без всякакви повреди, както и че по
повод посещението на служителя на МВР лично
го е огледал и не е констатирал каквито и да е следи от удар с друг автомобил.
Показанията на свидетеля Цеков са източник на преки доказателствени факти - същият е пътувал в автомобила в момента,
в който се твърди, че е настъпило ПТП, дава сведения за релевантни за делото
обстоятелства /относно липсата на щети
по служебния автомобил и действията на полицейския служител по изясняване на
случая/, има ясни спомени за тях, възпроизвежда ги подредено, уверено и с
необходимата изчерпателност, поради което съдът не намира основания да не ги
цени и в тяхното съдържание.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме за недоказано, че констатираните повреди по автомобила на свид.
И. са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на 08.10.2018г.,
около 13.05 часа, причинено от жалбоподателя при управление на т.а.
„Тойота Хайлукс“
с рег. № ***.
Събраните доказателства, в т.ч. по инициатива на съда, не позволяват
формиране на несъмнен извод, че фактическата обстановка е установена точно, че
нарушенията са извършени и то виновно, и че законосъобразно жалбоподателят е
бил привлечен към административнонаказателна отговорност за тях.
Горното е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, поради което и и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №18-1158-***/22.01.2019г., изд. от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на А.П.А. с постоянен адрес
***, с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба 20 /двадесет/
лева на основание чл.185 от ЗДвП и глоба
50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушения съответно на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.
„а“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ